Определение № 708 от 19.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 708 гр. София, 19.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20238002102406 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Н. К. и С. К. К. срещу решение № 946 от 13.10.2022 г. по в.гр.д.№ 476 от 2022 г. на Бургаския окръжен съд, IV въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 260222 от 29.10.2021 г. по гр.д.№ 1229 от 2018 г. на Районен съд- гр.Несебър за допускане на делба на недвижим имот /апартамент № ..., находящ се в гр.Несебър, ул.“Н.“ № ....- вилно селище „С. Х.“, бл. ....., вх.1, ет.4, с плод 57,62 кв.м., ведно с прилежащите

10,85 кв.м. ид.ч., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ..... по кадастралната карта на града, одобрена със заповед № РД-18-46 от 18.08.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК/ между К. Н. К. и С. К. К. от една страна и М. С. Ж. и Л. Г. Ж. от друга при квоти 3/4 ид.ч. за К.и и 1/4 ид.ч. за Ж.и.

В жалбата се твърди, че въззивното решение е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно - основания за касационно обжалване по чл.281, т.1, т.2 и т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се, че решението е 1 недопустимо и очевидно неправилно и че противоречи на посочена практика на ВКС по поставени над 40 въпроса, които настоящият състав на ВКС обобщи и доуточни както следва:

1. Недопустимо ли е решение, с което съдът се е произнесъл по прекъсване на давностен срок, без никоя от страните по делото да се е позовала на такова прекъсване на давността?

2. Могат ли правни действия, извън посочените в чл.116 ЗЗД, да смутят владението и да прекъснат придобивната давност на трети лица по изпълнителното дело ? Снабдяването с постановление за възлагане на имота води ли до прекъсване на давността на владелец, който не е страна в изпълнителното производство ?

3. Следва ли да се приеме, че купувачите по предварителен договор са добросъвестни владелци на имота по чл.79, ал.2 ЗС, ако е установено, че към момента на сключване на този предварителен договор те не са знаели, че праводателите им не са единствени собственици на имота ?

4. Трето лице по изпълнително дело, заведено срещу собственика на имота, може ли да се позове на чл.78 и чл.79 ЗС ?

5. Прилага ли се презумпцията по чл.69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от юридически факт, различен от наследяването ?

6. Допустимо ли е служебно конституиране от страна на съда на задължителен необходим другар и ако такова е извършено, приравнява ли се това на предявяване на иск и в този случай от кой момент се прекъсва придобивната давност- от момента на конституирането или от момента на узнаване за делото с връчена искова молба ?

7. Представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита, неизпращането на съобщения до страните, вещите лица и свидетелите за отлагане на делото, когато съдът е определил новата дата за заседанието в закрито съдебно заседание ?

8. Представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита, неотлагането на делото при неявяване на страната или нейния пълномощник при наличие на препятствие, което страната не може да отстрани ?

2

9. Следва ли въззивният съд служебно да се отведе от разглеждане на делото, за да не са налице никакви съмнения за вътрешното му убеждение ?

10. Следва ли въззивният съд да повтори опорочените процесуални действия на първоинстанционния съд по събиране на доказателства ? Длъжен ли е въззивният съд да следи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения и при нарушение на чл.146 ГПК от първоинстанционния съд да повтори опороченото действие, като извърши доклад и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване /недоказан факт за вписана възбрана ?

11. Разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК задължава ли съдът при постановяване на решението да обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях да установи фактите и обстоятелствата по делото и да приложи материалния закон ?

12. Разпоредбите на чл.101 ГПК /отм./ и чл.183, ал.1 ГПК задължават ли съда да изключи от доказателствата по делото документи, които са представени в препис, когато страната не е представила оригинала на документа или официално заверен препис от него ? Недопустимо ли е съдебно решение, което се основава на такива доказателства ?

13. Може ли съдът сам да отмени определението си, с което е задължил страната по делото да представи оригинал или официално заверен препис от документи ?

14. Могат ли заверени преписи по чл.32 от Закона за адвокатурата да удостоверят верността и заместят поисканите от страните оригинали на документи ?

15. Може ли заличаването на възбрана да има действие занапред, след публична продан, осъществена през 2018 г., при положение, че нормата на чл.433, ал.4 ГПК е приета с изменение на ГПК от 2019 г. ?

16. Следва ли съдът да разгледа възражение за недействителност на извършени сделки след вписана възбрана върху имотите по смисъла на чл.452 ГПК или тази недействителност може да се обяви само по конститутивен иск в отделен процес ? Този въпрос относим ли е към първата фаза на делбата ?

Кредиторът- взискател може ли да се противопостави с възражение за относителна недействителност по чл.452, ал.2 ГПК във връзка с чл.453 ГПК 3 извън изпълнителния процес спрямо трети на изпълнението лица ?

17. По смисъла на чл.452 ГПК може ли трето лице да се позовава на недействителност, когато не е страна по изпълнителното дело и не е взискател ?

18. Дължи ли връщане на полученото без основание привидния кредитор ?

19. Когато собственикът на имота не е имал качеството длъжник по изпълнителното производство, има ли вещнопрехвърлителен ефект извършената по това дело публична продан ?

20. Налице ли е правен интерес за предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба ?

21. Кога е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост ?

22. Служебно задължение на съда ли е да определи правната квалификация на предявения иск ?

23. Кога въззивният съд прилага служебно императивна материалноправна норма и какви са задълженията му във връзка с това ?

Освен това се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е очевидно неправилно и недопустимо /основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК/, тъй като е постановено, въпреки че е било налице основание за спирането на делото по реда на чл.229, т.4 ГПК до приключване на гр.д.№ 50 от 2019 г. на Бургаския окръжен съд.

Ответниците М. С. Ж. и Л. Г. Ж. не вземат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

Касационнната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /страни по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалваното решение на 22.12.2022 г., а касационната жалба е подадена на 23.01.2023 г.- понеделник/ и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи 4 на касационно обжалване, независимо от цената на иска.

За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за допускане на делба на процесния апартамент при горепосочените квоти, въззивният съд е приел за безспорно установено, че с нотариален акт № 159 от 27.04.2016 г. К. Н. К. и С. К. К. са придобили по време на брака си в режим на съпружеска имуществена общност 1/2 ид.ч. от процесния имот, а с нотариален акт № 97 от 17.03.2017 г. и останалата 1/2 ид.ч. Тъй като обаче срещу един от двамата прехвърлители на втората 1/2 ид.ч. от имота- Р. Т. К. е имало висящо изпълнително дело и вписана преди прехвърлянето възбрана върху 1/4 ид.ч. от имота- /на 13.09.2010 г./, на основание чл.453, т.1 ГПК правата на К. К. и С. К. върху 1/4 ид.ч. от имота, придобити с нотариален акт № .... от 17.03.2017 г. от Румен Кузманов, не могат да се противопоставят на взискателя по изпълнителното дело и купувач по публичната продан от 27.04.2018 г. на 1/4 ид.ч. от имота М.

Ж.. Поради това за тази 1/4 ид.ч. от имота съдът е приел, че е собственост на М. С. Ж. и съпругата му Л. Г. Ж., придобити в режим на СИО.

По възражението на ответниците К.и за придобИ.е на тази 1/4 ид.ч. от делбения имот по давност, съдът е приел, че дори и да се приеме, че те са установили фактическа власт върху тази част от имота още през 2009 г.

/когато са подписали предварителен договор/, то тази осъществявана от тях фактическа власт не е представлявала владение, тъй като К.и не са имали намерение за своене. Този извод се налагал от договора от 17.03.2017 г., със сключването на който К.и признали, че до този момент са собственици само на 1/2 ид.ч. от имота. Освен това, вписаната възбрана през 2010 г. и насоченото принудително изпълнение по искане на взискателя Ж., съставлявали пречка за давността. Не на последно място е посочено, че с предявяване на иска за делба на 13.12.2018 г. и вписване на исковата молба за делба, евентуалното давностно владение на К.и, започнало с предварителния договор от 06.02.2009 г., е прекъснато преди изтичане на необходимия за придобИ.ето по давност съгласно чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок.

По искането за изключване на писмени доказателства на основание чл.183 ГПК съдът е приел, че то е неоснователно, тъй като верността на тези доказателства е удостоверена по реда на чл.32 ЗА с подписа на процесуалния 5 представител на ищците.

По оплакването за неоснователен отказ на първоинстанционния съд да спре делото на основание чл.229, т.4 ГПК до разрешаването на преюдициален спор по гр.д.№ 50 от 2019 г. на Бургаския окръжен съд, въззивният съд е приел, че не следва да се произнася, тъй като този въпрос бил окончателно решен с влязлото в сила определение № 60100 от 23.09.2021 г. по ч.гр.д.№ 2769 от 2021 г. на ВКС, постановено по повод обжалване на определение от 03.09.2019 г. на Несебърския районен съд.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице посочените от касаторите основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по поставените въпроси, поради следното:

По първия поставен въпрос /недопустимо ли е решение, с което съдът се е произнесъл по прекъсване на давностен срок, без никоя от страните по делото да се е позовала на такова прекъсване на давността?/ няма противоречие с посочената практика- т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед направеното от ответниците К.и възражение за придобИ.е на част от делбения имот по давност, напълно допустимо е произнасянето на съда относно това дали такава давност е текла през целия твърдян от ответниците период от време или давностният срок е бил спрян или прекъснат. Съответно допустимо е и решението, в мотивите на което съдът е приел, че давността е била прекъсната.

Втората група въпроси /Могат ли правни действия, извън посочените в чл.116 ЗЗД, да смутят владението и да прекъснат придобивната давност на трети лица по изпълнителното дело ? Снабдяването с постановление за възлагане на имота води ли до прекъсване на давността на владелец, който не е страна в изпълнителното производство ?/ не са правни въпроси по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда по възражението за придобивна давност. А тези решаващи изводи са, че до 17.03.2017 г. ответниците са били само държатели, а не владелци на 1/2 ид.ч. от имота и че дори и да са установили владение върху тази част от 6 датата на сключване на предварителния договор от 06.02.2009 г., давностният срок е бил прекъснат преди изтичане на 10 години от тази дата, с предявяването на исковата молба за делба през 2018г., което действие безспорно е измежду посочените в чл.116 ЗЗД действия, с които се прекъсва давността.