Определение № 747 от 14.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 747 гр. П., 14.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500678 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на адв. К. Ш., като процесуален представител на ищцата в първоинстанционото производство Г. К. Ш. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. П., ул. „Е.а. „ № 3 , със съдебен адрес : гр. П., ул. „Ц.С. „ № 28, адв. К. Ш. против Определение №1877/15.07.2026 г., постановено по гр.д. №934/2022г. по описа на ПзРС, с което е оставена без уважение молбата на адв. К. Ш. за допълване и изменение на постановеното по делото Решение № 819/ 24.06.2026 г. в частта му за разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, след което бъде определено в полза на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответната страна по жалбата- „Изи Асет Мениджмънт „ АД чрез своят процесуален представител гл. юрисконсулт Д.К., в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намера за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск предявен от Г. К. Ш. против „Изи Асет Мениджмънт „ АД за осъждане на ответника на основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата в размер от 48,52 ,00 лв. превалутирани в 2480,79 евро недължимо платени по недействителен договор за паричен заем № 4091484 / 17.03.2021 г. и по недействителен договор за поръчителство № 4091484 / 17.03.2021 г. , ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. С постановеното по делото решение съдът е уважил предявения иск за част от претендираната сума , а именно в размер на 2479,87 евро и тъй като ищцата е била представлявана безплатно по делото от адв. К. Ш. , но в представения договор за правна защита и съдействие, както и до приключване на съдебното дирене, не е била посочена в коя от хипотезите визирани в 1 нормата на чл.38, ал.1, т.1-3 от Закона за адвокатурата- е възниклано правоотношението за безплатно процесуално представителство.

По реда на чл.248 от ГПК частният жалбоподател е поискал допълване и изменение на решението в частта му за разноските, като с обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата му по съображения, че не са налице предпоставките за преразглеждане на предходното решение и е изложил и допълнил доводите си от съдебното решение.

Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.

Съобразно формираната вече съдебна практика

/Определение № 515 от

02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на ВКС, I т. о.; Определение № 60338 от 07.10.2021 г. по ч. т. д. № 1226/2021 г. на ВКС, I т. о; Определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, I г. о., Определение № 291 от 22.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1459/2020 г. на ВКС, четвърто г. о., Определение № 201 от 30.05.2022 г. по ч. гр. д. № 532/2022 г. на ВКС, III г. о. и др./ за уважаване на искане по чл. 38, ал. 2 от ЗА е достатъчно по делото да е осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗА; заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да опровергават това заявление; както и отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.

Непредставянето на писмен договор за безплатна правна помощ не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 от ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 от ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.

С оглед на така формираната практика, съгласно която за присъждане на адвокатско възнаграждение не е задължително дори представяне на писмен договор за правна защита, следва да се приеме по аргумент за по- силното основание, че такова възнаграждение следва да се присъди и в случаите, когато по делото е бил представен такъв договор, но в него не е посочена конкретната хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА за оказване на безплатна правна помощ / в този смисъл Определение № 644 / 11.02.2026 г. на ВКС по гр.д. № 4142/2025 г. ІV г.о. ГПК на ВКС /.

Предвид горното изложените от районния съд съображения, с които е отказал присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение са неправилни.

В конкретния случай, в представения договор за правна защита и съдействие е посочено, че правната помощ осъществена от адв. К. Ш. е безплатна. В о.с.з., адвокатът е направил искане за определяне на адвокатски хонорар по реда на чл. 38 ал.2 ЗА , като това е посочено и в представения в последното по делото заседание списък на разноските по чл.

2

80 ГПК. Частната жалба се явява основателна и ще следва да бъде уважена, като обжалваното определение по чл. 248 ГПК бъде отменено и вместо него бъде постановен съдебен акт, с който съдът допусне изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските с присъждане в полза на адвоката за осъществено безплатно процесуално представителство на възнаграждение по чл. 38 ал.2 ЗА.

Съгласно решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С– 438/22 и формираната след постановяването му трайна и непротиворечива практика на ВКС нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за възнагражденията за адвокатска работа, която задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определянето на такива в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, но не са обвързващи за съда. При определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение за оказаната от адвоката безплатна правна помощ от значение са видът на спора, материалният интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото ( в този смисъл - определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 1183 от 14.03.2024 г. по гр. д. № 2605/2023 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 712 от 21.03.2024 г. по т. д. № 175/2023 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 2198 от 08.08.2024 г. по т. д. № 1916/2023 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.).

В случая с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, която не надхвърля тази на обичайната за такъв тип дела, както и с оглед вида и обема на извършената от пълномощника процесуална дейстност и не на последно място предвид цената на иска, съдът следва да определи възнаграждение в размер на 200,00 евро, което е справедливо и съразмерно, включително и след отчитане минималната разлика в отхвърлената част на иска.

Предвид горното обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови изменение на решението в частта му за разноските и се опреледи възнаграждение на адв. К. Ш. по реда на чл. 38 ал.2 ЗА в размер на 200,00 евро.

За пълнота на изложението, въззивният съд намира, че следва да посочи за неоснователни изложените оплаквания в молбата по чл. 248 ГПК , които са поддържани и в частната жалба , че съдът в постановеното съдебно решение , макар, че е изложил доводи в мотивите, не се е поризнесъл с нарочен диспозитив с отказ за присъждане на адвокатско възнаграждение. Установената безпротиворечива съдебна практика е последователна, че съдът се произнася с изричен осъдителен диспозитив , когато уважава искането за разноски, но не и когато го приема за неоснователно. Това по никакъв начин не накърнава правата на страната , тъй като след като не е получила удоволетворителен за себе си резултат , тази страна разполага с възможността да предизвика развитие на производство по чл. 248 ГПК, както е и в настоящия случай. Липсва обаче така твърдяното процесуално нарушение в постановеното съдебно решение.

Искания на страните за присъждане на разноски в настоящото производство не са предявени , а и в производство по чл.248 от ГПК разноски не се дължат, включително и при 3 обжалване на постановения в производството акт /в този смисъл- Определение № 278 на ВКС от 15.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1557/2019 г., ІV г.о./.

По изложените съображения съдът :

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1877/15.07.2026 г., постановено по гр.д.№ 934 / 2026 г. по описа на ПзРС, с което е оставена без уважение молбата на адв. К. Ш. , като процесуален представител на ищцата в първоинстанционото производство Г. К. Ш. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. П., ул. „Е.а. „ № 3 , със съдебен адрес : гр. П., ул. „Ц.С. „ № 28, за допълване и изменение на постановеното по делото Решение № 819/ 24.06.2026 г. в частта му за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА изменение на Решение № 819/ 24.06.2026 г. по гр.д. № 934/2026 г. по описа на ПзРС в частта му за разноските, като : ОСЪЖДА „ ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ „АД ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление : гр. София, район Люлин, ул.

„ДжавахарлалНеру „ № 28, ет.2, ап.40-46 да заплати на адв. К. Ш. , като процесуален представител на ищцата в първоинстанционото производство Г. К. Ш. ЕГН ********** със съдебен адрес : гр. П., ул. „Ц.С. „ № 28,сумата в размер от 200,00 евро за адвокатско възнаграждение по делото на основание чл. 38 ал.2 във връзка с чл. 38 ал.1 ЗА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4