Решение № 12320 от 22.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12320 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110168089 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на подадена от В. И. Й. срещу М. С. А. и Б. К. Б. искова молба.

Ищецът твърди, че на 15.11.2019г., прибирайки се от работа, бил нападнат в ж.к „Дружба“, пред бл. 5, от М. С. А. и Б. К. Б., които към този момент били непълнолетни. Сочи, че същите му нанесли неопределен брой удари по тялото с метални тръби, дървени пръти, причинявайки му лека телесна повреда, вследствие на което получил следните травматични увреждания: нараняване в теменната област на главата - кръвонасядане в областта на дясната лопатка, оток и кръвонасядане на дясната мишница, дясна лакътна става и дясна предмишница, охлузване на дясната предмишница, оток и кръвонасядане на дясната лакътна става, кръвонасядане и охлузване на дясното коляно, охлузване на дясната подбедрица, кръвонасядане на лявото коляно, контузия на дясна мишница и предмишница, болезненост при движенията в лявата глезенна става. Поддържа, че деянието било извършено по хулигански подбуди, на публично място, при демонстративно пренебрежение на общоприетите норми и правила на поведение, при незачитане на телесната неприкосновеност на личността. Сочи, че по случая било образувано ДП №3383, ЗМК 1504/2019г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. преписка №53660/2019г. по описа на СРП, което приключило с внасяне на обвинителен акт по отношение на ответниците за извършено от тях престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 НК и постановяване на Решение №644/05.02.2024г. по НОХД №9624/2022г. по описа на СРС, НО, с което М. С. А. и Б. К. Б. били признати за виновни за нанесените му 1 увреждания довели в съвкупност до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Твърди, че претърпените телесни травми му причинили болки, страдание, психически дискомфорт и временна нетрудоспособност, а впоследствие настъпилите психически и емоционални травми имали все още външно проявление. Сочи, че се наложило да напусне квартирата, където пребивавал, тъй като нападателите живеели в същия квартал. Твърди, че периодично посещава физиотерапевтични процедури, като при нужда приема обезболяващи. Отбелязва, че службата му като гвардеец в Национална гвардейска част е свързана с високо физическо натоварване, особено в дните преди и по време на тържествени събития. Твърди, че поради временната му неработоспособност се наложило да бъдат променяни дежурства, което създало дискомфорт за неговите колеги. Сочи, че и след този момент изпитвал затруднения при изпълнение на служебните си функции, като му се налагало да понася в тази връзка и подигравки от колегите си. С оглед на изложеното отправя искане към съда за уважаване на предявените искове. Претендира разноски

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от ответниците.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от В. И. Й. срещу М. С. А. и Б. К. Б. осъдителни искове с правно основание чл.45 вр. чл.52 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата от 7 669,38 евро /15 000 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от нанесени му от ответниците на 15.11.2019г. неопределен брой удари по тялото, довели до следните травматични увреждания: нараняване в теменната област на главата - кръвонасядане в областта на дясната лопатка, оток и кръвонасядане на дясната мишница, дясна лакътна става и дясна предмишница, охлузване на дясната предмишница, оток и кръвонасядане на дясната лакътна става, кръвонасядане и охлузване на дясното коляно, охлузване на дясната подбедрица, кръвонасядане на лявото коляно, контузия на дясна мишница и предмишница, болезненост при движенията в лявата глезенна става, имащи характера на лека телесна повредапрестъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.4 НК, ведно със законна лихва от датата на увреждането-15.11.2019г., до окончателното изплащане на сумата.

Основателността на същите се предпоставя от установяване при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните обстоятелства, а именно: извършването от страна на ответниците на описаното противоправно деяние, претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и наличието на пряка причинноследствена връзка между деянието и вредите. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината се 2 предполага до доказване на противното, като в тежест на ответниците е да оборят законово въведената презумпция.

За установяване на първата от горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на ответниците ищецът е представил препис от влязло в сила Решение №644/05.02.2024г. по НОХД №9624/2022г. по описа на СРС, НО, 110-ти състав, с което ответниците М. С. А. и Б. К. Б. са признати за виновни за извършеното спрямо него на 15.11.2019г. нападение, квалифицирано от съда като престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. 130, ал.1, вр. чл.20, ал.1 вр. ал.1 НК- лека телесна повреда по хулигански подбуди и на основание чл.78а, ал.6 вр. чл.61 НК са освободени от наказателна отговорност, като им е наложено административно наказание „обществено порицание“.

Съгласно установената съдебна практика постановеното по реда на чл.78а НК решение от наказателния съд се приравнява за целите на гражданския процес на влязла в сила присъда. Този извод се обосновава с обстоятелството, че с решението по чл.78а НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата – относно дееца, деянието, неговата противоправност и виновност, като разликата се състои единствено във вида на отговорността – освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца. Доколкото обаче деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, то решението по чл.78а НК, с което е наложено административно наказание, се приравнява на влязла в сила присъда по смисъла на чл.300 ГПК и се ползва с обвързваща гражданския съд сила относно обстоятелството дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца . В този смисъл Решение №75 от 12.05.2014г. на ВКС по гр. д.

№733/2012г., IV г. о., ГК, Решение №14 от 04.05.2011г. на ВКС по гр. д. №1493/2009г., IV г. о., ГК и други.

Прилагайки даденото от съдебната практика разрешение към настоящия случай, на основание чл.300 ГПК съдът приема, че с влязлото в сила на 21.02.2024г. Решение №644/05.02.2024г. по НОХД №9624/2022г. по описа на СРС, НО, 110-ти състав, е установено по задължителен за гражданския съд начин, че на 15.11.2019г., в гр. София, ж.к. „.Дружба“, пред бл.5, ответниците М. С. А. и Б. К. Б., действайки като съизвършители, чрез нанасяне неустановен брой удари с неустановен твърд тъп предмет по тялото на ищеца В. И. Й., са му причинили лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в областта на дясната лопатка, оток и кръвонасядане на дясната мишница, дясна лакътна става и дясна предмишница, охлузване на дясната предмишница, оток и кръвонасядане на ясната лакътна става, кръвонасядане и охлузване на дясното коляно, охлузване на дясната подбедрица, кръвонасядане на лявото коляно, контузия на дясна мишница и предмишница, болезненост при движенията в лява глезенна става, довели в съвкупност до временно разстройство на 3 здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди- на публично място, при демонстративно пренебрежение на общоприетите норми и правила на поведение, при незачитане достойнството и телесната неприкосновеност на личността. От изложеното следва, че предмет на установяване в настоящото производство са единствено настъпилите за ищеца неимуществени вреди, както и причинната им връзка с извършеното от ответниците деяние.

За изясняване на релевантните в тази връзка обстоятелства, по делото е прието Съдебно-медицинско удостоверение №Ж-80/2019г., издадено от ВМА, съгласно което след извършен на 18.11.2019г. личен преглед на ищеца В. И. Й., както и анализ на представена от него медицинска документация е направено заключение за наличието на следните травматични увреждания: кръвонасядане в областта на дясната лопатка, оток и кръвонасядане на дясната мишница, дясна лакътна става и предмишница, охлузване на дясната предмишница, оток и кръвонасядане в областта на лявата лакътна става, кръвонасядане и охлузване на двете колена, охлузване на дясната подбедрица, контузия на дясна мишница и предмишница.

Изслушано е и заключение но съдебно-медицинска експертиза, изводите на което съдът кредитира като компетентно и обективно изведени. Съгласно посоченото в него констатираните при извършения от специалистите по съдебна медицина преглед контактни увреждания са резултат от механично действие с неголяма травмираща сила на твърди тъпи и тъпоръбести предмети като метални тръби, дървени пръти и др. подобни, отговарящи на съдържащите се в искова молба твърдения. Отбелязано е, че в практиката за лечение на описаните травми се прилага комбинация от консервативни методи и рехабилитация, а именно: за контузии, кръвонасядания и охлузвания след първоначална помощ /първите 48-72 часа/ се прилага протокол RICE /Rest–почивка, Ice– лед за намаляване отока, Compression– компресивна превръзка, Elevation – повдигане на крайника/ , за купиране на болката се прилагат нестероидни противовъзпалителни средства /ибупрофен, диклофенак/ под формата на таблетки или гелове, а за охлузванията се налага почистване с антисептични разтвори и поставяне на превръзки с цел предотвратяване на инфекция, докато се образува здрава коричка.

Уточнено е, че след острата фаза /след третия ден/ при продължаващи оплаквания могат да се прилагат физиотерапия - магнитотерапия, лазер или ултразвук за ускоряване на резорбцията на кръвонасяданията и заздравяването на тъканите.

Отбелязано е, че за нито една от травмите на пострадалия не е представена проследяваща медицинска документация с контролни прегледи и изследвания, като при липса на такива в практиката се приема, че възстановяването е протичало без усложнения и не е имало повод за търсене на помощ. Изразено е становище, че теоретично времето за пълно оздравяване варира според вида на увреждането, като болките и леките функционални нарушения от контузии и охлузвания обикновено преминават за 1 до 2 седмици, като при умерени мекотъканни травми /отоци и 4 ивичести кръвонасядания/, увредената в подкожието тъкан изисква за пълно възстановяване около 4 седмици, а при леко притискане или възпаление на нерви симптомите отшумяват за около 6 седмици. При извършения за целите на експертизата преглед ищецът е съобщил за остатъчни оплаквания от инцидента и болки в колената, като е посочил, че е бил диагностициран през 2021г. с „Plica syndrome“- възпаление в синовиалната плика на коляното. По отношение на него вещото лице е дало заключение, че с оглед липсата на медицински документи не може да бъде категорично заявено дали причина за появата му е получаването на директна травма при нанесения му побой. Ищецът е съобщил и за проведена артроскопска операция по повод разкъсване на менискус на дясно коляно през 2025г., което съгласно застъпеното от вещото лице становище не може да бъде свързано с увреждания от преди години и по-конкретно с инцидента от 2019г.

Представен е и болничен лист №Е20199007611, от който се установява, че по повод получените травми на ищеца В. И. Й. е определена временна нетрудоспособност за периода от 18.11.2019г до 07.12.2019г. с прилагане на 20 дни домашен-амбулаторен режим.

Разпитан по делото е и свидетелят Б. Н., колега на ищеца В. Й.. В показанията си пред съда същият заявява, че е бил назначен в гвардията на 24.07.2019г. и че е научил за инцидента още на следващия ден, тъй като е трябвало да присъства с ищеца на служебно мероприятие. Сочи, че същият се отразил изключително зле на физическото състояние на ищеца- дълго време той не можел да се върне на работа, а след това продължил да изпитва затруднения при изпълнение на задълженията си.