Определение № 247 от 27.02.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 247 гр. Стара Загора, 27.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Ил. Уруков като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Гражданско дело № 20235500100747 по описа за 2023 година

Производството е на основание чл.105, ал.1 от ГПК чл.104, т.4 от ГПК/2008г./ и във вр. с чл.326, ал.1 от КТ вр. с чл.1, ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда /КТ/.

Постъпила е искова молба, подадена от ищеца „УМБАЛ Проф. д-р Ст.

Киркович”АД, ЕИК 123535874, седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Ген. Столетов”№ 2, представлявано от Изпълнителния директор проф. д-р Йовчо Йовчев по гр.д. № 20235500100747/2023г. по описа на ОС Стара Загора против ответника д-р В. В., ЕГН ***, постоянен адрес: ***.

С исковата молба са предявени обективно съединени искове за заплащане на неустойки по т. 7 и т.9 от споразумение между страните от 01.04.2020г. и мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че ответника д-р В. В. - с диплом за виеше образование по медицина № 328552 на ТУ МФ Ст. Загора, бил назначен на работа в „УМБАЛ Проф. д-р Ст. Киркович”АД, с трудов договор № 102/27.03.2020г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ и Наредба № 1/2015г. на M3 за специалност в здравеопазването, на длъжност „Лекар - специализант по Урология”, считано от 01.04.2020г. Трудовият договор бил сключен със срок до придобиване на права на специалист, но не по-късно от една година от допускане на специализанта до държавен изпит - 01.04.2025г.

Твърди, се също, че на 01.04.2020г. било сключено и споразумението във връзка с придобиване на специалност в сферата на здравеопазването с вх.№ 1 чр-01-3/03.04.2020г. между страните, по силата на което ищецът давал съгласие ответника да се обучава в базата му за практическо обучение за придобиване на специалност „Урология” със срок на обучение 5г. и подписан трудов договор по чл. 68, ал. 1, т.2 от КТ. Според т. 6 от споразумението специализантът се задължавал да остане на работа в лечебното заведение за срок равен на срока за придобиване на специалност - 5 г. Съгласно т. 7 от споразумението, при прекратяване на обучението за придобиване на специалност, ответникът държал на ищеца неустойка в размер на 10 000лв. за всяка годи проведено обучение, по т. 8 при незапочване на работа в „УМБАЛ Проф. д-р _ Киркович”АД след придобиване на специалност - неустойка в размер на 10 000лв. з всяка година проведено обучение, а по т.9 при прекратяване на трудовия договор произтичане срока на настоящото споразумение - неустойка в размер на 10 000лв. за всяка година от остатъка от неотработения срок. На 582.07.2020г. било подписано споразумение чр-0123/582.07.2020г. със същия текст като предходното.

Твърди се още, че на 01.08.2022г. ответникът е подал заявление с вх.№ ЧЛ- 03.450/01.08.2022г., с което заявил, че желае да бъде освободен от заеманата от него длъжност, след изтичане на законовото предизвестие от 30 дни, като посочва, че решението му е взето поради загубата на акредитация на лечебното заведение от м. април 2022г. и невъзможността да провежда специализация в него. Трудовото правоотношение на ответника с ищеца било прекратено със заповед под № 119/22.08.2022г. на основание чл. 326 от КТ, считано от 01.09.2022г. Прослуженото време на д-р В. било 2 г., 5м. и О дни.

Счита, че обстоятелството, че за кратък период от време „УМБАЛ Проф. д-р Ст. Киркович”АД имало проблеми със статута си /т.е. нямало право да обучава студенти, б.р./, не освобождавало ответника да изпълни своите задължения, а узнавайки този факт той бил злоупотребил с правото си за прекратяване на трудовия договор.

Цитира съдебна практика.

Претендира се заплащането на:

Сумата от 24 171,19лв. - неустойка по т. 7 от споразумението от 01.04.2020г. вх.№ чр-01-3/03.04.2020г.

Мораторна лихва за забава на плащането на главницата /неустойката по т. 7 от споразумението/ в размер на 3272.87лв.

2

3.Законна лихва, от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на главницата /неустойката по т. 7 от споразумението/.

Сумата от 75 808,22лв. - неустойка по т. 9 от споразумението от 01.04.2020г. вх.№ чр-01-3/03.04.2020г.

Мораторна лихва за забава на плащането на главницата /неустойката по т. 9 от споразумението/ в размер на 10264.73лв.

6.Законна лихва, от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на главницата /неустойката по т. 9 от споразумението/.

Претендират се разноски.

Искът е процесуално допустим, но родово и местно не е подсъден на настоящия ОС-Ст.Загора.

По делото е проведена процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ за размяната на книжа /исковата молба и всички приложения към нея/.

В законния 1-месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ има постъпил Писмен отговор на Исковата молба от ответника д-р В. В., ЕГН ***, постоянен адрес: ***, чрез пълномощника си адвокат П. Ж. П. от АК Стара Загора, ЕГН **********, Адрес за получаване на призовки и съобщения: гр.

Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики” № 112, ет. 4, офис 3, чрез адв. Пл.

П., с който искът се посочва като процесуално допустим, но неоснователен и недоказан, като се сочат подробни съображения за това в писмения отговор депозиран чрез пълномощника на ответника адв. П. П..

По подсъдността:

ПРАВЯТ ВЪЗРАЖЕНИЕ с писмения си отговор ЗА НЕПОСЪДНОСТ НА ДЕЛОТО ПРЕД ОС- СТАРА ЗАГОРА.

Съгласно чл.105 от ГПК иска се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

Ответникът д-р В. е с постоянен адрес в РБългария в гр. П.. Представят като доказателство за казаното удостоверение от Община П. за постоянен и настоящ адрес.

Ако е необходимо молят да се направи и служебна справка в регистрите 3 за населението за регистрирания постоянен адрес на ответника.

С оглед изложеното, молят да се прекрати настоящото дело № 747/2023г. на ОС-Стара Загора и да се изпрати по подсъдност на ОС - П..

2.По допустимостта на предявените искове:

Предявените искове са допустими според ответника.

3.По основателността на предявените искове:

Оспорват като неоснователни и недоказани предявените искове.

Фактите са следните, подробно описани в отговора на ИМ според ответника.

С оглед изложеното и в срока и на основание чл.119, ал.4 от ГПК правят възражението си, че настоящото дело по правилата на чл.105, ал.1 във връзка с чл.104, т.4 от ГПК е подсъдно не на Окръжен съд - Стара Загора, а на П.ския окръжен съд, поради което моли да се прекрати производството по делото и съдът да го изпрати съдът за разглеждането му от местно и родово компетентния съд — Окръжен съд П..

В случай че съдът счете исковата молба за редовна и предявените с нея искове за допустими (което напълно оспорват), то по същество според него същите са неоснователни, тъй като са необосновани и недоказани.

Подробните съображения за това са изложени в писмения отговор на ответника.

По направеното с отговора изрично писмено възражение за неподсъдност на спора на настоящия съд, Окръжен съд Стара Загора възприема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.105, ал.1 от ГПК /нов 2008 год./ Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

Искът е предявен срещу физическото лице - ответника Д-р В. В., чийто постоянен адрес е в град П., видно от представеното удостоверение с изх. № 710/05.02.2024 год., издадено от Община П., 4. Район С. за постоянен адрес ответника В. (копие от което е приложено и към настоящия писмен отговор и надлежно заверено от пълномощника на ответника адв. П. по реда на чл.13 от ЗА). Нещо повече — както от исковата молба, така и от изисканата и от настоящия съд официална служебна справка става видно, че постоянният адрес на ответника е в град П., ***, считано от датата 06.04.2023 год.. ИМ е 4 заведена в СТОС с вх. № 13503/30.10.2023 год.

Същото се установява и от представеното удостоверение за настоящия адрес на ответника, отново издадено от Община П.. В тази връзка съдът намира, че искът е неправилно предявен пред настоящия Окръжен съд — Стара Загора.

Съгласно общото правило за определяне на местната подсъдност, нормативно закрепено в чл.105 от ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника. В процесния случай не са налице предвидените в чл.106 и сл. от ГПК изключения от правилото на чл.105 от ГПК за местната подсъдност.

С оглед изложеното и в срока и на основание чл.119, ал.4 от ГПК Окръжният съд Стара Загора намира, че възражението на ответника, че настоящото дело по правилата на чл.105, ал.1 във връзка с чл.104, т.4 от ГПК е подсъдно не на Окръжен съд - Стара Загора, а на компетентния и надлежен Окръжен съд - П., поради което настоящият съд следва да прекрати производството по делото и да го изпрати за разглеждане от местно и родово компетентния съд — П.ски районен съд.

Възражението на ответника е направено своевременно и в срок с отговора на исковата молба, явява се основателно и като такова следва да бъде уважено, ведно с всички законни последици от това.

Освен това настоящият Окръжен съд – Стара Загора намира, че делото е подсъдно като първа инстанция на П.ския районен съд поради следното:

Предявените граждански, но и трудови претенции на ищеца „УМБАЛ Проф. д-р Ст. Киркович”АД, ЕИК 123535874, седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Ген. Столетов”№ 2, представлявано от Изпълнителния директор проф. д-р Йовчо Йовчев по гр.д. № 20235500100747/2023г. по описа на ОС - Стара Загора против ответника д-р В. В., са в размер над 25 000 лв., дори един от исковете по т.9 от сочения договор по смисъла на чл.68, ал.1, т.2 от КТ е и над сумата от 50 000 лева, като общият им сбор на всички искове е в размер на 113 517.01 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.104, ал.1, т.4 от ГПК/нов/ на Окръжния съд, като първа инстанция са подсъдни исковите по гражданските и търговски дела с цената на иска над 25000 лева, с изключение на исковете за издръжка, 5 за трудови спорове и за вземанията по актове за начет. Действително настоящият иск е с цена над 25000 лева, а именно 230000 лева съобразно посочената от ищците цена на същия, но същия иск е и с правно основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ и попада в категорията на трудовите спорове. Налага се категоричния извод, че предявения иск въпреки че е с цена над 25000 лева, /а именно общата цена на иска е 113 517,01 лева/ по своя правен характер попада в категорията на трудовите спорове, които като първа инстанция се разглеждат от Районните съдилища.

Следователно делото следва да се изпрати по правилата на родовата и местната подсъдност на надлежния РС- гр.П..

Родовата подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск, за която съдът е длъжен да следи и служебно.

Съобразно разпоредбата на чл. 118, ал.1 от ГПК /нов/ всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело е му е подсъдно. Според ал.2 на същата разпоредба, ако съдът прецени , делото не му е подсъдно той го изпраща на надлежния съд.

Следователно делото следва да се изпрати по правилата на местната подсъдност на надлежния и компетентен П.ски районен съд.

Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.105, ал.1, във вр. с чл.118- чл.121 от ГПК/2008г./ във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.326, ал.1 от КТ, Окръжен съд- Стара Загора.

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по образуваното пред него гр.д. с № 747/2023г. по описа на ОС- Ст.Загора поради направено възражение от ответника с отговора на исковата молба за липса на местна компетентност за разглеждане на спора.

ИЗПРАЩА делото по правилата на родовата и местната подсъдност на надлежния и компетентен Районен съд П. за разглеждане.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за подсъдността може да се обжалва от всяка от страните в 1- седмичен срок от връчването му на същите, с частна жалба съгласно чл.121 от ГПК/2008г./ чрез ОС- гр.Ст.Загора пред АС- гр.П..