Решение № 58 от 10.12.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Плевен, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Търговско дело № 20214400900115 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от Н. И. В., с ЕГН **********, с посочен адрес: гр. Плевен, ж.к. ***, подадена чрез пълномощника адв. Г.Д. от САК, против

ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище гр.

София. В исковата молба са наведени следните фактически твърдения: На 13.08.2017 г., около 14.45 ч., на път II-35 /Плевен-Ловеч/, кантон „***“, км 18+501настъпва ПТП между автобус „***“ с рег.№ ***, с водач Р. В. В., пътуващ към гр. Ловеч и движещия се в обратна посока – към гр. Плевен лек автомобил „***“ с рег. № ***, с водач Р. Н. З., при което лекият автомобил внезапно напуска собствената си лента за движение и навлиза в насрещното платно, но веднага предприема маневра за връщане в полагащата му се пътна лента. По същото време водачът на автобуса своевременно предприема действия за спиране и отклоняване на автобуса наляво към лентата за насрещно движение. Между двете ППС настъпва челен кос удар в областта на осевата линия, разделяща двете пътни ленти. След удара попътно движещият се след лекия автомобил „***“ лек автомобил „***“, с рег.№ ***, блъска с предната си част задна дясна част на л.а. „***“. В резултат на удара загиват Д.

Н. В. и Ю. А. К. – пътници в лек автомобил „***“. Ищецът Н.В. е баща на Д. и партньор в живота на Ю. К.. Той приема смъртта им изключително тежко.

Седмици наред не спира да плаче, затваря се у дома и не намира сили да се 1 среща с хора извън домакинството. Състоянието му е тежко, съкрушен е психически. След загубата на най-близките си същества, той прекратява всички свои начинания, изпада в депресия, губи интерес към професионалната си реализация, всеки ден прекарва на гробищата. Детето е било републикански шампион по гимнастика и житейският ритъм на семейството е бил посветен на неговата програма за обучение. Скръбта по невръстното му дете изважда ищеца от нормалния ежедневен ритъм на човек, който се е справял отлично с всички предизвикателства.

Едновременната и нелепа смърт на членовете на семейството му и за в бъдеще ще оказва своето негативно отношение в психически аспект върху Н.

В.. Животът му е изцяло променен и подчинен на тежката загуба. Виновен за настъпилото произшествие е водачът на автобуса, срещу когото има влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 221/2019 г. на Плевенски окръжен съд.

Отговорността му се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“ по полица BG/22/117000301361, сключена с ответното дружество, валидна от 21.01.2017 г. до 20.01.2018 г. Ищецът е предявил извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗК „Лев Инс“ АД, но са му предложени обезщетения в размер на 10 000 лв. за Д. и 8 000 лв. за Ю. с оглед евентуалното съпричиняване на друг водач, чийто автомобил е застрахован при ЗД „Бул Инс“ АД, който е загинал при процесното ПТП и срещу него няма влязла в сила присъда, като според ищеца това е повод ЗД „Бул Инс“ АД напълно да откаже плащане на обезщетение. Ищецът счита, че при това положение е налице хипотезата на чл. 392, ал. 2 КЗ, с оглед на което е насочил съдебната си претенция срещу ответното дружество.

С исковата молба са заявени претенции да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от загубата на сина му Д. Н. В. при процесното ПТП в размер на сумата от 200 000 лв.; обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от загубата на съпругата му Ю. К. при процесното ПТП в размер на сумата от 200 000 лв.; обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за траурни услуги, в размер на сумата от 1384 лв.

Претендира се и присъждане на законна лихва върху сумите на обезщетенията, считано от датата на ПТП – 13.08.2017 г., до окончателното им изплащане.

2

В съдебно заседание исковите претенции се поддържат от процесуалния представител на ищеца адв. Г.Д. от САК.

Ответникът оспорва допустимостта на предявените искове поради липса на предпоставките, регламентирани в чл. 380, вр. с чл. 432 от КЗ.

Оспорва също така изцяло исковите претенции за неимуществени вреди по основание и по размер, като счита същите за недължими и отделно – за прекомерни. Оспорва изцяло като неоснователна акцесорната претенция за присъждане на законна лихва и прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихви, считано от датата на настъпване на произшествието, до датата на предявяване на преките искове срещу застрахователя. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ю. К., тъй като не попада в кръга на нейните наследници. Оспорва всички фактически твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция за неимуществени вреди. Оспорва твърденията относно механизма на произшествието, както и че същото е настъпило изключително по причина действията на водача на автобуса. Навежда твърдения, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП са действията на водача на лекия автомобил „***“, който е нарушил разпоредбите на ЗДвП и ако не се е бил отклонил и навлязъл в лентата за насрещно движение, не би се стигнало до произшествието. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, като по отношение на Ю. К. същото се изразява в липсата на обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан, а по отношение на детето Д. – в нарушение от страна на законните му представители на нормативно установените правила за обезопасяване на децата при превоз.

Представена е писмена защита по делото от процесуалния представител на ответното дружество адв. Н. М. от АК-Плевен.

С определение от 28.09.2021 г. съдът е допуснал на основание чл. 219 ГПК привличането на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД гр. София като трето лице – помагач на ответника, което дружество не ангажира становище по правния спор.

След съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

3

С определение № 327 от 28.09.2021 г. по делото са приложени представените с искова молба писмени доказателства, както и писмените доказателства, представени от ответника с писмения му отговор.

От приетите по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица и протокол за оглед на ПТП, както и въз основа на приетото заключение на вещите лица по назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, се установява, че процесното ПТП от 13.08.2017 г. е станало на пътен участък Плевен-Ловеч, до пътен кантон „***“, в светлата част на денонощието, при неограничена видимост, на прав и хоризонтален пътен участък за двупосочно движение, непрекъсната средна разделителна линия и при наличието на пътен знак за ограничение на скоростта до 60 км/ч. Автобус „***“ с рег.№ ***, с водач Р.В., пътувал към гр. Ловеч. В противоположна посока към гр. Плевен пътувал лекият автомобил „***“ с рег.№ ***, управляван от Р. Н. З., в който пътници са били пострадалите

Ю. К. и Д. В.. Внезапно лекият автомобил напуснал собствената си лента за движение и навлязъл в лентата за насрещно движение, след което веднага предприел маневра за връщане в полагащата му се пътна лента. По същото време водачът на автобуса предприел спиране и отклоняване на ППС наляво към лентата за насрещно движение. Настъпил челен кос удар между двете МПС в областта на осевата линия, разделяща двете пътни ленти. Към момента на удара скоростта на автобуса е била 78 км/ч, а скоростта на лекия автомобил – 120 км/ч. Непосредствено след този удар, попътно движещият се след лекия автомобил „***“ лек автомобил „***“ с рег.№ *** блъснал с предната си част задната дясна част на автомобила „***“. При така възникналото ПТП са починали на място водачът и всички пътници в лекия автомобил „***“. Според заключението на вещите лица Ю. К. и Д. В. са пътували на задната седалка в лекия автомобил.

Смъртта на Ю. К. е настъпила в резултат на тежка черепно-мозъчна травма и гръдна травма, довели до несъвместими с живота груби анатомични увреждания на жизнено важни органи /мозък и сърце/. Смъртта на 7годишното дете Д. е настъпила вследствие на черепно-мозъчна травма, довела до грубо и несъвместимо с живота увреждане на мозъка и черепа /жизнено важни органи/. Уврежданията и при двамата са резултат от тъпи травми, нанесени с изключително голяма сила /инерционна травма/, като механизмът на тяхното получаване може да бъде обяснен с удари на тялото в части на 4 купето на автомобила при рязката промяна на скоростта и посоката при ПТП и последващите деформации.

В проведеното на 10.11.2021 г. съдебно заседание е прието представеното н.о.х.д. № 221/2019 г. по описа на Плевенски окръжен съд. От материалите по същото е видно, че с влязла в сила присъда подсъдимият Р.

В. В., от гр. Пловдив, с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 13.08.2017 г.на път II-35 /гр.Плевен – гр.Ловеч/, пътен участък км 18+470, в близост до кантон „***“, обл.Плевен, при управление на моторно превозно средство – автобус марка „***“, модел „***“ с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 47, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДвП, като се е движил със скорост 78 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – Р. Н. З., Л. Ф. З., Ю. А. К. и Д. Н.

В., всички от гр. Плевен, поради което му е наложено наказание за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.5, б.“б“ предл.1, във вр.с чл. 343, ал.1, във вр.с чл. 342, ал. 1 от НК.

С оглед изясняване механизма на процесното ПТП, по искане на ответника в настоящото производство е разпитан като свидетел водачът на автобуса Р.В.. Съдът не кредитира дадените от него показания, че се е движил със скорост 40-50 км/ч и че лекият автомобил „***“ е напуснал лентата си за движение и навлязъл в лентата на автобуса на 15-20 м преди сблъсъка между двете МПС, тъй като същите не кореспондират с приетата по делото експертиза, както и с материалите, приложени по наказателното дело. По същия начин съдът възприема и показанията на свидетеля М. – пътник в автобуса по време на инцидента, като се има предвид и обстоятелството, че този свидетел е възприемал пътната обстановка и скоростта на движение от вътрешността на автобуса и без да е видял показанията на скоростомера.

Установено е от писмените доказателства по делото, че пострадалата Ю. А. К., гражданка на Руската федерация, родена на 09.08.1977 г., със семейно положение неомъжена, е починала на 13.08.2017 г. в 15.00 ч., а пострадалият Д. Н. В., роден на 02.07.2008 г., чиито родители са Ю. К. и ищеца Н.В., е починал на същата дата в 15.05 ч.

За установяване твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на сина му Д. и на Ю. К., която той определя като партньор в живота в исковата си молба, по делото са събрани 5 гласни доказателства. От показанията на разпитаните свидетели А. З. – брат на Ю. К. и С. В.а – майка на ищеца, става ясно, че Ю. и Н. са живели като семейство в продължение на 16 години до инцидента. Имали са много здрава връзка, която се основавала на взаимно уважение, любов и разбирателство.

Не е имало разрив във взаимоотношенията им и никога не са се разделяли. На седмата година се сдобили и с най-желаното от тях – детето им Д.. Според свидетелката В.а детето имало дарба като спортист, спечелило много медали, имало големи мечти и ентусиазъм. Носело голяма радост на всички в семейството. След смъртта на Ю. и Д. ищецът изпаднал в страшна депресия.

В продължение на три месеца всеки ден бил на гробищата, сутрин и вечер.

Постоянно плачел. Започнал да вдига високо кръвно и да говори за самоубийство. Искал да отиде при детето и съпругата си. Бил много изнервен и започнал да пуши, въпреки че дотогава не е бил пушач. Понастоящем ищецът живее и работи в София, но в края на седмицата се прибира и всеки петък, събота и неделя е на гробищата. Според свидетелката ищецът е изгубил всичко – любовта на живота си и най-вече детенцето си. Той не е преживял тази загуба и никога няма да я преживее. Свидетелката е заявила още, че за тях вече не съществува празник, празниците са на гробищата при децата.