Определение № 2487 от 23.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2487 гр. Пловдив, 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501771 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. С. Ж. П. от ПАК – пълномощник на П. А. У., ЕГН ********** против определение № 6163 от 12.05.2025г., постановено по гр. д. № 18252 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, ХI I гр. с., с което се оставя без уважение молба вх. № 39468/07.04.2025г. по описа на Районен съд Пловдив, депозирана от адв. С. П., за изменение на основание чл. 248 от ГПК на решение № 1378/25.03.2025г., постановено по гр. д. № 18252 по описа за 2024г., в частта му за разноските, във връзка с увеличаване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, като неоснователна.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, постановено при съществено процесуално нарушение, в противоречие с материалния закон, по подробно изложени съображения.Моли се за отмяна на същото, вместо което да бъде постановено друго, с което да се определи адвокатско възнаграждение на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ.

С писмения отговор на ответника частната жалба се оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение, а оспорваното определение като правилно да бъде потвърдено. Претендират се разноски за настоящето производство.

Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за частично основателна, по следните съображения:

По предявения иск за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 479602 от 24.06.2024г., сключен между страните по делото, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.

1, т. 9, т. 10 и т. 11, чл. 10а, ал. 2, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, районният съд се е произнесъл, като е уважил същия, съотв. осъдил е ответника да заплати на пълномощника на ищеца, предоставил му безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., възнаграждение в размер на 250 лева.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, като препраща към мотивите на решението, където е обосновал определения размер на възнаграждението на адвоката за предоставена безплатна правна помощ.Взел е предвид минималните размери по Наредба № 1, немалкия материален интерес на иска, подаването на 1 писмени молби, липсата на необходимост от провеждане на доказателствени искания за доказване предмета на иска от ищеца предвид разпределената доказателствена тежест и приетото за безспорно по делото, както и пасивното процесуално поведение на адвоката на ищеца, изразяващо се в неявяване в единственото проведено открито съдебно заседание, в това число и преценката на делото като такова с ниска правна и фактическа сложност и наличието на константна съдебна практика по предмета на спора.

Видно от приложения в първоинстанцонното производство договор за правна защита и съдействие и пълномощно, на ищеца е предоставена безплатна правна помощ от адв. С. П. от АК Пловдив пред районния съд, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22).

За да определи размера на възнаграждението за осъществената правна помощ в случая, настоящият състав взе предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност, а поведението на адвоката, представил безплатна правна помощ, не се отличава с процесуална активност.Съобразявайки и защитавания материален интерес, настоящия състав намира, че възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС съответства на вида и обема на осъществената правна помощ.

Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново, с което на адвокат С. П. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

Настоящият състав на съда намира, че претендираните разноски от ответника по частната жалба не следва да бъдат присъждани.Съгласно практиката на ВКС в тази насока /напр. определение № 393/17.09.2018г. по ч. гр. д. № 2845/2018г., IV гр. о., определение № 345/21.05.2015г. по ч. гр. д. № 2664/2015г., IV гр. о. и др./, в производството по разноските страните не си дължат разноски.В това производство /относно дължимостта и размера на разноските/, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 6163/12.05.2025г., постановено по гр. д. № 18252 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, вместо което

ИЗМЕНЯ решение № 1378/25.03.2025г., постановено по гр. д. № 18252 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, в частта относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, като

ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр.

***, представлявано от ***, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв., да заплати на адвокат С. Ж. П. от АК Пловдив, със служебен адрес: гр. ***, допълнително сумата от 600 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата в 2 първоинстанционното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3