Решение № 5581 от 22.07.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София,

22.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №

12426 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Х.З.Д. *** твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 01.07.2015г. в гр.София са му причинени тежки телесни увреждания, подробно описани в исковата молба. Същите са му причинили болки и страдания. Имал е дълъг и мъчителен период на лечение и възстановяване, като и към настоящия момент продължава да изпитва болки и страдания и не се е възстановил. Уврежданията са причинили голяма промяна в неговия личен и професионален живот. Посочва, че произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на л.а. „БМВ“ С.П.К.. Ищецът сочи, че увреждащият автомобил имал сключена застраховка ГО при ответника застраховател, валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на последния за обезщетяване на причинени вследствие на ПТП вреди. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП в размер на 55 000лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането. Претендира и разноските по делото.

Ответникът Застрахователна компания

„ЗАД А.” АД оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че е изплатил извънсъдебно на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от това ПТП в размер на 50 000лв. и счита, че е обезвъзмездил ищеца изцяло. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че към момента на ПТП той е изпреварвал микробус в кръстовището, поради което не е забелязал правомерно движения се л.а. БМВ. Към момента на навлизане в кръстовището , мотоциклетистът се е движел с превишена скорост без да се оглежда и да съобразява препятствията по пътя, вкл. и движението на автомобилите, като се е движел до друго МПС /микробус/, а не зад него, спазвайки дистанция, каквото е задължението на водачите на МПС. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира за разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение по НОХД № 17258/2015год на

РС София водачът С.П.К., ЕГН: **********, е признат за виновен в това, че на 01.07.2015 г., около 09.30 ч. в гр. София при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка ”БМВ”, модел ”523” с регистрационен номер ******по бул. „Андрей Сахаров“ с посока на движение от бул. “Климент Охридски” към ул. ’’Йерусалим” и на кръстовището намиращо се в района на номер 23, нарушил правилата за движение по пътищата и реализира ПТП с мотоциклет марка “Хонда” модел “НЦ 750 Д” с регистрационен номер ******, управляван от Х.З.Д.,*** в посока бул. “Климент Охридски” и в района на номер 23 на регулирано със светофарна уребда кръстовище извършва маневра ляв завой:

Чл.6, т.1 от

Закона за движение по пътищата:“Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”

Чл.31. ал.7, т.1, вр. ал.1 от Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата:“Светлинните сигнали имат следното значение: - червена светлина - означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека”, като водача К. е навлезнал в кръстовището на червен сигнал на светофара за неговата посока на движение и реализира ПТП с извършващия маневра ляв завой мотоциклет на зелен сигнал на светофарната уредба, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Х.З.Д. ЕГН - **********, изразяваща се в „изкълчване на колянната става със счупване на големия пищял в областта на двата кондила”, което е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период повече от 30 дни от датата на травмата, “счупване на малкия пищял”, довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни от датата на травмата, “счупване на четвърта метатарзална кост”, довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни от датата на травмата, “изкълчването на дясната раменна става налага мека имобилизация за срок от 2-3 седмици с последващо щадене на движенията на ръката с постепенно натоварване за срок от около 1-1,5 месеца”, което е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни от датата на травмата - престъпление по чл.343, ал.1, б.„Б”, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК.

По делото са събрани гласни доказателства във връзка с механизма на ПТП и с направеното от ответника възражение за съпричиняване. Показанията на св.Ц.П. са взети предвид от вещото лице автоексперт при изготвяне на съдебната автотехническа експертиза.

Същата установява следния механизъм на ПТП:

На 01.07.2015 г., около 09.45 часа в гр. София по бул. "Андрей Сахаров" в посока от бул. „Проф. Марко Семов" към бул. "Александър Малинов” към кръстовището, намиращо се в района на № 23 се е движил лек автомобил БМВ 523, с per. № ******, управляван от С.П.К. със скорост в диапазона 40 - 44 км/ч. Когато е наближил кръстовището с ул. „Неизвестна“, се е сменил сигналът на светофара му от зелен, през жълт към момента, в който е пресякъл стоп-линията си, според разпитания свидетел Ц.П.. Вероятно водачът на БМВ е преценил че ще успее да премина на жълт сигнал и затова не е предприел спиране. Тъй като в същото време в противоположната посока се е движил мотоциклет „Honda

NC750” с рег.№******, управляван от Х.З.Д., който е трябвало да извърши ляв завой, същият заедно или паралелно с неизвестен микробус са навлезли в дъгата, намиращи са на междинната затревена и широка ивица.

Водачът на микробуса, намиращ се в дясно от мотоциклета е имал възможност да вижда отдалече приближаващия се отдясно л.а. БМВ и е имал възможност да спре и да предотврати удара с л.а. Мерцедес. Тъй като в този момент мотоциклетът се е намирал в ляво от автобуса, мотоциклетистът и водачът на автомобил БМВ не са се виждали, затова и двамата не са предприели спиране. За мотоциклета и микробуса на затревената ивица в началото е имало поставен трисекционен светофар. Сигналите, на който би трябвало да се включват едновременно със сигналите на пешеходците, които пресичат бул. Сахаров, затова сигналът за мотоциклета, след като на пешеходеца свидетел е бил зелен, то и сигналът за мотоциклета и микробуса е също зелен.

Така мотоциклетът и автомобилът Мерцедес са навлезели в кръстовище и л.а.

БМВ е ударил мотоциклет Хонда в дясната му страна и го е отхвърлил в своята си посока. Автомобил е спрял до десния тротоар, а мотоциклетът, вероятно е паднал и плъзгайки се също се е спрял пред автомобила, в мястото около мястото, където е намерен и изправен по-късно на стойката си.

Скоростта на л.а. БМВ при удара, а вероятно и преди ПТП е била около 44 км/ч Опасната му зона за спиране при 44 км/ч е 25 м. Скоростта на мотоциклет Хонда при удара е била около 12 км/ч . Опасната му зона за спиране при 12 км/ч е 6 м. Мотоциклетът е навлезнал първи в кръстовището. Отстоянието на л.а. БМВ към момента, в който мотоциклет Хонда навлиза в платното за движение на л.а. БМВ, е било не повече от 30 метра и то е по- малко от опасната му зона 29 м, от което следва, че водачът на л.а. БМВ не е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието с действителната си скорост 44 и 50 км/ч. Тъй като мотоциклетът е бил в ляво от неизвестния микробус, т.е. микробусът е бил между мотоциклета и автомобила, затова мотоциклетистът не е виждал приближаващия го от дясно автомобил БМВ. Той е имал възможност да види автомобила, едва когато започне да навлиза в платното за движение на автомобила, защото микробусът е бил спрян преди да навлезе в същото платно на л.а. БМВ. Водачът на БМВ е имал възможност да види мотоциклета, когато, последният премине покрай предния ляв габарит на микробуса, което е станало около момента, в който мотоциклетът навлиза в платното за движение на л.а. БМВ. Тъй като от момента в който мотоциклетистът има възможност да види л.а. БМВ, едва когато премине пред предния ляв габарит на микробуса и до мястото на удара той е изминал път не повече от 2-3 метра и при опасна зона за спиране 6 м, мотоциклетистът не е имал възможност да спре преди да навлезе в коридора на движение на автомобила и не е могъл да предотврати удара и ПТП.

Вещото лице посочва, че причината за настъпване на произшествието е в действията на водача на л.а. БМВ, който е навлязъл в кръстовището на червен за него сигнал.

За установяване на телесните повреди на ищеца, възстановителния период, болките и страданията, посочени в исковата молба, съдът назначи и изслуша съдебно медицинска експертиза с вещо лице експерт ортопед-травматолог.

Въз основа на представената медицинска документация и след личен преглед на ищеца, вещото лице установява следното:

В следствие на претърпяното ПТП на 01.07.2015г. ищецът по делото , на 38г. , е получил: Изкълчване на дясната раменна става . Изкълчване на дясната колянна става. Бикондилно счупване на дясната голямопищялна кост. Счупване на малкия пищял в долната му част. Счупване на 3-та и 4-та метатарзални (дредходилни) кости на дясното ходило .

Според вещото лице тези телесни увреждания често се срещат при мотоциклетисти, претърпени ПТП. Едни от уврежданията се дължат на директен удар на тялото и крайниците в твърда среда (в случая автомобилното купе), а други се дължат на удари на тялото и крайниците в твърдата пътна настилка, след като тялото падне върху нея.

Полученото изкълчване на дясната раменна става е довело на ищеца „трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по-дълг от 30 дни “ (в случая около 2 месеца).

Полученото изкълчване на дясната коленна става като самостоятелна увреда е причинила на пострадалия „трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълг от 30 дни “ (в случая около 3 месеца).

Претърпяното бикондилно счупване на дясната голямопищялна кост взето като отделна увреда е причинило „ трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълг от 30 дни“ (в случая около 8 месеца).

Претърпяното счупване на малкия пищял в долната му част е причинило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълг от 30 дни“ (в случая около 2 месеца)

Получените фрактури на 3-та и 4-та предходилни кости са причинили - „трайно затруднение на движенията на дясната раменна става за срок по-дълг от 30 дни“ (в случая около 2 месеца).

Във връзка с проведеното на ищеца лечение вещото лице уточнява, че спешна медицинска помощ и първоначално лечение пострадалият е получил в УМБАЛ „Св.Анна“ София. Постъпил контактен, адекватен, в увредено общо състояние, с болки и деформации на дясната раменна и дясната коленна става, с костно хрущене на дясната подбедрица в горната и част и без възможност за активни движения на посочените крайници. Извършени са били хематологични, рентгенови, ехографски и КТ-ски изследвания и консултации със специалисти. Наред с претърпените увреждания при ищеца е било установено придружаващо състояние -т.н. „Синдром на Жилбер“.

Първоначално след извършено наместване под обща анестезия на изкълчената дясна раменна рамена и изкълчената дясна коленна стави, а фрактурите временно обездвижени. След проведена предоперативна подготовка на 02.07.2015г. под обща анестезия е било извършено открито наместване на Двойното счупване на кондилите на дясната голямопищялна кост и стабилзиране на двете фрактури с метални плаки и винтове.

Извършено е наместване на фрактурата на дясната малкопищялна кост ( която е била над глезената става) и стабилизирана с 1/3 тубуларна плака и винтове.Счупената 4-та предходилна кост е била остеоснитезирана с Киршнерова игча. Включена е била инфузионна, антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапия.

Разпечатката съдържа 38 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1dc63dc6-a863-4a6b-bb04-58aea07ba946