Решение № 1107 от 02.12.2025, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1107 гр. П., 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20241720107104 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от З.

С. З., ЕГН **********, с адрес: гр. **** чрез адв. В. Л. – САК, срещу Е. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: ****, с която е предявен иск по чл.108 от ЗС, и искане ищцата да бъде призната за собственик на помещение МАЗЕ-СКЛАД, находящо се на кота +0, от 9 кв.м, представляващо част от недвижим имот находящ се в гр.****, с планоснимачен номер № 642 от 1974 г., в квартал 27, съставляващ УПИ-13, одобрен през 1974 г., поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 78,00 кв.м,, жилище етаж 0, състоящ от сутерен-стая, мазе склад, ет.0 с площ от 29 кв.м. с идентификатор *****, гараж етаж 0, ет.0 с идентификатор ***, земя 165.кв.м. с идентификатор *** недвижим имот находящ се в гр. ****, планоснимачен № 6042 от 1974 г., кв.27, УПИ парцел 13 одобрен през 1974 г. с идентификатор ***, със застроена площ от 78,00 кв.м,, жилище етаж 0,-сутеренстая, мазе склад, ет.0 с площ от 29 кв.м. идентификатор *****, гараж етаж 0, ет.0 идентификатор ***, земя 165.кв.м. идентификатор 1

***, като се ОСЪДИ ответницата да предаде владението върху процесното помещение.

Моли да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответника Е. Д. Н. чрез адв. К. Б. е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск. В отговора твърди, че процесното мазе е изградено заедно с построяването на жилищната сграда от наследодателя и Д.С., и същото представлява част от сутерена, изградено под неговото ниво, като до него се стигало чрез няколко стъпала под нивото на терена, като било вкопано в земята. Поддържа, че мазето е строено за нуждите на наследодателя на ответницата, като било построено отделно от останалите помещения в сутерена, като преградната стена между него и останалите помещения, била изградена също с изграждането на сградата. Твърди, че в сутерена не е имало баня и тоалетна, а предвиденото по проект помещение се е ползвало за мазе, като в момента помещението било преустроено от дъщерите на ищцата в баня и тоалетна, поради което и липсвало мазе в сутерена. В отговора ответницата е противопоставила възражение за придобиване по давност на процесното мазе, като в тази връзка твърди, че нейния наследодател Д.С. е владял мазето за себе си, което владение било достигнало до знанието на ищцата, и било явно, непрекъснато, необезпокоявано, продължило в периода от 1978 г. до 2019 г., а след това ответницата владеела спорното мазе и към датата на отговора на исковата молба, поради което присъединява и своето владение към това, осъществявано от нейния наследодател. В отговора е оспорено твърдението на ищцата, че е дала процесното мазе на наследодателя на ответницата и неговата съпруга да го ползват. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като и се присъдят сторените по делото разноски.В съдебно заседание ищеца чрез адв. В. Л., и в депозираната писмена защита, поддържа иска и моли съда да го уважи, като му се присъдят сторените по делото разноски.

Ответника в съдебно заседание лично и чрез адв. К. Б., и в депозирана писмена защита оспорва иска, и моли съда да го отхвърли, като и се присъдят сторените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на 2 чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че предявения иск е допустим, предявен от надлежна страна – З. С. З., която в исковата молба твърди че е собственик на процесното мазе - складово помещение, а ответницата го владее неоснователно, предявен чрез процесуалния си представител – адвокат В. Л., надлежно упълномощен от ищцата, и следва да бъдат разгледан по същество.

Ответницата в отговора е противопоставила и възражение за липса на представителна власт на адв. В.С.Л.. – САК, в качеството и на пълномощник на ищцата, което обосновава с липса на подписан от ищцата Договор за правна защита и съдействие от 15.07.2024 г., Договор за правна защита и съдействие от 19.11.2024 г., и пълномощно от 15.07.2024 г. В тази връзка твърди, че липсва валидно упълномощаване на адв. В. Л. да предяви процесния иск.

С протоколно определение, постановено в проведеното на 06.10.2025 г. открито съдебно заседание, съдът на основание чл.193 от ГПК е открил производство по оспорване автентичността на представените два договора и пълномощно към исковата молба, в които е посочено че като клиент се е подписала ищцата З. С. З., досежно тяхната автентичност респективно подпис.

По искане на ищцовата страна по делото е изслушана и приета съдебно – почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Е. К., която в заключение сочи, че подписите положени в графите „Клиент“ в договора за правна защита и съдействие и в пълномощното от 19.11.2024 г., сключени между ищцата като клиент и адвокат В. С. Л. са изпълнени от З. С. З., като и подписите положени в графите „Клиент“ в копия на договора за правна защита и съдействие и в пълномощното от 19.11.2024 г., сключени между ищцата като клиент и адвокат В. С. Л., представляват копия на подписи, изпълнени от З. С. З.. Други доказателства опровергаващи даденото от вещото лице заключение не се събраха. Поради това и с оглед на даденото от вещото лице заключение, съдът намира, че адв. В. Л. е надлежно упълномощен от ищцата да предяви от нейно име иск в защита процесното право на собственост, а възражението на ответницата остана недоказано. Ето защо и съдът прие, че е сезиран от надлежна страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адв. В. Л., като предявеният иск е допустим, и следва да бъде разгледан от 3 съда.

По основателността:

Законът в чл. 108 от ЗС предвижда, че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без правно основание. При този иск е необходимо да се докаже: първо, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска; второ, че вещта се намира във владението или държанието на ответника и трето, че ответникът владее вещта без правно основание.

Необходимо е също така да бъде установено, респ. индивидуализиран обекта на правото на собственост, обекта върху който ответникът упражнява владение или държание. Не е ли налице една от тези три предпоставки, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В този смисъл решение № 2419/13.Х.1960 на ВС.

От приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 185, том ІІ, дело № 1099/1978 г. от 27.09.1978 г., С.Н.С. е дарил на дъщеря си – ищцата З. С. З. и на сина си Д.С.Н., собствения си недвижим имот 326/655 ид.ч. от дворно урегулирано място, с площ от 328 кв.м., находящо се в гр. П., кв. „***“, съставляващо част от парцел ХІІІ-6042, в квартал 27 по плана гр. П., цялото от 655 кв.м., при граници: С.В.Б., шосе, И.Т.В. и Ц.Н..

Няма спор, че С.Н.С., З. С. З. и Д.С.Н. са постигнали съгласие в дареното им дворно урегулирано място, предмет на нотариалния акт от 27.09.1978 г. да бъде построена жилищна сграда, за която с договор от 20.10.1978 г. са възложили изпълнението на техническия контрол и ръководството на сградата на СД „Изграждане на населените места“ гр. П., което се установява от приложения и неоспорен от страните договор от 20.10.1978 г.

Видно от приложения по делото протокол по гр.д. № 2495/1985 г. на ПРС, съдът е одобрил постигната между З. С. З. и Д.С.Н. спогодба, съгласно която ищцата е получила дял първи, представляващ първият етаж от жилищната сграда построена върху 78 квадратни метра, построена в парцел XIII-6042, в квартал 27 по плана на гр. ****, и състоящ се от: стая, хол, кухня и баня с тоалетна, при граници на етажа:: от четири страни – двор, отгоре – вторият етаж на жилищната сграда, отдолу сутерен, както получава и сутерена от жилищната сграда, състоящ се от стая, мазе, коридор, складово помещение и гараж, а Д.С.Н. е получил дял втори, представляващ вторият етаж от жилищната сграда построена върху 78 квадратни метра, построена в парцел 4

XIII-6042, в квартал 27 по плана на гр. ****, и състоящ се от: стая, хол, кухня, килер и баня, при граници на етажа: от четири страни – двор, отдолу – първият етаж на жилищната сграда, като получава и таванският етаж от жилищната сграда.

От представеното удостоверение за наследници от 27.12.2024 г. се установява, че Д.С.Н. е починал на ***** г., като след смъртта си е оставил за свои законни наследници: М.И.Й. – съпруга, починала на *** г. и ответницата Е. Д. Н..

Спорен по делото е въпросът дали процесното помещение мазе-склад, находящо се в сутерена на жилищната сграда, построена в имот с административен адрес: гр. ****, е собственост на ищцата, и дали ответницата има правно основание да упражнява фактическата власт върху същото. В тази връзка в отговора на исковата молба ответницата е противопоставила защитно възражение, че е придобила процесното помещение по давност, като твърди, че нейния наследодател Д.С. е владял мазето за себе си, което владение било достигнало до знанието на ищцата, и било явно, непрекъснато, необезпокоявано, продължило в периода от 1978 г. до 2019 г., а след това ответницата владеела спорното мазе и към датата на отговора на исковата молба

Законодателят е уредил придобивната давност като способ за придобиване на вещни права в чл.79 от ЗС и е използвал законодателната техника на препращането в чл.84 от ЗС, която разпоредба изрично предвиждащ съответно прилагане на съществуващите в ЗЗД норми на чл.113, чл.115, чл.116, чл.117 и чл.120. Разпоредбата на чл.120 от ЗЗД съдържа единственото правило, че давността не се прилага служебно, поради което и защитата на правата на владелеца при изтекъл срок по чл.79 от ЗС може да се осъществи чрез предявяване на иск за собственост, възражение по предявен против него иск за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. В случая ответницата е противопоставила възражение срещу предявения срещу нея ревандикационен иск за собственост, което и следва да бъде разгледано от съда.

Безспорно е установено по делото, че процесното помещение – мазе – склад е поставено в дял на ищцата при извършената съдебна делба през 1985 г.

От изслушаната, приета и неоспорена от страните съдебно – техническа 5 експертиза, изготвена от вещото лице А. Ц. след извършен оглед на жилищната сграда, се установява, че процесното помещение по архитектурния план одобрен през м.10.1978 г. „Жилищна сграда на Д.С.Н. и З. С. З. гр. П.“, представлява склад със светла площ от 7,13 кв.м., като в заключението вещото лице е обективирало и скица, на която помещението е защриховано със зелен цвят, и обозначено на скицата по букви А-Б-В-Г-А. Съгласно одобрения архитектурен проект, са били предвидени са били предвидени за изграждани в сутерена гараж, ПРУ (противорадиационно укритие), коридор със стълби до първи етаж, склад (процесното помещение), тоалетна и мазе. При извършения от вещото лице оглед, експерта е установил, че съществуващи на място помещения съгласно фактическото положение са: котелно с вход от към стълбите на главния вход на сграда, стая на мястото за ПРУ, коридор със стълби и страничен вход, тоалетна, стая (мазе) и гараж ползван отново за живеене като стая. Помещенията в сутерена както са преустроени и се ползват, вещото лице е направило извод, че не отговарят на архитектурен проект на сутерена, а само коридора със стълбите, мазето и тоалетната се ползват както по проект. Като стени и изграждане отговаря, само без страничен вход на ищца и процесното помещение което няма врата към коридора и е отворен вход до странично стълбище. При извършения от вещото лице оглед, експерта е установил също така, че процесното помещение на място представлява котелно помещение с вход от малка врата, намираща се от към стълбище при главния вход на сградата по проект, но помещението няма връзка (врата) към сутеренния етаж, както е по одобрения проект от 1978 г., поради което и вещото лице е заключила, че врата на място към сутерена не е имало, а стената е изначално направена плътна. За да достигне до този извод, вещото лице е взело предвид възприетото от него при извършения оглед, а именно, че от страна на котелното помещение се виждат тухли четворки, и няма прекъсване в редовете им, или смяна на материала, както и обстоятелството, че мазилката е еднородна. В подкрепа на този си извод, експерта в заключението е пояснил, че ако е правено зазиждане, то материала (тухлите) щяха да са различни, както и да има наставка по ръба на очертанията на вратата и на мазилката. На място при огледа, вещото лице е констатирало, че от страната на ищцата стената е с ремонтирана мазилка.