Решение № 2246 от 30.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2246 гр. София, 16.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Ирина Стоева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20211100511598 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20142764 от 21.06.2021 г. по гр.д. № 3073/2021 г.

Софийски районен съд, 125 състав признал за установено, че М.П.Н., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД сумата 597.62 лева за доставена от ищеца топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г., за топлоснабден имот с адрес: гр.

София, ул. *******, кафе-аперитив, абонатен номер 369641, с която сума се е обогатил неоснователно, заедно със законната лихва от 14.10.2020 г. до плащането, по издадена заповед по чл. 410 ГПК по гр.д. № 49795/2020 г. от СРС, 125 състав, и отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, срещу М.П.Н., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на вземане по издадена заповед за изпълнение: за главницата за топлинна енергия - за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 2 947.08 лева; за сумата 283.27 лева - обезщетение за забава за периода 31.08.2018 г. -18.09.2020 г.; за сумата 19.98 лева - главница за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г.

- 30.04.2019 г., и за сумата 3.64 лева - обезщетение за забава върху нея за 1 периода 01.07.2018 г. - 18.09.2020 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 21.14 лева - разноски за заповедното производство, и сумата 110.71 лева – разноски за исковото производство; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 16.33 лева – разноски за заповедното производство; На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът е осъден да заплати на пълномощника на ответника сумата 373.70 лева - възнаграждение за безплатно процесуално представителство в исковото производство. Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице помагач на ищеца.

Срещу решението са подадени въззивни жалби от двете главни страни.

Ищецът „Т.С.” ЕАД обжалва решението в частите, с които исковете са отхвърлени, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части, вкл. в частта за разноските по подробно изложени съображения, част от които без връзка със спора. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Конституираният по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия М.П.Н. негов правоприемник – В. М. Д., обжалва решението в частта, с която искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД е уважен, с оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност. Решението било недопустимо като постановено по отношение на неправосубектна страна, с оглед на което иска от съда да обезсили решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, евентуално – да го отмени в обжалваната от нея част и да отхвърли изцяло иска. Претендира разноски, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.

С писмени отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК всяка от главните страни оспорва жалбата на насрещната страна.

Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не взема становище по жалбите.

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността им.

2

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 49795/2020 г. на СРС, 125 състав.

По делото се установява, че ответникът М.П.Н. е починал на 17.04.2021 г., преди даване ход на устните състезания в първата инстанция в открито съдебно заседание на 27.05.2021 г. С определение от 12.08.2021 г. администриращият съд е конституирал по реда на чл. 227 ГПК наследника му по закон – В. М. Д., ЕГН **********.

Практиката на ВКС е константна, че когато страната е починала след приключване на устните състезания, не е налице пречка за постановяване на съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие. Съдебното решение обаче е недопустимо когато е постановено спрямо страна, починала преди края на устните състезания. Такава страна е загубила процесуалната си правоспособност и липсва произнасяне спрямо надлежната страна правоприемник на основание чл. 227 ГПК. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по съществото на спора. Съдебно решение, постановено при липса на тази абсолютна положителна процесуална предпоставка, е процесуално недопустимо. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, вече с участието на правоприемниците й (така решение № 14 от 02.03.2022 г. по гр.д. № 997/2021 г., ІІІ ГО на ВКС и цитираната в него друга практика на ВКС).

3

В случая ответникът М.П.Н. е починал преди даване ход на устните състезания в първата инстанция, поради което атакуваното решение е процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване, а делото следва да се върне за ново разглеждане, като се преповторят извършените след смъртта на починалата страна процесуални действия с участие на правоприемника.

По претенциите за разноски за настоящото производство следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане на спора с оглед изхода му.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 20142764 от 21.06.2021 г., постановено по гр.д. № 3073/2021 г. на Софийски районен съд, 125 състав, като недопустимо.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно мотивите на настоящото решение.

Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, ЕИК *******, като трето лице помагач на страната на ищецавъззивник „Т.С.” ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4