Решение № 175 от 24.09.2020, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно търговско дело 177/2020
- Вид
- Решение № 175
- Подписан
- 24.09.2020
- Състав
- ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА, ЯНКО ЯНЕВ, ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
Номер 175
23.09.2020 г.
Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико Търново
Първи граждански и търговски състав
На 19.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Секретар:
Председател: ЯНКО ЯНЕВ
Членове:
ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
МИЛЕНА С. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20204001000177 по описа за 2020 година за да се произнесе,взе предвид следното:
С решение № 173 от 30.10.2019г. по т.д. № 32/ 2019г. по описа на ОС-Плевен е осъден на основание чл.432, ал.1 ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД-гр.София да заплати на Д. Й. М. от гр.Искър сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-физически и психически болки и страдания, претърпени от него вследствие на ПТП, причинено по непредпазливост на 17.06.2018г. от В. В. И. като водач на л.а.
„Форд Фиеста“ с ДК№ СА 73****, със застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 18.02.2019г., като искът за разликата до претендираните 120000лв., и за законната лихва, претендирана за времето от 15.02.2019г. до 18.02.2019г. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Осъден е М. да заплати на ответното дружество разноски за първата инстанция за депозити за възнаграждения на вещи лица, свидетели и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 103,75 лв.
С решението е осъден на основание чл.432, ал.1 ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД-гр.София да заплати на Н. П. А. от 1 гр.Плевен сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-физически и психически болки и страдания, претърпени от нея вследствие на ПТП, причинено по непредпазливост на 17.06.2018г. от В. В. И. като водач на л.а. „Форд Фиеста“ с ДК№ СА 73****, със застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 18.02.2019г., като искът за разликата до претендираните 40000лв., и за законната лихва, претендирана за времето от 15.02.2019г. до 18.02.2019г. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Осъдена е А. да заплати на ответното дружество разноски за първата инстанция за депозити за възнаграждения на вещи лица, свидетели и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 103,75 лв.
Против този съдебен акт в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 30000лв. до 120000лв., и в частта, с която е осъден да заплати на ответното дружество разноски за първата инстанция за депозити за възнаграждения на вещи лица, свидетели и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 103,75 лв., в законовия срок е депозирана въззивна жалба от Д. М. чрез пълномощника адв.Н.Ц.. Счита решението на първоинстанционния съд в тази част за неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че неправилно съдът е присъдил обезщетението в този занижен размер, като не е взел предвид всички установени обстоятелства досежно получените от ищеца травми и претърпените от него болки и страдания и в непълна степен е преценил степента, характера и последствията от причинените на М. телесни увреждания и физически и емоционални болки и страдания.Моли същото да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск в размер на 120000лв., като му бъдат присъдени още 90000лв., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2019г. Претендира разноски за двете инстанции.
Против този съдебен акт в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 30000лв. до 120000лв., и в частта, с която е осъдена да заплати на ответното дружество разноски за първата инстанция за депозити за възнаграждения на вещи лица, свидетели и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 103,75 лв., в законовия срок е депозирана въззивна жалба от Н. А. чрез 2 пълномощника адв.Н.Ц.. Счита решението на първоинстанционния съд в тази част за неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че неправилно съдът е присъдил обезщетението в този занижен размер, като не е взел предвид всички установени обстоятелства досежно получените от ищцата травми и претърпените от нея болки и страдания и в непълна степен е преценил степента, характера и последствията от причинените на А. телесни увреждания и физически и емоционални болки и страдания.Моли същото да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск в размер на 40000лв., като й бъдат присъдени още 30000лв., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2019г. Претендира разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на двете въззивни жалби от ответника по тях ЗЕАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕАДгр.София, в който се заема становище за неоснователност на същите по изложени за това доводи.Моли да бъде потвърдено решението на ОС-Плевен в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на двете въззивни жалби от третото лице-помагач по тях ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АДгр.София, в който се заема становище за неоснователност на същите по изложени за това доводи.Моли да бъде потвърдено решението на ОС-Плевен в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за двете инстанции.
Против решението на ОС-Плевен в частта, с която са уважени частично предявените срещу застрахователното дружество искове на М. и А., в законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от ЗЕАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕАД-гр.София. Счита, че присъдените обезщетения на двамата ищци са прекомерно завишени с оглед претърпените от тях травми. Освен това, счита за неправилен изводът на ОС-Плевен, че водачът на л.а., в който са пътували ищците, няма принос за настъпване на процесното ПТП. Сочи, че след като от експертизата е установено, че той е управлявал автомобила със скорост над разрешената за този пътен участък, то той е допринесъл за настъпването на ПТП и по-тежките вредоносни 3 последици от него, като е имал и възможност да предотврати настъпването м като навлезе в банкета вдясно на пътното платно, за който се установило, че бил равен, затревен, без денивелация, канавки и висока растителност. Счита, че ОС-Плевен избирателно е кредитирал изводите на експерта по САОТЕ, като е коментирал само доводите за липса на вина на водача на л.а. „Тойота“, без да обсъди тези, които сочат на възможност, макар и хипотетична, от негова страна да предотврати настъпването на ПТП.
В законоустановения срок е постъпил отговор на тази въззивна жалба от адв.Н.Ц., пълномощник на ищците Д.М. и Н.А., в който се заема становище за неоснователност на жалбата по изложени за това доводи.Молят да бъде потвърдено решението на ОС-Плевен в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за двете инстанции.
ВТАС, като взе предвид оплакванията в жалбата и становищата на страните по спора, с оглед на доказателствата по делото, приема за установено следното:
По делото е безспорно установено от събраните по делото доказателства-констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 92/17.06.2018 г., издаден от РУ на МВР Търговище, протокол от 15.01.2019г. по НОХД № 28/ 2019г. по описа на РС-Търговище, съдържащ определение на съда, с което е одобрено споразумение, съгласно което В. В. И. се признава за виновен в това, че на 17.06.2019г. при управление на МПС-л.а. „Форд Фиеста“ с рег.№ СА 73**** по ВП II-74 около км 36+900, до разклона за с.Подгорица, община Търговище, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на Д. М. две средни телесни повреди, подробно описана, и на Н. А.-една средна телесна повреда, също подробно описана, както и на Георги Ангелов-също средна телесна повреда.
Видно от приложената по делото медицинска документация, както и от заключението на комплексната СМАТЕ, е, че Д. М. е получил следните травми: съчетана механична травма: корем-разкъсване на чреводържателя с кръвозагуба в коремната кухина и десерозиране на сегмент от дебелото черво, последващи травматично-хеморагичен шок и девитализация /умъртвяване/ на сегмент от тънкото черво-около 40 см.; крайници-счупване на първа дясна дланна кост. Заради коремната травма М. е 4 опериран по спешност, с престой в интензивно отделение до преодоляване на непосредствената опасност за живота му, след кожето е преведен в хирургично отделение за наблюдение и последващо лечение. Счупването на дланната кост е установено впоследствие и лекувано оперативно два пъти-за фиксация на фрагментите с метални игли и премахване на тази фиксация.
Вещото лице посочва, че най-интензивни са били болките в острия период на травмата, като възстановяване на работоспособността е около три месеца.
Видно от експертизата е, че Н. А. е получила следните травми: съчетана механична травма: черепно-мозъчна травма /мозъчно сътресение без загуба на съзнанието/ и гръдна-счупване на три леви ребра /3-5/ с малък плеврален излив. Същата е била приета за наблюдение непосредствено след инцидента в хирургично отделение и изписана след три дни. Вещото лице посочва, че болките й са били най-интензивни непосредствено след получаване на уврежданията, като възстановяването на работоспособността е настъпило след около 1,5-2 месеца. В с.з. вещото лице Костадинов е посочил, че коремната травма на М. е довела до временна опасност за живота му заради масивната кръвозагуба в коремната кухина и тази опасност е преодоляна единствено благодарение на високоспециализираната и навременна медицинска помощ, като без нея резултатът е щял да е друг. Експертът сочи, че общата травматична картина е била много тежка, и затова впоследствие е открито счупването на дланната кост. Сочи и че болките и отокът са намалели след проведеното лечение на дланната кост, но не са преминали изцяло, като болки заради фрактурата може да има, но най-вече при промяна на времето.
Експертите излагат, че получените от двамата пострадали травми са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.
От заключението на вещите лица се налага безспорният извод, че и двамата ищци са били с поставени предпазни колани към момента на настъпване на ПТП, предвид характера, вида и интензитета на травмите им.
От събраните по делото гласни доказателства-показанията на св.
Веселин Главев, живеещ на семейни начала с пострадалата А., се установява, че тя имала множество охлузвания, силни болки, не можела да става от леглото заради счупените ребра, започнала да вдига температура. Главев излага, че около месец тя била като един статист вкъщи, не можела да се 5 грижи за двете им деца заради болките, които изпитвала при всяко движение, било много стресирана и все още не се била възстановила психически от травмата при ПТП. Страхувала се да пътува, няколко пъти посещавала психолог в местоработата си. А. работела като главен ембриолог в ин витро клиника и била доста притеснена от това, че не може да си върши работата, защото получавала и замайване на главата от травмата, като й се налагало да остава и след работното време.От показанията на св.П. Ч., колега на двамата пострадали и съквартирант на М., се установява, че и двамата изпитвали силни болки, били много уплашени. Д. се възстановявал около два-три месеца, за него се грижел той и неговата майка. През цялото време бил на легло, трудно му било да се става самостоятелно, да се обслужва сам. След като му свалили катетъра, който бил поставен при лечението на коремната травма, той получил усложнения-болки при уриниране в резултат на възпаление заради поставения катетър. Свидетелят посочва и че повече от два месеца Д. носел специален колан, който да укрепва коремната стена. Излага и че травмата на дланта му пречела да извършва обичайните си дейности, и дори и към момента той не можел да извършва същите неща, които извършвал преди, тъй като нямал тази сила на ръката си. Сочи и че, тъй като Д. работи като биолог в ин витро клиника, травмата донякъде нарушила и процеса на неговата работа, защото вследствие на ограничените движения на палеца не можел да оперира добре и достатъчно бързо с брояча, с който оперирал при броенето на сперматозоидите при извършването на спермограми в клиниката. Налагало се да оперира с другата ръка, или само с четири пръста, да му помагат колеги или да извършват дейността вместо него, което му създавало много неудобства. Св.Чакъров излага и че колегата му ползвал консултации с психолог, работещ при тях в клиниката, тъй като бил много стресиран и депресиран след инцидента, страхувал се да се вози в автомобил, станал по-затворен човек.