Определение № 3783 от 17.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3783 гр. София, 17.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20241100102305 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от искова молба от Сдружение с нестопанска цел Aсоциация на родители на деца с епилепсия, с която са предявени (така, както е уточнено с молба от 22.12.2025 г.) срещу министъра на здравеопазването искове с правно основание чл.385 ГПК както следва:

1). За осъждане на ответника да упражнява непрекъснат контрол, лично и чрез Изпълнителна агенция по лекарствата /ИАЛ/ върху наличността на лекарства за епилепсия в аптечната мрежа, да отстрани и недопуска липса на медикаменти за епилепсия чрез умишлено бездействие, да изпълни повтарящи се задължения, да предприеме незабавни действия/мерки за снабдяване с медикаменти за епилепсия от доставчици, производители и вносители в лекарствената мрежа от родно производство и от внос, както за свободно закупуваните медикаменти за епилепсия, така и за пълното или частично реимбурсираните, да предприема периодично снабдяване, наблюдение, контрол и налагане на административни санкции при липсата на лекарства, да спазва Национален рамков договор, подписан между Надзорния съвет на НЗОК и Управителния съвет на Български лекарски съюз, да внесе доклад по поставените проблеми с липсващите лекарства за диабетици в Министерския съвет, да поправи последиците от нарушението.

2). За осъждане на ответника да предприеме законодателна инициатива за осигуряване на лекарствени средства чрез въвеждане на нови молекули и улесняване на достъпа до молекули, нерегистрирани в България;

1

3). За установяване на дискриминационно нарушение, изразяващо се в реинбурснране на лекарства за епилепсия на пациенти до 18 г. и осъждане на ответника да го преустанови, като предприеме законодателна инициатива за реинбурснране на лекарства за епилепсия на пациенти след навършване на пълнолетие;

4). За осъждане на ответника да включи в Позитивния лекарствен списък нови медикаменти;

5). За осъждане на ответника да измени правилата за лечението и проследяването на пациенти с епилепсия, като отмени изискването за задължителен престой в болница за получаване на т.нар. скъпоструващи лекарства, изписвани с протокол и да бъдат увеличени дните на престой в лечебно заведение от болнична помощ за резистенти епилепсии и епилептични синдроми с осигуряване на високотехнологични изследвания;

6). За осъждане на ответника да изготви електронна платформа, от която лекарите в реално време се проследяват наличност на медикаменти за епилепсия,

7). За осъждане на ответника да организира незабавна диспансеризация на пациентите с епилепсия;

8). За осъждане на ответника да заплати сумата от 300 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в месечен разход за преглед от лекар в чужбина и средства за закупуване на лекарства в чужбина от допуснато от ответника нарушение - допусната липса на медикаменти за епилепсия поради неизпълнение на задължението за снабдяването на аптечната мрежа /пазара/ с лекарства и медикаменти за лица с епилепсия;

9). За осъждане на ответника да заплати сумата от 1 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в неизпълнение за задълженията по закон, и злепоставяне на пациенти и лекари и периодично дезинформиране на медиите и обществото, че в министерството няма информация за липси на лекарства за епилепсия.

Настоящият състав намира следното:

2

1. Отношенията във връзка с защитата на правата на физическите лица от дискриминация и неравно третиране са уредени със Закона за защита от дискриминация (ЗЗД). По отношение на съдебната защита – за установяване на нарушението и осъждане на ответника да го преустанови, производствата се разглеждат от районните съдилища, компетентни съгласно чл.71 ЗЗД, включително в случаите, когато искът от името на лицата, чиито права са нарушени, се предявява от юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. Ето защо искът по т.3 - за установяване на дискриминационно нарушение, изразяващо се в реинбурснране на лекарства за епилепсия на пациенти до 18 г. и осъждане на ответника да го преустанови, като предприеме законодателна инициатива за реинбурснране на лекарства за епилепсия на пациенти след навършване на пълнолетие, е подсъден на Софийския районен съд. Поради това производството в тази му част следва да се прекрати и изпрати за разглеждане от СРС.

2. Отношенията, свързани с осъществяване на правомощията на министъра на здравеопазването в качеството му на орган на управление на националната система за здравеопазване и на орган на управление на лекарствената политика (чл.5 от Закона за здравето и чл.14 от Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина), са административни по своя характер. В молбата от 22.12.2025 г. и по повод изрични указания на съда за уточняване на лицето, срещу което се предявяват исковете, ищецът сочи за ответник министъра на здравеопазването, който като субект на правото не е юридическо лице, а административен орган. Съдебната практика е консолидирана по въпроса относно компетентния съд и процесуалния ред за разглеждане на спорове, свързани с незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган. Така в определение № 8 от 27.01.2010 по адм. дело №2/2010 на ВАС и ВКС - Смесен петчленен състав се приема, че „Производството по колективни искове е подчинено на разпоредбите на ГПК, а производство по оспорване на административен акт, действие или бездействия и обезщетението за вреди от такъв акт е подчинено на АПК т.е. касае се до две съвсем различни и несъчетаеми процедури, поради което не би могло да се използва разпоредбата на чл. 204, 3 ал. 2 от АПК - като се съедини производство по оспорване на административен акт, действие или бездействия с производство по предявен колективен иск. Оттук следва и основният извод за неприложимост на фигурата на колективния иск по отношение на искове за обезщетение по ЗОДОВ.“ В подобен смисъл е и определение № 657 от 29.11.2011 г. по ч. гр. дело №270/2011 г. на ВКС, III ГО, според което колективният иск не е допустим в хипотеза на вреди въз основава на твърдения за виновни и противоправни действия или бездействия на администрацията. В определение №456 от 15.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 4140/ 2013 г. на ВКС, IV ГО се приема, че „Както колективният иск за установяване на нарушението, така и този за отстраняване на последиците от него или обезщетяване на причинените вреди, могат да бъдат предявявани само при отношения на равнопоставеност, не и при такива на субординация.

Легитимиран ответник по тези искове може да е и публичен орган, но не и за неизвършване на дължимо от него административно действие.

Спорът дали при задължение да бъде извършено действие или да бъде издаден акт от администрацията, последната е бездействала, не е гражданскоправен, а е административноправен. С колективен иск могат да бъдат защитавани граждански правоотношения, не и административни такива. Така, както са формулирали искането си към съда, ищците фактически се домогват до решение на съда, с което да бъде задължен публичен орган да изпълни задължения, възложени му като властнически правомощия. … Така заявеният с исковата молба спор не е гражданскоправен, съответно предявените искове не са колективни искове по смисъла на глава ХХХІІІ ГПК и разглеждането им по същество не е допустимо.“

Процесуалният ред, по който следва да се разгледа един спор, се определя от предмета на търсената защита, а не се избира от ищеца съобразно предпочитанията му кой съд и в какво производство да разгледа делото. Ето защо за да се прецени кому е подведомствен спорът, съдът изхожда от претендираните с иска права, а не от формата на предявяване на иска – като колективен. В случая се упражнява по съдебен ред субективното право на защита от незаконосъобразно бездействие на административен орган по повод упражняване на възложени му властнически правомощия. Както бе изяснено по-горе, процесуалният ред за разглеждане на тези спорове е уреден в АПК и 4

ЗОДОВ и предвижда компетентност на административните съдилища. Т.е. последователността, в която съдът преценява надлежното си сезиране, е като първо определи процесуалния ред (дали спорът ще се разгледа по правилата на ГПК или АПК), а след това и въз основа на този извод – по кое от предвидените в приложимия процесуален закон производства да се разгледа делото (а не обратно). След определяне на компетентния съд и приложимия процесуален ред, следва да се прецени и дали особеното производство, по което е квалифициран иска в исковата молба, е приложимо, в случая – дали препращането по чл.144 АПК за неуредените въпроси към ГПК предвижда приложение и на особените искови производства. Според съдебната практика отговорът на този въпрос е отрицателен. Така или иначе компетентният съд не може да се определя според квалификацията, която самия ищец дава на претендираните права и според избраното от него особено производство съдът не е обвързан от дадената от страните квалификация, а процесуалният ред за защита на предявеното пред съд право е императивен и зависи от предмета на делото, според квалификацията, дадена от съда. Ето защо предявяването на една претенция под формата на колективен иск не определя компетентния съд и според това - процесуалния ред за разглеждането й, а обратното – след като съдът квалифицира защитата, която се търси, преценява дали спорът е по гражданско или административно дело и съответно кому е подведомствен. Ако спорът е граждански, следва да прецени дали е предявен в защита на колективен интерес, като едва в този случай съобразно правилата на особеното исково производство ще се определи родово компетентният съд. В случая настоящият състав достигна до извод, че спорът не е по гражданско дело, съответно – не е подведомствен на гражданските съдилища.

Воден от изложените съображения съдът намира, че предмет на предявената искова защита в настоящото дело по исковете по т.1, т.2, т.4, т.5, т.6 и т.7 подлежат на разглеждане от административния съд по реда на АПК.

Производството в тази му част следва да се прекрати и делото да се изпрати за разглеждане от Административния съд София-град.

3. Недопустими са исковете по т.8 и т.9 – за осъждане на ответника да заплати сумата от 300 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в месечен разход за преглед от лекар в чужбина и 5 средства за закупуване на лекарства в чужбина от допуснато от ответника нарушение - допусната липса на медикаменти за епилепсия поради неизпълнение на задължението за снабдяването на аптечната мрежа /пазара/ с лекарства и медикаменти за лица с епилепсия и за сумата от 1 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в неизпълнение за задълженията по закон, и злепоставяне на пациенти и лекари и периодично дезинформиране на медиите и обществото, че в министерството няма информация за липси на лекарства за епилепсия. За ищеца не е налице процесуална легитимация да претендира посочените суми, доколкото отсъстват твърдения ищецът, в качеството си на юридически лице, да извършило разходи за лечение, съответно – да е носител на право на обезщетение, нито пък да е злепоставено от ответника. Не е налице и колективен интерес по смисъла на чл.379 ГПК, в защита на който са предявени посочените парични искове.

Съдебната практика приема, че наличието на идентични индивидуални притезания, заявени заедно поради идентитет на претърпените от отделните лица вреди, не обосновават колективен интерес по смисъла на закона. Искът за обезщетение на вредите, причинени на колективния интерес, не е иск за вредите, причинени на всяко от отделните лица (Определение № 411 от 01.08.2016 г. по ч.т.д. № 754/2016 г., II т.о. на ВКС и др.). Ето защо производството по предявените осъдителни парични искове е недопустимо – ищецът не е процесуално легитимиран да претендира за себе си посочените обезщетения, доколкото не твърди в неговия патримониум да е възникнала вредата от една страна, а от друга – исковете не са в защита на колективен интерес, доколкото представляват лични вреди на увредени лица. Ето защо производството в тази му част следва да бъде прекратено като недопустимо.