Решение № 3804 от 30.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3804 гр. Пловдив, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330100308 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба К. П. срещу Кредисимо ЕАД и Ай Тръст ЕООД. Иска от съда да бъде прогласена нищожността на договор за потребителски заем № ***/22.11.2022 г., тъй като счита, че договорът противоречи на добрите нрави, заобикаля закона, съдържа неравноправни клаузи и нарушава редица разпоредби от ЗПК. Моли също да бъде прогласена нищожността на договор предоставяне на поръчителство, като счита, че същият е лишен от правно основание, съдържа неравноправни клаузи, противоречи на добрите нрави, обезпечава нищожна кредитна сделка.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът Кредисимо ЕАД на първо място не оспорва сключването на двата договора, твърди, че по договора е платена сумата от 100 лв, оспорва договорът да е недействителен на сочените от ищеца основания, като развива подробни съображения в тази връзка, признава, че в ГПР е включена само възнаградителната лихва.

Претендира разноски и възразява за прекомерност адвокатския хонорар.

Предявява насрещен иск, с който моли въз основа на сключения между страните договор за заем да осъди ищеца да заплати на Кредисимо ЕАД сумата от 500 лв, представляваща чиста стойност на кредита по договора от 21.12.2022 г., ведно със законната лихва. Сочи, че по договора е обявена предсрочна изискуемост поради неизпълнение, вземането е цедирано на „АСВ“ АД, за което ищецът бил уведомен, а впоследствие вземането било изключено от обхвата на цесията.

Ответникът Ай Тръст ЕООД също подава ОИМ. Оспорва иска по основание, не оспорва сключването на двата договора, сочи, че обезпечението 1 е възможност, а не задължение за кредитополучателя, поради което възнаграждението на поръчителя не следва да се включено в ГПР. Счита, че наличието на свързаност между двамата ответници само по себе си не води до скрито оскъпяване на кредита, тъй като двете юридически лица са отделни, със собствено имущество. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски, като възразява за предпоставките по чл. 38 ЗА.

Ищецът е подал отговор на насрещния иск. Възразява, че не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като е изпълнявал задълженията си по договора.

Прави възражение за прихващане с недължимо платени по двата договора суми, а именно 120,19 лв. за възнаградителна лихва и 500 лв. за възнаграждение за поръчителство.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното.

Предявени са искове за нищожност на първия договор с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 и пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 146 ЗЗП и чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД; по втория договор искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД, чл.146 ЗЗП, чл. 138, ал.2 ЗЗД. По насрещния иск е предявена претенция по чл. 23 ЗПК. За основателността на исковете следва да се установи сключването на договорите, основания за тяхната нищожност. По насрещният иска следва да се установи още усвояване на заетата сума и настъпване падежа за плащането й.

Безспорно е между страните, че са сключени сочените в исковата молба договори за кредит и за предоставяне на поръчителство, както и че в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя.

Въз основа на тези факти, може да се направи извода, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание 26, ал.1, пр.1 ЗЗД – поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като ГПР не е правилно посочен. В него не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, което според съда също съставлява разход по кредита. Това извод следва от факта, че в договора за кредит се предвижда като вариант на обезпечение – сключването на договор за предоставяне на поръчителство между длъжника и одобрено от кредитора юридическо лице. В последния случай договорът с това юридическо лице следва да се сключи до 48 часа от подаване заявлението за кредит, а срокът за одобрение в този случай е до 24 часа от предоставяне обезпечението. Изложеното води до извод, че изборът на обезпечение чрез одобрено от кредитора лице дава възможност за по-бързо отпускане на кредита. В случая това лице е свързано с кредитора, доколкото съгласно обявената в Търговския регистър информация кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД.

От една страна, кредиторът е одобрил като обезпечение именно свързаното с него лице, на което е едноличен собственик, от друга страна, това обезпечение създава приоритет за потребителя за по-бързо разглеждане искането му за кредит. В същото време, възнаграждението за поръчителя е допълнителна печалба за самия кредитор, който икономически поръчителства сам на себе си.

Всичко изложено определя обезпечението като разход по кредита, чието 2 невключване в ГПР води до недействителност на договора за кредит. Искът е основателен.

Договорът за предоставяне на поръчителство също е недействителен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие с нормата на чл.138, ал.2 ЗЗД, тъй като обезпечава нищожен дълг. Този иск също е основателен.

По отношение на насрещния осъдителен иск, от ССЕ се установява, че ищецът е усвоил сумата от 600 лв., като е върнал само 100 лв. Не се доказват възраженията му да е платил по-големи суми. Ищецът не спори, че вземането принадлежи на ответника „Кредисимо“ ЕАД. Това се установява и от писмените доказателства, влк. споразумението, с което вземанията по процесния договор за кредит се изключват от цесията с третото лице. Не следва да се обсъжда дали сумата от 100 лв. е погасила именно задължението за главница, доколкото самият кредитор я е приспаднал и претендира остатък от 500 лв., чието плащане потребителят не доказа. Тази сума следва да се присъди, ведно със законната лихва.

При този изход на спора право на разноски по главните искове има ищецът. Всеки от ответниците следва да плати по 50 лв. държавна такса и по 33 лв. за експертиза, тъй като част от депозита за експертиза е по възражението за прихващане, което е неоснователно.

Ищецът е уговорил адвокатски хонорар по чл.38 от ЗА, чиито предпоставки не бяха оборени от ответниците. Следва обаче да се уважи възражението за прекомерност, тъй като защитата по двата иска е идентична, основана предимно на писмени доказателства и признанията на ответниците, че в ГПР се включва само възнаградителната лихва. Правната и фактическа сложност на делото е ниска, а цената на исковете - минимална. Не се е явил и процесуален представител на ищеца в заседанията. Ето защо следва да се определи общ хонорар от 600 лв. по двата иска, или 720 лв. с ДДС. Не следва хонорарът да е по-нисък с оглед броя на исковете и на съдебните заседания.

Възнаграждението е платимо съгласно разликата в цената на исковете, както следва: 420 лв. от „Кредисаимо“ ЕАД и 300 лв. от „Ай Тръст“ ЕООД.

На ответника „Кредисимо“ ЕАД се дължат изцяло сторените разноски по насрещния иск – 50 лв. за такса, 100 лв. за експертиза и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, платими от ищеца.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:175330437, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, по предявения от К.

Б. П., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, че Договор за потребителски кредит с № ***/22.11.2022г., сключен между тях, е недействителен, поради противоречие със законовите изисквания за посочване в потребителския договор на годишния процент на разходите по кредита.

3

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:175330437, да плати на:

К. Б. П., ЕГН **********, сумата в размер на 50 лв. за държавна такса и 33 лв. за експертиза;

Еднолично адвокатско дружество ***, сумата в размер на 420 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), Бизнес център „България", по предявения от К. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.26, ал.1, вр. с чл.138, ал.2 от ЗЗД, че Договор за предоставяне на поръчителство от 22.11.2022г., сключен между тях, е нищожен поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, да плати на:

К. Б. П., ЕГН **********, сумата в размер на 50 лв. за държавна такса и 33 лв. за експертиза;

Еднолично адвокатско дружество ***, сумата в размер на 300 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

ОСЪЖДА К. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:175330437, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, по предявения от дружеството иск с правно основание чл.23 ЗПК, сумата в размер на 500 лв. – чиста стойност на кредита по Договор за потребителски кредит с № ***/22.11.2022г., ведно със законната лихва от 20.06.2024г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА К. Б. П., ЕГН **********, да плати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:175330437, разноски, както следва: 50 лв. за държавна такса, 100 лв. за експертиза и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

УКАЗВА на ищеца, че може да плати сумите, за които е осъден, по следната банкова сметка: IBAN: BG86 STSA 9300 0021 8677 74, BIC:

STSABGSF, при Банка „ДСК" ЕАД.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4