Определение № 636 от 05.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 636 гр. София, 05.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002902327 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД против решение № 206/09.07.2025г. по в.т.д № 145/2025г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 144/07.03.2025 г. п о гр. д. № 1314/2024 г. на Районен съд - Казанлък. С потвърденото решение е отхвърлен предявения от касатора иск, квалифициран като иск за установяване на престъпно обстоятелство – чл. 124, ал. 5 ГПК, за „ признаване на установено по отношение на С. З. И., че на 09.07.2022г. лицето И. Н. И., при управление на лек автомобил „Пежо“, с рег. № СТ 2896 ВВ, собственост на А. И., е реализирал ПТП, като водача е отнел владението върху автомобила от собственика му, чрез престъпление по чл. 346, ал. 1 НК„.

Касаторът намира, че обжалваното решение е недопустимо, в евентуалност неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, до степен на очевидна неправилност.

Въззивният съд не се е произнесъл по всички доводи на страната във въззивната й жалба, нито мотивирал акта си в съответствие с чл. 235 , ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК. Вместо да констатира допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения / отказ за събиране на своевременно поискани от ищеца доказателства и неоправдано ограничаване, със срок по чл. 158 ГПК, събирането на вече допуснати такива и по начало непроизнасяне своевременно по доказателствените искания на страните, в съответствие с чл. 140, ал. 1 ГПК; неуважено искане по чл. 63 ГПК ; разгледани възражения на ответника, заявени след срока по чл. 131 ГПК; нарушен принцип за равенство на страните в процеса, с неоправдано толериране на ответника, навеждащо на съмнение за пристрастност на съда / и да допусне доказателствата на ищеца, поискани с въззивната жалба, при 1 условията на чл. 266, ал. 3 ГПК, въззивният съд е отрекъл наличието на съдопроизводствени нарушения и обосновал недоказаност на иска изцяло с неоправдано бездействие на ищеца. Посочва се и липсата на произнасяне, по направеното във въззивната жалба възражение за нередовно призоваване на страната в първоинстанционното производство – не по реда на чл. 50, ал. 5 ГПК, а по общия ред на чл. 38, ал. 1 ГПК. Акцентира се на неправилно неотчетена от съда процесуална невъзможност за своевременно представяне на част от доказателствата / по досъдебното производство, сочени за приобщени към т.д.№ 437/2023г. на ОС – Стара Загора /. Според касатора, в мотивите на въззивното решение липсва и анализ на събраните доказателства.

Ответната страна – С. З. И. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, както поради неудовлетвореност на общия, така и на допълнителния селективни критерии.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Макар да не е коментирана изрично, допустимостта на иска е установима от изявление на ищеца / в производството по т.д.№ 437/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, протокол от о.з. на 31.07.2024 г. по което е представен във въззивна инстанция, както и в отговора му на исковата молба по същото дело /, че лицето И. И., чиито действия се визират като състав на предстъпление по чл. 346 НК, е починал и следователно наказателно производство срещу същия не може да бъде възбудено.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :

Производството е образувано по предявен, на основание чл. 124, ал. 5 ГПК, иск за установяване на престъпно обстоятелство, първоначално заведен като насрещен, срещу предявен от ответницата С. З. И. против ЗК „Бул Инс „ АД иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за осъждане застрахователя да й изплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на родственик – племенника й Й. А. М., настъпила от ПТП на 09.07.2022г., по вина на водача

/ И. И. / на застрахован при застрахователното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, лек автомобил / предмет на т.д.№ 437/2023 г. на ОС – Стара Загора /. Насрещният иск е бил отделен за самостоятелно разглеждане в отделно – настоящото - производство.

ЗК „Бул Инс„АД обосновава правният си интерес от така предявения установителен иск, с правото си да противопостави на ищцата С. И. основание за отказ да заплати застрахователно обезщетение, съгласно чл. 493, ал. 3 вр. с ал. 2, т. 1, б.“а“ КЗ. Чл. 493, ал. 2, т. 1, б. „а“ КЗ предвижда, че застраховката „Гражданска отговорност„ на автомобилистите покрива и отговорността за вредите по ал. 1 / вкл. неимуществени вреди от настъпила 2 смърт – т. 1 /, причинени от виновния водач, когато не е изрично или мълчаливо упълномощен за управление на превозното средство, при условие, че не е придобил владението върху него чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 НК. Съгласно чл. 493, ал. 3 КЗ застрахователят може да откаже да заплати обезщетение за тези от пострадалите лица, за които успее да докаже, че доброволно са се качили в превозното средство и са знаели, че владението върху него е отнето чрез кражба, грабеж или чрез престъпление по чл. 346 НК.

В конкретния случай предмет на иска е установяване на престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, като се твърди, че водачът на автомобила, причинил ПТП – И. Н. И. и пострадалият в него пътник - Й. А. М., от смъртта на който се претендират търпими от С. И. неимуществени вреди, противозаконно са отнели автомобила от владението на собственика му – А. И. – след което и при управлението му водачът виновно е причинил ПТП. В нарочна молба по уточняване на правния си интерес от предявяване на иска, ищецът сочи, че не е образувано досъдебно производство за това престъпление, а след предявяване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ от С. З. И. / предмет на т.д.№ 437/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора / съдът по същия не е спрял производството, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, съответно не е сезирал прокуратурата с данните за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК.

Първоинстанционният съд е отхвърлил така предявения от ЗД „Бул Инс“ АД установителен иск, разглеждайки го по същество и приемайки, че е недоказан. Мотивите описват процесуалните действия на страните и съда, в обосноваване на извод за предоставена на ищеца възможност, вкл. въз основа на надлежно дадени му указания, да ангажира доказателства,, което не е сторил, част от които допуснати, но останали несъбрани поради собственото му бездействие. Така съдът е допуснал изискването на преписка по ДП № 384-ЗМ-993/2022г. по описа на РУ – Казанлък, пр. пр. № 3461/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура – Стара Загора, с нарочни указания до страната, при невъзможност да бъде представена / като приложена към гр.д.№ 437/2023 г. на ОС – Стара Загора / страната да представи заверени копия от материалите по същата, които иска да бъдат приложени по делото, със съответно указан срок за това. Допуснат е разпит на свидетел, при режим на призоваване лицето И. Ш. / установено да е регистриран собственик на автомобила, с който е причинено ПТП на 09.07.2022г., считано от 23.07.2021г. /, заличен, поради неплатен от ищеца депозит за призоваването му. Приел е, че ищецът е бил редовно призован за датата на първото съдебно заседание, с оглед на което е бил длъжен сам да следи за насрочването на последващите, както и за извършените в тях процесуални действия от другата страна и съда, вкл. за дадени му указания, когато не е участвал с процесуален представител.

Във въззивната си жалба ЗД „Бул Инс“ АД излага твърдения и навежда доводи, сходни по съдържание с тези в касационната жалба, като намира решението на съда за недопустимо, в евентуалност - неправилно. Според него: нито едно от съобщенията по делото не е било връчено по надлежния ред – по 3 чл. 50, ал. 5 ГПК, на електронния адрес на страна; съдът не е отчел липсата на достъп до ЕПЕП, за своевременно запознаване с указанията на съда / досежно разпоредения депозит за разпит на свидетел /; в нарушение на чл. 140, ал. 1 ГПК съдът не се е произнесъл своевременно по допускането на доказателствата, като е сторил това за пръв път в първото открито съдебно заседание; липсва анализ на събраните в хода на производството доказателства, в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК; съдът не се е произнесъл по искането, основано на чл. 63 ГПК; не е отчетена процесуалната невъзможност част от доказателствата да бъдат своевременно представени / визирайки находяща се по т.д.№ 437/2023г. на ОС – Стара Загора преписка по ДП, страна по което е и застрахователят /. Заявени са доказателствени искания при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК.

Въззивният съд е потвърдил решение № 144/07.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1314/2024 г. по описа на Районен съд – Казанлък. Приел е, че от страна на ищеца не са представени доказателства, за установяване отнемането на МПС чрез престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, въпреки че първоинстанционният съд, съгласно чл. 2 и чл. 9 ГПК, е оказал необходимото съдействие, в условията на равенство на страните в процеса, вкл. указвайки на страната, в съответствие с разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК, за кои обстоятелства – в нейна доказателствена тежест - не сочи доказателства.

Приел е, че настъпващата в първоинстанционното производство поетапна преклузия за посочване и представяне на доказателства, изключва възможността, във въззивното производство застрахователното дружество да поправи собственото си процесуално бездействие. Посочил е още, че задължение на страната е да следи за развитието на производството по делото, като в случая не са представени доказателства за обективни причини, препятстващи пълномощника на страната да се запознае с хода на първоинстанционното производство. Въззивният съд е обобщил, че единствената причина, поради която не са събрани относимите доказателства, е процесуалното бездействие на ищеца, а не допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. С оглед това е приел, че предявеният иск от ЗД „БУЛ ИНС“ АД против С. З. И. е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд, съгласно чл. 269 ГПК и в съответствие с принципите на състезателното начало и равенството на страните, да обсъди всички релевантни доводи, възражения и правни тези, наведени във въззивната жалба, и води ли неизпълнението на това задължение до очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК или до противорение със задължителната практика на Върховния касационен съд ?

- допълнителният селективен критерий по въпроса се обосновава с противоречие на приетото със задължителната и казуална практика на ВКС :

ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решения по т.д. 1525/2018 г. на I т.о., т.д. 1680/2019г. на I т.о., гр.д. № 512/2022г. на III 4 г.о., гр.д. № 2877/2019г., на IV г.о.на ВКС; 2/ Императивна ли е разпоредбата на чл. 50, ал. 5 ГПК, според която връчването на застрахователни и презастрахователни дружества се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК на посочен от тях електронен адрес, и може ли призоваване или връчване на книжа на такива лица, извършено по общия ред на чл. 38, ал. 1 ГПК, да се приеме за нередовно, с последици опорочаване на процеса и недопустимост на съдебното производство и как следва да се тълкува и прилага изрично използване на думата „само“ в нормата на чл. 50, ал. 5 ГПК?; 3/ Длъжен ли е въззивният съд при подадена въззивна жалба, в която се сочи, че първоинстанционният съд е нарушил чл. 140, ал. 1 ГПК, като не се е произнесъл своевременно по допускането на доказателства и по този начин е затруднил страната в упражняване на правото й на защита, да допусне поисканите във въззивната жалба доказателствени искания на основание чл.