Решение № 2023 от 07.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2023 гр. Варна, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х. в присъствието на прокурора Д. Хр. Й. като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110101186 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът И. С. К., ЕГН ***, чрез адв.К. К. от АК Варна, със съдебен адрес : *** е сезирал на 31 януари 2023 г. РС Варна с исковата си молба, предявена против П. Р. Б..

Исковата си молба ищецът основава на следните твърдени факти и обстоятелства:

На 01.10.2020 г., с Постановление на прокурор при РП Варна, срещу ищеца било образувано ДП № 1593/2020 г. по описа на Първо РУ - МВР Варна, прокурорски номер 13824/2020 г. за престъпление по чл. 149, ал.1 НК. С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 03.11.2021 г., твърди ищецът, че наказателното производство било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК . Постановлението за прекратяване било обжалвано от жалбоподателката Т. А. Д. пред РС Варна, където било образувано ЧНД № 20213110204835 по описа на 38 - ми състав, приключило с Определение № 832/13.12.2021 г., с което било потвърдено Постановлението на РП Варна за прекратяване на наказателното производство. Последното било обжалвано пред ОС Варна , като по ВЧНД № 20223100600015 по описа на 4-ти състав ОС Варна с Определение № 29/14.1.2022 г. потвърдил Определението на ВРС, с което било потвърдено Постановлението на РП Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1593/2020 г. по описа на Първо РУ ОД МВР Варна.

С постановяване на съдебния акт на касационната инстанция, посочва в исковата си молба ищецът, че наказателното производство против него се явявало незаконно, поради което и за ищеца възникнал правен интерес от подаване на настоящия иск.

В исковата си молба ищецът не отрича, е не е бил привлечен в качество на обвиняем, 1 но сочи че в съдебната практика установения в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ се тълкувал по - широко за нуждите на специалния деликт, като върховните съдии приемали, че когато наказателното производство е образувано против определено лице, а в последствие производството прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление , бил осъществен съставът на чл. 2 , ал.1 т. 3 ЗОДОВ.

Лицето, срещу което било образувано наказателното производство, търпяло вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, в които производството било прекратено без повдигнато обвинение. В този см. ищецът препраща към Решение № 187/13.6.2012 г. по гр.д. № 1215/ 2011 г., Решение № 5/5.3.2021 г. по гр.д. № 1984/2020 г. на Трето г.о. , ГК, Решение № 431/11.4.2016 г. по гр.д. № 2329/2015 г. на Четвърто г.о., ГК , всички по описа на ВКС.

По същество, ищецът твърди, че от незаконното наказателно производство претърпял неимуществени вреди , изразяващи се в това, че неговите съграждани и клиенти узнали , че срещу него се води наказателно производство и се дистанцирали, което разстроило работата на ищеца като зъболекар. Наказателното производство срещу ищеца се отразило върху психическото и физическото му здраве, на контактите на социалния му живот, на положението в обществената работа, както и на възможностите му за професионални изяви и развитие в професионален план.

Незаконното производство ограничило възможностите на ищеца да води обичайния си начин на живот и му причинило болки, стрес, негативни емоции и страдания.

Ищецът счита, че в случая са налице обстоятелства, които предпоставят по-висок размер на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди, поради това, че ищецът не бил осъждан, а ДП било образувано за тежко умишлено престъпление.

С оглед на изложените по-горе твърдения ищецът е формулирал и следния петитум в сезиращата съда молба: Да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца сумата от 10000.00 лв. (десет хиляди лева) - претендирана главница - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение срещу него по ДП № 1593/2020г. по описа на Първо РУ на МВР Варна ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на Постановлението за прекратяване на наказателното производство 14.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Ищецът желае да му се присъдят и сторените по делото съдебно - деловодни разноски.

В подкрепа на изложеното по - горе ищецът е направил доказателствени искания.

В изпълнение на дадените от съда указания, с Молба от 13.2.2023 г. (л.13 от делото ) ищецът е пояснил исковата си молба в следния смисъл: Уточнил е, че неимуществените вреди са претъпени от него от момента на образуване на ДП - 1.10.2020 г. и са траяли до 14.1.2022 г., когато влязло в законна сила Постановлението за прекратяване на наказателното производство.По отношение на изпитаните от ищеца болки и страдания, твърди ищецът, че същите са неизмерими под каквато и да е форма на обезщетение.

2

Обвинението в блудствени действия на един баща със собственото му детето от неговата майка , ищецът намира за чудовищно поведение , което несъмнено оставя дълбоки следи от болка и страдание в психиката на бащата и неминуемо щяло да продължи за дълъг период от време .Посочена е и банкова сметка в уточняващата молба с пълни реквизити, по която се желае изплащане на претендираното обезщетение.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез представител на РП Варна в отговор на искова молба изразява следното становище.

Исковата молба ответникът намира за нередовна, т.к. ответникът не бил получил приложенията към искова молба.

Исковата претенция според ответника е и недопустима и неоснователна.

Недопустимостта на иска, според представителя на РП Варна, се обуславяла от факта, че в нормата на чл.2 ЗОДОВ в 7 отдени точки лимитативно били посочени случаите, в които е допустимо ангажирането на отговорността на Държавата за вреди, причинени на граждани от разследващите органи , прокуратурата или съда. В случая не била налице нито една от тези хипотези, т.к. фактическите твърдения на ищеца били неверни.

По същество представителят на РП Варна акцентира върху факта, че ДП не е образувано против ищеца, ищецът не е бил привличан към наказателна отговорност, а цитираните от него Решения се явявали неотносими. Според представителя на РП Варна допустимостта и основателността на претенциите за обезщетение на вреди по чл. 2, ал. 1, т.

3 ЗОДОВ, като специален закон, се обуславя от неоснователно /незаконно/поддържано обвинение, каквото в случая липсвало, поради което и искът бил недопустим , за ищеца не било възникнало право на иск, респ. искът бил и неоснователен.

На следващо място ответникът, чрез РП Варна твърди, че липсата на ангажирани от ищеца доказателства за прекратяване на воденото досъдебно производство с установяване на датата, на която производството е прекратено също води до извод за неоснователност на иска.

Подчертано е в отговора на искова молба, че началния момент, от който ищецът би могъл да търси обезщетение е моментът на образуване на ДП, но при условие че ДП е образувано срещу него, но в настоящия случай наказателното производство не било образувано против ищеца, ищецът не бил привличан в качество на обвиняем и за него не било възникнало правото на иск.

Твърди се , че Прокуратурата не е разгласявала сведения относно ДП, поради което и твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди са оспорени от ответника като неоснователни.Твърди се, че по никакъв начин Прокуратурата не следва да отговоря по предявения иск, т.к. не е налице фактическия състав на чл.2 ЗОДОВ, като е пояснено , че наказателното дело е приключило в разумен срок 1 година, 3 месеца и половина, а още на 22.04.2021 г. било издадено Постановление от наблюдаващия прокурор, обжалвано от св.Т.

А. Д. /майка на пострадалото лице/ и постановлението било потвърдено от ВРС С Определение № 181/3.6.2021 г. по ЧНД 2101/2021 г.Последното било атакувано отново от 3 св.Д. пред ОС Варна и с Определение № 352/09.8.2021 г. по ВЧНД № 723/2021 г. ОС Варна отменил определението на РС Варна и постановлението на ВРС като дал задължителни указания за провеждане на допълнително разследване .Тези факти се твърди в отговора на искова молба, че са спестени от ищеца , но въпреки двукратното провеждане на съдебна фаза на наказателното производство, изводите на Прокуратурата били изначално правилни.Поради всичко изложено и най-вече поради това, че Прокуратурата по никакъв начин не била отговорна, ответникът намира иска за неоснователен и недопустим.

В условията на евентуалност ответникът намира иска за прекомерно завишен по размер. Позовавайки се на нормата на чл.52 ЗЗД и част от цитираната в отговора на искова молба практика на ВКС, ответникът намира,че търсеният размер на обезщетение е в дисхармония със справедливостта ,поради което и оспорва размера на иска. Относно претенцията на ищеца за законна лихва ответникът намира тази акцесорна претенция за неоснователна поради недопустимост и неоснователност на главния иск.В подкрепа на изложеното по-горе ответникът представя заверено копие на Постановление за образуване на наказателно производство, което желае да бъде допуснато по делото като писмено доказателство, изразява и становище по доказателствените искания на ищеца.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат от АК Варна К. К. . В о.с.з. на 2.6.2023 г. ищецът , представляван от адв.К. поддържа предявената искова молба ведно с уточнителната, моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и в полза на ищеца да се присъдят сторените съдебно - деловодни разноски , съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

В същото съдебно заседание ответната страна, представлявана от прокурор при РП Варна - Д. Й. поддържа изцяло изложеното в отговора на искова молба за недопустимост и неоснователност на иска, а в условията на алтернативност счита, че претендираното обезщетение е в прекалено завишен размер. Изрично ответната страна е направила възражение с правно основание чл. 78, ал.5 ГПК като намира, че адвокатския хонорар, който се иска да бъде присъден в полза на ищеца,следва да бъде редуциран от съда до минимума съгласно Наредба № 1 / 2004 г.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съгласно нормите на чл. 235 и чл. 236 ГПК , приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Приобщени по делото са писмени доказателства а именно : представеното с исковата молба заверено копие на Договор № 031335/05.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ; Допълнително споразумение от 30.05.2022 г. към Договор № 031335/05.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ.

Приобщени като писмени доказателства са и представеното с отговора на искова молба заверено копие на Постановление от 01.10.2020 г. за образуване на наказателно производство по пр.пр.№ 13824/2020 г. по описа на РП - Варна, както и 4 преписка № 13824/2020 г. по описа на РП - Варна, ведно с ДП № 1593/2020 г. по описа на Първо РУ - Варна.Като писмени доказателства по делото са приобщени в цялост ЧНД № 4835/2021 г. по описа на РС - Варна, ведно с приложеното към него ВЧНД № 15/2020 г. по описа на ОС - Варна.

Анализът на цитираните писмени доказателства налага от фактическа страна извода, че 05.02.2020 г. ищецът в качеството си на Управител на „ *** „ с месторазположение на лечебното заведение: *** е сключил на осн. чл. 59, ал.1 от Закона за здравното осигуряване и в съответствие с Националния рамков договор за денталните дейности между НЗОК и БЗС за 2020 - 2022 г. договор № 031355/05.02.2020 г. с Национална здравно осигурителна каса (л.5) , изменен със Споразумение № 30.05.2022 г. (л. 6,7) . Цитираните две писмени доказателства свидетелстват затова, че считано от 05.02.2020 г. ищецът е доказал , че работи като специалист по дентална медицина в *** . Преди датата 05.02.2020 г. на каква длъжност е работил ищеца по делото не са ангажирани писмени доказателства, но в допуснатите в полза на ищеца гласни доказателства - чрез показанията на св. С. Ю. (майка на ищеца ) , се съдържат данни затова, че ищецът е зъболекар, има частна клиника във Варна , на пазара , но през 2020 г. есента , срещу него се водело наказателно дело от бившата му жена за това , че блудствал и правил блудствени действия със сина йм Е. , което твърди свидетелката, че отразило на здравето му , на нервната му система и на клиентелата . При така цитираните две писмени доказателства и част от гласните доказателства на единствения разпитан по делото свидетел, съдът приема за установено че ищецът е завършил медицина и поне от началото на 2020 г. работи като зъболекар на частна практика в гр.Варна , на посочения погоре адрес .