Решение № 83 от 19.06.2023, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. гр. Червен бряг, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. Костадинова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Административно наказателно дело № 20224440200182 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. К. Й. с ЕГН ***, в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на ***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. *** срещу Наказателно постановление № 15-2200087 от 27.05.2022 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Плевен, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 62, ал.1 КТ. В жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснато нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от своя процесуален представител адв. М., която поддържа жалбата. Изразява становище за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление. Моли за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание ответникът Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Плевен – редовно призовани, не се явява представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

Н а 31.03.2022 г. в 9:46 часа била извършена проверка на място в обект – Баничарница *** стопанисвана от ***“ ЕООД и при извършена документална проверка на 01.04.2022 г. в 14:00 часа в офиса на ДИТ Плевен се установило , че ***“ ЕООД в качеството си на работодател на 31.03.2022 г. в 9:46 ч. е приел на работа в горецитирания 1 обект лицето *** с ЕГН ********** да изпълнява трудови функции, а именно „общ работник“, без да има със същата сключен трудов договор в писмена форма, като с това е нарушил: чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

На 01.04.2022 г. св. ***, приемайки че ***“ ЕООД е осъществил състав на нарушение по чл. 62, ал.1 КТ, съставила АУАН, който бил връчен на С. К. Й..В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 27.05.2022 г. директорът на дирекция " Инспекция по труда" - гр.

Плевен издал обжалваното наказателно постановление.

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН 7 - дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

АУАН е съставен на дружеството - жалбоподател за извършено нарушение на чл.

62, ал.1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Според цитираните разпоредби отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и трудовият договор се сключва в писмена форма. От показанията на свидетелите става ясно, че при посещението им на 31.03.2022 г. в обект Баничарница *** е полагала труд като общ работник – пренася тавите, помага с материалите за оформяне на закуските. Заварили са я на работно място в работното време. Констатирали са три елемента на трудово правоотоношение-време, място и характер на работа. Съобщените от служителите на наказващия орган данни позволяват да се направи извода, че на въпросната дата лицето е полагало труд. В декларацията, връчена й за попълване от контролните органи, *** съзнателно собственоръчно е записала, че работи в ***“ ЕООД като общ работник. Последвалата проверка на документите, представени от дружеството-жалбоподател не е установила наличие на сключен писмен трудов договор между ръководството му и ***. Според чл. 61, ал. 1 КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя преди постъпването на работа. В т. 1 § 1 от ДР на КТ е дадена легална дефиниция на понятието "работодател" и това е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др. подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние, и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие - ползвател. Изхождайки от съдържанието на понятието "работодател" и от данните по делото относно дейността на дружеството-жалбоподател, съдът приема, че същото представлява работодател по смисъла на КТ и в този смисъл пред него стои задължението да сключва трудов договор в писмен вид с работника или служителя преди постъпването на работа. Представения по делото граждански договор между страните в горния смисъл съставлява прикриване на трудово правни отношения и поради това не се кредитира от съда.

Освен това съдът намира за основателна и споделя позицията на административно - наказващия орган, че правоотношението между дружеството и *** с ЕГН ********** от неговото начало до 07.04.2022 г. (когато официално е подписан трудов договор) има характера на трудово по смисъла на КТ. Действително са представени три граждански договора в подкрепа на това, че отношенията му с *** са облигационни, а не трудови, но съдът намира, че самите писмени граждански договори имат изключително ниска доказателствена стойност, тъй като същите нямат достоверна дата и не се знае кога 2 точно са подписани.

В чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено, че работодател който наруши разпоредбата на чл. 62, ал.1 КТ се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.В случая, наложената от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Плевен имуществена санкция е в размер на 3000, 00 лв, без да са посочени в наказателното постановление съображения за налагане на този по-висок размер на административното наказание.

Наложена е имуществена санкция, която според съдът не отговоря на тежестта на административното нарушение, не са посочени отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което съдът счита, че следва да бъде намален размера на имуществената санкция към предвидения в закона миниум от 1 500 лева и че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Във всички случаи, когато санкционният орган налага наказание, различно от предвидения в закона минимум, той е длъжен да изложи мотиви, от които да стане ясно защо при индивидуализацията на конкретното наказание е определил точно този размер. В наказателното постановление липсват каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното наказание. Неизлагането на мотиви в този смисъл опорочава санкционния акт, което налага неговото изменение и определяне на санкцията в размер, равен на законовия минимум, който е имуществена санкция в размер на 1500, 00 лв. В останалата част атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно.

Жалбоподателят по делото е направил искане за присъждане на разноски. Те включват изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв., който е под минималния размер предвиден в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което няма основания за намаляването му. С оглед изхода на делото /частичното уважаване на жалбата чрез намаляването размера на наложената имуществена санкция от 3000, 00 лв. на 1500, 00 лв./ на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 200, 00 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15-2200087 от 27.05.2022 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Плевен, издадено на ***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от С. К. Й. с ЕГН ***, в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала за нарушение на 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ, като НАМАЛЯВА размерът на наложената, на основание чл. 414, ал. 3 КТ имуществена санкция от 3000 /три хиляди/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 15-2200087 от

27.05.2022 г., издадено от директора на Дирекция " Инспекция по труда" – Плевен, в останалата част.

ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "ГЛАВНА " Инспекция по труда"

"Плевен, да заплати на ***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. *** , представлявано от С. К. Й. с ЕГН ***, сумата от 200, 00 лв. /двеста лева и 00 ст./ - направени разноски по делото, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН.

3

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

4