Присъда № 46 от 16.09.2025, Районен съд - Видин

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 46/16.09.2025г. ПО НЧХД №967/2024 г.

ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Делото е образувано по тъжба на Р. Ц. Б., ЕГН:**********, от гр.Видин против М. Н. М., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр. Видин, ж.к.„Вида“ №9, вх.В, ап.50 за това, че за времето от 9,00ч. на 12.06.2022г. до 16.00 ч. 26.06.2024г. не е изпълнила съдебно определение № 338/12.05.2022г. имащо характер на съдебно - решение-спогодба по гр.д.№ 2554/2021 г. на ВРС, с което е определен режим на лични контакти на детето Р. Р.ов Б. родено на 07.08.2021г. с бащата Р. Ц. Б., като не е предавала детето на бащата в определените в съдебната спогодба дни, а именно: всяка първа, втора и трета събота от месеца от 09,00 ч до 16,00ч. на същия ден, както и всяка сряда в четвъртата седмица на месеца, които контакти се осъществяват в присъствието на майката до навършване на тригодишна възраст на детето престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.

По делото не е предявен граждански иск.Претендират се и разноски.

Тъжителят редовно призован се явява лично, представлява се от упълномощен редовно процесуален представител, който подържа тъжбата, и моли за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия.

Подсъдимата се явява лично в съдебно заседание, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител.

Процесуалният представител на подсъдимата развива доводи за оправдателна присъда.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

С Определение отразено в Протокол № 338/12.05.2022г. по гр.д.№ 2554/2021 г. ВРС е постигнато споразумение между тъжителя и подсъдимата М. М. по споразумение, с което е определен режим на лични контакти с малолетното му дете Р. Р.ов Б. роденна 07.08.2021 г., както следва:да го вижда и взима при себе си, като престоя е в присъствието на майката всяка първа , втора и трета събота от месеца от 09,00 ч. до 16,00ч. на същия ден, както и всяка сряда в четвъртата седмица на месеца, отново в присъствието на майката до навършване на 3 годишна възраст на детето.

Детето е навършило 3 години на 07.08.2024г./след образуване на настоящето производство/.

След навършване на тази възраст е определено, контактите да се запазват, но без присъствието па майката.

След навършване на 3 годишна възраст до 5 годишна възраст тъжителят има право да го взима при себе си два пъти през лятото за по 10 дни от 09,00ч. до 18,00ч., които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, след което да го връща по местоживеенето на майката.

1

След навършване на 5 годишна възраст тъжителят има право да взима детето при себе си за по 30 дни през лятото които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, след което да го връща по местоживеенето на майката.

Този режим на лични контакти е определен след постигане на споразумение между страните по делото, одобрено с горното определение, което е влязло в законна сила.

Малко след датата на определението на Съда, въпреки постигната спогодба майката отказвала да предава детето за осъществяване на режима на лични контакти.

С Изпълнителен лист № 90/16.02.2024г. издаден по влязло в законна сила определение по Гр.д.№ 2554/2021г. по описа на РС Видин тъжителят предприел действия и било образувано изпълнително дело № 3024/2024г по описа на СИС при ВРС.

М. е подала молба по изпълнително дело, че не възпрепятства вземането на детето.

На 08.06.2024г. когато е втората събота от месеца и тъжителят имал право да вижда детето в присъствието на майката, отишъл до дома наподсъдимата, но никой не му отворил. Звъннал по телефона и тъй като никой не му вдигнал и не му върнал обаждане, не могъл да осъществи контакт с детето.

Поради горната причина сигнализирал на тел. 112 и след идването на полицейските служители подал жалба в РУ- Видин с вх.№ 1786010901/09.06.2024г.

По делото са разпитани като свидетели –С. И., И. Б., К. К..

Свидетелят С. И. дава показания, че познава страните, като тя е леля на тъжителя.Живее в гр.Монтана Запозната била със споразумението им да си предават детето.Разказва, че не е виждала детето. Знаела от Р., че М. не му давала детето, както и че в последните две години Р. не е виждал детето, тъй като не му го дават. Миналата година била в гр.Видин с нейните деца на гости при Р. и той казал, че ще отиде да вземе детето като, тъй като му бил ден за виждане. Отишли до апартамента на М., но никой не им отворил, било средата на юли месец. На семейни събирания Р. не ходел с детето.

По делото е разпитана и И. Б.-майка на подсъдимата.Същата дава показания, че живеят заедно в едно домакинство. За последен път Р. бил виждал детето ноември месец 2022г. От тогава до днес той не търсел детето.

Не е говорил с дъщеря й, нито с нея, за да може да вземе и да види детето си.

На 08.06.2024 г. не била в града.Дъщеря й се обадила и разговаряла с нея по телефона, като й казала, че излиза с детето към 08:30 часа сутринта, казала, че отиват в парка. Обадила й се към 11:30 часа или 12:00 часа, че се прибират.

Свързвала датата с това, че не били в града и всеки ден се чували по няколко пъти.Знаела, че след 08.06.2024 г. дъщеря й е викана в Полицията. Тъй като 2 тъжителят идвал на вратата, за да търси детето, но не е имало никой и той е подал жалба в полицията, тъй като не е намерил никой. Заявява, че дъщеря й никога не отказала на бащата да осъществи контакт с детето, както и че не е търсел детето от 2022 г.и нямат контакти един с друг. М. й е разказвала как протичат срещите до 2022 г. Когато се прибирала след срещите, М. плачела, оплаквала се, че Р. не е обръщал никакво внимание на детето, обиждал я и я заплашвал. Това е ставало когато са били тя, детето и той. Детето когато се прибирало постоянно плачело и много трудно го успокоявали. От момента на завеждане на настоящото дело Р. не е виждал детето. Относно издръжката два или три месеца не плащал и след това един месец плащал. Подаръци не му е пращал на детето. Живеели много малко заедно. Детето е родено на 7 август 2021г. ,а тя се прибрала в дома на майка си- на 24 август пребита и от тогава не живеят заедно.Твърди, че тъжителят не е търсел детето, защото то и дъщеря й живеят заедно с нея в едно домакинство. Знаела, че номера му е блокиран от дъщеря й, защото Р. е заплашвал, че ще убие и я обиждал.

Свидетелят К. К. е леля на подсъдимата. Същата заявява, че познава детето от раждането му. Дава показания, че е присъствала на срещи и виждания на детето с баща му. Тя била определена да присъствам на срещите, на които Р. да вижда детето, тъй като той не се съгласил това да бъде майката на подсъдимата. Последната среща, на която присъствала било лятото на 2022 г., като не си спомня точна дата. На последната среща, на която били той три пъти извикал Полиция под предлога, че е възпрепятстван да вижда детето и че не го давали. Тя била на около 100 метра от тях. Тези срещи били на обществени места в градинката или заведения. До колкото успявала да види от разстояние тъжителят бил сърдит и М. след всяка среша била разплакана и детето плачело.Дава показания, че тъжителят ходел в тях, за да моли да осъществи контакт с детето през 2022 г. и нейният съпруг е способствал да го види , като тя присъствала на срещите между тях. Знала че Р. е звънял по телефона, за да заплашва и обижда подсъдимата. Имало е случаи дори късно през нощта да й звъни.

Съдът дава вяра на горните свидетели, тъй като същите подробно, последователно и добросъвестно обясняват непосредствените си впечатления или това ,което са разбрали впоследствие.Видно, ече първата свидетелка-С. И. няма непосредствени впечатления същата възпроизвежда това, което й е казано или чуто от тъжителя, а не непосредствените си впечатления, тъй като няма такива.

Между свидетелските показани няма съществени противоречия,които да повлияват подлежащия на доказване главен факт в производството.Същият не се оспорва и от подсъдимата, а именно че е имало период от време, в който не са спазвани режимите на виждания на детето с бащата.Причините за това обаче са обективни, а не субективни.

Видно от приетите по делото писмени доказателства-документи от образуваното изпълнително дело, както и заверено копие на изисканата от 3 съда преписка на РУ-ВИДИН с №17860-10901/24г., както и №36800012554/24г., както и решения на Видински районен съд по ГД№2235/24г., образувано по Закон за защита срещу домашното насилие, както и присъда№13/15.02.2023г. по НОХД№1114/22г., изменена частично с решение на Видински окръжен съд е, че между страните са налице крайно влошени междуличностни отношения.От горните актове на съда се установява, че спрямо тъжителя са били приложени мерки с оглед защитата на подсъдимата от посегателство. А от горе цитираната присъда, която е влязла в законна сила с частичното изменениес ришение на ВОС се установява, че същият е осъден за престъпление по чл. 144,ал.3,пр.първо и трето във вр. с ал.1 от НК.

Подсъдимата е отказала да даде обяснения в съдебно заседание, заявила е, че разбира обвинението, не се признава за виновна, че Съдът счита, че обясненията на подсъдимата в конкретния случай представляват годно доказателствено средство, същите са дадени добронамерено, почивайки на обективно установени факти, респективно не противоречат на другите събрани доказателства-гласни и писмени такива.

От правна страна:

За да бъде престъпно едно деяние, в случая това по чл.182, ал.2 от НК е необходимо да се установи обективна и субективна страна на деянието. На внимателен анализ следва да бъдат подложени конкретните обстоятелства на времето, мястото, начина и мотивите за извършването на деянието, както и личностните данни на подсъдимия едва тогава да се прецени застрашени ли са обществените отношения в степента, изпълваща съдържанието на обществената опасност, която го прави престъпно.

В случая съдът намира , че са налице редица правнозначими факти, свързани с начина на извършване на деянието, последиците от него, личността на дееца, мотивите му и крайния фактически резултат.

От събраните и анализирани по-горе доказателства се установи, че деянието не е извършено от обективна страна и субективна страна .

От обективна страна не се събраха никакви правнозначими доказателства, които да установяват, че подсъдимата за времето от 9,00ч. на 12.06.2022г. до 16.00 ч. 26.06.2024г. не е изпълнила съдебно определение № 338/12.05.2022г. имащо характер на съдебно - решение-спогодба по гр.д.№ 2554/2021 г. на ВРС, с което е определен режим на лични контакти на детето Р. Р.ов Б. родено на 07.08.2021г. с бащата Р. Ц. Б., като не е предавала детето на бащата в определените в съдебната спогодба дни, а именно: всяка първа, втора и трета събота от месеца от 09,00 ч до 16,00ч. на същия ден, както и всяка сряда в четвъртата седмица на месеца, които контакти се осъществяват в присъствието на майката до навършване на тригодишна възраст на детето , каквото е повдигнатото обвинение.

Въпреки, че съдът е дал възможност за корегиране на тъжбата от страна на тъжителя, тъй като същата не отговаря на изискванията, посочената дата на повдигнато обвинение остава тази, като надолу в молбата с рег.

4

№1976/17.02.2025г. се сочат,“Конкретни дати, на които не е предвано детето за горецитирания период са..“. Повдигнатото обвинение с горецитираната молба касае времето от „9,00ч. на 12.06. до 16,00ч. на 26.06.2024г.В същото време се сочат дати извън периода, а тези,които го обхващат не са конкретизирани с конкретни действия на подсъдимата за всяка една дата, с които да е отказала да предаде детето, а същото е поискано от тъжителя.Липсват дата , час, място.Липсват каквито и да било гласни и писмени доказателства в тази насока.

Поради липсата на обективна страна на деянието, невъзможно е да се обсъжда субективна такава.

Налице са само изключително влошени отношения между тъжителя и подсъдимата, които датират още от раждането на детето, за което гжоворят и събраните писмени и гласни доказателства по делото, анализирани по-горелипса на кумуникация между двамата, множество дело по между им.

Ето защо съдът намира, че подсъдимата М. Н. М. следва да бъде оправдана по повдигнатото обвинение по чл. 182, ал.2 от НК на основание чл.