Решение № 2251 от 19.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2251 гр. Пловдив, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330113473 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Делото е образувано по искова молба на Д. С. С. , ЕГН ********** , срещу „Първа инвестиционна банка „ АД , ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление в София , бул. „Драган Цанков„ № 37, и иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Според фактите, така, както са изложени в исковата молба, ищецът черпи права от непозволено увреждане.

Твърди, че между същите страни и в същото им качество , в РС Пловдив било образувано друго гражданско дело под номер 9906 по описа на РС Пловдив, за 2022 година , по което С. е бил ищец, а банката - ответник. По делото бил подаден отговор по реда на чл. 131 от ГПК , в който изготвилия го служител на ответника, упълномощен юрисконсулт, направил извод, че е „в случая налице недобросъвестност на ищеца„. Прочитайки написаното, ищеца го разтълкувал като клевета и уронване на личното му достойнство и доброто му име в обществото , при което му били причинени неприятни емоционални психически и психологически терзания, съставляващи неимуществени вреди. Оценява претърпените от него обичайни неимуществени вреди на сумата от 1000 лева и моли ответната банка да бъде осъдена да му ги заплати , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането , и разноските по спора.

Ответникът е депозирал своевременен отговор, в който искът се оспорва като 1 неоснователен. Отричат се всички елементи на състава на непозволеното увреждане; моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените по делото разноски.

Искът е допустим.

По същество:

В хипотеза по чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите , ответника отговаря за вреди , причинени от лице , на което е възложена работа , при или по повод изпълнението на тази работа. Като факти ищецът следва да докаже наличието на лице , на което е възложена от ответника работа, протвоправно поведение, претърпени вреди , както и причинно следствена връзка между вредите и твърдяното протвоправно поведение.

Вината на прекия причител се предполага.

От данните по делото личи ,че между страните, в същото им качество , е било образувано гр. дело 4009 по описа на ПРС за 2022г, с предмет иск по чл. 79 от Закона за платежните услуги и платежните системи (обн., ДВ, бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г.), чрез който С. е искал да се ангажира гражданската отговорност на банката като доставчик на платежна услуга (кредитна карта Виза) за неразрешени от ползвателя платежни операции.

По този повод, между същите страни е било образувано и друго гражданско дело под номер 9906 по описа на РС Пловдив, за 2022 година , по което С. е твърдял претърпени от неизпълнение на договора му с банката неимуществени вреди, и искал същите да бъдат репарирани . Безспорно е също така , че отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК по това дело е подаден от служител на ответната банка, юрисконсулт с нарочно пълномощно по делото, и че в отговора ищецът е наречен „недобросъвестен“.

Терминът „добросъвестен„ респ. „недобросъвестен „ е законоустановен ( чл. чл. 12, 42, 82 от Закона за задълженията и договорите, чл. 70 от Закона за собствеността, чл. 3 от ГПК и др.). Позитивното право борави с този термин често; в гражданските правоотношения , термина се използва основно, за да се обозначи знание на определени изгодни факти от лицето, наречено с това понятие. Така например, във вещното право добросъвестността се схваща основно като незнание у приобретателя за определени обстоятелства; по същия начин го дефинира и чл. 17 от ЗЗД, приложим в отношенията между страните. Същия смисъл последователно влага в съдържанието на термина и съдебната практика ( решение № 21/04.05.2012 година, ІІ т. о. по т. дело № 1091 по описа за 2010г. , др. под . ).

Съдът приема , че израза е употребен по отношение на ищеца, той фигурира в представения отговор на исковата молба по дело 9906 / 22 , ПРС.

На плоскостта на отношенията между страните следва да се каже , че банката се е защитавала срещу иска за репариране на вреди от бездействието й да възстанови сумата на неразрешените операции, като е навеждала твърдения за дадена от ищеца възможност на трето лице да дигитализира и ползва картата му, тоест, че платежната операция всъщност е разрешена; твърдяла е, че тази възможност е дадена в отклонение от правата , залегнали в договора за издаване и ползване на платежната услуга. В предходния абзац, а и в цялото 2 съдържание на отговора липсват твърдения за различно укоримо поведение на ищеца като страна по договора за издаване на кредитна карта. Затова езиковото тълкуване на съдържанието на отговора на исковата молба води съда до извод , че термина „ недобросъвестност на ищеца „ е употребен в контекста на знанието на определени факти – твърдяната предоставена възможност на третото лице да ползва картата, но не и като личностна характеристика на ответника.

С оглед казаното, употребата на законоустановен термин в съответствие с общоприетото му значение не съставлява противоправно поведение , дори да е възможно различно тълкуване на това значение.

На следващо място, по делото отсъстват доказателства, ищеца да е претърпял твърдяните вреди. Свидетели не са ангажирани. Доказателствата съвкупност се изчерпва с писмени доказателства, изходящи от страните частни документи и копия от книжата по дело № 9906 и дело № 4009/22 г на същия съд.

Тъй като претенцията на ищеца касае неимуществени вреди , съдът не възприема тезата на ищеца , че е допустимо да се репарират „обичайните“ такива от деликт, без същите да бъдат доказвани в процеса. Процесуалната норма на чл. 155 от ГПК е отклонение от общото правило на чл. 153 от ГПК , което възлага тежест на страната да установи фактите, от които черпи правата си ; тази норма дава възможност на съда да приеме за осъществен факт, без за него да бъде провеждано надлежно доказване, като по този начин улеснява процеса на събиране на доказателства. Твърдените неимуществени вреди са по своя характер не обективни факти, а субективни усещания, които почиват на също толкова субективните възприятия на страната, и спрямо тях нормата чл. 155 от ГПК не е приложима. Те следва да бъдат доказвани на общото основание по чл. 153 от кодекса . Тук следва да се каже , че справедливостта като критерий по чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие – тя следва да се базира на точно установени в процеса обстоятелства, включително вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца (решение № 50194/31.10. 2022 година по дело № 3754 /2021 г., ВКС , ІV ГО и др.). Без да бъдат установен вредоносен резултат , е безпредметно да се обсъжда и евентуалната причинно следствена връзка между него и противоправното поведение на ответника, което също остана недоказана .

Затова съдът не приема да е осъществен състав на непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД.

Искът не е основателен.

Разноските се присъждат в тежест на ищеца, предвид изхода на спора, съобразно искането на ответника в откритото съдебно заседание .

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Отхвърля иска на Д. С. С. , ЕГН ********** , от ***************** , да се осъди „Първа 3 инвестиционна банка „ АД , ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление в София , бул. „Драган Цанков„ № 37, да заплати на ищеца сумата от 1000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди от употребен в отговора на исковата молба по гр. дело 9906/22, ПРС , термин „недобросъвестен“, като неоснователен.

Осъжда Д. С. С., ЕГН ********** , от ********* да заплати на „Първа инвестиционна банка „ АД , ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление в София , бул. „Драган Цанков„ № 37, разноски по делото в размер на 150 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4