Решение № 77 от 05.03.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Плевен, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНА В. Д.А като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500013 по описа за 2026 година С решение №1541 от 16.10.2025 г. по гр.д. №2719/2025 г. Плевенски Районен съд е :

ОТХВЪРЛИЛ предявения от С. Д. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Плевен, ул. ***, с адрес за призоваване: гр. Плевен, ул. ,***, Бизнес център „***”, ет. ***, адв. Е. М., против ВУИ “***“ - с.***, обл. Плевен иск с основание чл.74, ал.4 от КТ за прогласяване недействителност на т.4 от Трудов договор №12/27.09.2024 г., сключен между С. Д. П. и ВУИ “***“ - с.***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ПРИЗНАЛ за НЕЗАКОННО на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на С. Д. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Плевен, ул.

***, с адрес за призоваване: гр. Плевен, ул. ,***, Бизнес център „***”, ет. ***, адв. Е. М., извършено със Заповед №РД-15-121/20.03.2025 г. на директора на ВУИ“***“ -с. ***, общ. Д.Митрополия, обл. Плевен, с БУЛСТАТ *** и е ОТМЕНИЛ същата Заповед като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ВЪЗСТАНОВИЛ на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ С. Д. П., с ЕГН ********** на заеманата от него преди уволнението длъжност в ответното 1 учебно заведение - ВУИ“***“ - с. ***, общ. Д.Митрополия, обл. Плевен учител по ***, НКИД 8532, НКПД ***, с БУЛСТАТ ***.

ОТХВЪРЛИЛ предявения от С. Д. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Плевен, ул. ***, с адрес за призоваване: гр. Плевен, ул. ,***, Бизнес център „***”, ет. ***, адв. Е.М., против ВУИ “***“ - с.***, обл. Плевен иск на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ за сумата от 5 870 лв. претендирано обезщетение за периода от 04.04.2025 г. до 30.06.2025 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪДИЛ на основание чл.71 от ГПК ВУИ “***“-с.***, общ.

Д.Митрополия, обл. Плевен, с БУЛСТАТ *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски Районен съд Държавна такса в размер 100 лв. и разноски за вещо лице в размер 250 лв.

ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК ВУИ “***“-с.***, общ.

Д.Митрополия, обл. Плевен, с БУЛСТАТ *** ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Плевен, ул. ***, с адрес за призоваване: гр.

Плевен, ул. ,***, Бизнес център „***”, ет. ***, адв. Е.М., направените разноски по делото съразмерно уважената част на исковете и по компенсация в размер 60 лв.

Недоволен от решението в отхвърлителните му части е останал С. Д. П. и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени исковете по чл.74, ал.4 от КТ и по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

В жалбата не се съдържат аргументи за допуснатите от Плевенски Районен съд нарушения и за неправилността на решението му.

Препис от въззивната жалба е връчен на ВУИ “***“-с.*** и на 18.11.2025 г. е подаден отговор, в който се моли жалбата да бъде оставена без уважение. Сочи се, че иска по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ правилно е отхвърлен, тъй като в трудовото досие на С. Д. П. има доказателства, че е работил по трудов договор в ***-Плевен.

На 18.11.2025 г. ВУИ “***“-с.*** е подало насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частите му, с които са уважени исковете на С. Д. П.. Моли то да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

2

ВУИ “***“-с.*** счита, че процесният договор е сключен за извършване на определена работа: до назначаване на правоспособен учител по *** през учебната 2024/2025 г. и с краен срок – до 30.06.2025 г. Сочи, че работата не е временна, сезонна или краткотрайна, но за извършването й може да бъде сключен срочен трудов договор, според чл.68, ал.3 от КТ. Счита, че естеството на работата е такова, че преценката за изпълнението й изисква по-дълъг изпитателен срок – 6 месеца.

В насрещната жалба се твърди, че директорът на ВУИ “***“-с.*** узнал, че С. Д. П. е работил в ***-Плевен през периода от 03.04.2025 г. до 12.04.2025 г., за който бил представил болничен лист. Това разрушило доверието помежду им и се стигнало до отмяна на болничния лист и прекратяване на трудовия договор.

ВУИ “***“-с.*** твърди, че на 03.04.2025 г. е сключило трудов договор с Б. К. Л. за заемане на длъжността „учител по ***“.

ВУИ “***“-с.*** претендира направените разноски.

Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на С. Д. П. на 01.12.2025 г., но в указания срок – до 15.12.2025 г. отговор не е подаден.

С определение №23 от 12.01.2026 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната жалба и насрещната въззивна жалба за допустими и редовни и е насрочил о.с.з. за разглеждането им.

В о.с.з. на 12.02.2026 г. процесуалният представител на ВУИ “***“-с.*** – адв. М. е заявил, че същинското основание за прекратяване на трудовото правоотношение е назначаването на учител по ***, а не посоченото в заповедта – чл.71, ал.1 от КТ, мотивирано от представянето на отменения болничен лист.

В о.с.з. на 12.02.2026 г. С. Д. П. е заявил, че не е заемал щатна длъжност в ***-Плевен, а само е изнасял лекции там за по 10.50 лв./час. Твърди, че е реализирал месечно по 100-150 лв. лекторски хонорари.

Процесуалният представител на С. Д. П. – адв. М. е пледирала, че процесният трудов договор е срочен – за съответната учебна година и че е практика да се сключват такива договори с пенсионирани учители докато се намери учител за постоянно. Сочи, че изпитателният срок при срочен трудов договор е 1 месец и е изтекъл на 27.10.2024 г. Твърди, че Б. К. Л. не е учител по ***, а по ***, поради което назначаването му не може да служи като основание за прекратяване на трудовия договор със С. Д. П.. Твърди, че 3 последният не е заемал в друго училище щатна длъжност с работно време, трудово възнаграждение и осигуровки.

Адв. М. претендира направените в двете инстанции разноски.

Процесуалният представител на ВУИ “***“-с.*** – адв. М. счита, че не е доказано какво възнаграждение е получавал С. Д. П. през процесния период, поради което иска му по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ остава недоказан. Намира, че няма пречка при срочен трудов договор страните да договорят по-дълъг изпитателен срок. Претендира направените в първата инстанция разноски и тези за ДТ за въззивно обжалване.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от трудов договор №12/27.09.2024 г., в него като основание за сключването му между ВУИ “***“-с.*** и С. Д. П. са посочени следните законови разпоредби: чл.68, ал.1, т.2 във вр. с чл.70, ал.1 и 2 от КТ.

Съгласно чл.68, ал.1, т.2 от КТ, срочен трудов договор се сключва до завършване на определена работа. Тази работа трябва да бъде точно определена в договора, защото по този начин срока му става определяем чрез времето, необходимо за завършване на работата. В случая определянето на работата е извършено в чл.1 и чл.4 от договора по следния начин: работата, определена за длъжност „учител по ***“ до назначаване на правоспособен учител по *** през учебната 2024/2025 г. до 30.06.2025 г. Предвид това словесно определяне, правилно Плевенски Районен съд е приел, че не се касае за „определена работа – конкретна задача“ по смисъла на чл.68, ал.1, т.2 от КТ.

Според въззивната инстанция, от словесното определяне в договора може да се направи извод, че се касае за срочен договор, сключен за определен срок по смисъла на чл.68, ал.1, т.1 от КТ, а именно – до назначаване на правоспособен учител по *** през учебната 2024/2025 г., а ако такъв учител не бъде назначен – до 30.06.2025 г., когато свършва учебната 2024/2025 г. В първата хипотеза – срокът не е до конкретна дата, но е определяема. Във втората хипотеза – срокът е до конкретна дата и е с продължителност 9 месеца.

Учителската работа обаче не е временна, сезонна или краткотрайна и по правило – по арг. от чл.68, ал.3 от КТ за нейното изпълнение не може да се сключва срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ. Съгласно чл.68, ал.4, изр.1 от КТ, по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок наймалко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат 4 временен, сезонен или краткотраен характер. Според § 1, т. 8 ДР от КТ „изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 4 от КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор. Тези причини следва да са посочени в договора, а в процесния случая такова изрично посочване на причини в договора липсва.

Съществуването на такива обективни причини не се и твърди, а още по-малко се доказва по делото.

Съгласно чл.68, ал.4, изр.2 от КТ, такъв срочен трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок от 1 година по писмено искане на работника или служителя. В процесния случай няма данни за искане от страна на С. Д.

П. да сключи договора за срок от 9 месеца. В трудовото му досие се намира само негова молба от 25.09.2024 г. да бъде назначен на вакантната длъжност „учител по ***“ /която е различна от процесната длъжност/ без искане това да стане за по-кратък от 1 година срок.

Предвид горното, правилно Плевенски Районен съд е приел, че не се касае за срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.2 от КТ, а за срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ, сключен в нарушение на чл.68, ал.3 и ал.4 от КТ и че съгласно чл.68, ал.5 от КТ, този договор следва да се счита сключен за неопределено време.

Срок за изпитване може да бъде уговорен и при трудов договор за неопределено време, и при срочен трудов договор. Съгласно чл.70, ал.1 от КТ, в първия случай срокът за изпитване е до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година – срокът за изпитване е до 1 месец.

Предвид по-горе направения извод, че процесния трудов договор №12 от 27.09.2024 г. следва да се счита сключен за неопределено време, въззивната инстанция намира за правилен и извода, че неговата клауза, предвиждаща 6месечен изпитателен срок в полза на работодателя, не се явява недействителна – противоречаща на закона, в частност – на чл.70, ал.1 от КТ, поради което следва да бъде отхвърлен предявения от С. Д. П. иск по чл.74, ал.4 от КТ. В тази си част обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

В чл.6 от процесния трудов договор №12 от 27.09.2024 г. е предвидено, че С. Д. П. трябва да постъпи на работа на 01.10.2024 г. Видно от сл. бележка №75 от 01.10.2024 г., на С. Д. П. е проведен начален инструктаж по 5 безопасност и здраве на 01.10.2024 г. По арг. от чл.70, ал.4 от КТ, 6-месечният изпитателен срок е започнал да тече не от сключване на трудовия договор на 27.09.2024 г., а от постъпването на работника/служителя на работа на 01.10.2024 г., тъй като от този момент е възможно работодателят да направи реална преценка за годността му да изпълнява съответната длъжност. При това положение 6-месечният изпитателен срок е изтекъл на 01.04.2025 г.

Иначе казано – работодателят е могъл да упражни правото си по чл.71, ал.1 от КТ да прекрати трудовия договор без предизвестие до 01.04.2025 г.

Видно от заповед №РД-15-121 от 20.03.2025 г., директорът на ВУИ “***“-с.*** е прекратил на основание чл.71, ал.1 от КТ трудовото правоотношение по трудов договор №12 от 27.09.2024 г. със С. Д. П., считано от 04.04.2025 г. Въззивната инстанция намира, че работодателят е упражнил правото си по чл.71, ал.1 от КТ чрез издаване на горепосочената заповед на 20.03.2025 г. – в рамките на 6-месечния изпитателен срок. Неправилно Плевенски Районен съд е обвързал упражняването на правото на работодателя не с момента на извършване на съответната преценка за годност на работника/служителя и издаване на заповедта, обективираща волята му /на работодателя/, а с момента, от който се счита за прекратено трудовото правоотношение.

При положение, че процесния трудов договор №12 от 27.09.2024 г. следва да се счита сключен за неопределено време, без значение е настъпването на обстоятелство, определящо срочността му, а именно – сключването на трудов договор №15 от 03.04.2025 г. между ВУИ “***“-с.*** и Б. К. Л., по силата на който последният следва да постъпи на работа като учител по ***, считано от 07.04.2025 г. Тук е мястото да се каже, че както за Б.