Решение № 135 от 08.04.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Благоевград , 08.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Н. Грънчаров

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20201200501367 по описа за 2020 година съобрази следното:

С. М. Е., ЕГН **********, адрес с. М., общ. Г.Д., обл. Б., ул. „Ц.С.“ №*, чрез оказващата й правна помощ адвокат К.Б., обжалва решение № 907977 от 12.10.2020 г., постановено по гражданско дело № 2685 от 2019 г. на Районен съд Благоевград, с което са отхвърлени претенциите й спрямо Р. В. Т., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. С. № *, вх. *, ет. *, ап. *, за присъждане на 10 000 /десет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпените от Е. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на извършеното от Т. противоправно деяние - причиняване на смъртта на нейния брат Н.М.Е. след умишлено нанесена на последния на 10.07.2017 г. средна телесна повреда чрез удар с камък в областта на дясната челно-теменна част на главата, заедно със законната лихва, считано от деня на настъпилата смърт - 21.07.2017 г., до окончателното изплащане на обезщетението. В жалбата се твърди, че атакуваното с нея решение е неправилно. Мотивите на районния съд били необосновани и противоречиви. От събраните гласни доказателства категорично се установило, че ищцата възприемала своя убит брат като 1 заместител на рано починалата й майка, като най-близък човек на света, с когото винаги можела да сподели всякакви въпроси, свързани с нейния и неговия живот, като най-доверен човек от всички в огромното море от хора, сред които на всеки човек се налагало да живее и да оцелява. След смъртта му, тя преживяла силни по интензитет болки и страдания, които продължавали и към настоящия момент, и щели да продължават, поради огромната й загуба, и занапред. Близостта на ищцата с убития й брат можела да бъде установена само чрез разпит на свидетели от нейното най-близко обкръжение. Ниската култура на общуване и изразяване, характерна за етноса, към който ищцата принадлежала, и ограничените до минимум контакти с външни хора били причините, поради които Е. не споделяла извън семейството си своите чувства, емоции, претърпяната загуба, болката и страданието от нея. Съдът не можел и не трябвало да очаква от показанията на един човек без никакво образование и умение да се изразява, да опише в пълнота преживяванията на ищцата по повод насилствената смърт на нейния брат. Е. можела да си споделя и да иска помощ най-вече от последния, защото с него била най-близка. Макар да имала и други братя и сестри, именно с този си брат С. установила особена връзка, за нея той бил заместител на починалата им майка, а след 2002 г. - и на починалия им баща.

Обстоятелството, че Е. заживяла на съпружески начала в друго населено място, не прекъснало регулярните контакти на сестрата и брата, които продължили да се търсят, присъствено или по телефона, и да си помагат във всякакво отношение. Ищцата приела изключително тежко новината за смъртта на брат си, това много я разстроило, припаднала и продължително плакала. И към настоящия момент, въпреки изминалите вече три години от настъпилата смърт, С. продължавала да страда по починалия си брат и да го споменава и в добрите, и в лошите си дни, като човек, който силно й липсва, и се разстройвала при мисълта за него. Брат й Н. бил човекът, който й помагал да оцелява и да преодолява изпитанията на живота. И сега той й липсвал буквално всеки ден заради невъзможността да сподели с него тревогите и притесненията си и своите радости, да поиска съвет и помощ, да бъде окуражена и подкрепена, да й бъде вдъхната така нужната й сигурност. На ищцата й липсвала виталността на убития, умението му да преминава през ежедневните проблеми с оптимизъм и добро настроение и да заразява останалите с вярата, че нещата ще се подобрят, дори когато това изглеждало 2 особено трудно и невъзможно. Загубата на брат й наистина представлявала за Е. огромна травма, която тя преживявала изключително трудно. С. се чувствала объркана и изоставена като малко дете. Тя не можела да свикне с мисълта, че Н. вече го няма. Причинените й болки и страдания заслужавали да бъдат овъзмездени с присъждането на претендираното от нея парично обезщетение. В тази връзка се моли за отмяна на обжалвания акт на районния съд и уважаване на предявените искове.

Въззиваемият не е подал отговор на жалбата.

Жалбата е редовна и допустима, поради което се разгледа в открито съдебно заседание.

Не се събираха нови доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението на Районен съд Благоевград е валидно и допустимо.

Предявени са искове с правни основания чл. 45 и чл. 86 от ЗЗДог.

Както е известно от актуалната правна доктрина, сложният фактически състав, пораждащ правото на деликтно обезщетение, включва няколко елемента: поведение, противоправност на поведението, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите и вина /"Облигационно право - обща част" от А.К., "Сиби", София, 2020 г., стр. 354/.

Поведението е съзнателна човешка дейност, която може да се изрази в действие, бездействие или комбинация от повече от едно действие и/или бездействие. При деликтната отговорност поведението на делинквента найчесто се състои от едно или повече действия. Делинквентът дължи обезщетение за всички преки вреди - чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗДог.

Отношението на законодателя към деликтната отговорност е по-строго, като режимът й е по-неблагоприятен за лицето, причинило вредите, отколкото при договорната отговорност. Пострадалият не знае, че ще бъде увреден. Затова, дори и той да не е положил дължимата грижа, делинквентът няма да бъде 3 освободен изцяло от задължението за обезщетяване. Причинителят на вредите изпада в забава и без покана - от момента на възникване на задължението /чл. 84, ал. 3 от ЗЗДог/.

Противоправността се изразява в накърняване на предписанията на императивна правна норма. Това положение е в сила, независимо дали се касае за общата забрана да се вреди на друг, уредена в чл. 45, ал. 1 от ЗЗДог, или до специален деликтен състав.

Вредата е широко понятие. Тя следва да се разбира като каквото и да е засягане на правно защитени блага. При деликтната отговорност вредата е последица от накърняване на блага, които са предмет на абсолютни права.

Вредите са не само основание на отговорността, но и определят нейния размер.

Общото правило, което регламентира неимуществените вреди, се съдържа в чл. 52 от ЗЗДог и гласи, че обезщетението за тях се определя от съда по справедливост. Това вземане има своите корени в римския деликт iniuria /сведения за това дава Гай в труда си "Институции"/.

Обезщетението за неимуществени вреди има само компенсаторна функция.

Гражданското право не създава "частни наказания". Целта му е да компенсира причинените вреди. Неимуществените вреди, независимо от своя характер, могат да бъдат обезщетявани с пари.

Неимуществените вреди са широк кръг и обхващат последиците от засягането както на блага, които са предмет на субективни права /права на свободно развитие на личността, права върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име, право на фирма, право на личен живот, право на изображение, права върху интелектуална собственост и др./, така и на блага, които не са предмет на права - фактически състояния /владението/.

Делинквентът отговаря за всички преки и непосредствени вреди.

Противоправното поведение трябва да е причината за настъпването на вредите, да бъде тяхното необходимо условие. Вредите следва да са типичната, нормална и адекватна последица от поведението на дееца.

Причинната връзка трябва да не прекъсва.

4

Правната норма, уреждаща фактическия състав на основанието на деликтната отговорност, свързва възникването на задължение за обезщетяване на вредите с наличието на вина у правонарушителя. Според чл. 45, ал. 1 от ЗЗДог, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на друг. Тази разпоредба представлява най-общата легална основа на правилото "без вина няма отговорност". Теорията за вината е създадена от римските юристи, които са направили и детайлна класификация на различните форми на вината.

Вината е юридически факт от вида на душевните състояния, представляващ психическо отношение на човека към извършваното от него противоправно поведение, обусловило осъществяването му /"Облигационно право - обща част" от А.К., "Сиби", София, 2020 г., стр. 382/.

Гражданското право познава две форми, които исторически са произлезли от римскоправното деление на вината - умисъл /dolus/ и небрежност /culpa/.

Противоправното поведение, вредите и причинната връзка между тях следва да се докажат от увреденото лице. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗДог, вината се предполага.

Още от римското право е господстващ принципът, че всяко поправяне на вредите трябва да е парично - omnis condemnatio pecuniaria esse debet. На компенсиране подлежат всички релевантни вреди. Обезщетяването трябва да е интегрално. То се определя в зависимост от вредите. Поправянето на последните не трябва да обогатява увреденото лице.

В конкретния случай влязлата в сила присъда по отношение на ответника е задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК и тя установява, че извършеното от него деяние е противоправно и виновно, при форма на вината непредпазливост. В пряка причинно-следствена връзка с деянието е причинена смъртта на брата на ищцата, която е елемент от обективната страна от състава на престъплението, за което деецът е осъден. Спорът пред въззивната инстанция е сведен до материалната легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди и в случай, че такава е налице до размерa на дължимото обезщетение.

С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, докладчик съдия В.Р., бе разширен кръгът на лицата, които имат 5 право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, като бе прието, че освен посочените в Постановление № 4/25.05.1961 г. низходящи, възходящи и съпруг на пострадалия, и в Постановление № 5/24.11.1969 г. - фактически съжител, отглеждано от пострадалия неосиновено дете и отглеждащ пострадалия, "по изключение" възможността за обезщетяване следва да се допусне и за лица, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В разясненията, дадени от ВКС, е посочено, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята, сестрите, бабите, дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, но само ако поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.

Окръжният съд не споделя извода на първата инстанция, че в конкретния казус по делото не е доказана връзка между брата и сестрата, която да надхвърля обичайната при тази степен на родство близост и да обуславя търпенето на неимуществени вреди с интензитет и продължителност, надхвърлящи нормално присъщите.

Следва да се подчертае, че ответникът не е подал отговор на исковата молба.

От негова страна липсва оспорване на изложените в същата твърдения за особено близка връзка на ищцата с починалия й брат и действително претърпени от смъртта му вреди. Ангажирани са и гласни доказателства в такава насока. От свидетелските показания се установява, че С. и Н. наистина са формирали много тясна връзка помежду си. Невъзможността от детска възраст да разчитат на майчина подкрепа ги сплотила и възпитала във взаимна грижа, отговорност и откликване на нуждите на другия. Те много се разбирали и уважавали. Преместването на С. в друг град не повлияло на хармоничните отношения и силната им взаимна привързаност. Братът и сестрата редовно си гостували и общували по телефона. Всеки търсел 6 помощта и подкрепата на другия и разчитал на него и в добри, и в лоши времена. Връзката между тях била по-специална от тази, която двамата имали с останалите си братя и сестра. Н., като по-голям, бил моралната опора на С..