Решение № 557 от 30.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20261000500758 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 102/22.12.2025 г., постановено по гр. д. № 133/2024 г. по описа на ОС Враца, съдът е отхвърлил предявеН.т от С. П. С. срещу ЗД „Бул Инс“ АД осъдителен иск за сумата 60 148.52 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № Е23600010991/09.10.2023 г. по имуществена застраховка „Автокаско хит“ и заведена щета № ********** за претърпени имуществени вреди по лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ ******** и рама № 1FA6P8CF4M5114778, настъпили в резултат на застрахователно събитие – ПТП от 29.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от С. П. С., който моли то да бъде отменено и предявеН. срещу него иск да бъде уважен. Поддържа, че неправилно съдът приел, че е налице изключен от застрахователното покритие риск по т. 1.18, предл. 1 от Раздел „Изключени рискове“ от Общите условия на ЗД „Бул Ине“ АД за застраховка на сухопътни превозни средства /СПС/ без релсови превозни средства „Автокаско“, съгласно който „не са покрити рискове, загуби или повреди на СПС при грубо нарушаване на техническите и технологичните правила за експлоатация и ремонт на МПС“, доколкото ищецът се бил движил при настъпване на процесното ПТП с висока над разрешената скорост, като при настъпване на процесното ПТП е достигнал скорост от 205 км/ч., което негово действие съдът е квалифицирал от категорията на „груба небрежност“. Изключен риск - проявена от водача на застрахованото МПС „груба небрежност“ и респ.основание за отказ да се изплати застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, видно от съдържанието на представените от застрахователя Общи условия, изобщо не било 1 предвидено и не обвързвало по никакъв начин ищеца в договорните му отношеН. със застрахователя. Съдът неправилно е квалифицирал поведението на ищеца като грубо неспазване предписаН.та на компетентните органи по смисъла на т.1.18 от ОУ без ответникът изрично да се е позовавал на това предложение от цитираН. изключен от застрахователното покритие риск. Понятието „предписаН. на компетентните органи“, не обхващало всички възможни нарушеН. на правилата за движение по пътищата, а визира конкретни, инцидентни и по изключение, индивидуализирани забрани или задължеН., които: са въведени от компетентен орган /МВР, АПИ, общинска администрация и др./; са изрично обозначени чрез пътна сигнализация, заповед или временна организация на движението; ограничават или забраняват самото движение на МПС в определен участък или при определени условия. Те касаели допустимостта на самото движение, а не начина на управление на МПС. Превишаването на разрешената скорост представлявало нарушение на общо правило за поведение, уредено в ЗДвП. От заключението на приетата първоначална съдебна автотехническа експертиза се установявало, че всички увреждаН. по застрахованото МПС, констатирани след извършени огледи и съставени описи от експерт при ответното дружество, се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, както и, че разрешената скорост на движение за процесН. пътен участък /автомагистрала/ е 140 км/ч.

Установено било, че ПТП с участието на товарна композиция е реализирано при предприета маневра „изпреварване“ чрез престрояване в лявата скоростна лента за движение, по която се е движило в същата посока процесното застраховано МПС и в която е настъпил и ударът между тях. При тълкуване на израза „техническите и технологичните правила за екс‐ плоатация и ремонт на МПС“ за такива следва да се разбират разбират: изискваН.та на производителя относно начина на използване на автомобила (напр. максимално натоварване, видове течности, обслужване, предупреждеН.)-, нормативни технически правила, закрепени в Закона за движението по пътищата, Наредба № Н- 32, правилници и стандарти за поддържане на МПС, както и общоприети професионални стандарти при ремонт и обслужване на МПС (например използване на неподходящи части, неправилен монтаж, премахване на защитни системи и др.). В този смисъл била и константната съдебна практика /Решение N 128 от 15.01.2019 г. по в.г.д. № 6474/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия; Решение № 322 от 22.11.2023 г. по в. т. д. № 467 / 2023 г. на Апелативен съд - Варна и др./. Предвид последното и доколкото в рамките на настоящото производство не се установи никакво, а още по-малко „грубо“, нарушаване от страна на застраховаН. на каквито и да било правила от горепосочените характер и естество, свързани с ексло- атацията или ремонта на процесното МПС, то в конкретН. случай въпросН.т изключен риск не е налице, за да освободи застрахователя от задължението му да изплати застрахователно обезщетение. Не било основателно и възражението по т.3. във вр. с т. 2.16 от Раздел „Права и задължеН. на застраховаН.“ от Общите условия за неизпълнено от застраховаН. задължение „да не допуска действия, които водят до увеличение на покрития риск“, каквото действие според ответника формално се явява управлението на МПС с висока над разрешената скорост. Клаузата била неясна и бланкетна, а ищецът изпълнил надлежно и добросъвестно своите задължеН. по договора и ОУ. Клаузата била в противоречие на нор‐ мативно установените от законодателя кумулативни изискваН. за освобождаване на застрахователя от договорната му отговорност по имуществена застраховка по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ и не следвало да бъде прилагана при разрешаване на възникналия между страните правен спор. Движението с по-висока скорост било елемент от нормалната експлоатация на МПС и може да бъде резултат от грешка или невнимание. Ищецът бил санкциониран след настъпване на процесното ПТП от конкролните органи с налагане на глоба в размер на 220 лв. и тази лека санкция свидетелствала за характера и тежестта на извършеното от него нарушение. В константната практика на ВКС се приемало /Решение № 313 от 06.03.2019 г. по т.д. 3012/2017e. f ТК, II ТО на ВКС/, че не всяко неизпълнение на договорено задължение води до изключване отговорността на застрахователя, а е необходимо да не е изпълнено задължение, което е предвидено в закона или договора и което е значително с оглед интереса на застрахователя и което е довело до възникване на застрахователното събитие. С Решение № 265 от 20.04.2022 а. по в.т.д. № 111/2022 г. на 2

Апелативен съд - София изрично било прието, че извършването на нарушение на правилата за движение по пътищата от водач на застрахован по застраховка имущество автомобил „чрез управление на автомобил с превишена скорост с 1/3 над допустимата при извършване на маневра изпреварване“ не е по съществото си съществено за интереса на застрахователя неизпълнение на договорно задължение, доколкото не се отразява на задължеН.та на застрахователя по договора за застраховка и последН.т би сключил застрахователН. договор и при допускане, че водачите на застраховаН. автомобил биха допускали понякога нарушеН. на ЗДвП. Следвало да се съобрази приетото от теорията и практиката за понятието „груба небрежност“, което се различавало от обикновената небрежност по степен и представлявало по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежН.т човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. Жалбоподателят счита, че експертното становище на М. П. Т., не следвало да се цени и кредитира от съда като доказателство. По делото не се установило по безспорен и категоричен начин от ответника конкретната скорост на движение на ищеца при настъпване на процесното ПТП.

По отношение на размера на обезщетението счита, че тъй като процесН.т автомобил е гаранционен, считано до 13.10.2026 г., видно от представената документация, вкл. и сертификат за гаранция и съгласно константната съдебна практика на ВКС /Решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г., II т. о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 2., II т. о.; Решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г., I т. о.; Решение Ns 153/- 22.12.2011 г. по т. д. № 153 по т. д. № 896/2010 2., I т. о.; Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 2., II т. о./, обезщетението следвало да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран /официален/ сервиз на марката с оригинални, а не алтернативни части. По делото били представени разходо-оправдателни документи, от съдържанието на които е видно, че общият размер на разходите, които ищецът е извършил за отремонтирането на процесното увредено МПС възлизал на 63 986.65 лв.

Ответникът по въззивната жалба ЗД „Бул Инс“ АД я оспорва и моли въззивН. съд да остави в сила обжалваното решение. Сочи, че съдът правилно е приел, че настъпилото събитие представлява изключен риск. Евентуално сочи, че действията на застраховаН. представляват такива, които повишават застрахователН. риск, при което е възникнало правото на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение.

Третото лице помагач на страната на ответника ЗК „Лев Инс“ АД не взема становище по жалбата.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от С. П. С. срещу ЗД „Бул Инс“ АД осъдителен иск за сумата 63 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № Е23600010991/09.10.2023 г. по имуществена застраховка „Автокаско хит“, по заведена щета № ********** за претърпени имуществени вреди по лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ ******** и рама № 1FA6P8CF4M5114778, настъпили в резултат на застрахователно събитие – ПТП от 29.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба е посочено, че между страните възникнало валидно застрахователно правоотношение по силата на сключен на 09.10.2023 г. застрахователен договор под формата на застрахователна полица № Е23600010991 за имуществена застраховка „Автокаско хит“ със срок на валидност от 00:00 часа на 11.10.2023 г. до 24:00 3 часа на 10.10.2024 г., при застрахователна сума в размер на 91 450 лв. и дължима застрахователна премия в размер на 4 042 лв., платима еднократно по отношение собствеН. на ищеца гаранционен автомобил „Форд Мустанг“, с рег.№ ******** и рама № 1FA6P8CF4M5114778. Ищецът изпълнил задължението си за заплащане на дължимата застрахователна премия. В периода на застрахователното покритие, на 29.06.2024 г., около 17:25 часа на автомагистрала „Хемус“, 3 км., в посока гр.София било реализирано ПТП с участието на застраховаН. автомобил и влекач „СкаН. П410“, с рег.№ ******** с прикачена платформа с превозвани два влекача върху нея. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1925783/29.06.2024, като на ищеца е съставен АУАН , серия GA № 1176991/29.06.2024 г. на основание чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП за несъобразена скорост и недостатъчен контрол върху управляваното МПС. Вследствие настъпилото застрахователно събитие - ПТП, представляващо покрит риск по сключеН. между страните договор, на застрахованото МПС били нанесени значителни материални щети. На 01.07.2024 г. ищецът е подал до застрахователя уведомление за щета, в която надлежно и добросъвестно е декларирал обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие и приложил и необходимите документи. Била заведена щета № ********** и били извършени три огледа на 12.07.2024 г., 08.08.2024 г. и 14.10.2024 г., за които са съставени описи с посочване на всички констатирани увредени детайли, подробно посочени в исковата молба. Установените имуществени вреди били в процес на отремонтиране, като били извършени разходи за възстановяването му в общ размер от 47 008.98 лв., включващи сумата от 36 381.12 лв. за закупуване на части, сумата 1 500 лева за ремонт и сумата 9 127.86 лв. за закупуване на допълнителни части след последН. оглед, както и сумата от 14 678,28 лв. за труд и боя и сумата от 2 099,39 лв. за закупуване на допълнително авточасти. ПроцесН.т автомобил бил гаранционен, считано до 13.10.2026 г., поради което и съгласно практиката на ВКС обезщетението следвало да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран /официален/ сервиз. С писмо изх.№ ОИ581861/01.08.2024 г. застрахователят отказал изцяло плащане на застрахователно обезщетение по заведената щета, позовавайки се на т.1.18/ІІІ Раздел „Изключени рискове“ от приложимите към процесната застраховка ОУ, приемайки че увреждаН.та по автомобила са настъпили вследствие на движение с несъобразена скорост с интензивността на движението от страна на ищеца като водач. Ищецът счита така постановеН. отказ за незаконосъобразен и неправилен, тъй като не било налице грубо нарушение при настъпване на застрахователното събитие. На основание чл.409 КЗ претендира обезщетението заедно със законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.405 КЗ.