Решение № 873 от 10.08.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 873 гр. Кюстендил, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20251520100766 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба с вх. № 3597/25.03.2025 г. от „***********“ **** със седалище и адрес на управление: *. *.

***********, общ. ****, обл. ******, представлявано от А. е. Е. с граждански имена Е. С. С., с ЕИК *******, чрез Еднолично адвокатско дружество „М.“, представлявано от управителя адв. Р. А. М., против Л. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ул. „***************“ №*.

Ответникът е представил писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Предявен е и насрещен иск, на основание чл. 211, ал. 1 ГПК, по който първоначалният ищец е представил писмен отговор.

В исковата молба се твърди, че по ч. гр. д. №61/2025 г. по описа на КРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „***********“ **** срещу ответника за парично вземане в размер на 7 502, 88 лева и лихва за забава за периода от възникване на вземането – 28.09.2024 г. до 13.01.2025 г. в размер на 306, 79 лева, както и за сторените в заповедното производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Против заповедта за изпълнение било подадено възражение, което породило правния интерес на заявителя да предяви настоящите установителни искове.

Твърди се, че ответникът се намирал в трудово правоотношение с ищеца като заемал длъжността „готвач“, код по НКПД 5120-2001 с място на работа ресторант „****“, на основание трудов договор ЦВ-13-24-9(1)/29.03.2024 г.

1

Сочи се, че съгласно връчената му длъжностна характеристика, на Л. Н. била вменена функцията по ръководене на трудовия процес по отношение на работещите в кухнята на ресторант „****“, следователно му били възложени и завишени отговорности при протичане на трудовия процес.

Заявява се, че с докладна от С. Р. – служител при „***********“ ****, управителят на ищцовото дружество бил уведомен за възникнал на 29.08.2024 г. пожар в кухнята на ресторант „****“, управляван от дружеството. Със заповед № ЦВ 13-24-17/01.09.2024 г. от Л. Н. били поискани обяснения.

Заповедта била връчена лично на същия срещу подпис на 01.09.2024 г. като служителят дал обяснения на 03.09.2024 г. (неприсъствен за него ден).

За възстановяване на щетите от пожара и възобновяване на работния процес бил извършен спешен ремонт на стойност от 7 502, 88 лева. Със заповед № ЦВ-13-24-17/27.09.2024 г. управителят на ищцовото дружество определил ответника за отговорен за нанесените от пожара вреди.

Работодателят възложил пълния размер на вредата в тежест на служителя с оглед ограничената му отговорност по КТ и трикратния размер на трудовото възнаграждение на същия.

Сочи се, че ответникът се намирал в платен отпуск по болест от преди установяване на релевантните за случая факти до прекратяването на трудовото му правоотношение на 30.01.2025 г., което обосновавало пречка за провеждане на производство по реализиране на ограничена имуществена отговорност, следователно породило правото на работодателя, съгласно чл.

210, ал. 5, предл. 2 от КТ да поиска издаването на заповед за изпълнение.

Предвид изложеното се поддържа искане съдът да признае за установено по отношение на „***********“ **** със седалище и адрес на управление: н.м. ***********, общ. ****, обл. ******, представлявано от А. е.

Е. с граждански имена Е. С. С., с ЕИК *******, че за ищеца е налице вземане в размер на 7 502, 88 лева срещу ответника Л. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. „***************“ №*, както и лихва за забава за периода от възникване на вземането – 28.09.2024 г. до 13.01.2025 г. в размер на 306, 79 лева, както и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, а също така и разноските в настоящото производство, поради това, че на 29.08.2024 г. в кухнята на ресторант „****“, намиращ се в н.м. ***********, възниква пожар, за който е отговорен ответникът, вследствие на което са нанесени материални щети на дружеството.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Твърди се, че исковете са недопустими и неоснователни.

Заявява се, че за ищцовото дружество е налице интерес от предявяване на осъдителен, а не установителен иск, тъй като ответникът като длъжник в развилото се по-рано заповедно производство е оспорил писмено основанието и размера на вземането.

Твърди се, че не е спазена предвидената в Кодекса на труда процедура за ангажиране на имуществената отговорност на работника. Издадената от ищеца заповед № ЦВ-13-24-17/27.09.2024 г. била антидатирана и се оспорва от 2 ответника. Заявява се, че Л. Н. представял лично на управителя на ищцовото дружество издадените му болнични листове, при което работодателят е могъл да му връчи заповед № ЦВ-13-24-17/27.09.2024 г. и заедно със Заповед № ЦВ13-25-2/30.01.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение.

Последната била връчена лично на ответника след явяването му по устна покана, отправена от служител на работодателя. На срещата на 30.01.2025 г. бил разискван въпросът за имуществената отговорност на служителя, както и за неплащането на удържаното му трудово правоотношение за месец август 2024 г. На повдигнат от ответника въпрос, издадена ли е заповед за ангажиране на имуществената му отговорност, юрк. Р. М. му отговорил, че няма такава издадена заповед. Ответникът разбрал за съществуването на заповедта едва с връчването на препис от исковата молба, инициираща настоящото производство. Вследствие на това подал писмено възражение пред ищеца, с което оспорил писмено основанието и размера на отговорността.

На следващо място, се сочи, че ответникът няма укорим принос към настъпването на щети по притежавани от ищеца вещи, тъй като вредите били експлоатационни, а вината за пожара била на „***********“ ****, които бездействали въпреки предписанията от компетентните органи за поддръжка и ремонт на изградената вентилационна инсталация на ресторант „****“, както и с оглед неправилния монтаж на маслоуловителя. Липсвали доказателства скарата, вентилационната система и другите електрически уреди да са били предоставени на ответника с приемо-предавателни протоколи, за да може да се установи тяхното състояние преди ползването им от същия и евентуалната им прекомерна амортизация.

Липсвали доказателства за настъпили вреди в претендирания от ищеца размер като в заповедното производство били представени фактури на обща стойност 7 314, 66 лева, за част от които липсвали доказателства за реално плащане тъй като се претендирали суми на база кредитни известия. Заявява се, че щетите от пожара били следните: нефункционална скара, леко обгорял чадър на аспирацията и напълно изгоряла мека връзка, която свързвала твърдите димоотводи с електромотора на аспирацията, обилни количества прах от пожарогасителите и сажди от горелия огън. Последните били отстранени с усилията на целия кухненски персонал, а кухнята била приведена в идеално състояние на 01.09.2024 г. Не били изгорели осветителни тела.

Оспорват се фактура известие № 0430034316 от 30.08.2024 г., фактура № 000016716 от 30.08.2024 г., фактура № 2000013762 от 30.08.2024 г., фактура известие № 0000007955 от 30.08.2024 г., фактура № 1000010859 от 30.08.2024 г., фактура № 100106605 от 02.09.2024 г., фактура № 0000000032 от 09.09.2024 г., фактура № 0000000078 от 27.09.2024 г., фактура № 2701813412 от 03.09.2024 г., касова бележка № 270180000016628 от 03.09.2024 г. относно верността и автентичността им, като се твърди, че същите не удостоверяват плащането от ищеца на цената на стоки и услуги, необходими за отстраняване на преките щети от пожара.

Твърди се, че ответникът не е проявил небрежност при действията си на 29.08.2024 г. На тази дата работният процес протичал по установения начин, 3 като част от скарата и фритюрника се оставяли в работен режим с оглед бързото обслужване на клиентите. По време на инцидента Н. попълвал поверените му книги и журнали за контрол на работния процес, поради липса на посетители в този момент. След като служител установил пожара, управителят влязъл в ресторанта и започнал да гаси пламъците с пожарогасител. През това време ответникът откачил газовите бутилки и ги изнесъл на безопасно разстояние, за да предотврати други щети.

Маслоуловителят във вентилационната система на ресторанта бил почистен на 27.08.2024 г. като на 25.08.20224 г. ответникът го свалил и натопил в сода каустик, а след това други негови колеги го изплакнали и поставили във вентилационната инсталация. Същият не бил поставен на нормативно установеното разстояние от скарата. От работодателя не била монтирана защитна клапа, не били извършвани почистване и профилактика на вентилационната система. Вредите били резултат от нормален производствен риск по чл. 204 КТ. Оспорва се и ответникът да има качеството ръководител, тъй като бил назначен друг управител на ресторант „****“, който ръководел трудовия процес, поради което и не следвало Н. да отговаря до трикратния размер на месечното си трудово възнаграждение. Не бил спазен и преклузивният едномесечен срок по чл. 210, ал. 2 КТ. Липсвало противоправно поведение на ответника, пряка причинна връзка между поведението му и настъпилите вреди, както и вина. На същия не бил проведен и инструктаж за противопожарна безопасност и безопасни условия за труд.

Налице било съпричиняване, тъй като работодателят не изпълнил задълженията си по поддръжка на вентилационната инсталация.

Оспорва се и акцесорната претенция за законна лихва. Нямало яснота как е определена началната дата на начисляването й – 28.09.2024 г. тъй като на ответника не били връчвани покана за изпълнение или заповед № ЦВ-13-24 17/27.09.2024 г.

Иска се отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Подадена е насрещна искова молба, в която се твърди, че Л. Н. бил назначен на длъжност „готвач“ в ресторант „****“ и/или комплекс „***********“, н.м. *********** с трудов договор № ЦВ-13-24(1)/29.03.2024 г., сключен с работодателя „***********“ ****. Трудовият договор бил прекратен без предизвестие на основание чл. 71, ал. 1 КТ със заповед № ЦВ13-25-2/30.01.2025 г.

За периода от 02.09.2024 г. до 29.01.2025 г. служителят бил временно нетрудоспособен поради общо заболяване. Работодателят не му изплатил дължимото му парично обезщетение в размер на 398, 89 лева за периода от 02.09.2024 г. до 03.09.2024 г. вкл. в размер на 80 на сто от среднодневното му брутно трудово възнаграждение. Не му било изплатено и трудовото възнаграждение за месец август 2024 г. в размер на 2 468, 35 лева като работникът получил само аванс в размер на 1 000, 00 лева. На ответника не била изплатена и сумата от 2 695, 47 лева – обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 17 дни за периода от 29.03.2024 г. до 30.01.2025 г.

4

Поради това ответникът сезирал Инспекция по труда гр. ****** със заявление от 30.09.2024 г. Получил отговор, че по случая е образувана проверка № ПР 2441212/14.11.2024 г. и е дадено задължително предписание на работодателя. Поради неизпълнение на горепосочените задължения работникът отново сезирал компетентната Инспекция по труда на 17.12.2024 г. и на работодателя бил съставен АУАН.

Л. Н. разбрал за вменената му от работодателя ограничена имуществена отговорност за възникнал на 29.08.2024 г. пожар на работното му място едва на 28.04.2025 г. с получаването на препис от иницииращата настоящото производство искова молба, като подал възражение по чл. 210, ал. 3 КТ. На това основание се твърди, че работодателят не може събере вземането си чрез удръжка на трудовото възнаграждение на служителя. Въпреки това, от дружеството работодател неправомерно удържали част от наложената имуществена санкция, а именно сумата от 5 562, 71 лева. На 15.05.2025 г. ищецът по насрещния иск поканил ответника да му изплати удържаните без правно основание суми, ведно със законната лихва от 19.05.2025 г., но не последвало изпълнение.