Решение № 286 от 29.05.2017, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 249/2016
- Вид
- Решение № 286
- Подписан
- 29.05.2017
- В сила
- 27.06.2017
- Състав
- ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.22 · Закон за задълженията и договорите
- чл.22 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.68 · Закон за задълженията и договорите
- чл.68 б.а · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60 · Закон за кредитните институции
- чл.1 ал.1 · Търговски закон
- чл.286 · Търговски закон
- чл.443 · Търговски закон
- чл.445 ал.2 · Търговски закон
- чл.446 · Търговски закон
Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
286 Година 29.05.2017 Град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХVІ състав,
На девети май
Година две хиляди и седемнадесета,
В публично заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
При секретар М.Л. като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 249 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.430 от ТЗ и чл.60 от ЗКИ, както и обратен иск по чл.242 във вр. с чл.243 от КЗ отм.
„БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* гр.София иска да бъде признато за установено по отношение на Д.Н.К. ЕГН ********** ***, че дължи плащане като кредитополучател на сумата общо от 65 397.50 евро по Договор за ипотечен кредит от 11.08.2008г., сключен между страните, включваща 52 452.63 евро главница, ведно със законна лихва върху сумата от 17.09.2015г. до изплащането й, 10 924.03 евро договорна лихва за периода 11.03.2013г. – 15.09.2015г.; 1 541.22 евро санкционна лихва за периода 25.06.2015г. – 15.09.2015г. и заемни такси от 479.62 евро,за които ищецът се е снабдил със Заповед №
6320 от 18.09.2016г. по ч.гр.д. № 11573/2015 на РС Пловдив ІХ гр.с.
Претендира разноските в настоящото и в заповедното производство.
Твърди, че на 11.08.2008г. страните сключват договор, с който се задължава да предостави на ответника в заем 100 000 евро за закупуване на жилище срещу учредена върху него ипотека за обезпечаване на дължа. Сумата е предоставена и усвоена на 22.08.2008г.
Връщането се дължи за 360 месеца от 22.08.2008г. с възнаградителна лихва от 7.79 % , на месечни вноски с падеж 22 – ро число по погасителен план, според който за срок от 36 месеца се погасява само лихва и не се дължат вноски за главница, т.е. до 22.08.2011г. След тази дата вноската включва и главница.
Последната редовна и достатъчна вноска е направена на 29.09.2011г., след което ответникът спира погасяване на задълженията. С цел кредитът да не се обяви за предсрочно изискуем, банката се съгласява длъжникът да продаде ипотекирания имот, за което дава декларация – съгласие на 30.08.2012г. Имотът е продаден и с цената са погасени изискуеми вноски до 26.03.2013г. както следва:
47 464.19 евро главница, 12 409.77 евро възнаградителна лихва и 826.85 евро такси. В резултат на това кредитът отново става редовен, но длъжникът пак не погасява задълженията си и изпада в забава. За периода от 22.03.2013г. до 22.05.2015г. не е платил 27 месечни вноски в общ размер на 20 466.27 евро, от които 12 091.25 евро лихва и 8 375.02 евро главница. Въз основа на тази забава банката упражнява правото си е направила кредита предсрочно изискуем с писмено изявление, което е връчено лично на ответника на 09.06.2015г. с даден едноседмичен срок за доброволно плащане, който е изтекъл на 25.06.2015г. Начислила е наказателна /санкционна/ лихва с надбавка 10 процента пункта върху остатъка от кредита от датата на предсрочна изискуемост 25.06.2015г. до датата на подаване на заявлението на 16.09.2015г. в размер на 1 541.22 евро. Към 16.09.2015г. се дължат такси от 479.62 евро, неплатена на падеж и предсрочно изискуема главница общо от 52 452.63 евро и договорна лихва 10 924.04 евро.
Уточнява, че банката е оказала съдействие при желание от страна на ответника да реализира даденото в обезпечение имущество чрез продажбата му като не е ограничавала собственика да го рекламира и да договаря свободно. Ангажира доказателства, претендира разноски.
Ответникът признава сключване на договора за ипотечен кредит от 11.08.2008г. с ищеца в размер на 100 000 евро при условия и ред за връщането му така, както е посочено в исковата молба. Твърди, че условието на банката за отпускане на кредита е било както да се даде в обезпечение чрез учредяване на ипотека недвижимия имот, закупен с кредита, така и да се бъде сключена застраховка „Живот” на името на кредитополучателя с трето ползващо се лице – банката, при ЗК ДСК Гаранция АД, сега Групама Животозастраховане ЕАД, със застрахователна сума от 100 000 евро. В изпълнение на договореното ответникът сключва договор за застраховка Живот при условията на Групов договор за застраховка Живот на кредитополучателите по големи кредити, сключен между Банка ДСК ЕАД в качеството й на застраховащ, и ЖЗК ДСК Гаранция АД в качеството на застраховател. По сключеният от ответника договор при застрахователна сума 100 000 евро са покрити рискове смърт и пълна трайна неработоспособност с ползващи се лица той и Банка ДСК ЕАД. При настъпване на застрахователно събитие пълна трайна неработоспособност застрахователят дължи плащане на банката на остатъка от кредита към датата на издаване на първото по ред решение на ТЕЛК, удостоверяващо пълна трайна неработоспособност на застрахования, но не повече от застрахователната сума. При наличие на положителна разлика между застрахователната сума и остатъка по кредита към датата на първото по ред решение на ТЕЛК, удостоверяващо пълна трайна неработоспособност, застрахователят изплаща тази разлика на застрахования. Застрахователната премия е 37.40 евро месечна вноска, която е уговорено да бъда плащана от и за сметка на застрахованото лице въз основа на предоставено съгласие за директен дебит /съгласие за незабавно инкасо/ в полза на застрахователя. Никъде в документите по сключената застраховка не е посочена банкова сметка на застрахователя, по която е възможно да се внася месечната застрахователна премия. В изпълнение на договора, на 25.08.2008г. ответникът захранва сметката си със 68.85 евро, която обслужва кредита и от която следва да бъде инкасирана първата месечна застрахователна премия в размер на 37.40 евро.
През 2013г. здравето му се влошава, поставена е изключително тежка диагноза, извършени са две операции, започнато е лечение, ответникът не е бил в състояние да се движи. В следствие на това тежко заболяване преустановява работа и изплащане на кредита. С ЕР № 2329 от 132/ 26.07.2013г. на ТЕЛК е определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, което е пълна трайна неработоспособност по смисъла на чл.1 т.20 от ОУ по застраховка Живот и за това представлява покрит риск. Уведомява банката за изпълнение на условие по застраховката в нейна полза, при което получава отговор, че застраховката не е валидна, поради което следва незабавно банката да продаде апартамента, в противен случай при стигане на спора в съдебна фаза и продажба от съдия – изпълнител цената ще бъде нищожна. Поради изключително тежкото здравословно състояние ответникът не може да се противопостави на това искане и апартаментът, закупен за 157 000 евро, е продаден на значително по – ниска сума, след което, въпреки продажбата и 5 – годишните вноски по кредита, остатъкът на главницата е около 53 000 евро.
През 2015г. предявява претенции към застрахователя за изплащане на обезщетение поради настъпило застрахователно събитие, който с писмо от 05.11.2015г. отговаря, че не е платена първата месечна застрахователна премия, поради което не е възникнало валидно застрахователно правоотношение и за това няма основание за извършване на плащане. С писмо от 02.11.2015г. е уведомен за грешно извършени преводи по сертификат към групова застраховка Живот на кредитополучателите на банка ДСК на големи кредити с номера 15998601 от дати 26.08.2008г., 23.09.2008г., 22.10.2008г., 24.11.2008г., 23.12.2008г., всеки от които в размер на по 3.74 евро, поради което към тази дата 02.11.2015г. по сметката му е възстановена сумата от 25.55 евро, от която 18.70 евро обща сума на преводите и 6.85 евро законна лихва за забава.
Ответникът уведомява писмено ищеца за получения отказ за изплащане на обезщетението, на което банката отговаря с писмо от 19.05.2016г., че е изпратила коректни данни към ДСК Гаранция ЕАД за срока и размера на сключения договор за кредит и за застрахователната сума, посочена в сертификата, въз основа на която е определена застрахователната премия. Но въпреки това, въз основа да даденото от застрахования предварително съгласие за директен дебит на суми, от застрахователя са изпращани нареждания за суми от 3.74 евро на месец, поради което от сметката му са платени пет вноски от по 3.75 евро в периода от 26.08.2008г. до 23.12.2008г. Причината за неплащане на месечната застрахователна премия от сметката му е допусната от служител на застрахователя груба небрежност при изпращане на нареждането за директен дебит до ДСК, за което няма вина. Изпълнил е коректно задължението си по застрахователния договор и е осигурил наличност на средства за плащане на премията от сметката му. За това му се дължи от застрахователя изплащане на обезщетението в пълен размер при настъпил застрахователен риск.
Поради изложеното привлича за помагач в процеса застрахователя и предявява срещу него обратен иск за осъждането му да плати сумата от 100 000 евро, представляващо застрахователно обезщетение по застраховка Живот на кредитополучателите на Банка ДСК ЕАД по големи кредити във връзка със заемна сметка № **** за настъпило застрахователно събитие „пълна трайна неработоспособност”, за което е издадено ЕР № 2328 от 132/26.07.2013г. на ТЕЛК, ведно със законна лихва върху главницата от сезиране на съда с претенцията на 08.06.2016г. до изплащането й.
Ангажира доказателства, претендира разноски.
Помагачът не призвана предявения срещу него обратен иск по основание и размер. Не подвига спор, че чрез посредничеството на застрахователния агент Банка ДСК ЕАД е издаден Сертификат № 15998601 за включване на К. в групата на застрахованите лица по Групов застрахователен договор за застраховка Живот на кредитополучателите на Банка ДСК ЕАД, по който е посочен за застраховател. Но възразява, че поради неплащане на първа застрахователна вноска от разсрочената премия застрахователното правоотношение между страните не е възникнало. В сключения договор няма уговорка, която да дерогира законовата разпоредба, напротив – тя се възпроизвежда в глава 3 чл.8 ал.5 на ОУ на застраховката, поради което намира приложение общото правило и тъй като застрахованото лице признава, че вноската не е платена, то застрахователният сертификат не е влязъл в сила и за това не дължи плащане на обезщетение. Възразява, че задължението за плащане е на длъжника, а когато е уговорено това да става по банков път, дългът е изпълнен когато сметката на кредитора е заверена със сумата. Такова плащане няма, сметката му не е заверена с първата вноска. Добросъвестността и грижата на добрия стопанин изискват да проследи изпълнението на задължението си за плащане, което не е направил в рамките на 7 години, считано от 26.08.2008г. до 30.10.2015г., когато предявява претенция за плащане на застрахователно обезщетение. Признава, че в Глава 3, чл.8 ал.2 на ОУ е уговорено плащане на премията чрез услугата директен дебит за улеснение на застрахования. С тази клауза е дадена една възможност за плащане на премията чрез услугата директен дебит. Но тя не изключва възможността застрахованият да плати премията и по друг начин – чрез вноска на каса, чрез посредничеството на застрахователния агент или брокер, чрез директен превод и т.н. Осигуряването на достатъчна наличност на средства по банковата сметка на застрахования не представлява изпълнение на задължението да плати вноските по премията.
Възразява, че не е настъпил застрахователен риск и няма основание за изплащане на обезщетение, защото чл.1 т.20 на ОУ изискват „пълна трайна нетрудоспособност”, за което в договора е дадена дефиниция. Отговорността на застрахователя се ангажира не само при представяне на ЕР на ТЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност от 71% до 100%, но също когато застрахованият изпадне в неспособност да упражнява каквато и да било дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход, като тази способност трябва да е вероятно постоянна. В представеното решение на ТЕЛК са определени противопоказни условия на труд, при спазване на които застрахованият би могъл да работи. Твърди, че К. не е изгубил изцяло възможността да полага личен труд за осигуряване на доходи. По договор определящи са последиците – изисква се вероятна постоянност на състоянието за невъзможност за осигуряване на доходи чрез личен труд, а не само конкретния процент на трайно намалена работоспособност. При определяне на основателността на претенциите за плащане на обезщетение застрахователят използва както ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, така и лекари консултанти за естеството на заболяването и прогнозата за неговото развитие.
Разпечатката съдържа 30 от 143 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1dc66a4b-7d25-4c7c-8804-3adce04d9f42