Решение № 159 от 09.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. София, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова при участието на секретаря Ива Андр. И. в присъствието на прокурора Е. М. Р. като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000601298 по описа за 2021 година

Производството пред САС е по реда на гл.21 от НПК.

Образувано е по протест на прокурора срещу присъда на СГС по н.о.х.д №2893/2021г., с която съдът:

ПРИЗНАЛ подсъдимия А. И. П., роден на ******** в гр. Видин, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, живущ село ***, община *** с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на през периода 21.12.2015г.12.01.2016г., в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115, в банка „ПИБ“ АД, Офис „The Mall“, чрез използване пред Р. И. Г., на длъжност - „Младши банков служител, обслужване на клиенти“, на неистински частен документ - нотариално удостоверен препис на неистинско саморъчно завещание от 07.09.2014г., привидно издадено от името на починалия Д. Б. В., получил без - правно основание, чуждо движимо имущество - парична сума в размер на 195 000 лв., собственост на наследниците по закон на починалия Д. Б. В., а именно Т. В. М., Л. В. Н. и Л. Л. К., в размер на 65 000 лв. за всеки от тях, представляващи по 1/3 ид. ч. от имуществото на наследодателя, с намерение да го присвои - разпоредил се с предмета на престъплението, като наредил същия от банкова сметка на починалия в банка „ПИБ“ АД, към собствена такава в банка „Тексим Банк“ АД, като документната измама е в големи размери, поради което и на основание чл.55, ал.1 т.1 вр. чл.212,ал.4 вр. ал.1 НК го ОСЪДИЛ на „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.57,ал1,т.З от ЗИНЗС определил първоначален „общ“ режим за изтърпяване на 1 наказанието и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАЛ по обвинението да е използвал инкриминирания неистински частен документ - нотариално удостоверен препис от неистинско саморъчно завещание от 07.09.2014г, издадено от името на починалия Д. Б. В. пред В. Ц. П., на длъжност „Ръководител отдел Клиентско обслужване-мониторинг и контрол“ в банка „ПИБ“ АД, както и по обвинението по ал.5 на чл.212 документната измама да е в особено големи размери и да представлява особено тежък случай.

ПРИЗНАЛ подсъдимия А. И. П., с ЕГН ********** и снета самоличност за ВИНОВЕН в това, че на 13.01.2016г„ в гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 141, в банка „Тексим Банк“ АД, Офис „Тодор Александров“, извършил финансова операция - изтеглил на каса в брой от собствена банкова сметка, парична сума в размер на 195 000 лв., за която знаел, че е придобита от него, на 12.01.2016г„ в гр. София, чрез тежко умишлено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.55, ал.1 т.1 вр. чл.253,ал.4 вр. ал.1 от НК ГО ОСЪДИЛ на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.57,ал.1,т.З от ЗИНЗС определил първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАЛ по обвинението по ал.5 на чл.253 от НК, средствата да са в особено големи размери и случаят да е особено тежък.

На основание чл.253,ал.6 от НК присъдил в полза на държавата предмета на престъплението - парична сума в общ размер 195 000лв. /сто деветдесет и пет хиляди лева/.

На основание чл.23,ал.1 от НК определил едно общо най-тежко наказание на подсъдимия А. И. П. с ЕГН ********** измежду наложените му, а именно „Лишаване от свобода“ за срок за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.57,ал.1,т.З от ЗИНЗС определил първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието.

На основание чл.59,ал.1 от НК приспаднал от така определеното едно общо найтежко наказание „Лишаване от свобода“ на подсъдимия А. И. П. с ЕГН ********** времето, през което същият е бил задържан по делото, считано от 26.04.2021г На основание чл.189, ал.З от НПК осъдил подсъдимия А. И. П. със снета самоличност да заплати разноските по делото, направени в хода на досъдебното производство в размер на 1183,20лв /хиляда сто осемдесет и три лева и двадесет стотинки / в полза на държавата по сметка на ГДНП - МВР, както и по 5 лв /пет лева/ държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листове.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд прокурорът от САП не поддържа протеста и счита, че атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, така както е постановен.

Защитникът на подсъдимия - адв. Л. също пледира за цялостно потвърждаване на присъдата.

Подсъдимият А. П., в лична защита, поддържа казаното от защитника си. В предоставеното му право на последна дума изразява съжаление за направената под 2 въздействие на алкохола грешка.

САС, като взе предвид становищата на страните и съобрази събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдебното производство по делото пред първата инстанция по искане на подсъдимия и неговия защитник е протекло по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371 т.1 от НПК.

Въз основа на приобщените по този ред доказателства, събрани в досъдебната фаза на процеса и като изслушал обясненията на подсъдимия първият съд обосновано и правилно приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. И. П. е роден на ******** г. в гр. Видин, българин, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, безработен, живущ в с. ***, гр. Видин, ЕГН: **********.

Подсъдимият е със синдром на алкохолна зависимост, при което са налице психични и поведенчески разстройства, дължащи се на дългогодишната употребата на алкохол.

Приживе Д. В. притежавал собствеността върху недвижими имоти на територията на гр.

София и парична сума в размер на 195 000 лв., съхранявана по банкова сметка в банка „ПИБ“ АД.

Д. В. и подсъдимият А. П. не се познавали и никога не са се срещали.

На 23.03.2015 г., в гр. София, Д. В. починал. Негови наследници по закон били свидетелите Т. М., Л. Н. и Л. К., които били негови братовчеди. Тъй като Д. В. никога не бил съставял и подписвал саморъчни завещания, включително такова в полза на подсъдимия А. П., наследниците по закон наследили движимото и недвижимо имущество на покойника, всеки един в размер по на 1/3 ид. ч..

По неустановен начин и със съдействието на неустановени лица по делото, подсъдимият П. се снабдил със саморъчно завещание от 07.09.2014г., привидно издадено в негова полза от името на починалия Д. В. На 18.12.2015 г., в гр. София, подсъдимият А. П. се явил в нотариалната кантора на нотариус М. И., вписана под per. № 260 в регистъра на НК на Р България, с район на действие СРС. Подсъдимият П. представил пред нея неистински частен документ - саморъчно завещание от 07.09.2014г., на починалия Д. В., и направил искане за обявяване на завещанието от нотариуса. Свидетелката М. И. обявила завещанието по предвидения в Закона за наследството ред, в резултат на което издала по отношение на обвиняемия нотариално удостоверен препис от последното.

След обявяване на завещанието, в качеството на наследник на починалия Д. В., подсъдимият П. се снабдил с препис- извлечение от акта за смърт на наследодателя.

На 21.12.2015 г., в гр. София, подсъдимият П. се явил в банка „ПИБ” АД, Офис „The Mall“, находящ се на бул. „Цариградско шосе“ № 115, където представил пред свидетелката Р. Г., на длъжност „Младши банков служител, обслужване на клиенти“ към посочената банка, нотариално удостоверен от св. М. И. препис на неистинското завещание, заедно с 3 препис-извлечение от акта за смърт на починалия Д. В.. Легитимирайки се като наследник по завещание на починалия Д. В., какъвто обективно не бил, подсъдимият А. П., направил искане пред банката за получаване на съхраняваната в банковата сметка на мнимия наследодател парична сума в размер на 195 000 лв. Свидетелката Р. Г. приела така представените от страна на П. документи, след което ги предала на компетентните да ги проверят длъжностни лица от банката.

Проверката на представените от подсъдимия документи била извършена от свидетелката В. П. - „Ръководител отдел Клиентско обслужване - мониторинг и контрол“ в банка „ПИБ“ АД, в периода 21.12.2015 г. - 12.01.2016г. Същата изпратила запитване до Район „Триадица“ - СО, относно истинността на представения от обвиняемия преписизвлечение от акт за смърт на починалия Д. В. и направила устно запитване по телефона до св. М. И., относно обстоятелството обявила ли е последната процесното саморъчно завещание от името на починалия Д. В., респективно издала ли е представения пред банката нотариално удостоверен препис на посочения документ. След получаване на съответните отговори и потвърждение на посочените обстоятелства, без да е наясно, че обявено по надлежния ред, саморъчното завещание е неистинско, свидетелката В. П. разрешила подсъдимият А. П. да получи претендираната от него парична сума в размер на 195 000 лв., в качеството на наследник по завещание на починалия титуляр на банковата сметка, по която се съхранявали парите.

На 12.01.2016 г., в гр. София, подсъдимият А. П. повторно се явил в банка „ПИБ” АД, Офис „The Mall“, където получил процесиите парични средства в размер на 195 000 лв., съхранявана в банковата сметка на починалия Д. В. в банка „ПИБ“ АД, след което ги наредил към собствена банкова сметка в банка „Тексим Банк“ АД. На 13.01.2016 г., в гр.

София, подсъдимият А. П. посетил банка „Тексим Банк“ АД, Офис „Тодор Александров“, находящ се на бул. „Тодор Александров“ № 141, където изтеглил на каса в брой от собствена банкова сметка, постъпилата от банка „ПИБ” АД парична сума в размер на 195 000 лв. След изтеглянето на парите от банка „Тексим Банк“ АД, подсъдимият П. се разпоредил е последните по неустановен по делото начин.

Междувременно, други лица придобили по неправомерен начин приживе притежавано от починалия Д. В. недвижимо имущество, чрез използване на друго неистинско саморъчно завещание, което било предмет на наказателно производство по описа на Специализирана прокуратура.

Изложената по-горе фактическа обстановка СГС установил от събрания по делото доказателствен материал, както следва: обясненията на подсъдимия А. И. П., показанията на свидетелите В. Ц. П., Р. И. Г. /вкл. и прочетените на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 предл. 2 НПК показания от ДП/ и В. В. К. /вкл. и прочетените на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 предл. 2 НПК показания от ДП/, приобщените на осн. чл. 373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 3 от НПК показания на свидетелите Л. К., Т. М., Л. Н., М. И., Д. Г., Т. И., И. Т., А. Н., Н. В. и заключения на представените по делото тройна съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещите лица Л., Г. и М., банково-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице А. и 4 съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице С.; саморъчно завещание, протокол за обявяване на саморъчно завещание, декларация от А. П. молба за обявяване на саморъчно завещание, искане за откриване на банкова сметка договор за откриване на спестовна сметка, нареждане - разписка, декларация, документ за внесени такси и комисионни, нареждане за закриване на банкова сметка, копие от лична карта със заверка "Вярно с оригинала" от подсъдимия П., платежно нареждане, декларация по ЗМИП, останалите представени от „ПИБ“ АД и „Тексим банк“ АД документи, справката за съдимост на подсъдимия и др. писмени доказателства от досъдебното производство.

СГС правилно и обосновано е посочил в мотивите си кои факти от кои конкретни доказателства се установяват, а именно:

От показанията на наследниците на починалия Д. В. - Л. К., Т. М. и Л. Н., се установява, че приживе техният братовчед не е имал семейство, бил е тих и затворен и не е контактувал с много хора, като не им е известно да се е познавал с подсъдимия, нито да е оставял саморъчно завещание в негова полза. Независимо, че роднините на починалия не са били особено близки с него и не са поддържали редовни контакти, обстоятелството, че не познава завещателя, се признава от подсъдимия, а от заключението на графическата експертиза се установява, че ръкописният текст на саморъчното завещание не е изписан от Д. В.. Наред с това, разказът им за наличието на още едно завещание в полза на трето лице и водените срещу него производства се потвърждава от писмените доказателства по делото, поради което първият съд правилно се доверил на казаното от тях, което косвено подкрепя обвинителната теза.