Решение № 180 от 21.10.2026, Районен съд - Чирпан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Чирпан, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ IV, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Християна В. Тодорова като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело № 20265540100522 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано с постъпила ИМ с вх. № 2429/14.04.2026 г. от С. Д. С., ЕГН **********, ***, чрез адв. Славчо Николов - вписан в АК - Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ***, С ЦЕНА НА ИСКА: 2422,14 лева, равняваща се на 1236,22 евро и правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26 от ЗЗД.

Ищецът изнася в ИМ, че на 27.09.2021 г. ищеца С. Д. С., ЕГН: ********** бил сключил с ответното дружество договор за паричен заем кредирект № 573862 по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 1200,00 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 40,05%, годишен процент на разходите - 48,29%.

Съгласно т. 6.2. при неизпълнение на т. 6.1. да предостави обезпечение, по начина и реда на условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ - да предостави обезпечение или банкова гаранция доверителят му дължал неустойка в размер на 2422.14лв./1236.22евро/ Изнася още, че доверителят му бил усвоил изцяло заемният ресурс, не е бил изплатил сумата по процесната неустойка, но и не дължал плащания за същата на следните правни основания:

Така предвидената неустойка очевидно заобикаляла закона и накърнявала правата на другата страна по облигационното отношение. Съгласно чл. 144, т. 9 от ЗЗП неравноправни били клаузи, които налагали на потребителя приемането на клаузи, с които той не бил имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 от ЗЗП било посочено, че неравноправните клаузи били нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не били такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 от ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът бил потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Оттук така предвидената клауза имала неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, като с нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е била извършена конкретна услуга, тази неустойка, представлявала и скрит 1 разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди се още, че съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл, макар да е била предвидена като такса експресно разглеждане в договора, сумата представлявала предварително отчетена в падежните вноски сума, която не е била.

Поради невключването на процесната неустойка в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С – 453/ 10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлявал един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Изнася също, че нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР водила до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не било изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договорът да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят е бил заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 от ЗПК да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР договорът за потребителски кредит като недействителен не пораждал права и задължения за страните по заемното правоотношение. По силата на чл. 23 от ЗПК, в този случай потребителят дължал само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът нямал правно основание да претендира исковите суми, тъй като би следвало в ГПР и във ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като неустойка, представляващо част от компонентите на ГПР.

Моли съда, да постанови решение ,с което да прогласите нищожността на клаузата от договор за паричен заем кредирект № 57386/27.09.2021г. /обективирана в т. 6.2./ предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2422.14 лв./1236.22 евро/ сключен от ищеца С. Д. С., ЕГН:********** с ответното дружество „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869 като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Моли съда да им присъди на основание чл. 38, ал. 1, т. З, пр. 2 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 400 лв. /204,00 евро/ в полза на адвокат Славчо Николов за адвокатско възнаграждение, определена по реда за минималните размери на адвокатските 2 възнаграждения за безплатна защита за настоящото производство. Претендират се разноски по списък по чл.80 от ГПК.

В срока е постъпил отговор с вх. № 3401/03.06.2026 г. „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район „Младост“, *** Е, ет. 5, чрез Адвокатско дружество „Нестори, Угляров, М.“, ЕИК: 177280936, чрез адв. Х. М. - САК, с личен адвокатски № **********, email: [email protected], тел. ***. Съдебен адрес: гр. София, ***, офис Б, с който заявяват, че оспорва предявената искова молба като предявена в условията на злоупотреба с права и неоснователна.

Оспорват изцяло твърденията на ищцовата страна в ИМ, като предявена в условията за злоупотреба с права, недопустима и неоснователна., като излагат подробни съображения за това, в това число цитират и практика на СЕС.

Молят съда, да се постанови решение, с което да се отхвърли предявените от С. Д.

С., с ЕГН **********, претенции като неоснователни.

Молят да им бъдат присъдени извършените в хода настоящото производство разноски от ответното дружество, за което допълнително ще представят списък по чл. 80 от ГПК.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не е спорно сключването между ищеца, като кредитополучател и "Сити Кеш" ЕООД, като кредитодател, на Договор за паричен заем „Кредирект“ № 573862 от 27.09.2021 г., за сумата от 1200,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40, 05 % и посочен в договора ГПР от 48, 29 %, при визираното в исковата молба съдържание.

Последното е видно и от представения по делото препис от договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора, кредитополучателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да осигури поне едно от посочените в договора обезпечения – поръчител или банкова гаранция, като при непредоставяне на същото в срок, съгласно чл. 6, ал. 2 от Договора, се начислявала неустойка в размер на 2422,14 лв.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е спорно, а и се установява от материалите по делото, че между ищеца и "Сити Кеш" ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем "Кредирект" № 573862 от 27.09.2021 г., с визираното по-горе съдържание, при което С.

Д. С. има качеството на кредитополучател, но също така и на потребител. Поради това и той се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП.

В тази насока съдът намира, че клаузата за неустойка в процесния договор, както се изтъква и в исковата молба, действително е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 вр. с ал. 4 ЗПК, доколкото води до завишаване на ГПР по кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва. Изчислен, ГПР при включване на неустойката става в размер на 631,74%.

Значително над определения, за периода на действие на Договора 27.09.2021 г. до 27.03.2023 г., законов размер, посочен в нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

3

Това е така, защото сумата за неустойка представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съдът намира, че уговорената в чл. 6, ал. 2 от договора за кредит неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Видно обаче от съдържанието на процесния договор това не е сторено, макар неустойката фактически да оскъпява кредита, чийто действителен ГПР е в размер от 631,74%. Невключването на неустойката при изчисляването и посочването на процента на разходите води до заблуждение на потребителя относно действителната стойност на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното има за последици недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22 ЗПК.

Предвид високия размер на процентното оскъпяване на кредита, положително и многократно прехвърлящ пет пъти размера на законната лихва, то нарушена се явява и забраната досежно горната граница на ГПР, регламентирана в чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Неспазването на императивните разпоредби, предвиждащи лимит на размера на годишния процент на оскъпяване на кредита пък е частна хипотеза на нарушаване на добрите нрави с договорни клаузи в потребителските кредити, тъй като води до неравноправие между двете страните, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, последният от които е задължен да заплати неоправдано висок разход за предоставения му финансов ресурс.

Дори само от съдържанието на самия договор е видно, че при отпусната заемна сума в размер на 1200,00 лв., общата сума за плащане възлиза на 4104,00 лв., от които сумата за главница и лихва е в размер на 1681,86 лева, а предвидената сума за неустойка възлиза общо на 2422,14 лева, т.е. сумата по неустойката е 144,02% от главницата плюс лихвата .

Следователно, при включването на неустойката към разходите по кредита, то ГПР по процесния договор неминуемо прехвърля многократно законоустановения лимит на разходите по чл. 19, ал. 4 ГПК, а именно ще бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определени с постановление на Министерския съвет на Република България, а на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 ограничения, се считат за нищожни. По този начин се достига до пряко нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, касателно посочване на действително прилагания ГПР.