Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 160 от 12.05.2025, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Гражданско дело 1215/2022
Вид
Решение № 160
Подписан
12.05.2025
В сила
30.12.2025
Състав
Елица Юлиянова Орманова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 21 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.14, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.19, ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 8, ал.1 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. гр. Л., 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л., ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20221620101215 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от В. В. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „Х. ****", бл. ***, вх. ***, и К. В. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, против Община Л., с ЕИК ***, представлявана от Г. Г. Г. – *** на Община Л., с адрес: гр. ***.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника Община Л., че ищците са собственици на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** /***/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-5/26.01.2009 г. на Изпълнителния д. на АГКК, последно изменение на кадастралните карти и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, е със Заповед КД-14-12-27/02.02.2010г. на Н. на СГКК-Монтана, с адрес на поземления имот: гр. ***, местност „Б.", с площ от 376 /триста седемдесет и шест/ кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: неизползвана нива /угар, орница/, категория на земята: 5 /пета/, предишен идентификатор: ***, номер по предходен план: ***, при съседи на ПИ с идентификатори: ***, ***, ***.

Претендират деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че ищците са н аследници на В. К. В. - б.ж. на гр. **, починал на ***г. /Акт за смърт N2 ***/***г. на Община Л./ и на Е . И.

В. - б.ж. на гр.Л., починала на ****/Акт за смърт N2 ****/***. на Община Л./.

Приживе родителите на ищците са закупили с Нотариален акт N **, том I, дело N 407/1970г. по описа на Л.ския народен съд ия, недвижим имот, подробно описан в исковата молба: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед 1

№ РД- 18-5/26.01.2009г. на Изпълнителния д. на АГКК. Административният адрес на имота е: гр.****. След смъртта на родителите си ищците са продължили да заплащат на Община Л. данък върху имота и такса смет .

Поискал и да се снабдят със скица на имота, но в нея като собственик на същия е отразен ответникът - Община Л.. Твърдят, че този имот никога не е очуждаван, до последно за него са се грижили родителите им, а след тяхната смърт - ищците като техни наследници. Всички съседи знаят имота, че е на ищците, а не общинска собственост.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника Община Л.. В отговора на исковата молба се твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди се, че не се установява от представения нотариален акт идентичността на придобития с този титул за собственост имот с ид. № ***, последният собственост на Община Л. по силата на Заповед № 115 от 08.10.2008 г. на д. на Областна дирекция „Земеделие“ – ***, с която е одобрено Протоколно решение № 2 от 06.10.2008 г. на комисия, назначена със Заповед № 61А – 7/16.06.2008 г. на д. на ОД „Земеделие“ – ***по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, по раздел - Определените имоти по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по землищата на територията на Община Л. /приложение № 8/, в това число землището на гр. ***, които следва да се предоставят на Община Л. за актуване. Именно в това приложение № 8, позиция 619, е отразен процесният имот с номер по стар план /КВС/ № ***, който е с площ 4105 кв. м., с начин на трайно ползване: временно неизползваема нива, за който е отразен начин на възстановяване: стари реални граници. Има голяма разлика в имота, описан в титула за собственост на ищците, с площ 3000 кв. м. и този по КВС, описан в протоколното решение на ОД „Земеделие“- Монтана и посочен в скицата по КК, който е с площ от 4105 кв. м. – разлика от 1105 кв. м. Няма доказателства ищците да са подали заявления за възстановяване на имот, като такива земи съставляват остатъчен фонд, който се придобива по реда на чл.

19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Ищците не доказват да са наследници на бивш собственик на поземлен имот с ид. № *** по КККР на гр. ***, респ. на имот с № *** по КВС, посочен като номер по предходен план в скицата от КК на гр.***, представена от ищците. Не доказват наследодателите им да са били собственици или да са придобили от такива, които да са владели процесния имот на правно основание. Липсват доказателства, че лицата, отразени в титула за собственост на ищците – купувачите Е. И. С. и В. К. В. са идентични с наследодателите на ищците – В. К. В. и Е. И. В., предвид което липсват доказателства за вещни права на собственост у наследодателите на ищците върху имота. Имотът, за който ищците и техните наследодатели са плащали данъци, не е идентичен с процесния. Процесният имот е земеделска земя и не подлежи на деклариране, респ. за него не се дължат данъци съгл. чл. 10, ал.1 от ЗМДТ. Същият не се намира в строителните граници на гр. **, а в местността „Б.“ в землището на гр. ***, а няма данни същият да има предназначението по чл. 8, ал.1 от ЗУТ, както и да е сменено предназначението на земята. Не се дължи и такса битови отпадъци, тъй като е незастроен, видно от представената от ищците скица, а също така имотът не е със сменено предназначение и няма данни да се ползва за търговски цели, а е земеделски. Процесният имот се намира извън 2 строителните граници на гр. Л., предвид което не е възможно нормативно да се даде административен адрес на същия. Улица „***“ не е граница на имот с ид. № ***, за да се твърди, че имотът е с административен адрес на тази улица, която улица се намира през един имот от процесния, т.е. има около 24 м. отстояние. Не става ясно как е изглеждал и от кои имоти е бил съставен имот с предишен идентификатор № *** и какво е наложило неговата промяна. Прави се възражение да е изтекла придобивна давност в полза на ищците и техните наследодатели, респ. продавачи и купувачи по НА № 77/1970 г. Оспорва се НА № 53, том 1, дело № 124/1970 г. на Л.ски народен съдия, послужил като основание за издаване на Нотариален акт № 77, дом I, дело № 407/1970г. по описа на Л.ски народен съдия, като първият е издаден единствено за нуждите в производството по издаване на втория акт и вероятно съставлява констативен такъв.

С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск от Община Л., с който се иска: признаване за установено спрямо ответниците по насрещия иск, че ищецът Община Л. е собственик на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** /***/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-5/26.01.2009г. на Изпълнителния д. на АГКК, последно изменение на кадастралните карти и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, е със Заповед КД-14-12-27/02.02.2010г. на Н. на СГКК-Монтана, с адрес на поземления имот: гр. ***, местност „Б.", с площ от 376 /триста седемдесет и шест/ кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: неизползвана нива /угар, орница/, категория на земята: 5 /пета/, предишен идентификатор: ***, номер по предходен план: ***, при съседи на ПИ с идентификатори: ***, ***, ***. В насрещния иск се поддържат същите твърдения, изложени в отговора на исковата молба от ответника.

В срока за отговор на насрещния иск е постъпил писмен отговор от ответниците по насрещния иск, подаден чрез пълномощника адв. П. П. от МАК. Сочи се, че насрещният иск е просрочен и неоснователен, както и че същият преповтаря аргументите, изложени в отговора на исковата молба.

В съдебно заседание ищците се явяват лично и се представляват от адв.

П. П. от МАК, който поддържа предявения иск.

Ответникът Община Л. в съдебно заседание се представлява от адв. Л. А. от МАК, която оспорва иска като неоснователен и поддържа насрещния иск.

Доказателствата по делото са писмени и гласни такива.

От анализа на събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Ищците са наследници от първи ред (низходящи – син и дъщеря) на В.

К. В., починал на *** г., б.ж. на гр. Л., и на Е. И. В.а, починала на *** г., б.ж. на гр. Л., видно от удостоверение за наследници с изх. № ***/*** г. на , общ.

Л..

По силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 177, том I, дело N 407/1970г. по описа на Л.ския народен съд ия – П.Т., на 3

06.06.1970 г. наследодателите на ищците придобиват чрез покупко-продажба от В.П. Г. от гр. Л. недвижим имот: празно място, находящо се в района на гр.

Л., местността „М.“, от 350 кв. м., до конкретни съседи: изток - Р.М., а сега път, новопрокаран път от юг, запад - собствено В.П. и север - наследници на Б. Г., сега И.С., което място е част от празно място, цялото от 3,000 хил. кв. м., находящо се в района на гр. Л., местността „М.“, до съседи на целия имот: изток - Р.М., юг - наследници на Г.Т. и А.П., от запад - наследници на В. и от север - наследници на Б. Г., за сумата от 70 лв. Продавачът по цитирания нотариален акт В.П. Г. с Нотариален акт № 53, том 1, дело № 124/1970 г. на 26.02.1970 г. на Л.ски народен съдия /л.90/ е призната за собственик по давностно владение на цялото празно място от 3,000 хил. кв. м., находящо се в района на гр. Л., местността „М.“, до съседи: изток - Р.М., юг - наследници на Г.Т. и А.П., от запад - наследници на Ц. В. и от север наследници на Б. Г., Със заповед № 115/08.10.2008 г. на д. на ОД „Земеделие“- Монтана е било одобрено протоколно решение № 2 от 06.10.2008 г. на комисия, назначена със заповед № 61А-7/16.08.2008 г. на д. па ОДЗ- Монтана по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ. по раздел I - Определените имоти по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ по землищата на с. ***, с. ***, с.***, с. ***, с. ***, с. ***, кв. *** на гр. Л., гр. Л. и с. ***, общ. Л., които следва да се предоставят на Община Л. за актуване, и по раздел II - Определените имоти, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, ведно с приложенията по протоколното решение. Видно от приложеното по делото протоколно решение № 2 от 06.10.2008 г. /л.56-58/ и приложение 8 към раздел 1, т.1 от същото, назначената комисия е определила имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ по землища (посочените по-горе), като в цитираното приложение под номер 619 /л.72/ е записан имот № *** с площ 4.105 дка, НТП врем.неизползваема нива, начин на възстановяване – стари реални граници.

От експертното заключение на вещото лице /л. 190/ В. В. е видно, че е налице идентичност между имот с ид. № *** по КККР на гр. Л., с адрес: гр.

***, и имота, описан в Нотариален акт № 77, том 1, дело № 407/1970 г. на Л.ски народен съдия П.Т.. В заключението на вещото лице е посочено, че на място имот № *** по КККР на гр. Л. се намира извън регулацията и има табела с надпис „улица „***“, като са описани и съседите на имота, всички на същата улица. Вещото лице е онагледило на скица /л.191/ самата улица „***“, като обяснява в разпита си, че същата е зигзагообразна и се състои от три улици – едната изток-запад, отклонение от нея север–юг. Пояснява, че на тази улица се намира процесният имот и продължава отново изток-запад, започва от процесния имот и върви някъде в „джунгла“. Сочи, че всички къщи на тази улица имат номера и табели с надпис „***“. По въпрос № 4 вещото лице отговаря, че по информация на Община Л., Служба „Общинска собственост“ и Служба „Земеделие“ във времето наименованието и местоположението на местностите са променяни и няма карта, на която границите на местностите да са очертани и в КККР на гр. Л. имотите, западно от м. „М.“ и ***, попадащи в масив 604, са записани в м. „Б.“. Измерено графично по скицата ПИ *** се намира на 45 метра извън регулационната линия на гр. Л.. От 4 допълнителното експертно заключение на същото вещо лице се установява /л.202/, че периодът на построяване на сградата в процесния имот е 19701980 г. Заключението е оспорено от ответника.

По делото е назначена и изготвена и повторна съдебно-техническа експертиза, защитена от вещото лице Е. Н. в открито съдебно заседание.

Видно от същата, както и от приложените към нея справки, ПИ № *** е идентичен с описания в нотариален акт № 77, том 1, дело 407/1970 г. на Л.ски народен съдия – П.Т. и с описания в Нотариален акт № 53, том 1, дело № 124/1970 г. на Л.ски народен съдия. При изготвяне на Картата на възстановената собственост /КВС/ всички имоти в местността „М.“ са записани в един масив „604“ – „Б.“. Имотът се намира на около 50 м. от регулационната граница на гр. Л.. Посочва, че има частично съвпадение на съседите, границите със съответните улици /път/, а за останалите несъвпадението може да се дължи на продажба, замяна и др. На графика № 2 е очертала процесния имот като местоположение и е вписала съседите. Сочи, че в ПИ има изградена масивна жилищна сграда на един етаж и стопанска постройка. След запознаване с приложената преписка на ОСЗ „Земеделие“ Л. с вх. № 9872/11.12.2023 г. вещото лице сочи, че отговорите, дадени по въпросите на експертизата, не се променят и имотите, описани в приложената преписка, не засягат процесния имот. Вещото лице Е. Н. пояснява в съдебно заседание, че за определяне на идентичността е извършила сравняване на съседи, като сочи, че има частично съвпадение на съседите. На въпрос след като площта по нотариалния акт на процесния имот е 350 кв.м., а по скица е 376 кв.м., как се достига до извод, че двата имота са идентични, вещото лице посочва, че разликата между площите е в границите на допустимата грешка при изготвяне на кадастралните карти и посочва формула, която доразвива в допълнителното си експертно заключение, прието в последното съдебно заседание по делото.