Решение № 3149 от 20.05.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, ...............2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от младши съдия

Углярова въззивно гражданско дело № 6077 по описа за 2019 г. по описа на СГС, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение № 192510 от 11.08.2017 г. по описа на СРС, 113 състав, постановено по гр. д. № 64102/2015 г. е поставен в дял на основание чл. 353 ГПК на Я.Л.Д., ЕГН **********,*** - адв. Х.Х., следният недвижим имот: Апартамент № 6, находящ се в гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“*******, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 93,93 кв.м., ведно със зимнично помещение при съседи: коридор, И.Ц., двор, Л.и Г.Д., ведно с 3,511 идеални части от общите части на сградата, която е построена върху държавна земя в парцел 1, квартал 201, местност „Лозенец“.

С Решението е поставен в дял на основание на основание чл. 353 ГПК на В.Л.К., ЕГН **********,*** - адв. А.М., следния недвижим имот: Неурегулирано дворно място, с площ от 525 кв.в., по неодобрен кадастрален план 454, заснет през 1992 г., нанесен в кадастрален лист № Г-25-13-В, находящо се в местност язовир „Искър“ – „Благата вода“, кметство „Пасарел“ при граници: изток – Ц.И.С., запад – А.И.Б., юг - път и север - чашката на язовир „Искър“.

С решение № 192510 от

11.08.2017г. по описа на СРС, 113 състав, постановено по гр.д. № 64102/2015г., Я.Л.Д., ЕГН ********** е осъдена да заплати на В.Л.К., ЕГН **********, сумата от 73 325,00 лева за уравнение на дела й при делбата.

С решението Я.Л.Д.,

ЕГН ********** е осъдена да заплати на В.Л.К., ЕГН **********, на основание чл.346 от ГПК вр. чл.31, ал.2 ЗС сумата от 6 600,00 лв., представляваща обезщетение за лишаването от ползване съобразно правата й на съсобствения недвижим имот, представляващ Апартамент № 6, находящ се в гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“*******, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 93,93 кв. м., ведно със зимнично помещение при съседи: коридор, И.Ц., двор, Л.и Г.Д., ведно с 3,511 идеални части от общите части на сградата, която е построена върху държавна земя в парцел 1, квартал 201, местност „Лозенец“, за периода от 07.05.2015 г. до 17.11.2016 г., като искът за разликата над 6 600,00 лв. до пълния предявен размер и за периода от 06.06.2010г. до 07.05.2015г. е отхвърлен като неоснователен.

С решението са отхвърлени предявените от Я.Л.Д., ЕГН **********, срещу В.Л.К., ЕГН **********, искове с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, вр. чл.346 от ГПК за заплащане от съделителя В.Л.К. на сумата от 10 436 лв., съответстваща на притежаваните от нея 1/2 ид.ч. от имота, представляваща извършени подобрения в процесния имот Апартамент № 6, находящ се в гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“******* през периода от 2008 г. до 2016 г., и за заплащане на сумата от 1 069,79 лева, съответстваща на притежаваните от съделителя 1/2 ид.ч. от имота, представляваща извършени необходими разноски за същия през периода от 2008 г. до 2016 г. и заплатени от ищцата данък и такса битови отпадъци за периода от 2014 г. до 2016 г.

С решението съдът се е произнесъл по разноските в производство, съобразно изхода на спора.

С определение №

18655 от 22.01.2019г., постановено по гр. д. № 64102/2015 г. по описа на СРС, ГО, 113 състав, е оставено без уважение искането на Я.Л.Д., ЕГН **********, за изменение на постановения по делото съдебен акт - решение № 192510 от 11.08.2017г., в частта за разноските.

Решението се оспорва от ищеца В.Л.К., чрез процесуалния й представител адв.М. - САК, в частта, в която е отхвърлен предявеният от същата иск с правно основание по чл.346 от ГПК вр. чл.31, ал.2 от ЗС, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон. Конкретно поддържа, че първостепенният съд неправилно е приел, че обезщетението е дължимо от датата на получаване на нотариалната покана – 07.05.2015г. до предявяване на претенцията – 17.11.2016г., доколкото в самата нотариална покана изрично е посочено, че претенцията за обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот е от датата на смъртта на наследодателя на страните, а именно – 06.06.2010г. Искането към въззивния съд е решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част и искът по чл.31, ал.2 ЗС да бъде уважен изцяло. Претендират се разноски, съобразно представен списък по реда на чл.80 ГПК.

Въззиваемата Я.Л.Д. е депозирала в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност. Отправя се искане за потвърждаване на постановеното от първата инстанция решение в обжалваната част като законосъобразно, правилно и обосновано, предвид обстоятелството, че задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия собственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик, както изрично сочи разпоребдата на чл.31, ал.2 ЗС и в какъвто смисъл е и практиката на съдилищата.

В законоустановения срок срещу решение № 192510 от 11.08.2017 г. по описа на СРС, 113 състав, постановено по гр. д. № 64102/2015 г. е депозирана въззивна жалба и от Я.Л.Д., посредством надлежно упълномощения й процесуален представител адв.Х. – САК, в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 346 от ГПК за заплащане от съделителя В.Л.К. на сумата от 10 436 лв., съответстваща на притежаваните от нея 1/2 ид.ч. от имота, представляваща извършени подобрения в процесния имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“******* през периода от 2008 г. до 2016 г., и за заплащане на сумата от 1 069,79 лв., съответстваща на притежаваните от съделителя 1/2 ид.ч. от имота, представляваща извършени необходими разноски за имота през периода от 2008 г. до 2016 г. и заплатени от ответницата данък и такса битови отпадъци за периода от 2014 г. до 2016 г. Конкретно се поддържа, че в условията на пълно и главно даказване по делото, посредством приетата експертиза, представените писмени доказателства и ангажираните свидетелски показания, се установява какви по вид и обем СМР са били извършени, какви материали са били използвани и каква е тяхната стойност. По изложените съображения моли съдебният акт да бъде отменен в обжалваната част, респективно въззивния съд да постанови друг, с който предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски, съобразно представен по реда на чл.80 ГПК списък.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от страна на В.Л.К., с която същата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че от събраните в производството доказателствени материали не се установява ищецът по иска да е направила претендираните полезни и необходими разноски, като представените разхооправдателни документи за извършени разноски за закупуване на материали и на услуги за извършени ремонтни работи, не сочат и не могат да установят относимостта им към процесния имот. По изложените съображения се моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Депозирана е от страна на Я.Л.Д. частна жалба по реда на чл.248 ГПК, срещу определение № 18655 от 22.01.2019г., постановено по гр. д. № 64102/2015 г. по описа на СРС, ГО, 113 състав, с което е оставено без уважение искането й за изменение на решение № 192510 от 11.08.2017г., в частта за разноските, с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Поддържа, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че предявената от В.Л.К. претенция с правно основание по чл.31, ал.2 ЗС е уважена само частично, с оглед което разноските, сторени от ответната по иска страна следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска. Сочи, че по делото своевременно е представен списък по реда на чл.80 ГПК, ведно с приложен договор за правна помощ, по който е заплатено адвокатско възнаграждение. Моли се атакуваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от В.Л.К., с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа, че в представеното по делото адвокатско пълномощно не са разграничени претендираните суми – каква част от уговореното и платено възнаграждение е за защита по иска за делба и каква част е за подобренията на съсобствения имот, като такава диференциация е направена едва в представения списък по чл.80 ГПК. Моли се съдебният акт да бъде потвърден, а депозираната частна жалба – оставена без уважение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията, изложени в отговорите на въззивните жалби, намира за установено следното:

Съдебното производство е делбено, втора фаза на процеса - по извършване на делбата.

Производството пред въззивната инстанция има за предмет първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от В.Л.К. иск с правно основание по чл. 346 от ГПК вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС, както и в частта, в която са отхвърлени предявените от Я.Л.Д. искове с правно основание по чл.61, ал.2 ЗЗД и чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 346 от ГПК.

Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, регламентирани в чл. 269 ГПК, във връзка с които въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, настоящият състав на СГС намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваните части - за допустимо.

По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивните жалби, като във връзка с релевираните доводи съдът намира следното:

С Решение на Софийския районен съд, 113 състав, постановено по гр.дело № 64102/2015г. на 28.07.2016 г., влязло в сила на 27.08.2016 г., СРС е допуснал на основание чл. 69, ал. 1 от Закона за наследството ЗН), делба на недвижими имоти между

В.Л.К., ЕГН **********,*** - адв. А.М., и Я.Л.Д., ЕГН **********,*** - адв. Х.Х., на следните недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“*******, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 93,93 кв. м., ведно със зимнично помещение при съседи: коридор, И.Ц., двор, Л.и Г.Д., ведно с 3,511 идеални части от общите части на сградата, която е построена върху държавна земя в парцел 1, квартал 201, местност „Лозенец“; и НЕУРЕГУЛИРАНО ДВОРНО МЯСТО, с площ от 525 кв.в., по неодобрен кадастрален план 454, заснет през 1992 г., нанесен в кадастрален лист № Г-25-13-В, находящо се в местност язовир „Искър“ – „Благата вода“, кметство „Пасарел“ при граници: изток – Ц.И.С., запад – А.И.Б., юг - път и север - чашката на язовир „Искър“, при следните дялове:

-

1/2 идеална част за В.Л.К. и

-

1/2 идеална част за Я.Л.Д..

В първото по делото редовно заседание след допускането на делбата от 17.11.2016 г. съделителят В.Л.К., чрез процесуалния си представител - адв. М., своевременно е предявила, а съдът е приел за съвместно разглеждане срещу съделителя Я.Л.Д. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, вр. чл. 346 от ГПК (съобразно допуснатото в проведеното на 11.05.2017 г. открито съдебно заседание изменение на предявения иск) за заплащане на сумата от 24 575 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот, представляващ Апартамент № 6, находящ се в гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“******* за периода от 06.06.2010 г. до 17.11.2016 г.

В първото по делото редовно заседание след допускането на делбата от 17.11.2016 г. съделителят Я.Л.Д., чрез процесуалния си представител - адв. Х., своевременно е предявил, а съдът е приел за съвместно разглеждане срещу съделителя В.Л.К. иск с правно основание по чл.61, ал.2 ЗЗД и чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 346 от ГПК

Разпечатката съдържа 42 от 166 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1dc9f144-7694-4f44-b875-4166430766f3