Решение № 2878 от 15.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2878 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100505741 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №3484/07.03.2023г., постановено по гр.д. №19847/2022г. по описа на СРС, 159 състав, е отхвърлен искът на Адвокатско съдружие „М.И И.“ за признаване за установено по отношение на ответника „ОТП Л.“ ЕООД, че последното дължи на ищеца сумата от 3,56 лева, представляваща неоснователно начислена лихва за забавено плащане за периода от 05.10.2021г. до 12.10.2021г. по договор за финансов Л. №43743/02.11.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 15.11.2021г. до окончателното плащане на дължимото, за която сума е издадена заповед №20260/26.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №65146/2021г. на СРС, 159 състав. Осъдено е Адвокатско съдружие „М.И И.“ да заплати на „ОТП Л.“ ЕООД сумата от 100 лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Оставено е без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца Адвокатско съдружие „М.И И.“, представлявано от адв. А.И., срещу решението в цялост, като се излагат 1 оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Излага становище, че падежите по погасителния план не представляват краен срок, а начален падеж на дължимост и изскуемост на съответната вноска, т.е. най-ранният момент, в който съответната вноска може да бъде заплатена без такса. Датата на всяка вноска по погасителния план представлявала покана за плащане по смисъла на чл.303а, ал.1 от ТЗ, след която покана задължението следвало да бъде погасено в рамките на 14 дни. Неправилно първоинстанционният съд приел, че ищецът е бил наясно с размера на погасителната си вноска, тъй като по договора били извършени две актуализации на приложимата лихва и съответно на размера на погасителните вноски, като актуализацията на лихвата била съобщена на Л.ополучателя на 11.10.2022г., т.е. 6 дни след падежа по погасителния план и 09.01.2023г. – 4 дни след падежа по погасителен план. Моментът на издаване на фактура и на извършване на волеизявление за актуализация на лихвения процент бил изцяло в контрола на Л.одателя и нищо не му пречело да го извърши своевременно, с което да постави Л.ополучателя в забава. Поради това поддържа, че падежите са начален срок за плащане, а крайният срок се определя по правилото на чл.303а, ал.3 от ТЗ. Ответникът се позовал на разпоредбата на чл.84 от ЗЗД едва в писмените бележки. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „ОТП Л.“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт П. К.Т., с който жалбата се оспорва изцяло и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с 2 изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№65146/2021г. на СРС, 159 състав, в размер на 3,56 лева – платена мораторна лихва за забавено плащане за периода от 05.10.2021г. до 12.10.2021г. по сключен между страните договор за финансов Л. №43743/02.11.2019г.

Между страните не е налице спор, че между тях е сключен горепосоченият договор за финансов Л., както и, че ищецът е превел по банкова сметка на ответника Л.ова вноска №22 на 11.10.2021г. Не е спорно също така, че ответното дружество е начислило обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху Л.овата вноска, а именно сумата от 3,56 лева за периода от 05.10.2021г. до 12.10.2021г., която сума е заплатена от ищеца на ответника.

С оглед поддържаните от страните становища пред двете съдебни инстанции спорно между тях е дали ищецът е изпаднал в забава за плащане на задължението за Л.ова вноска №22 по договора за Л. и в кой момент настъпва 3 изискуемостта на задължението. Видно от представения по делото договор за финансов Л. №43743/02.11.2019г. и погасителен план към него, задълженията за заплащане на Л.овите вноски по договора са с определени падежи, като по отношение на вноска №22 падежът е 05.10.2021г. Поради това по отношение на изискуемостта на задължението и забавата на длъжника приложима е нормата на чл.84, ал. 1 от ЗЗД, според която когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

Неоснователно е позоваването на въззивника на нормата на чл.303а, ал.3 от ТЗ, според която ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. В случая в сключения между страните договор и погасителния план към него са уговорени ясно, точно, конкретно и по напълно разбираем за страните начин конкретни падежи на погасителните вноски и в случай, че не плати на уговорения падеж, Л.ополучателят изпада в забава. Не се налага в случая никакво тълкуване на волята на страните и обсъждане на други разпоредби от договора, каквото е позоваването на въззивника, тъй като сроковете за изпълнение са конкретно и ясно определени. Поддържаният във въззивната жалба довод, че падежите са начален срок за плащане, а крайният срок се определя по правилото на чл.303а, ал.3 от ТЗ, противоречи както на изричната и ясна норма на чл.84, ал.1 от ЗЗД, така и на житейската и правна логика, като следва да се отбележи също така, че нормата на чл.303а, ал.3 от ТЗ се прилага единствено в случаите, в които не е уговорен срок за плащане, какъвто не е настоящият случай.

Неоснователни са и поддържаните възражения, че не е ясно какъв е размерът на погасителната вноска, тъй като същата отново е посочена в конкретен размер в погасителния план, като видно от представеното платежно нареждане от 11.10.2021г. платената сума съответства на размера на вноска №22, посочена в погасителния план.

Поради изложеното с оглед определените ясно и точно падежи на задълженията за заплащане на вноските по договора за Л., както и предвид обстоятелството, че вноска №22 не е заплатена на падежа, съобразно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Поради това не е налице неоснователно обогатяване от страна на 4 ответника, доколкото сумата е получена на валидно правно основание и не подлежи на връщане.

Предявеният иск е неоснователен и първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лева.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №3484/07.03.2023г., постановено по гр.д.

№19847/2022г. по описа на СРС, 159 състав.

ОСЪЖДА Адвокатско съдружие „М.И И.“ да заплати на „ОТП Л.“ ЕООД разноски за въззивното производство в размер на 100 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5