Решение № 14323 от 11.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14323 гр. София, 11.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВА ЦВ. НЕШЕВА при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело № 20211110125953 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК.

Предявен е иск от Г. А. Т. срещу М. Г. Т. с правна квалификация чл. 49. ал. 1, вр. с ал. 3 СК, обективно съединен с небрачни искове по чл. 59 от СК - за родителски права, местоживеене, лични контакти, издръжка на родените от брака деца, предоставяне на ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1 СК и фамилното име на съпругата.

Направено е искане за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 17.07.2005 г.

От брака са родени две деца – Виктория М.ова Т., родена на 02.12.2010 г., и Алекс М.ова Т., родена на 18.04.2016 г. Според ищцата съпрузите имат конфликти и разногласия по отношение на общия им живот и отглеждането на децата. Излага се, че ответникът е упражнил насилие спрямо ищцата на 12 и 13.09.2020 г., като заплашил ищцата, ударил я и отнел служебния и автомобил. По повод актовете на насилие се твърди, че е образувано съдебно производство по гр.д. № 49305/2020 г. на СРС, 37 състав.

В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответника, в който се излагат съображения за неоснователност на исковата молба. Твърди се, че именно отсъствията на ищцата и честите скандали, предизвикани от нея, включително и по отношение на нейни служители, са причина за неразбирателството на страните. Оспорва се да е упражнено физическо и емоционално насилие от страна на ответника, като се излага, че майката не осигурява на бащата контакт с децата.

Подадена е и насрещна искова молба, предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал.

3, вр. ал. 1 СК, обективно съединен с небрачни искове по чл.59 от СК- за упражняване на родителски права, местоживеене, лични контакти с децата, родени от брака, и издръжка.

Направено е искане за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака, както и предоставяне на ползването на семейното жилище, находящо се в гр. София, ул. „Ястребец“ № 26, ет. 4, ап. 16. Евентуално се прави искане за определяне на наем за ползване на семейното жилище.

В дадения едномесечен преклузивен срок е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който се излагат съображения за неоснователност на депозираната насрещна искова 1 молба.

Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните са съпрузи, сключили са граждански брак на 17.07.2005 г. в гр. София, което се установява от приложеното по делото удостоверение. При сключването на гражданския брак съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си – Т..

Видно от приложени удостоверения за раждане, от брака страните има две децаВиктория М.ова Т., родена на 02.12.2010г. и Алекс М.ова Т., родена на 18.04.2016г.

С протоколно определение от 20.10.2022г. съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че от две години съпрузите Г. А. Т. и М. Г. Т. не живеят съвместно и не поддържат контакт помежду си, както и че децата Виктория и Алекс се отглеждат от 11.05.2022г. от майката Г. А. Т., при която те са живели.

Страните са представили споразумение относно последиците от прекратяването на брака им с изключение на въпроса касаещ издръжката, която се дължи за периода от 11.05.2021г. до 21.09.2022г.

От справка от НОИ се установява, че средният месечен осигурителен доход на ответника Т. възлиза на 3141 лв. за периода м.05.2021г.-м.09.2022г., а на ищцата Т. – 3287 лв. за същия период.

Приложено е удостоверение от 28.10.2022г., издадено от „Акрипол коутингс“ ООД за нетен доход на ответника Т. в общ размер 349 838, 52 лв. за периода м.05.2021г.-м.09.2022г.

Приложени са фактури за заплатени суми за екскурзии от ответника Т., както и фискални бонове за закупени дрехи и стоки за нуждите на децата.

По делото са приети и преводни нареждания за издръжка за децата в общ размер 1200 лв. за периода м.07.2022г.-м.09.2022г.

От удостоверение от 25.10.2022г., издадено от „А Логистикс“ ЕООД, нетното възнаграждение на ищцата Тополова за периода м.05.2021г.-м.09.2022г. възлиза на 218 871,18 лв. Приложени са ведомости за заплати.

Изложеното от фактическа страна налага извод за доказаност на предявения иск за прекратяване на брака. Самите съпрузи не желаят запазването му, те са фактически разделени, не поддържат контакт по между си, поради което съдът приема, че бракът е опразнен от съдържанието, предписано от закона, формален е и за двамата и следва да бъде прекратен. Бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК и това трайно настъпило фактическо състояние следва да намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните.

Страните са постигнали споразумение по чл. 49, ал.4 СК, в което са уредили последиците от развода, с изключение на въпроса, касаещ издръжката, която се дължи за периода от 11.05.2021г. до 21.09.2022г., поради което и съдът дължи произнасяне по този въпрос–арг. от чл. 49, ал.4 СК.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Задължението на родителя, обаче, не е безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК.

2

Същевременно издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК) или 177,50 лв. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искането за изменение на издръжката е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение на чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед ниската си възраст е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК) поради липса на лица от първи ред. Обичайните за деца на тяхната възраст (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.) нужди, както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което те са отглеждани, се установява от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. По делото не се установяват специални здравословни и образователни потребности на децата.

Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от една страна, възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на детето, с оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на нормалните му нужди. При определяне на общия размер на издръжката, съдът следва да съобрази той да бъде дефиниран така, че да не стимулира използването й за цели, неприсъщи на предназначението й. С оглед грижата за детето на него следва да се осигурят такива битови условия и средства, които да гарантират нормален живот и развитие, каквито би имало, ако родителите му живееха заедно. Нуждите на детето съдът следва да определи съобразно условията на живот, като се вземе предвид възрастта, социално икономическата обстановка в Република България, както и всички особености на конкретния случай.

Страните са постигнали споразумение, съгласно което размерът на дължимата от бащата издръжка е в размер на по 500 лв. за всяко едно от двете деца. Спорът в случая е за издръжката, която бащата дължи от подаване на исковата молба-11.05.2021г. до сключване на споразумението – 21.09.2022г. Безспорно такава се дължи, доколкото не се установява заплащане на такава, извън привременните мерки за периода м.07.2022г. – м.09.2022г., като следва да бъде определен нейния размер. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че по отношение на приложените от ответника Т. преводни нареждания в полза на ищцата Т. /л. 76-89 от делото/ не се установява същите да касаят издръжката на децата.

За да определи нейния размер съдът взема предвид на първо място постигнатото между страните споразумение и готовността на бащата на децата да заплаща по 500 лв. за всяко едно от децата, както и ½ от половината от заплатените такси за учебни заведения, посещавани от децата, включително такси за помагала, учебници и допълнителни занятия.

Следва да се отчете и реализирания от бащата доход, който за процесния период възлиза на нетната сума от 349 838, 52 лв. Съдът взема предвид и реализирания от майката доход, като тя е родителят, който активно ежедневно полага преките и непосредствени грижи за децата.

Същият за процесния период възлиза на 218 871,18 лв. Представени са платежни нареждания за заплащане на такси към учебно заведение Частна детска градина „Еспа“ ЕООД от Г. Т. в общ размер на 12 310 лева за детето Алекс М.ова Т. за периода 22.02.2021 г. – 12.10.2021 г., както и в общ размер на 17 235,67 лева в полза на ЧСУ с РЧЕО ЕСПА 3

ЕООД за детето Виктория М.ова Т. за периода 02.02.2021 г. – 06.07.2021 г., като съдът приема, че се касае за учебната година 2021 г./2022 г., поради което плащанията следва да се вземат предвид по делото.

След съобразяване съотношението на доходите на двамата родители, нуждите на децата, обстоятелството, че бащата няма други алиментни задължения, както и че преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на децата се полагат от майката, настоящата инстанция счита, че ответникът следва да поеме сума в размер на по 500 лв. от месечната издръжка на децата Виктория и Алекс, както и ½ от дължимите такси за учебни заведения, за които се представят доказателства, че са платени.

Тъй като се претендира сума за конкретен период, а именно от 11.05.2021г. до 21.09.2022г., при изчисляване на дължимата издръжка от по 500 лв. за всяко дете, съдът намира, че същата възлиза в общ размер на по 500 лв. за всяко дете, както и ½ от посочените такси за Частна детска градина „Еспа“ ЕООД и ЧСУ с РЧЕО „ЕСПА“ ЕООД. За периода съответно съдът приема, че се дължи издръжка в общ размер на 16 617,84 лева за детето Виктория и 14 155 лева за детето Алекс. Тъй като са представени доказателства за плащане на издръжка за периода 07-09.2022 г. в размер на по 200 лева месечно за всяко от децата, то от посочените суми следва да бъдат извадени суми в размер на по 600 лева. След отчитане на плащанията съдът приема, че се дължи издръжка в размер на 16 017,84 лева за детето Виктория и 13 555 лева – на детето Алекс.

Останалата сума, необходима за издръжката, следва да се поеме от майката, която също следва да участва с парични средства в нея, въпреки полаганите преки грижи за детето. Действително от страна на бащата са представени доказателства за закупуване на дрехи за децата и др. стоки, свързани с техните нужди, както и заплащане на суми за екскурзии, което обаче съдът не може да вземе предвид при определяне на базисния размер на издръжката, която цели гарантиране на правата на детето, представлява и постоянен и сигурен източник на средства за неговата издръжка, за разлика от закупуването на подаръци.