Решение № 547 от 11.11.2020, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

Номер 547

11.11.2020 г.

Град Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Плевен

III наказателен състав

На 30.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: Дария И. Митева Маринова

ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Дария И. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20204430201748 по описа за 2020 година

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството по делото е образувано въз основа на жалба от А. Д. К. от ****, ЕГН: **********, против Наказателно постановление № 18-0938-002089/ 08.05.2018г *** на ****грПлевен, с което на основание чл. 178, ал.2 , вр.чл.178, ал.1, т.5пр5 от ЗДвП му е наложено наказание Глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл 44 ал1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1пр1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – Глоба в размер на 10 лв.за нарушение на чл.100 ал1т1 от ЗДвП и на осн.чл 183ал1т1пр2 от ЗДвП е наложено административно наказание – Глоба в размер на 10 лв.за нарушение на чл.100 ал1т1 от ЗДвП

Жалбоподателят *** , редовно призован не се явява, не се представлява.

Административно - наказващият орган, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в предвидения от закона изискуем преклузивен седмодневен срок , от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва, пред компетентен орган , поради което е процесуално допустима и редовна .Като такава е проявила своя суспензивен и деволутивен ефект.

Съдът, след като обстойно прецени събраните по надлежен ред доказателства ,намира за установено от фактическа страна следното :

На 28.04.2018 в 18,30чв с.*** с посока на движение с*** като извършва 1 средното:При разминаване с насрещно движещ се л.а *** собственост на *** водач ***,не осигурява достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства,като влиза в насрещната пътна лента в следствие на което блъска странично и причинява ПТП с материални щети .

Управлява ППС с концентрация на алкохол 2,27 % промила установено с техническо средство дрегер 7410 №0380определило съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух .Не представя СУМПС и Контролен талон.

При така описаната фактическа обстановка и след прякото разкриване на извършителят на адм.нарушение, свид. *** издал АУАН № 2089/26.04.2018г. бланков № 503549. Въз основа на издаденият АУАН, АНО издал процесното НП № постановление № 18-0938002089/ 08.05.2018г, в което изцяло възприел фактическата обстановка и правните констатации, отразени в акта. Протокол за ПТП не бил съставен.

Възпроизведените с гласни доказателствени средства –разпити на свидетелите по време на съдебното следствие – показанията им се открояват с последователност, непротиворечивост,логическа обоснованост и с подчертана убедителност , поради което съдът ги кредитира, като достоверни и обективно дадени. С така дадените показания свидетелите изпълниха отредените им от закона функции да възпроизвеждат доказателства,макар и да не си спомнят подробности около процесното ПТП.Като за нарушението касаещо наличие на алкохол 2,27промила на водачката А.*** било образувано Досъдебно производство БП №32/18г,което приключило с влязла сила присъда по НОХД №141/18г по описа на Райнен съд Никопол.

Въз основа на описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът изпълни задълженията си и извърши служебна проверка, в хода на която установи. Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗДвП. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба от лице, носител на активна правна легитимация, пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което същата се счита процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е 2 извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното.

Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административнонаказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание в съответствие с материалните норми,съдът намира: АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон.

НП е редовно връчено лично на нарушителя на 26.08.2018г съгласно отбелязването направено в текста на НП.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, съотв. чл. 57 от ЗАНН относно задължителното 3 минимално изискуемо съдържание на АУАН и НП. При издаване на НП е нарушена нормата на чл.42,т.9 ЗАНН, съгласно който в АУАН се вписват „имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер“. Липсата на тези данни или не посочването на всички данни както е в конкретното НП и в текста на НП е нарушила правото за защита на понеслия имуществени вреди от нарушението и поставило съдът в невъзможност да го призове като свидетел за с.з. С оглед обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са настъпили.

Индикация за това е разпита на свид.*** които потвърждава, че са настъпили материални щети за л. л.а *** собственост на *** водач Данчо Ангелов Петков ЕГН 74012400 . Това е посочено в текста на АУАН и НП, но конкретните щети не са описани, не е посочено за кого са възникнали и не е съставен протокол за ПТП. В АУАН и НП са посочени само имената на водачът на другия автомобил,не е посочен неговият адрес , така че съдът да има възможност да го призове и разпита. В настоящото производство съдът няма възможност да санира и допълва действията, които АНО е пропуснал да извърши или опорочил, но дори да беше така , липсата на идентификационни данни за водача на другия автомобил би го поставила в невъзможност. Посоченият пропуск сам по себе си е достатъчно основание за отмяна на НП без съдът да коментира възраженията на жалбоподателя.

Извън посочените нарушения на императивните разпоредби на ЗАНН, които са основание за отмяна на атакуваното НП, съдът констатира и наличие на основания за отмяна по същество. Твърдяното от АНО нарушение в т.1от НП не е установено по безспорен начин дали е извършено от жалбоподателя. На следващо място от показанията на свид.*** не става ясно дали именно жалбоподателката е виновна за неспазване на дистанция, каквито са твърденията в т.1 от НП. Съществено в случая е , че свидетелите не са бил очевидеци на нарушението и в изпълнение на задължението си да установи състава на твърдяното нарушение, АНО би трябвало да извърши проверка по случая, в резултат на която да установи фактите. В АУАН и в НП, по АНП липсват каквито и да било индикации за опит да бъде извършена проверка, от което съдът прави заключение,както и съставен протокол за ПТП,което говори че такава не е направена.Още повече и тримата полицейски служителисвидетели не си спомнят нищо относно настъпилото ПТП.

При анализ на всички събрани доказателства и установени въз основа на тях факти съдът обосновава извод, че административно-наказващият орган недопустимо е санкционирал жалбоподателя, на база на предположения на актосъставителя, без да бъде доказано по безспорен начин съставомерността на установеното с АУАН деяние. Обективни доказателства в тази насока липсват. Липсват доказателства изобщо да е извършвана проверка, като АНО изцяло е абдикирал от задължението си да докаже съставът на твърдяното адм.нарушение и е допуснал да санкционира жалбоподателката на база на предположения. Административно-наказателната отговорност на едно лице следва да се ангажира при безспорно установено от него нарушение, а не да се основава на предположения. В тежест на наказващия орган е да ангажира годни доказателства, от които по несъмнен начин да се установи автора и съставомерността на деянието, което не е сторил 4 в настоящия случай.

В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.).

Не на последно място в НП е допуснато съществено процесуално нарушение на чл57 т6 не е посочена правилно наказващата норма , ангажирана отговорност за нарушението на чл44 ал1 от ЗДвП,чл 178 ал2вр с чл 178 ал1т5пр5 от ЗДВП.Алинея 2 на чл 178 касае скучайте на повторно нарушение.Ако е извършено повторно то следва да се ангажира отговорността на нарушителя 178ал2 т6 вр с чл 178ал1т6 и т10 от ЗДвП,а не както е посочено като нарушена норма в НП. Повторността е квалифициращ признак на деянието от обективна страна и на практика този признак е включен в обвинението срещу санкционираното лице едва с издаването на окончателния властнически акт, поради което и грубо е погазено правото му на защита в административно – наказателното производство. В АУАН липсват каквито и да е било факти, които да бъдат квалифицирани под квалифициращия признак „повторност”, а фактите по отношение „повторността” се появяват едва в приетата от административно – наказващия орган фактическа обстановка в обстоятелствената част на наказателното постановление и така да се каже „допълват” фактическата обстановка, приета от актосъставителя.

Поради тези съображения съдът намира, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно в частта, с която на жалбоподателя е възведен квалифициращия признак „повторност” за извършено нарушение на чл.44 ал1 от ЗДвП.