Решение № 242 от 16.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. София, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20221110207401 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 542692-F554987 от 19.10.2020 година, заместник-директорът на ТД на НАП-София е наложил на "*****" ЕООД, с ЕИК ******имуществена санкция в размер на 1000 лева на осн. чл.182, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.124, ал.2 ЗДДС.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба до РС-Пирдоп, означена „възражение“ го атакува с искане за отмяна. В жалбата се изтъква, че причината за допуснатото нарушение са неуточнени затруднения от личен характер на управителя и счетоводителя, които са довели до по-късно представяне на фактура в счетоводството на дружеството. В допълнение към жалбата пък като основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление се сочи нормата на чл.126 ЗДДС, а именно за извършване на корекции във вече декларирани обстоятелства, каквито се твърди, че са били внесени от жалбоподателя. В допълнение се сочат процесуални нарушения, а именно съставяне на АУАН в отсъствие на представител на нарушителя, бланкетно се изтъква, че наказващият орган не е установил по безспорен начин извършването на нарушението и вината на нарушителя, както и се пледира за маловажност на нарушението и приложимост на правилото на чл.28 ЗАНН. В условията на евентуалност пък се прави искане за преквалифициране на нарушението като такова по чл.179, ал.1 ЗДДС и съответно редуциране размера на санкцията.

В съдебно заседание жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.

В съдебно заседание въззиваемата страна- редовно призована се представлява от юрисконсулт Ралева, която моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно, законосъобразно и издадено от компетентен орган. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и наказващия орган, и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателя "*****" ЕООД, ЕИК ******-, е търговско дружество, регистрирано в Република България, със седалище в гр.София, представлявано от управителя си Б. Б..

"ДАФНИ ГРУХ" ЕООД било регистриран по ЗДДС търговец, от което за дружеството произтичали определени задължения, свързани с начисляването на данъка, сред които освен издаването на данъчен документ, в който на отделен ред да се посочи дължимия данък, включването на данъка в справката декларация за съответния данъчен период и посочване на издадения документ в дневника за продажбите за същия период. Освен това дружеството следва периодично да предоставя тази информация на приходната администрация чрез подаване на справка-декларация, придружена с копия на дневника продажбите, по реда и в сроковете детайлно регламентирани в чл.125 от ЗДДС.

Във връзка с данъчна проверка на търговско дружество „*****“ ЕООД, била извършена насрещна проверка на „*****“ ЕООД, като в хода на същата било установено, че дружеството-жалбоподател е извършило доставка на – продажба на хранителни стоки, в полза на друг търговец- „*****” ЕООД на стойност 3087,61 лева. За извършената доставка била издадена фактура № 568/18.12.2019г. с доставчик - "*****" ЕООД, данъчна основа 3087,61 лева и ДДС в размер на 617, 52 лева.

Посочената фактура обаче не била включена в дневника за продажбите за данъчен период 01.12.-31.12.2019г., а при подаване на Справка-декларация по ДДС за същия период на 2019г., приета с вх. № 22191387421/14.01.2020г. в приложения към същата дневник за продажбите фактурата не била включена, а посочения размер на данъка не бил включен при определяне на данъчния резултат.

Предвид установеното при насрещната проверка, свидетелят М., изготвила покана за съставяне на АУАН изх. № 53-06-429/27.05.2020г., която изпратила по електронен път на електронен адрес на дружеството за кореспонденция с НАП- [email protected]. На 09.06.2020г., било извършено активиране електронната препратка посочена в имейла, с което връчването е осъществено.

В указания в поканата срок, представител на дружеството не се явил в ТД на НАП, ИРМ Пирдоп, при което на 19.06.2020 година от страна на свидетеля Д. М.- инспектор по приходите, бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F554987/19.06.2020 година, с който срещу "*****" ЕООД било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че не е изпълнило задължението си да включи в дневника за продажби фактура с дължим данък за месец декември 2019г., квалифицирано като нарушение на чл.124, ал.2 от ЗДДС.

Актът съставен в отсъствието на нарушителя, доколкото дружеството не изпратило свой представител, бил надлежно предявен на 22.06.2020г. на представител по пълномощиеТотка Панова, която се легитимирала с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа, приложено по преписката. Срещу същия не са направени възражения нито при съставянето му, нито в законоустановения тридневен срок от връчването.

На основание така изготвения акт за установяване на административно нарушение било съставено наказателно постановление (НП) № 542692-F554987 от 19.10.2020 година, заместник-директорът на ТД на НАП-София е наложил на "*****" ЕООД, с ЕИК ******имуществена санкция в размер на 1000 лева на осн. чл.182, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.124, ал.2 ЗДДС.

Пропускът бил отразен значително след това, като, дружеството включило фактурата в дневник за продажби и Справка-декларация за данъчен период-месец август 2020г. т.е.

2 след съставяне и връчване на АУАН.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз събраните гласни доказателства- показанията на свидетеля Д. М., депозирани в хода на съдебното следствие, както и на база приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН F554987/19.06.2020 година, Наказателно постановление (НП) № 542692-F554987 от 19.10.2020 година, Заповед за компетентност на административнонаказващия орган, копие от фактура №2000000567/16.12.2019г., пълномощно; извлечение от дневник продажби на „******“ ЕООД за период декември 2019г., покана изх. № 53-06-429/27.05.2020г. за съставяне на АУАН, удостоверение за извършено връчване на покана по електронен път, заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г., заповед № 88.14/30.12.2009 г., заповед № 4663/29.10.2019 г. и останалите писмени доказателства по делото.

Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля М., които са изчерпателни, последователни в излагането на фактите и съответни на останалите, приложени по делото доказателства. Същата е извършила проверката, при която именно е установено нарушението, като лично е възприела всички данни въз основа, на които е формирала заключение за извършено нарушение. Писмените доказателства, приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, съдът възприема в цялост, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Следва да се посочи, че в преимуществената си част те са официални документи, като не са налице основания за съмнение в автентичността или достоверността, на което и да е от приложените писмени доказателства. При това и като отчете, че доказателствените източници са еднопосочни, както и предвид обстоятелството, че отсъства спор по фактите, и по аргумент от чл.305, ал.3, изр.2 НПК, съдът намери, че не дължи обсъждането на всеки от тях поотделно. Следва единствено да се отбележи, че от събраните доказателства по безпротиворечив начин се установява фактическата обстановка, така както е възприета от съда, като същата не се спори от страните.

Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна в искането за отмяна.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу дружеството е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № F554987/19.06.2020 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл.193, ал.1 от ЗДДС актовете за нарушения се съставят от органите по приходите, към които, съгласно чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП се числят и служителите на Национална агенция по приходите, заемащи длъжност „инспектор по приходите”, каквато се явява и свидетеля Машкова, видно от представените заповеди.

Наказателното постановление също е издадено от териториално и материално компетентен орган заместник директор на ТД на НАП- гр.София, като съгласно чл.193, ал. 2 от ЗДДС, наказателните постановления за нарушения по ЗДДС се издават от изпълнителния директор на НАП или упълномощено от него лице, каквото за нарушенията по чл.182 от ЗДДС, съгласно т.1.3, б. В от Заповед ЗЦУ-1149/28.08.2020г. се явява заместникът на териториалния директор.

В процедурата съставянето на процесния АУАН не са допуснати съществени нарушения, които да доведат до отмяна на накаказателното постановление като същият е 3 съставен в рамките на срока по чл.34, ал.1 ЗАНН, а при съставянето му е участвал законния представител на дружеството. Актът е съставен при участието на един свидетел, което съобразно константната съдебна практика е достатъчна гаранция за законосъобразност.

Възраженията за допуснато при издаването на АУАН нарушение, а именно, че същият е съставен в отсъствие на представител на ЮЛ, без поканата за съставянето му да е била надлежно връчена, са неоснователни, доколкото разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН не въвежда изисквания относно формата и начина на връчване на показана за съставяне на АУАН. Предвид на това и съдът намира, че дружеството надлежно и своевременно е било уведомено за предстоящото започване на административно-наказателното производство и му е предоставено възможност за участие в този първи етап на същото, от която то не се е възползвало. Наред с това, макар законният представител на дружеството или негов пълномощник да не са присъствали при съставянето на АУАН, същият впоследствие е бил връчен на надлежно упълномощено лице /видно от приложеното към преписката пълномощно/, при което дружеството е имало възможност да се запознае със съдържанието му и да направи съответните възражения, с което правото на защита е гарантирано в пълнота.

На база така съставения АУАН е издадено процесното НП, последното съдържа всички предвидени в чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити и при неговото издаване съдът не констатира допуснати процесуални нарушения обосноваващи отмяната му. Налице е пълно съвпадение между АУАН и НП по отношение на фактическите и правни рамки на административно наказателното обвинение.

Възприетите от наказващата администрация обстоятелства напълно кореспондират и с установеното от съда, като при това АНО правилно е подвел установените факти под посочената материално правна норма и законосъобразно е констатирал, че е налице неизпълнение от страна на търговско дружество „*****” ЕООД на разпоредбата на чл.124, ал.2 ЗДДС. Това произтича от обстоятелството, че в нарушение на посочената норма, дружеството, в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице е бил длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 ЗДДС, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Същото е осъществило облагаема доставка на хранителни стоки на 18.12.2019г., с което е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. За тази доставка от страна на „******“ ЕООД е издаден данъчен документ по чл. 112 ЗДДС - фактура №2000000568/18.12.2019г. с данъчна основа в размер на 3087, 61 лв. и ДДС в размер на 517,52 лв., който обаче не е бил отразен в дневника за продажбите за данъчния период 0131.12.2019 г. Неотразяването на издадената фактура е довело до определянето на данъка в по-малък размер.