Решение № 7477 от 04.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7477 гр. С., 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110115243 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Н. В. АНТ., чрез адв. Х., срещу „Топлофикация С.” ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение следните суми: 1595,61 лева – главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.10.2011 г. до м.01.2014 г., ведно със законната лихва от 17.06.2014г. до изплащане на вземането; 157,38 лв. – мораторна лихва за периода от 30.11.2011 г. до 16.05.2014 г., както и 335,06 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.03.2015 г. по ч.гр.д. № 33050/2014 г. по описа на СРС, 66 състав, въз основа на който е образувано изп. д. № 20228410400840 по описа на ЧСИ Н.М., поради погасяването на вземането по давност.

Ищцата поддържа, че на 12.03.2015г. в полза на „Топлофикация С.“ ЕАД бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.07.2014 г. по гр.д. № 33050/2014 г. по описа на СРС, 66 състав, за сумата в общ размер на 2088,05 лв., от които: 1595,61 лева – главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.10.2011 г. до м.01.2014 г., ведно със законната лихва от 17.06.2014г. до изплащане на вземането; 157,38 лв. – мораторна лихва за периода от 30.11.2011 г. до 16.05.2014 г., както и 335,06 лв. – разноски по делото. Твърди, че на 21.03.2022 г. получила съобщение за образувано изпълнително дело № 20228410400840 по описа на ЧСИ Н.М., като била поканена да плати процесните суми. Счита, че не дължи плащане поради изтекла 1 погасителна давност за вземането. Според наведените твърдения, считано от датата на издаване на изпълнителния лист – 12.03.2015г. – тригодишната, евентуално петгодишната, погасителна давност била изтекла на 12.03.2018г., респ. 12.03.2020 г., а първото изпълнително действие по делото било предприето на 22.02.2022г. При липса на данни за други обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, счита че давността е изтекла. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като признае за установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми: 1595,61 лева – главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.10.2011 г. до м.01.2014 г., ведно със законната лихва от 17.06.2014г. до изплащане на вземането; 157,38 лв. – мораторна лихва за периода от 30.11.2011 г. до 16.05.2014 г., както и 335,06 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.03.2015 г. по ч.гр.д. № 33050/2014 г. по описа на СРС, 66 състав, за събирането на които е образувано изп. д. № 20228410400840 по описа на ЧСИ Н.М., поради погасяването на вземането по давност.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. С., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че съгласно практиката на ВКС вземането по влязла в сила заповед за изпълнение 5 години, а не 3 години, както се твърди в исковата молба. На следващо място твърди, че за първи път давностният срок бил прекъснат на 31.10.2018 г. с молбата за образуване на изпълнително дело № 20188630402622 по описа на ЧСИ С.Х.. След образуване на процесното изп. дело били предприети изпълнителни действия, прекъсващи давността, в това число и подадената на 04.02.2022 г. молба за образуване на ново изп. д. № 20228410400840 по описа на ЧСИ Н.М.. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се установява, че на 12.03.2015 г. в полза на „Топлофикация С.” ЕАД е бил издаден изпълнителен лист срещу Н. В. АНТ. и В.С.С. въз основа на заповед за изпълнение от 21.07.2014 г. на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 33050/2014 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 66 състав, за солидарно заплащане на следните суми: 1595,61 лева – главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.10.2011 г. до м.01.2014 г., ведно със законната лихва от 17.06.2014г. до изплащане на вземането; 157,38 лв. – мораторна лихва за периода от 30.11.2011 г. до 16.05.2014 г., както и 335,06 лв. – разноски по делото, от които: 35,06 лв. – държавна такса и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 31.10.2018 г. молба до частен съдебен изпълнител С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ за образуване на изпълнително производство. С молбата, взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на вземанията. Въз основа на подадената молба било образувано 2 изпълнително дело под № 20188630402622, като със съобщение с изх. № 63005 от 22.11.2018 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника Н. В. АНТ., която е била връчена по реда на чл. 47 ГПКП.

На 22.11.2018 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения до множество банки, получени на 27.11.2018 г., в това число „Банка ДСК“ ЕАД, „Юробанк България“ АД, „Банка Пиреос България“ АД, за налагане на запор върху евентуално съществуващи сметки на длъжника.

На 29.11.2018 г. от „Банка Пиреос България“ АД било изпратено съобщение до ЧСИ С.Х., получено на 05.12.2018 г., с което частният съдебен изпълнител бил уведомен, че бил наложен запор по банковата сметка на длъжника Н. В. АНТ., открита в при „Банка Пиреос България“ АД, но нямало наличност за изпълнение на запорното съобщение.

С постановление от 07.09.2021 г. на ЧСИ С.Х. изпълнителното производство по изп.д.

№ 2622/2018 г. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С молба от 22.10.2021 г., подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. М., до ЧСИ С.Х., взискателят поискал да му бъде върнат изпълнителният лист в оригинал, което било сторено с приемо-предавателен протокол от 11.01.2022 г.

Въз основа на върнатия в оригинал изпълнителен лист кредиторът е подал на 04.02.2022 г. молба до частен съдебен изпълнител Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ за образуване на изпълнително производство. С молбата на взискателя на частния съдебен изпълнител били възложени всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. Въз основа на подадената молба и с разпореждане на частния съдебен изпълнител от 04.02.2022 г. било образувано изпълнително дело под № 20228410400840. Със същото разпореждане бил насрочен и опис на движимото имущество на длъжника Н. В. АНТ. за 29.04.2022 г. от 10:00 часа.

Със съобщение с изх. № 015071 от 22.02.2022 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника Н. В. АНТ., която няма данни да е била надлежно връчена.

С разпореждане от 22.02.2022 г. на ЧСИ М. бил наложен запор върху вземанията на длъжника Н. В. АНТ. по банковите сметки, открити в „БАНКА ДСК“ ЕАД, като на същата дата било изпратено и запорно съобщение до посочената банка, получено на 24.02.2022 г., за налагане на запор върху евентуално съществуващи сметки на длъжника.

С разпореждане от 22.02.2022 г. на ЧСИ М. бил наложен запор и върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника Н. В. АНТ., дължимо от неговия работодател „СЕНТРАЛ ПОЙНТ“ ЕООД, като на същата дата било изпратено и запорно съобщение до посочения работодател, получено на 21.03.2022 г., за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 25.02.2022 г. от „БАНКА ДСК“ ЕАД било изпратено съобщение до ЧСИ М., получено на 07.03.2022 г., с което частният съдебен изпълнител бил уведомен, че в резултат на извършена проверка в базата данни на банката не се установило наличие на банкови сметки, подлежащи на запориране с титуляр длъжника Н. В. АНТ..

С отговор от 05.04.2022 г. работодателят „СЕНТРАЛ ПОЙНТ“ ЕООД уведомил ЧСИ 3

М., че между посоченото дружество и длъжника Н. В. АНТ. имало сключен трудов договор, както и че „СЕНТРАЛ ПОЙНТ“ ЕООД било готово да извърши плащане, считано от момента на изпълнението на условията на чл. 446 ГПК.

С разпореждане от 12.04.2022 г. на ЧСИ Н.М. изпълнителното производство по изп.д.

№ 20228410400840 било спряно на основание чл. 432, т. 1 ГПК във връзка с чл. 397, ал. 1, т.

3 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва преклудиращото действие за сочене на възражения.

В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на тригодишна, а в условията на евентуалност петгодишна погасителна давност, текла от 12.03.2015 г. – датата на издаване на изпълнителния лист, като сочи, че с изтичане на посочения срок се губила възможността вземането да бъде събрано по принудителен път, какъвто бил изпълнителното дело. Т. е. претенцията е основана на новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемите права.

Предвид това, че е предявен от ищцата отрицателен установителен иск, при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземания в претендираните размери, които подлежат на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.

Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни 4 последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК. По изложените съображения съдът приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице влязла в сила заповед за изпълнение поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (в този смисъл са Решение № 1057 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 5532/2018 г. по описа на СГС, ГО, II – „Е“ въззивен състав; Решение № 2532 от 23.04.2020 г. постановено по в. гр. д. № 10580/2019 г. по описа на СГС, ГО, III – „Б“ въззивен състав, Решение № 791 от 24.04.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3948/2012 г. по описа на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр.д. № 6240/2013 г. по описа на ВКС, III г.о.; Решение № 3857 от 12.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 2731/2018 г. по описа на СГС, ГО, IV – „А“ въззивен състав; Решение № 577 от 26.01.2018 г., постановено по в. гр. д.