Решение № 640 от 07.08.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 214 07.08.2020г. гр.Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Валентина Кърпичева-Цинцарска секретар Жана Кметска като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска търговско дело № 495 по описа на БОС за 2019г.

Производството по делото е образувано по исковата молба на Н.К.К., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, 1000, район Средец, ул. Стефан Караджа 2.

Видно от изложеното в исковата молба, ищецът е брат на Г.

К.К., който загива в пътен инцидент на 06.04.2019г. Твърди се, че виновен за ПТП е водачът на лек автомобил „Мерцедес“, с д. к. А 5537 НК Мартин Хубенов Хубенов, който при извършване на маневра навлиза в лентата за насрещно движение и удря автомобила, управляван от брата на ищеца. Виновния за ПТП и настъпилата в резултат на него смърт на родственика на ищеца, е застрахован при ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът твърди, че в резултат на смъртта на своя брат е преживял дълбока мъка и страдание, тъй като са имали близки, задружни и хармонични отношения. Загубвайки внезапно своя брат, ищецът твърди, че е изпаднал в депресия, изпитал е болка и мъка, за които претендира обезщетение от ответника, който е застраховател на виновния за ПТП водач.

Обезщетението възлиза на 200 000 лева, като по делото се търси сумата от 80 000 лева, ведно със законна лихва от датата на която изтича тримесечния срок по чл. 496 от Кодекса за застраховането до окончателното изплащане на сумата. Некоректно в доклада си, съдът е приел, че ищецът е претендирал законна лихва от датата на настъпване на вредата, а именно от датата на настъпилото ПТП. Въпреки, че страните не са имали възражения по доклада на съда, е видно, че това е заявения от ищеца начален момент на предявяване на претенцията на законна лихва и съдът следва да разгледа претенцията за посочения в исковата молба период.

В проведените съдебни заседания, ищецът претендира уважаване на предявения иск и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът е взел становище по предявената претенция, като счита, предявеният иск за допустим, но неоснователен, като по основание, така и по отношение на предявения размер. Твърди се, че ищецът попада в кръга на близките лица на пострадалото при ПТП лице, което е предпоставка да претендира обезщетение, но не се установява тази изключително трайна и близка емоционална връзка, която е предпоставка съгласно тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК за претендиране на обезщетение при доказани продължителни болки и страдания. Твърди се, че е невярно твърдението, че вина за настъпилото ПТП носи лицето, застраховано при ответното дружество. Твърди се, че не се установява пътният инцидент да е настъпил по описания в исковата молба механизъм, като застрахованото при ответника лице не е имал възможност да предотврати сблъсъка и настъпилия вредоносен резултат, поради което събитието е случайно и изключва вината на застрахованото лице. В условията на евентуалност се твърди, че вина за пътния инцидент носят и дамата участника в него, следователно следва да се отчете наличието на съпречиняване на вредоносния резултат. Оспорва се иска по размер, като се счита, че се касае за неоправдано завишен размер на остойностяването на неимуществените вреди в размер на 200 000 лева, макар и в частично предявен размер. Предявеният размер се счита, че противоречи на разпоредбата на параграф 96 от ПЗР на ЗИД на Кодекса за застраховането, където е определен максимален размер на възможността да се търси обезщетение. Оспорва се и иска за присъждане на лихва за забава, който като акцесорен се определя от неоснователността на главния иск. Освен това ответникът твърди, че изобщо не е в забава по отношение на претендираното застрахователно обезщетение, тъй като не е станал причина за завеждане на делото. Твърди се, че му е отказано представянето на допълнителни доказателства от ищеца и от разследващите ПТП органи, което обективно не му е дало възможност да определи и заплати търсеното обезщетение. С оглед на което се иска отхвърляне на предявените претенции и присъждане на направените в хода на делото разноски. В писмените бележки към делото, ответникът е изложил нова фактология в защита на твърденията си за неоснователност на иска. Излагат се твърдения за липса на покрит застрахователен риск. Твърди се, че тъй като при сключване на договора за застраховка, с оглед на който спрямо ответника е насочен прекия иск на увреденото лице, не е било прието тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, то застрахователят не се е ангажирал с подобен риск и следователно не следва да носи отговорност за същия. Такова възражение не е правено от ответника с отговора на исковата молба, съответно и ищецът не е взел становище на същия и възражението, като несвоевременно направено с оглед на срока по чл. 367 от ГПК не следва да бъде обсъждано в съдебното решение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените претенции са с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1, във вр. 493а, ал. 4 от Кодекса за застраховането във вр. чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а именно от ответника, в качеството на застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на лице, причинило смъртта на близък родственик на ищеца, се претендира обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта. Обезщетението се претендира с лихва за забава.

Така предявените претенции са допустими, предвид на доказаността на роднинската връзка между ищеца и починалото лице, а именно ищецът е брат на починалото при пътния инцидент лице. С оглед предвидената възможност съгласно чл. 493а, ал. 4 от Кодекса за застраховането и тълкувателно решение

№ 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, може да бъде и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, то безспорно ищецът има право да предяви исковете.

Относно основателността на главния иск съдът намира следното:

Безспорно установено по делото е, че братът на ищеца е загинал в ПТП на 06.04.2019г. За установяване на смъртта и роднинската връзка между ищеца и починалия по делото са представени удостоверение за наследници с изх. № 94-01-12807/14.04.2019г. и удостоверение за родствени връзки с изх. №

94-01-13193/17.04.2019г.***. По делото не се оспорва факта, че другият участник в пътния инцидент, в който загива брата на ищеца, е застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество.

Ответникът не оспорва, че е завел щета за случилото се, но не е изплащал застрахователно обезщетение. Съдът намира, че изготвената съдебно-автотехническа експертиза е категорична, че вина за настъпилото ПТП носи водача, който е застрахован при ответника, тъй като е предприел маневра изпреварване, без да направи правилна преценка, че предвид скоростта, с която се движи и с оглед наличието на насрещно движещ се автомобил, няма как да изпревари безопасно. Вината за катастрофата е само на това лице и липсва съпречиняване на вредоносния резултат. Медицинската експертиза също е категорична, че загиналото при ПТП лице-брат на ищеца, е починал в резултат на травмите, получени при пътния инцидент.

Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", а нормата на чл. 493, ал. 1, т. 2 от кодекса предвижда, че застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой.

С оглед на по-горе установена по делото фактология, безспорно по делото се установява наличието на хипотезата на деликт, извършен от лице, което е застраховано при ответника. Налице е виновно противоправно поведение на застрахованото лице, което е довело до смъртта на едно лице, като претенцията за обезвреда е отправена към застрахователя на виновното лице.

За да е основателна така отправената претенция, следва да е се докаже още една предпоставка, а именно да се докаже, че увреденото лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, тъй като претендиращият обезщетение ищец се намира в по-далечна роднинска връзка с пострадалото лице. Съдът намира, че с оглед събраните по делото гласни доказателства се установиха и въпросните две предпоставки, което обосновава основателността на предявения иск на предявеното основание. От показанията на свидетелката Славова и свидетеля Д. съдът прави извод, че двамата братя са имали изключително силна връзка помежду си. Свидетелката Славова е братовчедка на ищеца, а свидетелят Д. негов приятел, колега и кум и имат непосредствено впечетление от взаимоотношенията между двамата братя. Става ясно, че до смъртта на брата на ищеца, по-голямата част от времето братята са живели заедно в едно домакинство. С прекъсвания за обучението на ищеца като студент по медицина, специализация и след като е заживял със съпругата си в самостоятелно жилище през 2016г. /според свидетеля Д./, двамата братя са имали общ бит и ежедневен контакт. В периода на специализация на ищеца, двамата братя са се виждали в почивните дни, като са били заедно на село при тяхната баба. И след отделянето на семейството на ищеца в собствен дом, по сведение на св. Славова братята са се чували постоянно. Всички събрани гласни доказателства установяват, че ищеца е неговия брат са били изключително близки, като са си помагали морално и финансово. Близостта им и възможността да бъдат опора един за друг се засилила още повече, след загубата на баща им през 2015г. Съдът счита, че претъпяната от ищеца загуба на неговия брат е довела до продължителни и продължаващи страдания за него. Това се установи както от събраните свидетелски показания, така и от заключението на експерта-психолог. Заключението на психолога е, че внезапната смърт на брата на ищеца е предизвикала за него психологически травматично събитие с непредвидим характер. Първоначално е преживян екстремален дистрес, който е довел до тахикардия, безсъние, трайно понижено настроение и загуба на радост от живота. Към датата на случилото и в първите седмици и месеци след това, въпросните симптоми са били с особена интензивност. Към момента на изследване на ищеца, вещото лице е констатирало все още изразена симптоматика на психичен травматизъм, с друга външна изява, а именно: трайно понижено настроение, сънища, невъзможност за удоволствени преживявания, ежедневни мисли за загубения обект. Експертизата заключва, че се касае за психотравма у ищеца, която и за в бъдеще ще произвежда негативни ефекти. Свидетелските показания потвърждават заключението на експерта, че загубата на брата на ищеца е било голям шок за него, която го е променила съществено. Ищецът е станал безрадостен, затворен, необщителен, без стремеж да комуникира дори с най-близките си. Това е забелязано, както от приятели и роднини /свидетелката Славова и свидетеля Д./, така и от колегите на ищеца /св.Маринов/. Безспорно сочещо за дълбоката мъка на ищеца от загубата на брат му е и установения от свидетелските показания факт, че на ищеца се е родило дете, като същият не успял да се зарадва напълно на това щастливо събитие.