Решение № 4219 от 19.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4219 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. И.а Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100502357 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 23183 от 17.12.2025г., постановено по гр.д. № 13488/2025г. по описа на СРС, 77-ми състав, ЗАД „Армеец“ АД е осъден да заплати на „Експърт Алайс“ ООД на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 2482,40 лева, представляваща главница за застрахователно обезщетение по щета № 710024030113441 за вредите на застрахования при ответника по имуществена застраховка каско лек автомобил „Ауди Ку7“ с регистрационен № ****, причинени от настъпило ПТП на 24.11.2024 г. на пътя от гр. Карлово за гр. София в района на гр. Пирдоп, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 10.03.2025 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 657,84 лева – разноски в в първоинстанционното производство, като е отхвърлен предявеният иск за горницата над присъдената сума до пълния предявен размер от 4000,00 лева. С решението „Експърт Алайс“ ООД е осъден да заплати на ЗАД „Армеец“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 189,70 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявеният иск е уважен, е постъпила в срок въззивна жалба от ответника ЗАД „Армеец“ АД, в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателят сочи, че не дължал плащане на застрахователно обезщетение, тъй като съгласно съгласно т. 12.4 от Общите условия, неразделна част от застрахователния договор, застрахователят не изплащал обезщетение за увреждания на части, агрегати, възли или детайли, или липсващи такива на застрахованото МПС, когато уврежданията или липсите са констатирани, описани или 1 заснети при огледа на МПС, и същите не са били отстранени. Отстраняването се доказвало чрез нов оглед на МПС, за който се съставял протокол, подписан от страните. В случая от събраните доказателства се установявало, че вредата по челното стъкло на автомобила, макар и да не била описана в протокола за първоначален оглед, била заснета и ясно видима на изготвения снимков материал. Вещото лице по допуснатата САТЕ било заключило, че при детайлен преглед на снимките от 01.12.2023г. в долната част на челното стъкло се забелязва участък, различен от останалата повърхност на стъклото, което наподобява спукване. С оглед на това счита, че процесният детайл е бил увреден при сключването на застраховката. Действителната стойност на МПС при сключване на договора се определяла без да се приспадат наличните увреждания, а те реално намалявали стойността на МПС.

ВЪзлагането на същите в тежест на застрахователя водило до неоснователно обогатяване за застрахования. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Експърт Алайс“ ООД е подал отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност.

Сочи, че челното стъкло на автомобила не било увредено преди процесното събитие, тъй като такова увреждане не било отразено в протокола за оглед, съставен на 04.12.2023г. От приетите по делото снимки не се установявало участъкът с различно оцветяване да се дължал на увреждане на стъклото, вещото лице било посочило, че предвид качеството на изображенията не могло да се каже по категоричен начин дали се касае за зацапване или за нарушаване повърхността на стъклото. Освен това снимките били от 01.12.2023г., като на тях не се виждал регистрационния номер на автомобила. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на действащо застрахователно правоотношение между него и ответника по договор за имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил, че е собственик на застрахования автомобил, настъпването на застрахователното събитие, причинените вреди, тяхната причинно- 2 следствена връзка с механизма на застрахователното събитие, както и стойността на обезщетението. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и погасяването на вземането.

В настоящото производство не е налице спор между страните по следните обстоятелства: че въззиваемият-ищец „Експърт Алайс“ ЕООД е собственик на МПС „Ауди Ку 7“ с рег. № ****, че между него и въззивника е сключена застрахователна полица по застраховка Каско на МПС № 0306Х0867454 от 01.12.2023г. с период на действие от 04.12.2023г. до 03.120.2024г., с платена застрахователна премия, че на 24.11.2024г. около 14,00ч. застрахованият автомобил се движил от гр. Карлово към гр. София и в района на гр.

Пирдоп, от движещо се пред него МПС е изхвърчал твърд предмет, вероятно камък, който се е сблъскал с челното стъкло на автомобила, че на 25.11.2024г. въззиваемата страна е подала искане за изплащане на застрахователно обезщетение, както и че с писмо с изх. № Л-0325 от 11.12.2024г. жалбоподателят е отказал да извърши плащане на основание т. 12.4 от Общите условия към застрахователния договор.

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства – копие от свидетелство за регистрация на МПС част I, застрахователна полица по застраховка Каско на МПС № 0306Х0867454 от 01.12.2023г., квитанции за платени вноски по застрахователната премия, извлечение от електкронен регистър по ликвидационната преписка относно завеждането на щетата и обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие и писмо с изх.

№ Л-0325 от 11.12.2024г.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху възражението на въззивника-ответник за наличие на уговорено в застрахователния договор основание да откаже изплащане на застрахователното обезщетение, а именно тъй като се касае за детайл, който е бил увреден към датата на сключване на договора. В тази насока съдът намира следното.

Съгласно т. 12.4 от Общи условия на ЗАД „Армеец“ по застраховка „Каско на МПС“ /ОУ/, застрахователят не изплаща обезщетение за увреждания на части, агрегати, възли или детайли, или липсващи такива на застрахованото МПС, когато уврежданията или липсите са контатирани, описани или заснети при огледа на МПС, и същите не са били отстранени.

Отстраняването се доказва чрез нов оглед на МПС, за който се съставя протокол, подписан от страните.

В случая договорът за имуществена застраховка „Каско“ на процесното МПС е сключен на 01.12.2023г., към който момент автомобилът е огледан и му е извършено заснемане. От приетия в първоинстанционното производство протокол № 2636817016956855 за извършен оглед на МПС при сключване на полица Каско на МПС се установява, че при огледа, проведен на 04.12.2023г. са констатирани следните увреждания по процесния автомобил: предна броня- боя; калник – ремонт-лек; врата – ремонт-лек, задна дясна лайсна – липсва.

От приетото в първоинстанционното производство експертно заключение по 3 съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че са налице три снимки от 01.12.2023г., при чиито детайлен преглед в долната дясна част на челното стъкло се забелязва участък, различен от останалата повърхност на стъклото, който наподобява спукване на стъклото. От снимките от огледа на превозното средство, извършен на 24.11.2024г. /след процесното събитие/ се установява увреждане на долната дясна част на стъклото, изразяващо се в нарушаване на повърхността на съклото /люспа/ и спуквания /лъчи/, характерни при удар от малък твърд предмет /камък/ с диамерът 6-8 милиметра.

В проведеното на 18.11.2025г. открито съдебно заседание по делото вещото лице е уточнило, че не може да се установи характера на увреждането от 01.12.2023г., тъй като е снимано от много далече. Колкото и голямо да е увеличението, то се вижда но стъклото е с овална форма, което е с различна структура от останалата част. По-точно не ноже да се установи дали е зацапване или нарушаване на повърхността на стъклото, поради тази причина не може да се отговори дали може да бъде отремонтирано.

При така установената доказателствена съвкупност, възражението на жалбоподателя за наличие на основанието за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, уредено в т. 12.4 ОУ, е неоснователно. Това е така, защото наличието на увреждане на челното стъкло на автомобила към датата на сключване на застрахователния договор не се установява от което и да било доказателство или доказателствено средство. Такова увреждане не е посочено в протокола от 04.12.2023г., изготвен при огледа на автомобила, а от съставения при огледа снимков материал не може да се изведе с категоричност, дали видимият на него различен участък от челното стъкло се дължи на нарушаване на неговата повърхност или на зацапване на стъклото. Други доказателства и доказателствени средства в тази насока не са ангажирани.

При това положение и при доказателствена тежест на жалбоподателя-ответник да установи, че челното стъкло на автомобила е било увредено още при сключване на застрахователната полица, следва изводът, че това обстоятелство е недоказано при условията на пълно и главно доказване. Същевременно от снимковия материал от огледа, проведен на 24.11.2024г., се установява по категоричен начин, че след настъпване на застрахователното събитие е налице нарушаване на повърхността на стъклото /люспа/ с изхождащи от него допълнителни спуквания /лъчи/, които е напълно възможно да се получат при посочения от въззиваемата страна механизъм – удар от малък твърд предмет /камък/ изхвърлен вследствие на движението на друго МПС.

Ето защо жалбоподателят дължи изплащане на застрахователно обезщетение за вредите от процесното събитие. Във въззивната жалба не са релевирани конкретни оплаквания относно размера на обезщетението, а от приетото заключение по САТЕ се изяснява, че увреждането е в пряка причинно-следствена връзка с механизма на застрахователното събитие, както и че стойността, небходима за възстановяване на вредата по лекия автомобил по средни пазарни цени към датата на настъпване на събитието е 2482,40 лева. В проведеното пред СРС открито съдебно заседание експертът е пояснил, че 4 при такова увреждане се налага смяна на цялото челно стъкло с ново и не е възможен частичен ремонт.

Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение в частта, с която предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ е уважен до установения от САТЕ размер от 2482,40 лева, е правилно и следва да бъде потвърдено. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 2482,40 лева до пълния претендиран размер от 4000 лева, решението е влязло в сила като необжалвано.

По разноските.

При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство има единствено въззиваемата страна „Експърт Алайс“ ООД. Същата е сторила разноски единствено за адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро, платени изцяло по банков път съгласно представения договор за правна защита и съдействие, преводно нареждане и извлечение от банкова сметка, поради което сумата следва да бъде присъдена изцяло.