Решение № 2639 от 30.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2639 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100512986 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 247, чл. 250 и чл. 251 от ГПК.

С решение № 95 от 05.01.2024 г. по настоящото дело, е отменено решение № 20061112/10.10.2022 г. на СРС, 61 с - в, по гр. д. № 62296/2019 г. и вместо това са отхвърлени изцяло предявените от М. Б. М., ЕГН **********, искове срещу ГД „Гранична полиция“ при МВР с правно основание чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред. ДВ бр. 81/2016 г.) за заплащане на сумата от 1 738, 45 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 29.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 323, 42 лв. - лихва за забава за периода от 01.10.2016 г. до 29.10.2019 г. М. Б. М. е осъден да заплати на ГД „Гранична полиция“ при МВР, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, разноски за въззивната инстанция.

Решението е влязло в сила на 05.01.2024 г., като необжалваемо, по арг. от чл.

280, ал. 3 ГПК.

По делото е постъпила молба с вх. № 4324/15.01.2024 г. от М. Б. М., чрез адв. М.

О., за допълване, поправка на ОФГ или тълкуване на решението. В молбата се излагат доводи, че преди първото и последно по делото открито съдебно заседание ищецът е направил отказ от иска си, в частта за заплащане на обезщетение за извънредния труд, явяващ се разликата между положения нощен труд и размера на превърнатия нощен в дневен труд, формиран след преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1. 143, за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2018 г. / за сумата над 843. 35 лв. до общо предявения иск за сумата от 1 738. 45 лв./, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане, считано от 29.10.2019 г., както и от иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в частта за сумата над 152. 88 лв. до общо предявения иск за 1 сумата от 323. 42 лв./, представляващи лихва за забава върху сумата за извънредния труд, явяващ се разликата между положения нощен труд и размера на превърнатия нощен в дневен труд, формиран след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, за периода от падежа на всяко изискуемо вземане (края на месеца следващ тримесечието) до датата преди подаване на исковата молба - 29.09.2019 г.

Твърди, че по този начин исковата му претенция останала единствено за неплатения, но положен извънреден труд за времето за явяване и провеждане на инструктаж преди всяка смяна в рамките на 30 минути.

Счита, че въззивният съд в решението си е обсъдил единствено иска, в частта, в която е извършен отказ - за разликата между отчетения нощен труд и превръщането му в дневен такъв с коефициент 1. 143, а в частта, относно отчитане времето за инструктаж от 30 минути, липсва произнасяне. Счита, че по този начин е налице очевидна фактическа грешка или основание за допълване на решението. Моли да се допълни решението с искането му за отказ от част от иска или да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива и да бъде дадено тълкуване на решението.

Ответникът Главна дирекция „Гранична полиция“ не взел становище по молбата.

Софийски градски съд намира следното по направените искания :

По искането за отстраняване на фактическа грешка съдът намира, че очевидна фактическа/техническа грешка е налице във всички случаи на несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива, както и в случаите на допуснати технически грешки в диспозитива на решението. Всеки такъв технически пропуск може да бъде отстранен по молба на страна по делото, както и служебно от самия съд, по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК - безсрочно.

В случая, като съобрази твърденията в исковата молба и предмета на произнасяне в решението на СРС, което е оспорено от ответника и е предмет на въззивното обжалване, настоящият състав намира, че ищецът М. Б. М. е предявил срещу ГД „Гранична полиция“ при МВР искове с правно основание чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред. ДВ бр. 81/2016 г.) - за заплащане на сумата от 1 738, 45 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд след преизчисляване на нощните часове с коефициент 1. 143 през периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 29.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 323, 42 лв. - лихва за забава за периода от 01.10.2016 г. до 29.10.2019 г.

Исковете са изцяло уважени от СРС, поради което решението е оспорено от ответника.

В производството ищецът не е заявявал и СРС не е се произнасял по самостоятелно предявени искове за заплащане на суми за времето на инструктаж в рамките на 30 минути преди всяка смяна за периода 01.07.2016 г. до 31.07.2018 г., нито по отделно дължими върху тях лихви за забава за периода 01.10.2016 г. – 29.10.2029 г.

Нито във въззивната жалба, нито в отговора на последната са излагани някакви съображения за дължими суми за 30 минути инструктаж в рамките на исковия период.

Действително, преди първото и последно съдебно заседание пред СГС, ищецът е подал становище от 04.12.2023 г., в което е заявил, че се отказва частично от исковете си за сумата над 843. 35 лв. до общо предявения иск за сумата от 1 738. 45 лв. за 2 периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2018 г., както и от иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, над 152.

88 лв. до общо предявения иск за сумата от 323. 42 лв. за периода 01.10.2016 г. – 29.10.2029 г. , представляващи лихва върху сумата за извънредния труд. В тази молба ищецът е твърдял, че се заявени искове за заплащане на суми за 30 минути инструктаж и лихви върху тях в рамките на исковия период.

Съдът счита, че по реда на частичният отказ от исковете ищецът се е домогнал да измени недопустимо основанието на главния си иск.

Действително, при постановяване на решението, с което исковете изцяло са отхвърлени, въззивният състав не е съобразил направения частичен отказ, като е отхвърлил изцяло исковете с правно основание чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред.

ДВ бр. 81/2016 г.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Произнасянето му не би променило крайният изход от спора, доколкото и при частично прекратяване на делото поради отказ от исковете, за останалите предявени размери същите щяха да бъдат отхвърлени, поради наложената практика с ТР № 1/2023 г. на ОСГК на ВКС. При това изходът от спора за ищеца по същество не би бил различен.

Следва да се посочи, че веднъж обявено обаче, по аргумент от чл. 246 ГПК, решението на съда придобива статут на неоттегляемост. Постановилият го съд не може сам да го отмени или измени. Произнасянето по целият размер на иска, с който съдът е десезиран, води до частична недопустимост на решението, а не представлява допусната ОФГ. Недопустимото решение в случай, че не е обжалвано или е обжалваемо се стабилизира - влиза в сила и поражда предвидените в процесуалния закон правни последици.

Настоящият състав намира, че посредством отстраняване на фактическа грешка, чрез която могат да се отстранят единствено несъответствия между формираната воля на съда и нейното външно изразяване, в случай че такова е констатирано, не може да измени или отмени постановеното вече решение.

Отделно от изложеното, не се установява в съдебното решение да е допусната очевидна фактическа грешка - несъответствие между мотивите на съда и обективирането им в диспозитива на решението. Съдът е обсъдил спора така, както е пренесен пред него с въззивната жалба, формирал е изводи по спорното право, по което е налице произнасяне от страна на първоинстанционния съд, и е обективирал същите в диспозитива на решението.

Както се посочи, не се установява да е заявяван и отделно разглеждан иск за заплащане на извънреден труд поради явяване 30 минути за инструктаж в периода.

Единственото произнасяне на СРС е по иск за присъждане на стойност на извънреден труд, който се получава при преобрзуване на положения от служителя на МВР нощен в дневен труд с коефициент 1. 143. По този иск въззивният съд е формирал своите различни от СРС правни изводи и се е произнесъл в диспозитива. Волята на съда е ясно изразена и не е налице несъответствие с външното й изразяване в диспозитива.

По искането за допълване на решението, следва да се отбележи, че допълване, по смисъла на чл. 250 ГПК, може да се направи по молба на ищеца, в месечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. Допълване на решението се допуска само в случаите, в които съдът не се е произнесъл по цялото искане на страна в производството. В случая съдът се е произнесъл в рамките на исковете, с които е сезиран и са били предмет на първоинстанционното производство, поради което искането за допълване е неоснователно.

3

По молбата за тълкуване на решението, съдът намира следното : На тълкуване, по реда на чл. 251 ГПК, подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив.

В случая в диспозитива на постановеното по настоящото дело съдебно решение от 05.01.2024 г., въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред. ДВ бр. 81/2016 г.) за заплащане на сумата от 1 738, 45 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2018 г. в размер на 137 часа, като се е позовал на постановките на ТР № 1/2023 г. на ОСГК на ВКС и е приел, че посоченият нощен не се явява извънреден и подлежи на компенсиране чрез заплащане като нощен по тарифната справка, определена в индивидуалните административни актове, каквито са заповедите на Министъра на вътрешните работи, съответно е отхвърлил акцесорните искове за обезщетение за забавено изпълнение, начислено за периода от 01.10.2016 г. до 29.10.2019 г. и за лихви за забава от датата на депозиране на исковата молба - 29.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Както в мотивите, така и в диспозитива на решението съдът не е формирал воля по отношение на претенцията за възнаграждение за положен труд за времето за инструктаж преди всяка смяна, в размер на 131 часа, доколкото същатата не е била предмет на произнасяне от страна на СРС в обжалваното пред въззивния съд съдебно решение. Следователно, в решението не е налице неяснота или двусмислие по отношение на претенцията за възнаграждение за положен извънреден труд за времето за инструктаж, която не е била изобщо предмет на въззивно обжалване, нито на постановеното въззивно решение.

По изложените съображения в съвкупност настоящият състав намира исканията на ищеца - въззиваем М. М. за допускане на ОФГ, допълване и тълкуване на решението за неоснователни.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, с вх. № 4324/15.01.2024 г. от М. Б. М., чрез адв. М. О., по чл 247, ГПК, чл. 250 ГПК и чл. 251 ГПК - за отстраняване на ОФГ, допълване и тълкуване на решение № 95 от 05.01.2024 г. по гр. д. № 12986 по описа за 2022, по описа на СГС, ІV „Д” състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4