Решение № 283 от 11.12.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. *, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20231600500360 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

С Решение № 375/11.08.2023година постановено по гр.д.

№545/2023година по описа на Районен съд гр.* е признато за незаконно и е отменено на основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ уволнението на Т.Т., ЕГН ********** с адрес: гр.*, ул.,,*“ № *, ап.* , извършено със Заповед № 4 от 06.01.2023 г. на Управителя на „Н.С.‘‘ЕАД клон *, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.*, бул.,,*“ № *с което е прекратено трудовото й правоотношение с „Н.С.‘‘ЕАД клон *, като същата е възстановено на заеманата от нея преди уволнението длъжност в предприятието- „*“.

Със същото решение „Н.С.‘‘ЕАД клон *, ЕИК: *, са осъдени да заплатят на Т.Т., ЕГН ********** с адрес: гр.*, сумата от 12 164,16 лв.обезщетение за времето, през което е останала без работа - 6 месеца, представляващо брутното й трудово възнаграждение за шест месеца, считано от уволнението, като над този размер до претендирания исковата претенция е отхвърлена като неоснователна и са присъдени направените по делото съдебни разноски.

Това Решение е обжалвано от „Н.С.‘‘ЕАД клон *, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.*, бул.,,*“ № * .В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност, незаконосъобразност и нецелесъобразност на атакуваното съдебно решение.Жалбоподателят не спори, че Т.Т. и „Н.С.” ЕАД. клон * са встъпили в трудово правоотношение.

1

Смята, че основният спор между страните е за това, дали работодателят може да прекрати трудовия договор с даден работник на осн. чл.325. ал.1, т.4 КТ, при условие, че в трудов договор № 33/02.11.2021 г. сключен на основание чл.68. ал.1. т.2 от КТ не е конкретизирана определената работа- не е конкретизирана по вид. обем и качество".

В жалбата подробно е описано, че ищцата в първоинстанционното производство е била упълномощена с Пълномощно рег № */ 20.01.2021 г. на Нотариус А.В., нотариус в район РС * с рег.№ *на ИК от тогавашният Управител на ,, Н.С." ЕАД. клон *- Г.Б., със следните права" да представлява дружеството пред нотариусите, като подписва и подава всички необходими документи за издаване на констативни актове за недвижими имоти на дружеството, както и да ги получава". Пълномощното е със срок до 31.12.2021г. Ищата Т. със Заявление вх.№ 2333/27.10.2021 г. е поискала прекратяване на трудовият договор, считано от 01.11.2021 г. на основание 327, ал.1. т.12 от КТ. като са й изплатени 8 брутни заплати и на 02.11.2021 г. е сключен процесният трудов договор № 33/ 02.11.2021 г.

За периода от м.ноември 2021 г. до м.март 2022г.. временно изпълняващ длъжността Управител на , Н.С.” ЕАД. кл.* е инж. Л.Т., която поради факта на временно изпълняващ е нямала правомощия по отношение на трудовоправните отношения в клона.

Следващият Управител- инж. Г.С. / вписан в ГР от 23.03.2022г./ е издал ново Пълномощно рег.№ */ 16.05.2022г. на Нотариус А.В., нотариус в район РС * с рег.№ *на НК. със същите права и задължения, със срок на действие на пълномощното 31.12.2022г. - респективно срок на изпълнение на възложените трудови задължения на ищата по сключен трудов договор.

Независимо, че инж. Л.Т. е вписана като Управител на ., Н.С.” ЕАД, клон * от 27.09.2022г., договорът на Т. не е прекратен, а е съобразен с възложената за изпълнение „ определена работа” съгласно пълномощно рег.

№ */ 16.05.2022г към така сключеният трудов договор № 33/ 02.11.2021г., като заповедта за прекратяване е от 06.01.2023г.

Смята, че при наличие на описаната по-горе фактическа обстановка МРС е постановил един неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който по реда на въззивния контрал следва да бъде отменен.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата Т.Т. а чрез адвокат В. Д. от АК * с изложени доводи за нейната неоснователност.Моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно

Във въззивната инстанция не са събрани нови доказателства и не са приети приложените с жалбата писмени доказателства поради настъпила преклузия по чл.266,ал.1 от ГПК.

Окръжният съд като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена от надлежна страна в процесаответник в първоинстанционното производство в предвидения от закона срок, а разгледана по същество е неоснователна.Съображенията на МОС за това са следните:

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно.

2

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 , т.2 и т.3 от КТ.За да уважи същите съдът е приел, че уволнението на ищцата е в резултат на незаконно уволнение, като срочния трудов договор се е трансформирал в безсрочен, признаел е уволнението за незаконно и е присъдил претендираното обезщетение съгласно заключението на вещото лице по приетата и неоспорена съдебносчетоводна експертиза.Така направените изводи са правилни, законосъобразни, съответстват на събраните в процеса доказателства и напълно се споделят и от настоящата инстанция.Съображенията на МОС за това са следните:

Исковата претенция е с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ.Установи се и не се спори между страните, че ищцата в първоинстанционното производство е била в трудово правоотношение с жалбоподателя, като по силата трудов договор № № 33/02.11.2021 г. на длъжностт “*, * - */ *“. Трудовият договор е бил сключен като срочен по чл.

68, ал. 1, т. 2 от КТ, а срокът е определен с израза „до завършване на определена работа“. Страните са сключили няколко допълнителни споразумения към трудовия договор, с които клаузата за срока не е променяна.

На 06.01.2023година е издадена заповед №4 с която на основание чл.325,ал.1,т.4 от КТ работодателят е прекратил трудовопо правоотношение с Т. И. със завършване на определената работа.

По тази фактическа обстановка не се спори.Спорното между страните е дали процесната заповед е законосъобразна или не и от тук основателна или не е исковата претенция.

Съгласно чл.67,ал.1 от КТ трудовият договор може да бъде сключен като срочен или за неопределено време, а съгласно ал.2,на чл.67 от КТ, договорът се счита сключен за неопределено време, ако в него не е включена изрична уговорка за срок. Срокът на действие на договора трябва да е точно определен или определяем въз основа на други елементи от съдържанието му. При неяснота за времетраенето на договора (в т. ч. непосочване на срок, взаимоизключващи се уговорки или две или повече клаузи, въвеждащи различен срок на действие), договорът следва да се счита сключен за неопределено време на основание чл.67,ал.у от КТ поради липса на изрична уговорка за срок.

Когато договорът е сключен на основание чл.67,ал.1,т.2 от КТ – до завършване на определена работа, то работата следва да е определена по вид и обем, чрез което се определя и времетраенето на договора. Всяка неяснота при първоначалното определяне на вида и обема на работата изключва възможността да бъде определен срокът на действието му, поради което трудовият договор следва да се счита сключен за неопределен срок, а основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325,ал.1,т.4 от КТ поради завършване на определената работа е неприложимо.

Именно в тази хипотеза са попаднали и страните по настоящия спор.

3

Ищцата е работила при ответника по трудов договор № 33/02.11.2021 г. на длъжностт “*, * - */ *“. Трудовият договор е бил сключен като срочен по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, а срокът е определен с израза „до завършване на определена работа“. Със заповед №4/06.01.2023година трудовия договор на въззиваемата е прекратен поради завършване на определената работа.Тази работа, която е следвало да извършва обаче не е е определена при сключването на срочния договор. Ирелевантни за спора са изложените в жалбата твърдения, че работата на въззиваемата е била свързана с определен срок описан в посоченото по-горе пълномощно.Тези доводи на се правен в съдебно заседание в първоинстанционното производство, а и не са отбелязани в самия трудов договор.Липсва на конкретизация на работата, за извършването на която и до завършването на която се наема съответният работник или служител, следва да се смята за сключен за неопределено време трудов договор, а породеното от същия трудово правоотношение - за безсрочно.В тази насока е и практиката на ВКС-виж Решение № 101 от 6.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4781/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев,Решение № 50191 от 11.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 802/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Илияна Папазова.Ето защо трансформиралия се в безсрочен трудово договор не може да бъде прекратен на основание чл.325,ал.1,т.4 от ГПК.Като е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с въззиваемата на това основание работодателят е постановил един незаконосъобразен акт, който правилно е отменен от първоинстанционния съд.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Районен съд гр.* потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото следва да присъдят в полза на въззиваемата направените разноски за настоящата инстанция.

Видно от представения списък на разноските, въззиваемата претендира заплащане на разноски в размер на 2384,00 лева изплатено адвокатско възнаграждение за защита пред МОС, който следва да присъди в пълен размер съобразявайки разпоредбите на Наредба 1/2004 г. за определяне на минималните размери на дължими адвокатски възнаграждения според броя на предявените искове.

Водим от гореизложените мотиви, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 375/11.08.2023година постановено по гр.д.№545/2023година по описа на Районен съд гр. * .

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК „Н.С.‘‘ЕАД клон *, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.*, бул.,,*“ № *ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т., ЕГН ********** с адрес: гр.*, ул.,,*“ № *, ап.* сумата от 2 384.00 лв. сторени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстация.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от обявяването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5