Решение № 1849 от 15.12.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1849 гр. Велико Търново, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20254110102078 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Й. С., в която се излагат твърдения, че с постановление от 29.01.2015г. по изпълнително дело ***, по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, му е възложен самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, представляващ *** в ***, ***. Навеждат се доводи, че след възлагане на имота е установил фактическа власт и спрямо намиращия се в същата сграда самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ гараж на едно ниво с площ 15,67 кв. м., придобит от Д. И. с договор за продажба от *** и с учредено право на ползване на Р.

И.. Изтъква се, че имотът е владян необезпокоявано и непрекъснато от ищеца в срока по чл.

79, ал. 1 от ЗС, поради което той е станал негов собственик, а вещните права на ответниците са погасени. С оглед изложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника Д. И., че ищецът е собственик по давност на процесния имот, да приеме за установено по отношение на ответника Р. И., че учреденото с договора за продажба от *** право на ползване спрямо гаража е погасено, както и за присъждане на разноски.

Ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК, представят отговор чрез назначения особен представител, в който оспорват основателността на исковите претенции. Излагат се доводи, че правото на собственост спрямо гаража не е придобито по давност, защото ищецът е станал негов собственик въз основа на извършената публична продан, с ограниченията от учреденото право на ползване, по отношение на което липсват предпоставки за погасяване.

Поради изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

Предмет на делото са субективно съединени иск за собственост по чл. 124 от ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 от ЗС и иск по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 3 от ЗС.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

С договор от *** И. Д. И., със съгласие на съпругата си Р. Д. И., продал на дъщеря си Д. И.

И. самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *** и *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, представляващи *** и ***, намиращи се в ***, ***. На продавача и на Р. И. със сделката е учредено безвъзмездно и пожизнено право на ползване спрямо имотите. С постановление от 29.01.2015г. по изпълнително дело ***, по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, влязло в сила на 21.04.2015г., на ищеца е възложен апартаментът.

През пролетта на същата година Д. С. започнал да живее със семейството си в жилището и след като констатирал, че гаражът не се ползва, сменил ключалката и започнал да съхранява в него своя автомобил и други движими вещи, без противопоставяне от страна на ответниците.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Ищецът е установил фактическа власт спрямо имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС като от пролетта на 2015г. го завладял и започнал открито и без противопоставяне от ответниците да го ползва по предназначение. В случая не е оборена и презумпцията по чл.

69 от ЗС, поради което следва да се приеме, че владелецът е държал гаражът като свой.

Владението спрямо вещта е упражнявано явно /не е установено по скрит начин/, непрекъснато /не е изгубвано по смисъла на чл. 81 от ЗС/ и необезпокоявано /не е установено по насилствен начин спрямо собственика или ползвателя/ през посочения в чл.

79, ал. 1 от ЗС срок, поради което ищецът е придобил собствеността й на оригинерно основание по давност. Поради това предявеният установителен иск за собственост е основателен и следва да бъде уважен. Към момента на учредяване на правото на ползване спрямо гаража, ответникът Р. И. е разполагал с възможност да упражнява фактическа власт спрямо веща. След публичната продан на жилището, обаче ползвателят се е дезинтересирал от ползването на гаража, което довело до погасяване на учреденото му ограничено вещно право с изтичане на срока по чл. 59, ал. 3 от ЗС. Изложеното води до основателност и на предявения в тази насока установителен иск от позовалия се на давността ищец.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца по 404,07 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна такса и възнаграждение за особен представител.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по отношение на Д. И. И. с ЕГН: ********** от ***, ***, ет. 2, ап. 3, че Д. Й. С. с ЕГН: ********** от ***, ***, чрез давностно владение в срока по чл. 79, ал. 1 от ЗС, е придобил правото на собственост спрямо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, с адрес на самостоятелния обект – ***, ***, ет. 0, гараж 1, намиращ се в сграда с идентификатор 2

***, с предназначение - жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – гараж, на едно ниво, с площ 15,67 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***.11, под обекта – няма, над обекта - ***.1.

Приема за установено по отношение на Р. Д. И. с ЕГН: ********** от ***, ***, ет. 2, ап. 3, по предявения иск по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 3 от ЗС от Д. Й. С. с ЕГН: ********** от ***, ***, че учреденото й с договор за продажба на недвижим имот от ***, за който е съставен нотариален акт ***, ***, на нотариус Диана Раднева с район на действие района на Великотърновски районен съд, вещно право на ползване спрямо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, с адрес на самостоятелния обект – ***, ***, ет. 0, гараж 1, намиращ се в сграда с идентификатор ***, с предназначение - жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – гараж, на едно ниво, с площ 15,67 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***.11, под обекта – няма, над обекта - ***.1, е погасено поради неупражняването му в 5-годишен срок.

Осъжда Д. И. И. с ЕГН: ********** от ***, ***, ет. 2, ап. 3, да заплати на Д. Й. С. с ЕГН:

********** от ***, ***, сумата от 404,07 лв. /четиристотин и четири лева и седем стотинки/, представляващи направени по делото разноски.

Осъжда Р. Д. И. с ЕГН: ********** от ***, ***, ет. 2, ап. 3, да заплати на Д. Й. С. с ЕГН:

********** от ***, ***, сумата от 404,07 лв. /четиристотин и четири лева и седем стотинки/, представляващи направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3