Определение № 756 от 18.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 756 гр. София, 18.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002104350 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Л. Ц., подадена чрез процесуален представител адв.

Х. Т. срещу решение № 434/09.06.2025г., постановено по в.гр.д. № 598/2025г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 2558 от 02.12.2025г. по гр.д. № 5098/2024г. по описа на Районен съд – Бургас, с което по предявения от М. Р. Л. с ЕГН [ЕГН] против А. Л. Ц. с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 59, ал. 9 от СК /ред., ДВ, бр. 24/2019г./ е изменен определения с решение № 1279/09.06.2023г. по гр.д. № 8334/2022г. по описа на Районен съд – Бургас чрез утвърдено от съда споразумение между страните по чл. 51 от СК режим на лични отношения между бащата М. Р. Л. и детето Д. М.

Л. с ЕГН [ЕГН], родено на .....................г, като е определен следния режим на лични отношения: в срок до три месеца от влизане в сила на решението, всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 13:00 часа, в присъствието на придружител – майката или посочен от нея неин роднина, като извън този режим, бащата може да поддържа лични контакти с детето след допълнителна уговорка с майката;

- след изтичане на три месеца от влизане в сила на решението, в продължение на нови три месеца, бащата ще взима детето от дома на майката всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 13:00 часа, като срещите ще се провеждат без присъствието на майката;

- след изтичане на общо шест месеца от влизане в сила на решението, бащата ще взима детето от дома на майката всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа и ще го връща 1 в дома на майката до 17:00 часа в неделя, като детето ще преспива в дома на бащата;

- един месец през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като този период от един месец следва да започне най-рано от лятото на 2025г. и да е предварително уговорен с майката;

- всяка нечетна година на Коледни празници бащата ще взима детето от дома на майката от 10:00 часа на 24-ти декември и ще го връща обратно до 17:00 часа на 26-ти декември, като този режим ще се прилага най-рано от 2025г.;

- всяка четна година на Нова година бащата ще взима детето от дома на майката от 10:00 часа на 31 декември и ще го връща обратно в дома на майката до 17:00 часа на 01 януари, като този режим ще се прилага най-рано от 2025г.;

- за Великденските празници бащата следва да взима детето всяка четна година в петък в 10:00 часа от дома на майката и да го връща обратно там в неделя до 17:00 часа, като този режим ще се прилага най-рано от 2026г.;

- на рождения ден на детето – 24.09. – всяка четна и нечетна година бащата ще има право да го взима от дома на майката в 10:00 часа и да го връща на същия ден в 17:00 часа.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен.

Касационният жалбоподател поддържа, че в случая въззивният съд не е намерил баланса между желано и възможно, като не е отчел, че бащата не спазва досега определения режим и затова досега не е изградена близост между родител и дете. Счита, че няма гаранция, че бащата ще спазва и в бъдеще така постановения режим на лични отношения, а безспорно детето не възприема бащата като родител. Поддържа, че този факт би увредил интереса на детето, особено в хипотеза, че постепенните етапи на определения режим на лични отношения не бъдат спазени стриктно. Съдът също не е съобразил, че декларираното от бащата негово желание за осъществяване на контакти с детето не обуславя предвидимо поведение в интерес на детето.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация М. Р. Л., чрез процесуален представител адв. С. К., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Счита, че същото му обезпечава възможността да има по-чести срещи със сина си и регламентиран режим за осъществяване на контакт с детето, какъвто би следвало да бъде гарантиран на всеки баща.

Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] не изразява становище по касационната жалба.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен 2 акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд, включително и чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК, е приел за установени следните факти: страните са родители на детето Д. Л., родено на ...................г. /понастоящем на 4 години/; с постановеното по гр.д. № 8334/2023г. по описа на РС – Бургас решение № 1279/09.06.2023г. е утвърдено постигнато между родителите на детето споразумение по чл. 51 от СК, по силата на което родителските права по отношение на детето са предоставени за упражняване на майката, при която е определено и местоживеенето му, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца – от 10:00 часа до 13:00 часа, в присъствието на придружител – майката или посочен от нея неин роднина, като извън този режим бащата може да поддържа лични контакти с детето след допълнителна уговорка с майката. Към този момент детето е било на 1 година и 8 месеца.

С твърдяно основание за настъпило изменение в обстоятелствата – трайна промяна изразяваща се, както във физическо и ментално израстване на детето, което от своя страна предполага нуждата от пълноценното му участие при оглеждането му, с цел връзката помежду им да не бъде прекъсвана, така и в неизпълнението на вече утвърдения режим на лични отношения с бащата от страна на майката и семейството й, ищецът предявил иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК с искане за постановяване на разширен режим на лични отношения с детето, в който детето да общува с бащата и да осъществява контактите си с него по-често самостоятелно, без присъствието на майката или трети лица, в т.ч. детето да може пребивава при баща си с приспиване.

От приет по делото социален доклад, изготвен от ДСП – [населено място] от 12.11.2024г. и от изслушването на всеки от родителите по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, съдът приел за установено, че детето е много привързано към своята майка, записано в първа група в детска градина „Слънце“, но трудно се адаптирало и не се чувствало добре, тъй като по данни на майката е свикнало да общува с по-големи деца, а децата в градината много плачели и не играели. Майката има родено второ дете през месец 05.2024г. от връзката й с нов партньор.

Посочено е, че страните не поддържат никаква комуникация помежду си, като и двамата родители имат желание и възможност да полагат грижи за детето Д., с подкрепата на своите родители. Бащата е полагал грижил за детето от раждането му до навършване на една година, когато с майката се разделили, като в този период, когато са живели заедно се е случвало да гледа детето сутрин, докато майката спи; тогава си играели с него, хранил го е; детето го познава и майката признава този факт. Последната среща на ищеца с детето е била на 26.12.2023г., в присъствието на майката на детето и непълнолетните й братя. Работата му позволява сам да определи в кои часове да работи и кога да почива. Оттогава не е виждал детето, защото майката не отговаряла на обажданията му. Получавал е заплахи да подпише 3 пълномощно детето да излиза извън страната. В хода на изслушването й майката споделила, че живее в жилището на родителите си, работи като международен модел, често пътува в чужбина по целия свят и се снима за известни марки. Когато отсъства грижи за детето полага майка й, към която детето е силно привързано, както и към братята /на 7, 10 и на 12г./ и сестра й /на 13 г./. Между детето и бащата няма изградена никаква връзка и затова тя няма доверие да остави детето си само с бащата и иска срещите им да са в присъствие на придружител – тя, или майка й, или баща й. Споделила е, че детето се обръщало към дядо си с обръщението „тате“.

От събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.

Л. /майка на ищеца/ и П. Ц. /майка на ответницата/ въззивният приел за установено, че бабата по бащина линия е присъствала на срещите между бащата и детето, на които е присъствала и майката. В нейно присъствие според свидетелката Л. детето не можело да обърне внимание на баба си и на баща си, като било ангажирано и с братчетата на майка си, които са непълнолетни. Майката е отказвала да приема подаръци и пари за детето или ако е приемала е искала да ги изхвърли, с цел детето изобщо да не познава баща си и неговите роднини. В дома на бащата имало отлични условия за отглеждане на детето и тя има възможност непрекъснато да помага на сина си в грижите за детето. Родителите на майката категорично не желаели да имат контакти със семейството на бащата и ги било срам, че познават семейството на ищеца. Свидетелката била блокирана от ответницата, защото когато й пише съобщения във връзка с детето те оставали недоставени. Свидетелката заявила, че детето познава баща си и нея, като последно тя го е виждала на рождения му ден.

От показанията на свидетелката Ц. – баба на детето по майчина линия приел за установено, че ответницата живее заедно с родителите си в тяхното жилище, заедно с другите й четири ненавършили пълнолетие деца. Майката има нов партньор до себе си, който обаче не живее у тях, а пребивава в Англия и когато се връща в България, заедно с А. живеят в [населено място]. В тази ситуация детето оставало в Бургас при нея, а понякога било с майка си.

Когато е присъствала на срещите на детето с бащата, последният не е докосвал детето, не е помагал на дъщеря й, а се налагало тя да го подпомага. Детето не познавало баща си и дори не си спомняло как изглежда. След като детето тръгнало на детска градина, то имало проблем с оставянето и искало винаги да е с близък човек; можело да се храни само и да ходи само до тоалетна. Комуникирало вербално и изразявало ясно предпочитанията си.

При тези факти, от правна страна въззивният съд извел изводи, че задача и на двамата родители е да поддържат нормални междуличностни отношения, които да не се отразяват на връзката на всеки от тях с детето и най-вече да се стремят такава не само да не бъде прекъсвана с родителя, комуто не са предоставени родителските права, но и да бъде съхранена, надграждана и затвърждавана. Затова обосновал, че определеният с бракоразводното решение режим на лични отношения, към настоящия момент се явява ненужно рестриктивен и ограничителен. Запазването му занапред с оглед нарасналата възраст на детето /на 4г./, което вече е по-самостоятелно, вкл. посещава детска градина извел, че не е в негов интерес, тъй като на практика с този режим, който е подходящ по4 скоро за дете в бебешка възраст /до 3г./, бащата практически е лишен от адекватна възможност да поддържа необходимия по обем и интензитет личен родителски контакт с детето, вкл. и с оглед пола му. Изтъкнал, че е в интерес на детето режим с постепенно отпадане на условието бащата да осъществява контакти в присъствие на майката и/или неин роднина, както и при самостоятелно нощуване при бащата. Посочил, че опасенията на майката дали бащата ще съумее да изгради нужната връзка и доверие с детето, докато дойде моментът за самостоятелни нерегулирани от майката срещи, не може да съставлява основание за санкциониране на бащата чрез запазване на сегашния режим, тъй като същият вече не е в интерес на детето. Съобразил в тази връзка установеното по делото, че съществуващият режим не дава възможност на бащата за пълноценен родителски контакт, доколкото не позволява на детето да общува само и единствено с бащата в отделна, различна от установената с майката и нейните роднини семейна среда. При осъществените срещи с детето в присъствието на майката и/или нейни близки отбелязал, че бащата фактически не успява да осъществи личен контакт с детето и да установи, изгради, нито да поддържа самостоятелна връзка с детето си, а единствено присъства като наблюдател на отношенията между детето и майката/ нейните роднини. Като аргумент в полза на тезата, че съществуващият режим е отчуждаващ за детето изтъкнал установеното, че детето е започнало да нарича дядо си по майчина линия „тате“. Отчел това обстоятелство като сигнал, че детето е започнало да губи идентичността на рождения си баща и връзката си с него, което ако продължава, би се отразило негативно на личностното му развитие и на връзката му с бащата. Заключил, че сегашният начин на осъществяване на режима на лични отношения не е адекватен на интереса на детето, вкл. и за определяне на неговата идентичност, тъй като по никакъв начин не може да доведе до пълноценно общуване между баща и син, на изграждане на самостоятелна емоционална връзка помежду им и нейното затвърждаване. Отчитайки, че режимът на личните отношения трябва да осигури възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители, отбелязал като естествена потребност на всяко дете да общува и с двамата си родители. По тези съображения виждането в отсъствие на майката/нейни роднини и впоследствие и вземането на детето от бащата с нощуване приел, че съставляват неразделна част от поддържането на лични отношения между детето и бащата като родител, комуто не са предоставени родителските права, а с оглед защита интереса на детето извел значимостта на факта при какви условия ще се осъществява контактът с баща му. Тъй като целта е този контакт да е адекватен на потребността на детето да изгради и поддържа емоционална връзка с бащата приел, че в случая са налице основания за промяната му, както поради нарасналата вече т.нар. „градинска“ възраст на детето, в която то е станало посамостоятелно и осъзнато като личност, така и поради непригодността на сегашния режим на лични отношения съобразно нуждите и потребностите на детето от пълноценен, а не ограничен личен контакт с баща си. Съобразил на следващо място, че по делото няма данни за вредно поведение на бащата, което да застрашава или води до накърняване на интереса на детето, нито е установено той да не разполага с необходимия родителски капацитет за отглеждането и възпитанието му, което да съставлява причина за запазване на сегашния 5 рестриктивен режим. Добавеното време за срещи в празничните дни, вкл. и рождения ден на детето, както и времето през лятото, приел, че би се отразило позитивно на правото на самото дете, което е от мъжки пол да прекарва достатъчно време за поддържане на необходимата връзка само с баща си. Заключил, че е установена нужда от определяне на поразширен режим с оглед възможността за създаване и поддържане на пълноценен родителски контакт и емоционална връзка между детето и бащата, каквато сегашният режим не би могъл да осигури, поради което и същият вече не е в интерес на детето съобразно критериите по § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, в който смисъл постановил и крайния си акт.