Решение № 206 от 22.11.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Ловеч, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Гражданско дело № 20234300100108 по описа за 2023 година

ИСК с правно основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба вх. № 1532/ 13.03.2023 година (клеймо 09.03.2023 г.) от Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Д. М. - САК, със служебен адрес: ***, против: И. И. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с посочено правно основание чл. 45 от ЗЗД и цена на иска: 200 000 лева, ведно със законна лихва от датата на деянието 01.03.2020г., до окончателното погасяване на задължението, която към датата на подаване на иска е в размер на 61 333.34 лева. Посочва, че на 01.03.2020г. около 02:30 часа в с. З.П., Ловешка област, пред жилищен блок, находящ се на ул. ***, ответникът И. И. Г. го нападнал, като чрез намушкване с нож в лумбалната област умишлено му причинил две тежки телесни повреди, изразяващи се в отстраняване /загуба/ на десен бъбрек и разстройство на здравето постоянно опасно за живота от момента на нараняванията в областта на корема до оперативната намеса и известно време след това -престъпление по чл. 128, ал.

1 от НК.

За същото престъпление ответникът И. И. Г. е бил предаден на съд, приключило със Споразумение от 11.06.2021г. по НОХД № 20214330200136 по описа за 2021г. на Районен съд-Тетевен.

След като бил наръган с нож от ответника бил откаран в УМБАЛ „Д-р 1

Г. Странски“ гр. Плевен в силно увредено общо състояние, хемодинамичен шок, остър анемичен синдром и висока опасност за живота, опериран по спешност с много висок анестезиологичен риск по витални индикации.

Изписан бил от болницата на 23.03.2020 година след 22 дни, като освен физическите увреждания, тежкото възстановяване, претърпени болки и страдания, бил и със силно увредено психо-емоционално състояние. Оценява неимуществените вреди общо в размер от 200 000 лева.

Счита, че извършеното от ответника престъпление, за което е налице и влязла в сила присъда, покрива всички обективни и субективни признаци на деликта по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Налице е безспорно установено противоправно деяние, причинени вреди и причинно-следствена връзка между деянието и вредите. Деецът е действал умишлено при причиняване на телесните увреждания, като отново ще подчертая, че само благодарение на лекарите съм все още жив.

Моли да бъдат призовани на съд и бъде постановено решение, с което И. И. Г., ЕГН **********, бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените му в резултат на нападението от него неимуществени вреди в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева, ведно със законна лихва от датата на деянието 01.03.2020г. до окончателното погасяване на задължението, която към датата на завеждане на ИМ е в размер на 61 333.34 лева. Претендира и сторените по делото разноски в това число и заплатения адвокатски хонорар.

Приложени са писмени доказателства и се направени доказателствени искания.

На основание чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба, заедно с приложенията и с указания за възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права, които са му връчени на 28.03.2023 г.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът И. И. Г., ЕГН: **********, адрес: с. З.П., ул. ***, чрез пълномощника си адвокат Б. Ц. - Ловешка адвокатска колегия, л. № 14000*****; сл. адрес ***, е представил отговор на исковата молба, в който се посочва, че искът е процесуално допустим и е предявен от лице с правен интерес, но е неоснователен и недоказан и го оспорва изцяло по основание и размер. Прави възражение за прекомерност на предявения иск 2 при условие, че съдът го приеме за основателен и доказан и моли да бъде прието, че в този случай е налице хипотезата на чл. 51 от ЗЗД и ищецът е допринесъл за настъпване на вредите.

Изтъква, че както е било установено и по досъдебното производство, основна причина за влошените отношения между тях и за възникналите между ищеца и ответника конфликти, е фактът, че на 10.01.2020 г., ищецът Г.

П. Г., чрез въвеждане в заблуждение, отвлякъл съпругата на ответника И. М.

Г.а и с лек автомобил Б. с ДК№ ******** я превел през границата и транспортирал извън страната с цел проституция. Твърди, че по случая има образувано ДП№40/20г. по описа на РУ Ябланица, впоследствие преобразувано в следствено дело №34/20г. по описа на Окръжна Следствена служба-Ловеч, за престъпление по чл. 159б,ал.2,във вр.с чл.159а,т.2 от НК, което не е приключило и до момента. По време на разследването при разпита на Г. П. Г. като свидетел, а и при проведена очна ставка, той е заявил, че е подържал повече от 15 години интимна връзка с съпругата на ответника.

Впоследствие конфликтът между двамата продължил и това довело до фаталния инцидент, при който ищецът Г. П. пострадал след като при нараняването му е използван собствения му нож. Твърди, че в случая е налице съпричиняване от страна на пострадалия в изключително висока степен.

Счита иска за неоснователен по основание и размер тъй като не са представени доказателства относно твърдените „огромни, изключителни болки и страдания" и увреждания на психо емоционалното състояние. Не ясно по каква методика и как точно е формирана исканата сума от 200 000 лева.

Моли предявеният иск за бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан по основание и размер.

При условията на евентуалност, моли да се приеме, че е прекомерен по размер, налице е хипотезата на чл.51 от ЗЗД - ищецът е допринесъл за настъпване на вредите. Претендира на основание чл.78, ал.З от ГПК направените по делото разноски и заплатен адвокатски хонорар. Направени са доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцецът, не се явява, представлява са от адв. Т. Ч. от САК поддържа предявената искова претенция и моли да бъде уважена, претендира и направените по делото разноски. Представя писмена защита.

Ответникът И. И. Г. не се явява лично, представлява се от адв. Б. Ц., 3 който от името на доверителя си счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Алтернативно, в случай, че бъде приет за основателен да бъде намален по размер при условията на чл. 51 от ЗЗД, тъй като с действията си ищецът е допринесъл за настъпване на щетите. Претнидра направените разноски. Развива подробни съображения в писмана защита.

От събраните по делото доказателства: Протокол № 33/11.06.2021г. от СЗ по нохд № 136/2021г. по описа на Районен съд – Тетевен; Епикриза от УМБАЛ „Д-р Г. Странски", гр. Плевен НОХД № 136/ 2021 г. по описа на РСТетевен; показанията на свидетелите Д. П. Г., П. Г. М. и Я. Б. П., заключенията по съдебно-медицинската и съдебно-психологичната експертизи, както и становището на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:

Със споразумение, одобрено с протоколно определение № 33/ 11.06.2021 година по НОХД № 136/ 2021 година по описа на РС – Тетевен, И.

И. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, е признат за виновен в това, че на 01.03.2020 година около 02.30 часа в с.З.П., Ловешка област, пред жилищен блок, находящ се на ул. ***, чрез намушкване с нож в лумбалната област, умишлено е причинил тежка телесна повреда на Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, изразяваща се в отстраняване (загуба) на десен бъбрек и разстройство на здравето постоянно опасно за живота от момента на нараняванията в обрастта на корема до оперативна намеса и известно време след това, поради което и на основание чл. 128, ал.1 от НК, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК го осъжда на две години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от четири години и шест месеца изпитателен срок. От присъдата е приспаднат и срока за задържане.

По делото са депозирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. П. Г., П. Г. М. и Я. Б. П.. Свидетелите Д. Г.в и П. М., съответно брат и баща на ищеца, посочват, че след излизане от болницата около 6 месеца му трябвало да се оправи, като около 3-4 месеца не излизал от дома си, защото не можел да ходи. Налагало се да се грижат за него, като майка му и баща му живели около една година при него, за да му помагат. Имал нужда от физическа и финансова помощ. Преди инцидента работел в А., след това 4 започнал да вози хора. След инцидента около година – година и половина започнал да работи. Св. М. заявява, че не знае за връзки или пътуване на ищеца с жената на ответника.

Свидетелката П., поискана от страна на ответника, твърди, че ищецът отвлякъл дъщеря й, която живеела с отвтенка, за да проституира в Г.. По този повод тя подала сигнал в полицията в град Тетевен. Въщиля й се върнала след три дни. От полицията разбрала, че е минала границата заедно с ищеца на същия ден сутринта в три часа. След този случай около седмица след това, разбрала за процесния инцидент. След това дъщеря й не живеела веце с ответника, разделили се. Твърди, че няколко дни след като излязъл от болницата виждала Г. П. в едно заведение да пие кафе, карал бус и работел при баджанака си. Посочва, че не изглеждал да е в толкова лош вид, да е ранен.

По делото е изслушано заключение на допусната и назначен съдебномедицинска експертиза, от което се установява, че на Г. Г. са причинени: две рани в дясната поясна обраст, едната диагностицирана като прободно-порезна и проникваща в коремната кухина, другата – като порезна; две рани по външната повърхност на дясното бедро (описани като прободни) и порезна рана по дясната ушна мида. Извършена е операция по спешност, при която се установяват: ретроперитонеален (между гръбната част на коремната обвивка и гърба) кръвоизлив, нараняване на мускулус псоас (мускулатура около гръбначния стълб), на десния бъбрек и черния дроб, перфорация на жлъчния мехур и дуоденума (дванадесетопръсника). Счупване на 12-то ребро в дясно.

Пациентът е бил с остра кръвозагуба и в състояние на хеморагичен шок. По време на операцията са отстранени наранените: бъбрек и злъчният мехур, обшити са наранените съдове, мускулите, черен дроб и дуоденум. При втората операция коремът е затворен. На Г. са причени: проникване в коремната кухина нараняване; разстройство на здравето, постоянно опасно за живота от момента на нараняванията в областта на корема, до оперативното намеса и известно време след това, която опасност би се реализирала неизбежно с настъпване на смърт, ако не е оказана хирургична помощ; загуба на бъбрек - отстраняването на десния бъбрек по оперативен път се налагало по жизнени показания; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, произтичащо от загубата на жлъчния мехур.

5

Пострадалият Г. е бил в болнично заведение повече от 20 дни и е изписан в задоволително здравословно състояние, което позволява да продължи възстановяването му в домашно - амбулаторни условия. При съответните тежки травми, възстановяването е за месеци, възможно четири пет, като и след този период е необходим прецизен хигиенно-диетичен режим, който неминуемо го ограничава в ежедневните му ангажименти. Поради тази причина се приема и медико-биологичният признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Експертът е посочил, че човек може да живее с един бъбрек. Другият бъбрек може да поеме функцията на премахнатия и е способен да осигури около 75% от цялостната нужда за филтриране на кръвта. В хода на живота обаче постепенно настъпва така нареченото изхабяване, поради хиперфилтрация, която протича и това води до спад във функцията му. Обикновено подобни проблеми настъпват след повече от 20 и 25 години. При пациенти с един бъбрек могат да се наблюдават повдигане на артериалното налягане от бъбречен произход, поради което е необходим непрекъснатият му контрол. Специален хранителен режим е необходим след евентуалното развитие на бъбречна недостатъчност, като се съобразява приемът на белтъци, течности, редукция на приема на сол. Препоръчително е посещение при лекар с кръвни изследвания поне веднъж годишно. По подобен начин стои и въпросът с отстраняването на жлъчния мехур.