Решение № 696 от 15.08.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 696 гр. гр. Хасково, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20245640102976 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на С. С. Б. чрез процесуален представител-адвокат Д.Г, с която са предявени против „Кредирект“ ЕООД, при условията на обективно кумулативно съединяване, два установителни иска, както следва: с правно основание чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожност на чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №******** от ******** г. сключен между страните, уреждащи начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение; с правно основание чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожност на чл. 13, ал. 2 от Договор за потребителски кредит №******** от ******** г. сключен между страните, уреждащ разходите за извънсъдебно събиране на вземания в тежест на потребителя.

В срока за отговор са предявени обективно съединени насрещни осъдителни иска от „Кредирект“ ЕООД срещу С. С. Б., както следва: с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1400 лв., представляваща вземане за заемна сума (главница) по Договор за потребителски кредит №******** от ******** г. сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от ******** до окончателното плащане; с правно основание чл. 23 ЗПК, при условие, че процесният договор 1

Договор за потребителски кредит №******** от ******** г., сключен между страните, бъде прогласен за недействителен, за сумата от 1400 лв., представляваща вземане за заемната сума (главница) по договора, ведно със законната лихва, считано от ******** до окончателното плащане.

Ищецът твърди на ******** г. между страните да е сключен договор за потребителски кредит №********, на основание на който ответникът предоставил на ищеца заемна сума от 1400 лв., със срок на погасяване от 6 месеца, при фиксиран лихвен процент 50% и ГПР 62.71%, като общата дължима сума по договора е 1 665.46 лв. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора за кредит кредитополучателят да е задължен в срок от 2 (два) дни от сключването на Договора за кредит да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва;

Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 3 (три) пъти размера на минималната работна заплата за страната; При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 2 (два) пъти минималната работна заплата за страната; Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение;

Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Твърди в чл. 18, ал. 1 от Договора за кредит да е договорено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 896,54 лв. Твърди да е било невъзможно да предостави обезпечение, което да отговаря на завишените изисквания, дадени от кредитора и въпросната неустойка е начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема. По този начин, в действителност общата сума, която ищецът следвало да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на 1665,46 лева, а значително по-голяма - в размер на 2562 лева.

Твърди ответникът да е начислил неустойката и да е включил същата в погасителния план. Развива съображения клаузата на чл. 18, ал. 1 , вр. чл. 6, ал.

1 от процесния договор да е нищожна поради противоречие с добрите нрави, 2 чл. 33 и чл. 10а ЗПК и да е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Навежда доводи, че въпросното вземане, макар и именувано „неустойка“ да няма характер на такава и изначало да бе притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава функции. Кредиторът да го е именувал „неустойка“, за да заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР.

Кредиторът да си е гарантирал, че ще получи това вземане като е създал прекомерни изисквания, предпоставки за сигурно неизпълнение - осигуряване на поръчители или на банкова гаранция в двудневен срок. Това вземане да е допълнителна и гарантирана за кредитора икономическа облага, съставляваща печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка. Предвидената „неустойка“ да не изпълнява обезщетителна функция, тъй като тя не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение. Неустойката по никакъв начин да не кореспондира с последици от неизпълнението, а да се начислява като добавък към погасителните вноски и следователно, така, както е уговорена, неустойката в този размер да би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. На следващо място, неустойката да е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и да излиза извън присъщата й обезпечителна функция.

Сочи неустойката да не изпълнявала и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на банкова гаранция или поръчители, не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите да са утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения двудневен срок от сключването на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. На отделно основание, счита, че с въпросната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл.

33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което не произтичат вреди. Подобна неустойка, всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетявали и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК. По този начин неустойката се отклонявала още повече от основните си функции - обезпечителна и обезщетителна и предоставяла сигурна печалба за кредитора. Заплащането й представлявало допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречала на добрите нрави, не отговаряло на изискването за добросъвестност и водило до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което представлявало неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП. Твърди клаузите да не са 3 индивидуално уговорени.

Ищецът още твърди в чл. 13, ал. 2 от Договора за кредит кредиторът да е включил в тежест на потребителя неравноправна „уговорка“, а именно: В случай на забава или неизпълнение на задълженията по договора, кредиторът да може да предприеме действия за извънсъдебно събиране на вземанията към кредитополучателя, а именно - изпращане на съобщения, покани и уведомления на посочените от кредитополучателя адреси, периодично информиране на кредитополучателя за допуснатите забави и възможностите за изпълнение чрез провеждане на телефонни разговори и извършване посещения на посочените от кредитополучателя адреси за връчване на покани, съобщения и уведомления. В случаите по предходното изречение кредитополучателят заплащал сторените от кредитора разходи за събиране на просрочените вземания съгласно Тарифата за таксите и разходите, събирани от „Кредирект“ ЕООД, във връзка с договорите за потребителски кредит, сключвани чрез Интернет. Съгласно въпросната Тарифа за такси и разходи на уебсайта на ответника: Разходите за събиране на вземането при забава в плащането на вноска се изразяват в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на адреса на Заемателя, действия по отлагане на прехвърлянето на просрочено задължение от Дружеството към агенция за събиране на вземания.

Съответните действия да зависели от дните забава за плащане на погасителна вноска и вида на кредитния продукт. Разходите да се правели еднократно и сборът им да не можел да надвишава 135 лв. за Продукти Кредит до заплата и Потребителски кредит за целия период на Договора. Относно чл. 13, ал. 2 от Договора за кредит - разходите за изпращане на съобщения, покани и уведомления счита, че макар и да е наречена от кредитора „такса“, тя е обвързана с неизпълнение на задължение по договора и като такава, тя следва да бъде възприемана като неустойка. Въпросната „неустойка“ да противоречала на чл. 33 ЗПК според който при забава на потребителя кредиторът да има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Твърди явно заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търсило още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава и то за действия, които кредитодателя може и да не е извършил. Счита, че в случая тази неустойка нямала присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции, тя била просто средство за обогатяване на кредитора и водела до скрито оскъпяване на кредита. ори да приемем, че въпросната неустойка всъщност не е неустойка, а такса, то съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора. В случая те не са точно и ясно определени, кредиторът 4 умишлено да е насочил към Тарифа, качена на уебсайта му, която можело да бъде ежедневно променяна и с това едностранно да влияе върху разходите по един вече сключен договор за кредит. В допълнение, изброените дейности изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания и др. по естеството си не касаели допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а за евентуално извършвани от кредитора действия във връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямали характеристиката „допълнителни услуги“ в полза на потребителя, а представлявали разходи, както самият кредитор ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попадали в изброените в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК услуги. Дори и да се приемело, че става дума за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то те са такива по управление на кредита и „таксуването“ им за сметка на потребителя противоречало и на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита. Предвид гореизложеното, счита, че клаузата на чл.

13, ал. 2 от Договора за кредит е нищожна на основание чл. 10а, ал. 2, чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК и се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 3 ЗЗП. Иска да се признае за установено, че клаузата на чл. 18, ал. 1 е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, а клаузата на чл. 13, ал. 2 - нищожна на осн. чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Претендира разноски и адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ********, сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по силата на който е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1400 лева, при фиксиран лихвен процент от 50% на 6 месечни вноски с дата на първо плащане 13.05.2024 г. и последна вноска на 14.10.2024 г., като в погасителния план да са посочени конкретните дати на падежите. След подписване на договора и усвояване на кредита, кредитополучателят да не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 6, поради което се е активирала предвидената в чл. 18 договорна неустойка. Оспорва твърденията договорът да е в противоречие с принципа за добросъвестност, справедливост и добрите нрави и твърди спорните клаузи да са индивидуално договорени.