Решение № 1239 от 26.03.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1239

Хасково, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА и с участието на прокурора АТАНАС ХРИСТОВ ПАЛХУТЕВ като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 20257260701482 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от Н. К. Н. против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Хасково.

Ищецът твърди, че със Заповед № 272з-757/21.02.2024 г. на Директора на ОДМВР – Хасково бил преназначен от длъжност разузнавач V степен в група „Противодействие на икономическата престъпност“ в сектор „Криминална полиция“ към Районно управление (РУ) - Свиленград при ОДМВР Хасково на изпълнителска длъжност полицейски инспектор V степен /ТП/ в група Охранителна полиция към РУ - Ивайловград при ОДМВР – Хасково, като по този начин едностранно и без негово съгласие било изменено мястото на изпълнение на служебните му задължение от [населено място] в [населено място]. С Решение № 2813/08.07.2024 г. по адм. дело № 226/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково, потвърдено с Решение № 5312 от 21.05.2025 г. по адм. дело № 8236/2024 г. по описа на ВАС, тази заповед била отменена като незаконосъобразна. Сочи се още, че ищецът бил установен семейно, социално и битово в [населено място] от 2005 г., а с горепосоченото преназначаване, което продължило от 21.02.2024 г. до 20.06.2025 г. включително, той нямал право нито на пътни, нито на [жк], нито на дневни. Характерът на работата изисквал постоянно присъствие в РУ Ивайловград от 08.30 чл. до 17.30 ч., като тръгвал един час по-рано, защото пътувал. В тази връзка правил ежедневни разноски за пътуване първоначално с личен автомобил [Марка] модел Румстер с рег. № [рег. номер], а след продажбата му на 09.05.2024 г., с автомобили, собственост на неговата майка З. П. К. - [Марка] модел Ц4 с рег. № [рег. номер] и [Марка] 308 с рег. № [рег. номер]. За процесния период заплатил за гориво сумата от 5 327,21 лева съгласно документите за разход, които събирал при всяко зареждане на автомобила за работното му място в [населено място], използвайки най-късия маршрут - през ГКПП К. П. В. в Рeпублика Гърция, в Рeпублика България през ГКПП Славеево до [населено място]. Поддържа се още, че преназначаването му с отменената заповед на Директора на ОДМВР – Хасково в [населено място] се отразило негативно не само имуществено, но му нанесло и неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални изживявания и стрес. Чувствал се зле, защото до тогава нямал никакви наказания, проблеми в службата, конфликти с колеги и ръководители, бил обиден, натъжен, засрамен, затворил се в себе си, станал мълчалив и изнервен, не можел да спи добре и се наложило да взема медикаменти за сън и успокоителни. Освен това сред колектива в Свиленград и Ивайловград се говорило, че нещо се бил провинил и затова бил изпратен в Ивайловград, като наказание. Създалата се покрай преместването ситуация изключително затруднила ищеца и относно детето му Н. Н. Н., родено през 2020 г. със специални потребности и диагноза: увреждане на брахиалния плексус на дясната ръка и с 60 % инвалидност с чужда помощ, тъй като освен на детска градина трябвало да се води и на процедури във връзка с ръката му.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумите от 5 327,21 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от него пътни разходи за времето от 21.02.2024 г. до 20.06.2025 г., както и 16 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за същия период, изразяващи се в негативни емоционални изживявания и стрес, причинени от отменен незаконосъобразен акт - Заповед № 272з-757/21.02.2024 г. на Директора на ОДМВР – Хасково, ведно със законната лихва върху тях от датата на предявяването на исковете до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

В хода на производството по молба на ищеца и на основание чл. 214, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК е допуснато изменение в размера на предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди с протоколно определение от 27.02.2026 г., като същият е увеличен на 5 335,29 лева или 2 727,89 евро, вместо първоначално заявените 5 327,21 лева.

Ответникът – ОДМВР - Хасково, чрез процесуален представител в писмен отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, оспорва предявените искове като неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за основателност на иска за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди и за частична такава на претенцията за обезвреда на претърпените неимуществени вреди.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите в приложеното по делото адм. д. № 226/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково се установява, че ищецът е заемал длъжността разузнавач V степен в група „Противодействие на икономическата престъпност“ на сектор „Криминална полиция“ към РУ - Свиленград при ОДМВР – Хасково, като със Заповед № 272з-757/21.02.2024 г. на Директора на ОДМВР – Хасково, на основание чл. 143, ал. 1, т. 6, чл. 159, ал. 1, т. 3 и чл. 164, ал. 1 ЗМВР, във връзка с чл. 8 от Наредбата и заявление рег. № 272р-4772/21.02.2024 г., е преназначен на изпълнителска длъжност полицейски инспектор V степен (ТП) в група „Охранителна полиция“ към РУ - Ивайловград при ОДМВР – Хасково.

С Решение № 2813/08.07.2024 г. по адм. дело № 226/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково, оставено в сила с Решение № 5312 от 21.05.2025 г. по адм. дело № 8236/2024 г. по описа на ВАС, горепосочената заповед е отменена.

От Заповед № 272з-1979/19.06.2025 г. на ВПД Директор на ОДМВР – Хасково и Акт за встъпване в длъжност от 20.06.2025 г. се установява, че ищецът е преназначен на длъжност полицейски инспектор V степен (ТП) в група „Охранителна полиция“ към РУ - Свиленград при ОДМВР – Хасково, считано от 20.06.2025 г.

От представените удостоверение за раждане и 2 бр. Експертни решения от „МБАЛ - Свиленград“ ЕООД се установява, че ищецът е баща на детето Н. Н. Н., родено на 03.02.2020 г., което е с 60 % ТНР и диагноза: увреждане на брахиалиалния плексус.

По делото са представени още: от ищеца - 3 бр. Свидетелства за регистрация на МПС част I, пълномощно и Договор за покупко-продажба на МПС относно описаните в исковата молба автомобили, както и множество копия на фискални бонове и фактури за закупено гориво през процесния период, а от ответника – 12 бр. болнични листове, издадени на Н. К. Н. за същия период, както и платежни бележки за изплатените му суми за времето от месец февруари 2024 г. до месец юни 2025 г.

По делото е приета и справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ за регистрираните преминавания на описаните в исковата молба МПС през СКТ „ГКПП Капитан Петко Войвода“ за процесния период.

От показанията на свидетелите З. П. К. – майка на ищеца и К. Г. К. – негов колега в РУ – Ивайловград, се установява, че по време на преместването си в РУ И. Н. К. Н. е пътувал ежедневно до местоработата си, като е използвал посочените в исковата МПС и маршрут. Той е бил на пет дневна работна седмица, с работно време от 08:30 ч. до 17:30 ч., поради което му се е налагало да тръгва по-рано от вкъщи и съотв. се е прибирал по-късно. Бил е притеснен, защото детето му е имало здравословни проблеми и се налагало да го води на лекари, а понякога е нямало и кой да го вземе от детска градина.

Свид. З. П. К. изяснява и че след преместването на ищеца в РУ Ивайловград, той се променил – затворил се в себе си, станал притеснителен и тревожен, бил изтощен, спрял да излиза с приятели и колеги, а и времето не му достигало за всичките ангажименти. Освен това на практика той поел всички грижи за детето, а тя само му помагала. Поради здравословния проблем на детето се изисквали ежедневни упражнения за двигателната активност на дясната му ръка, а понякога и посещения при рехабилитатор.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели, естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК относно З. П. К., тъй като са последователни, правно и житейски логични, резултат са на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните писмени доказателства по делото и не се опровергават от други такива. По отношение на майката на ищеца следва да се отбележи още, че макар да е много близък негов роднина, това не изключва изначално възможността да дава достоверни показания, а и доколкото те живеят в едно домакинство, е напълно нормално този свидетел да има освен преки, но и продължителни, подробни и точни впечатления за релевантните в случая факти и обстоятелства.

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно, обосновано и изготвено въз основа на представените по делото писмени доказателства и при съобразяване на всички релевантни обстоятелства, се установява, че предвид постъпилата от Агенция „Пътна инфраструктура“ информация и дните, в които съобразно представените болнични листове Н. Н. се е намирал в отпуск поради временна нетрудоспособност, за периода от 21.02.2024 г. до 20.06.2025 г. той е направил разходи за гориво, съобразно използваните за придвижване леки автомобили, по маршрута от жилището му в [населено място], [улица]до местоработата му - [населено място] - РУ Ивайловград, в размер на 5 335,29 лв. или 2 727,89 евро.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, които са процесуално допустими, доколкото в случая са налице както общите абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсват отрицателните такива, така и са налице специалните процесуални предпоставки по чл. 205 и чл. 204, ал. 4 АПК, тъй като са насочени срещу юридическoто лице, в чиято структура е включен административният орган - пряк причинител на твърдените вреди, а незаконосъобразността на процесния акт е установена с влязло в сила съдебно решение.

По съществото на спора съображенията на съда са следните:

За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да се установи кумулативното наличието на всички елементи от фактическия състав на цитираните по-горе разпоредби, а именно: наличието на сочения от ищеца незаконосъобразен акт от орган на ответника, отменен с влязло в сила съдебно решение, в резултат на което за него да са настъпили твърдените имуществени и неимуществени вреди в претендираните размери, и наличието на пряка причинна връзка между незаконосъобразно издадените актове и причинените вреди.

В настоящия случай не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства съдът намира за установено, че от длъжностно лице на ответника при изпълнение на административна дейност е издадена Заповед № 272з-757/21.02.2024 г., с която ищецът е преназначен от една длъжност в РУ - Свиленград при ОДМВР Хасково на друга в РУ - Ивайловград към същата ОДМВР, като тя е отменена с влязъл в сила съдебен акт - Решение № 2813/08.07.2024 г. по адм. дело № 226/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково. Следователно, по делото безспорно се установява първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Искът за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди се явява изцяло основателен.

Няма спор между страните, а и от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че в изпълнение на отменената заповед за преназначаване от 21.02.2024 г. до 20.06.2025 г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения в [населено място], което е различно населено място от това, в което е трайно установен в семейно, социално и битово отношение, а именно [населено място].