Решение № 150 от 02.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Пловдив , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно гражданско дело № 20215300501276 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба от Т. Н. Д., ЕГН **********, чрез адв. К.К., против Решение № 260843 от 16.03.2021 г., постановено по гр. дело № 17239/ 2019 г. по описа на ПРС, IV гр. с., с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове на жалбоподателя против З. Х. Н., ЕГН **********, с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване на вземания в размер на 4500 лева – главница, произтичаща от договор за заем от 08.07.2014 г., с падеж 28.02.2015 г., както и за обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху главното задължение за периода от 28.02.2015 г. до 29.05.2019 г., в размер на 1940,84 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 29.05.2019 г., до окончателното заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 5053 от 06.06.2019г. по ч.гр.д. № 8847/2019г. на Районен съд – Пловдив.

По изложените в жалбата оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение се иска неговата отмяна. Изразява се несъгласие с оценката на районния съд касателно показанията на разпитания по делото свидетел И. М.. Жалбоподателят счита исковата претенция за доказана по основание и размер, с оглед събрания по делото доказателствен материал, като в тази насока излага съображения и цитира съдебна практика, вкл. и относно приложението на чл. 162 ГПК. Претендират се разноски.

1

В законен срок е постъпил отговор на въззивната жалба от З. Х. Н., ЕГН **********, чрез особения представител адв. Ж.М., с който се моли същата да се остави без уважение като неоснователна, и се излагат съображения в подкрепа на атакуваното решение.

Окръжен съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК вр. чл. 269 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, настоящата съдебна инстанция приема следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове от жалбоподателя против З.

Х. Н., с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване на вземания в размер на 4500 лева - главница, произтичаща от договор заем от 08.07.2014 г., с падеж 28.02.2015 г., както и за обезщетение за забава, в размер на законната лихва, върху главното задължение за периода от 28.02.2015 г. до 29.05.2019 г., в размер на 1940,84 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 29.05.2019 г., до окончателното й заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 5053 от 06.06.2019г. по ч.гр.д. № 8847/2019г. на Районен съд – Пловдив. За установяване на процесното вземане е разпитан свидетелят И. М., чиито показания обаче не са кредитирани от районния съд. В тази насока исковата претенция е намерена за недоказана, респ. искът е бил отхвърлен. С въззивната жалба се оспорва този извод на съда.

Въззивният съд намира оплакванията на жалбоподателя против първоинстанционното решение за неоснователни. Районният съд с доклада си по делото е указал на ищеца – настоящ жалбоподател, за кои обстоятелства носи тежестта за доказване с оглед твърденията в исковата молба. Това са наличието на действително заемно правоотношение, установяване, че сумата по заема е дадена на ответника, и падежът на вземането. Ответникът е следвало да докаже своето изпълнение. С жалбата не се оспорва така извършеното разпределение на доказателствената тежест. За установяване на посочените обстоятелства, по инициатива на ищеца е разпитан свидетелят И. М.. Единствено от тези показания обаче не може в случая безусловно и безспорно да се установи наличието на конкретното, твърдяно с исковата молба заемно правоотношение. Още повече като се има предвид, че според свидетеля, ищецът често, а не инцидентно, бил давал пари на различни лица и работел като кредитен консултант.

В хода на производството не са събирани други писмени или гласни доказателства, които да подкрепят или допълнят изложеното от свидетеля.

С оглед на горното съдът намира, че при доказателствена тежест за ищеца, по делото не е проведено пълно и главно доказване на наличието на твърдяното заемно правоотношение между страните. Следователно исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна. В този насока, противно на твърденията във въззивната жалба, не намира приложение чл. 162 ГПК, тъй като искът не е установен по своето 2 основание.

Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който ще се потвърди.

Предвид изхода на спора в полза на жалбоподателя няма да се присъдят разноски. Въззиваемата страна не е сторила разноски за въззивното дело, поради което и не нея няма да се присъждат такива.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260843 от 16.03.2021 г., постановено по гр. дело № 17239/ 2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, IV гр. с.

Въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3