Решение № 203 от 17.05.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Р., 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско дело № 20244500500150 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от И. А. И., от гр.Р., против Решение № 1737 от 08.12.2023 г., постановено по гр.дело № 4359/ 2023 г. по описа на РРС, с което е бил уважен предявения срещу нея иск на Л. С. С., от гр.Р., на основание чл.233 ал.1 от ЗЗД да му бъде предадено държанието на следния недвижим имот: Апартамент **, находящ се в гр.Р. по бул.”Ц.О.” ***, **, **.

Счита, че обжалваният акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона, тъй като районният съд не е съобразил нормата на чл.236 ал.1 от ЗЗД, визираща, че ако след изитачане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, то договорът се счита продължен за неопределено време.Твърди, че независимо, че формално насрещната страна е направила изявление, че прекратява облигационната връзка между тях от 15.05.2023 г., наемателката продължила безпрепятствено да ползва имота и да заплаща наемна цена по банков път, като сумите били усвоявани от наемодателя. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска.

Въззиваемата страна Л. С. С. своевременно е подал отговор на въззивната жалба, като счита последната за неоснователна.Оспорва наведените доводи, че между страните понастоящем е налице наемното правоотношение по повод процесния имот, както и да е получавал наем за ползването на вещта след 30.05.2023 г. Моли първоинстанционното решение 1 да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения в закона срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. При упражняване на правомощията си по чл.269 от ГПК настоящият състав намира, че Решение № 1737 от 08.12.2023 г., постановено по гр.дело № 4359/ 2023 г. по описа на РРС, е валидно и допустимо.

Като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, Окръжен съд-Р. споделя мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения с някой допълнения, доколкото районният съдия не е взел становище по основните възражения на въззивната страна, изложени в отговора на исковата молба.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по молба на Л. С. С. против И. А. И., като са изложени твърдения, че на 01.08.2019 г. между страните е бил сключен Договор за наем, по силата на който ищецът предоставил процесния имот за временно ползване за срок до 31.07.2020 г., удължен съгласно чл.5 ал.2 от контракта до 31.07.2021 г., срещу което ответницата се съгласила да заплаща наемна цена от 290 лв. авансово за текущия месец от 1-во до 15-то число. От 01.08.2021 г. действието на договора било продължено за неопределено време, като за периода м.ноември 2021 г.-м.март 2023 г. наемателката е била неизправен съконтрахент. На 28.03.2023 г. до последната било отправено предизвестие за прекратяване на облигационната връзка с искане за връщане на апартамента в срок до 30.05.2023 г. Действия в тази насока не били предприети от насрещната страна.

С обжалваното решение съдът уважил иска и осъдил ответницата да предаде на Л. С. С. спорната недвижимост.

С отговора на исковата молба И. А. И. е признала изложените факти от насрещната страна, включително, че продължава да държи вещта и след 30.05.2023 г.Твърдението в отговора на исковата молба, поддържано и пред тази инстанция е, че това е станало със знанието и без противопоставянето на наемодателя, като по банковата сметка на последния е била внасяна наемна цена. За последното обстоятелство са били представени 9 бр. вносни бележки.В открито заседание на 08.11.2023 г. страната е пояснила, че сумите касаят стари задължения.

Районният съд няма изложени мотиви във връзка с тези факти, но независимо от това процесуално нарушение, е достигнал до правилен правен извод, че липсват законови предпоставки въззивницата да продължава да държи наетата вещ. Между страните е нямало спор, че на 28.03.2023 г. наемодателят е уведомил съконтрахента, че считано от 15.05.2023 г. прекратява възникналото между тях безсрочно наемно правоотношение и дава срок до 30.05.2023 г. да му бъде върнат имота. Липсва разногласие по възпроса, че към него момент И. А. И. е била неизправен съконтрахент по смисъла на чл.232 ал.2 от ЗЗД. При това положение насрещната страна е била 2 в правото си да прекрати облигационната връзка, като по делото безспорно се установява, че от наемодателя са били спазени изискванията на чл.87 ал.1 от ЗЗД. От 15.05.2023 г. наемният договор е прекратил действието си, поради което нормата на чл.236 ал.1 от ЗЗД се явява неприложима.Обстоятелството, че наемателката неправомерно не е спазила дадения й срок до 30.05.2023 г. да освободи имота, не влече за последица възникване на ново наемно правоотношение, нито саниране на прекратеното такова. Ирелевантно за спора е и обстоятелството, че след посочената дата страната е извършвала плащания, с които е погасявала свои стари задължения за наем.Съгласно чл.233 ал.1 от ЗЗД, след прекратяване договора за наем, наемателят е длъжен да върне вещта.Достигайки до извод, че претенцията на ищеца се явява основателна, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Окръжен съд-Р.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1737 от 08.12.2023 г., постановено по гр.дело № 4359/2023 г. по описа на Районен съд-Р..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3