Определение № 1294 от 16.05.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1294 гр. Бургас, 16.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Таня Д. Евтимова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500658 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат П. Д. Димитров в качеството му на процесуален представител на Я. Ч. Р., ЕГН: ********** от **** против определение № 1609/14.03.2025г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20242120104889. С това определение, съдът допълва решение № 93/15.01.2025г., постановено по гр. д. № 20242120104889 в частта за разноските и осъжда Я. Ч. Р., ЕГН: ********** от **** да заплати на Д. З. У., ЕГН: ********** сумата от 1260 лева, представляваща дължими разноски в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. Той оспорва извода на районния съд, че представянето на списък по чл.80 от ГПК не е абсолютна процесуална предпоставка за допълване на решението. Р. се позовава на т.2 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, според която „страната следва да представи списък на разноски по чл.80 от ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство“. Според жалбоподателя, районният съд не е тълкувал правилно нормата на чл.248 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК, тъй като списъкът на разноските се изисква, когато съдът е присъдил разноските неточно.

Частният жалбоподател иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение и да остави без уважение молбата на ответника в първоинстанционното производство за изменение на решението в частта за разноските. Частният жалбоподател прави искане за присъждане на съдебни разноски и за настоящото производство.

Ответната страна Д. З. У. не представя писмен отоговор.

След като прецени твърденията на страните и относимите към молбата доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Я. Ч. Р. против Д. З. У. с правно основание чл.45, вр. чл.52 от ЗЗД и чл.84, ал.3 от ЗЗД. Ищецът иска от районния съд да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК, а именно: нанесена психологическа травма за цял живот, душевни болки и страдания, притеснения, 1 семейни неудобства и силен стрес, дискомфорт в семейната среда, ведно с мораторна лихва в размер на 1 527,88 лева за периода от 02.06.2023г. (датата на увреждането) до 18.07.2024г.

(датата на подаване на исковата молба), ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 02.06.2023г. до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и извършените по делото съдебно-деловодни разноски.

С решение № 93/15.01.2025г., Районен съд – Бургас осъжда Д. З. У. да заплати на Я. Ч.

Р. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 600 лева, ведно с мораторна лихва за периода от 02.06.2023г. до 18.07.2024г. в размер на 244,46 лева и отхвърля иска за разликата до претендираните 10 000 лева – главница и 1 527,88 лева – мораторна лихва.

С решението, съдът осъжда Д. З. У. да заплати на Я. Ч. Р. съдебно-деловодни разноски в размер на 208 лева, съразмерно на уважената част от иска. Съдът осъжда У. да заплати по сметка на Районен съд – Бургас и държавна такса в размер на 114 лева.

На 31.01.2025г. процесуалният представител на ответната страна подава молба за допълване на решението в частта за разноските. В молбата, адвокат Йорданов твърди, че съдът не се е произнесъл по искането му да бъдат присъдени съдебните разноски на ответника съразмерно на отхвърлената част от иска и настоява за допълване на решението в тази част.

Ответната по молбата страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на искането. Процесуалният представител на ищеца прави възражение, че ответникът не е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК, поради което няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.

С определение № 1609/14.03.2025г., Районен съд – Бургас допълва решение № 93/15.01.2025г., постановено по гр. д. № 20242120104889 в частта за разноските и осъжда Я.

Ч. Р., ЕГН: ********** от **** да заплати на Д. З. У., ЕГН: ********** сумата от 1260 лева, представляваща дължими разноски в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете. За да постанови това определение, съдът приема, че списъкът по чл.80 от ГПК представлява абсолютна процесуална предпоставка за изменение на решението в частта за разноските, т.е. когато съдът е присъдил разноските неточно. В случаите, в които съдът въобще е пропуснал да се произнесе по разноските – в мотивите и в диспозитива на съдебното решение, искането за изменение на решението се квалифицира като такова за допълване и списък на разноските, не се изисква.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното определение поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения.

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Според т.8 от мотивите на ТР № 6/2012г. допълването на съдебното решение е способ за неговото поправяне, който се предприема, когато същото не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Макар и да е обусловена от разрешаването на повдигнатия спор, претенцията за разноски има самостоятелен характер и по нея съдът се произнася само след като бъде сезиран. С нормата на чл.248, ал.1 от ГПК са очертани две хипотези за промяна на постановения съдебен акт в частта за разноските, които представляват изключение от общото правило за неоттегляемост на решението, разписано в чл.246 от ГПК. Първата хипотеза обхваща случаите, в които съдът не се е произнесъл по валидно заявено и прието искане за разноски. В тези случаи допълването на решението е процесуален способ да се отстрани допуснатата от съда непълнота при формиране на волята му. Затова законът не изисква от страната да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, за да упражни правото си 2 по чл.248, ал.1 от ГПК. Втората хипотеза обхваща случаите, в които съдът е определил дължимите разноски, но страната прави искане те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за извършването им. В тези случаи представянето на списък по чл.80 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за да се развитие производството по изменение на решението в частта за разноските.

В процесния казус, с решението съдът не се е произнесъл по искането на ответната страна за присъждане на съдебни разноски, направено своевременно в открито съдебно заседание, поради което молбата на тази страна за присъждане на разноските, е такава за допълване на решението в хипотезата на чл.248, ал.1, предл. І от ГПК, а не за изменението му. Поради това, списъкът на разноските по чл.80 от ГПК не представлява процесуална предпоставка за разглеждане на искането по чл.248 от ГПК. Като е достигнал до този извод и е присъдил разноските на ответната страна, районният съд е постановил правилно определение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна, въведени в частната жалба.

По делото е направено искане от частния жалбоподател за присъждане на съдебни разноски за производството пред настоящата инстанция. Като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК, с изхода на спора пред настоящата инстанция и с трайната практика на ВКС, според която съдът не следва да присъжда разноски в производство по чл.248 от ГКП, настоящият съдебен състав намира, че искането е неоснователно.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, V I въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1609/14.03.2025Г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20242120104889.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Я. Ч. Р., ЕГН: ********** от **** за присъждане на съдебни разноски за производството пред настоящата инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3