Решение № 391 от 27.02.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1901/2018
- Вид
- Решение № 391
- Подписан
- 27.02.2019
- Състав
- МАРИЯ ИВАНОВА РАЙКИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 1, ал. 2, т. 1 · Търговски закон
- чл. 607а · Търговски закон
- чл. 608 · Търговски закон
- чл.608, ал.1 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 621, ал. 1, т. 2 · Търговски закон
- чл. 625 и сл. · Търговски закон
- чл. 629б · Търговски закон
- чл. 630, ал. 1 · Търговски закон
- чл.632, ал.1 · Търговски закон
- чл. 634в · Търговски закон
- чл. 742, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ гр.София, 27.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, TO, VI - 5 състав в публичното заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА при участието на секретаря Антоанета Стефанова, като взе предвид докладваното от съдия Райкинска т.д.
№ 1901 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят
„И.2.“ ЕООД твърди в молбата си, че има задължения към „Р.“ ЕАД и „И.Ф.“ АД, които са в общ размер на 58 788.27 лева. Същите били изискуеми и произтичали от търговски сделки, но „И.2.“ ЕООД не било в състояние да ги изпълни и е спряло плащанията от 2010 г. Затрудненията му нямали временен характер и дружеството не разполагало с имущество достатъчно за покриване на всички задължения. Дружеството имало и публични задължения в размер на 15 602.72 лева, по които също не извършвало плащания. Липсата на обороти принудила дружеството да преустанови дейността си през 2009 г. и да освободи служителите си. Дружеството не разполагало с никакво имущество – стойността на актива била 0 лева, а на пасива – 74 390.99 лева. Липсвали парични средства.
Предвид изложеното моли съдът да обяви неплатежоспособността, а евентуално свръхзадължеността на „И.2.“ ЕООД и да определи начална дата 30.09.2009 г., да открие производство по несъстоятелност, да обяви дружеството в несъстоятелност и да спре производството.
Съдът, като взе предвид становището на страната и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Молителят е представил и по делото са приети списък на кредиторите на „И.2.“ ЕООД към 17.09.2018 г., според който дружеството има трима кредитори – „Р. Б.“ АД с вземане по договор за кредит в размер на 48 865.46 лева; „И.Ф.“ АД с вземане по фактури по договор за наем в общ размер на 9922.81 лева и НАП с публични вземания в размер на 15 602.72 лева; уведомление до НАП по чл. 78 от ДОПК, както и декларация от управителя, че за 2017 г. не е осъществявало дейност. ГФО към 31.12.2017 г. и баланс към 31.03.2018 г.
По делото е постъпила информация от МВР, НАП и
Служба по вписванията – гр. София. В писмо от 07.22.2018 г. СДВР уведомява съда, че към 30.11.2018 г. в базата данни на АИС-КАТ няма регистрирани ППС на името на „И.2.“ ЕООД.
Службата по вписванията – гр. София е удостоверила в писмо от 05.12.2018 г., че за периода 01.01.2006 г. до 27.11.2018 г. за съдебен район гр. София не са установени вписвания, отбелязвания и заличавания за „И.2.“ ЕООД.
На 28.11.2018 г. е постъпила информация от НАП за наличието на наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК.
По делото е изслушано заключение на ССЕ със задачи, целящи установяване финансовото състояние на длъжника за периода 2009 г. – 2018 г., изготвено от вещото лице Л.З..
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и след справка в счетоводството на молителя относно структурата на активите и пасивите му за периода 2009 г. – 2018 г. вещото лице констатира, че към 31.12.2009 г., 31.12.2010 г., 31.12.2016 г., 31.12.2017 г. активът е в размер на 50 000 лева, представляващи вземания, но не са представени документи относно вземането. Към 31.12.2018 г. сумата на актива е 0.
Към 31.12.2009 г., 31.12.2010 г., 31.12.2016 г., 31.12.2017 г. пасивът е в размер на 50 000 лева, представляващи вземания, но не са представени документи относно вземането. Към 31.12.2018 г. сумата на пасива е 0.
Вещото лице е изготвила коригирани баланси за посочените години, тъй като е констатирала неправилни счетоводни записвания. Видно от тях към 31.12.2009 г., 31.12.2010 г., 31.12.2016 г., 31.12.2017 г. задълженията са в размер на 101 000 лева, а към 31.12.2018 г. – 74 000 лева. До края на 2017 г. задължението към кредитни институции („Р. Б.“ АД) е в размер на 68 000 лева, а към 31.12.2018 г. – 49 000 лева в резултат от погашения на съдлъжници.
Задълженията към доставчици до края на 2017 г. са 12 000 лева, а към 31.12.2018 г. са 10 000 лева в резултата на отписани задължения. Задълженията към „И.Ф.“ АД са в размер на 9 922.81 лева.
Публичните задължения към НАП до края на 2017 г. са в размер на 21 000 лева, а към 31.12.2018 г. – 15 000 лева в резултат на отписване.
Изчислени са коефициентите на ликвидност на дружеството, които са следните:
За 2009 г. – Обща ликвидност – 0.50; бърза ликвидност – 0.50; незабавна ликвидност – 0; Абсолютна ликвидност - 0 За 2010 г. – Обща ликвидност – 0.50; бърза ликвидност – 0.50; незабавна ликвидност – 0; Абсолютна ликвидност - 0 За 2016 г. – Обща ликвидност – 0.50; бърза ликвидност – 0.50; незабавна ликвидност – 0; Абсолютна ликвидност - 0 За 2017 г. – Обща ликвидност – 0.50; бърза ликвидност – 0.50; незабавна ликвидност – 0; Абсолютна ликвидност - 0 За 2018 г. – Обща ликвидност – 0.68; бърза ликвидност – 0.68; незабавна ликвидност – 0; Абсолютна ликвидност – 0.
Коефициентът на финансова автономност е с отрицателна стойност (-0.50) към края на 2009 г., края на 2010 г., края на 2016 г. , към 31.12.2017 г. и (-0.58) към 31.12.2018 г. поради отрицателната стойност на собствения капитал.
Коефициентът на задлъжнялост е с отрицателна стойност (- 1.98) към края на 2009 г., края на 2010 г., края на 2016 г. , към 31.12.2017 г. и (- 1.72) към 31.12.2018 г. и показва пълна зависимост от кредиторите.
На вещото лице са предоставени данни, че още на 24.03.2009 г. срещу един от съдлъжниците на молителя е издаден изпълнителен лист за сумата 68 415.79 лева, от които 48 865.46 лева главница по договора за кредит с „Р. Б.“ АД, като тези суми са отразявани от молителя в балансите му до края на 2017 г.
Вещото лице е получила справка от НАП, съгласно която молителят дължи 36 024.24 лева, от които 15 598.61 лева и лихви в размер на 20 425.63 лева. Сумата на главницата е отразена в балансите на дружеството. Видно от списъка на задълженията му, представен от молителя, публичните му задължения са за годините 2007 г. и 2009 г.
Задълженията към И.Ф.“ АД са с общ размер на 9 922.81 лева и е по фактури от 2009 г.
Вещото лице е пояснила, че „И.2.“ ЕООД не разполага с материални активи. Имуществото му се състои от вземания в размер на 50 000 лева. През целия анализиран период задълженията превишават имуществото с 51 000 лева до края на 2017 г. и с 24 000 лева към 31.12.2018 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
625 ТЗ производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. В настоящия случай, съдът е сезиран от длъжника с твърдения за наличието на изискуеми публичноправни задължения към НАП, както и задължения по търговски сделки, поради което производството е допустимо.
Молителят твърди, че е неплатежоспособен, а в условията на евентуалност - свръхзадължен.
Съгласно разпоредбата на чл.
608 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. В чл. 608, ал. 3 ТЗ законът е установил презумпция за неплатежоспособност при спиране на плащанията.
Съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ търговецът е свръхзадължен, ако неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения. Съгласно чл. 607а ТЗ производство по несъстоятелност се открива за акционерно дружество, дружество с ограничена отговорност и командитно дружество с акции.
Няма пречка и двете основания за откриване производство по несъстоятелност да бъдат разгледани кумулативно (така Решение № 201/11.12.2014 г. по т. дело № 659/ 2014 г. на ВКС, І т.о.) Доколкото обаче същите са заявени в условията на евентуалност, то с оглед принципа на диспозитивното начало следва първо да бъдат изследвани предпоставките за неплатежоспособност на дружеството и само в случай, че се сбъдне вътрешнопроцесуалното условие за това настоящият съдебен състав ще дължи разглеждане и на другото заявено основание за откриване на производство по несъстоятелност - свръхзадълженост.
По наличието на предпоставките по чл. 608 ТЗ
Установява се, че длъжникът „И.2.“
ЕООД е търговско дружество, регистрирано съобразно разпоредбите на Търговския закон чрез вписване в търговския регистър с ЕИК *******, поради което и на осн. чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ същото е търговец.
Установиха се публичноправни задължения на молителя към държавата, които несъмнено са свързани с търговската му дейност, тъй като са за данъци и осигуровки, начислявани при извършване на такава дейност и лихви върху тях.
Установиха се и задължения по търговски сделки – договор за банков кредит и договор за наем.
Неплатежоспособността е едно от двете законоустановени основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свърхзадължеността и тя е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговеца да изпълни определени от закона изискуеми парични задължения. Основните белези, по които тя се установява, са показателите за ликвидност, определени съобразно данните от счетоводните записвания на длъжника, коригирани при необходимост с пазарни стойности на активите, както и съобразно данните за реалната им наличност и ликвидност.
Тъй като твърденията за неплатежоспособност и свръхзадълженост са на длъжника, то негова е доказателствената тежест да установи това свое обективно икономическо състояние. От друга страна съдът може също да събере доказателства за него - чл. 621, ал. 1, т. 2 ТЗ.
Възможността да бъдат изпълнявани парични задължения към кредиторите следва да бъде установен чрез цялостен анализ на финансово-икономическото състояние на дружеството и ако се установява обективна и трайна невъзможност за такова изпълнение и длъжникът не разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите на кредиторите, то длъжникът е неплатежоспособен. При оценка на финансово-икономическото състояние на длъжника се изследват основно коефициентите на ликвидност, на финансова автономност и задлъжнялост, а при необходимост – и други показатели за това състояние. Коефициентите за обща и бърза ликвидност са основен показател за това състояние, като същите се формират от съотношението между краткотрайни активи и краткосрочни задължения.
Съобразно вида на краткотрайните активи обаче, може да е необходимо да се направи корекция, ако някои от тях не са практически ликвидни и реализируеми, като тази реализируемост следва да се оцени при съобразяване коефициента на обращаемост на активите. Ако някои от активите не са ликвидни, то ще следва да се преценяват тези от показателите за ликвидност (бърза, незабавна или абсолютна), при изчисляването на които участват ликвидни активи (така Решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на
ВКС, II т.о. и Решение №
71/30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2013 г. на ВКС, I т.о.) Установи се, че молителят има изискуеми публични задължения към държавата, свързани с търговската му дейност и задължения по търговски сделки. По делото бяха събрани писмени доказателства по реда на чл. 192 ГПК от НАП, Служба по вписванията и СДВР, от които се установи, че дружеството не разполага с имущество.
От счетоводните документи, представени от длъжника и анализа им, извършен от вещото лице в изслушаната по делото ССЕ, се установи, че дружеството не разполага с активи и не е в състояние да погаси задълженията си за последния разгледан период (от 2009 г. до 2018 г). Също така от заключението се установи, че всички коефициенти на ликвидност са значително под референтните стойности през всички изследвани години. Собственият капитал е отрицателна величина.
Разпечатката съдържа 50 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1dc89ab6-4332-4f80-84cc-167d9c1fb69b