Решение № 170 от 12.06.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Сливен, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20262230200315 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба, подадена от А. Й. А., с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 26-0455-000020/26.01.2026 г. на Началник РУ в ОДМВР Сливен, РУ Твърдица, с което на основание чл. 183, ал. 4, т.6 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 51.13 евро/100.00 лева за извършено административно нарушение по чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т.1, пр.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 15.34 евро/30.00 лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП както и са му отнети общо 8 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по отношение на нарушението по т.1 от НП, а именно това по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

Административно-наказващият орган - ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Районна прокуратура - Сливен, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и анализира събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

1

На 12.01.2026 г. полицейските служители св.Д. С. и св.К. К. били на смяна, като изпълнявали служебните си задължения по контрол спазването правилата за движение по пътищата в с.С.. Около 09:35 часа полицаите се разминали с лек автомобил „Ауди А4“, с рег. номер *****, който се движил по ул.“Георги Димитров“ в посока изток-запад. Разминавайки се с процесния автомобил полицаите забелязали, че водачът държал с дясната си ръка мобилен телефон и провеждал телефонен разговор. В тази връзка последвали и спрели автомобила. Установили, че водач на МПС „Ауди А4“, с рег. номер ***** е А. А.. Полицаите обяснили на водача повода за спирането му, като същият категорично отрекъл да е говорил по телефона, като им заявил че е набирал по телефонното устройство. Впоследствие посочил, че телефонът му бил изключен. Органите на реда поискали за проверка СУМПС на жалбоподателя, но същият не им го представил, тъй като не го носел.

За така извършените нарушения от страна на жалбоподателя бил съставен АУАН № GA3327446/12.01.2026 г. за извършено нарушение на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП и за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя, който отказал да го подпише и отказа му бил удостоверен от подписа на свидетел.

Въз основа на така съставения на 12.01.2026г. АУАН Серия GA3327446, на 26.01.2026 г. Началник РУ в ОДМВР Сливен, РУ Твърдица, възприел идентична на изложената в акта фактическа обстановка и издал обжалваното НП № 26-0455-000020 срещу жалбоподателя, като за извършено нарушение по чл. 183, ал.4, т. 6 от ЗДвП, на основание чл. чл. 183, ал.4, т. 6 от ЗДвП му наложил глоба в размер на 51.13 евро/ 100,00 лева и за извършено нарушение по чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. чл. 183, ал.1, т. 1, пр.1 от ЗДвП му наложил глоба в размер на 15.34 евро/ 30,00 лева. НП било лично получено на 10.03.2026 г.

Съдът, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на съдебното дирене по настоящото дело не беше оборена доказателствената сила на съставения АУАН относно констатираните нарушения.

Съдът кредитира показанията на полицейските служители изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се и са във връзка с предмета на делото.

Безспорно се установи от разпита на актосъставителя С. и на свидетеля К., че на 12.01.2026г. са изпълнявали служебните си задължения на територията на с. С.. При разминаването на патрулния автомобил с този на 2 жалбоподателя, св. Д. С. забелязал водачът да държи с дясната си ръка мобилен телефон и съответно да провежда разговор. По повод на това установено нарушение последвали и съответно спрели автомобила за проверка. От показанията на свидетеля С. се установи, че първоначално жалбоподателят категорично отрекъл да е говорил по телефона, като заявил че е набирал по телефонното устройство, а впоследствие посочил, че телефонът му бил изключен. Свидетеля Д. С. в показанията си сочи, че по време на проверката в автомобилът е имало и жена, но не сочи със сигурност, че това е била допуснатата до разпит св. Р. Й.а. Свидетелят К. твърди, че не помни дали по време на проверката жалбоподателят е бил сам или е имало някой с него.

Съдът не кредитира показанията на допуснатата свидетелка Р. Й.а, в частта в която сочи, че „мъжът ми има навика да си подпира ръката на вратата и така да кара“, тъй като на първо място тя живее на семейни начела с жалбоподателя и съответно е заинтересована от изхода на делото и на второ място шофьорите в България, които не управляват автомобили с десен волан могат да подпират на вратата на автомобила единствено лявата си ръка. В случая полицейският служител категорично в разпита си сочи, че жалбоподателят е държал в дясната си ръка мобилния телефон.

По отношение на констатираното нарушение, посочено като такова по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, съдът намира следното.

Съдът констатира, че в обстоятелствената част на АУАН и на НП изрично е посочено, че едно от нарушенията на жалбоподателя се изразява в това, че водача на моторното превозно средство използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му и същото е квалифицирано като такова по чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП – Наказва се с глоба 100 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. В тази връзка съдът съобрази, че съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 год. на ВАС по т.д. № 1/2020 год., ОСС, I и II колегия, в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН, районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, в която е посочено, че съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай безспорно е установено, че жалбоподателят използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му и същото следва да се квалифицира като такова по чл.104а от ЗДвП.

3

Ето защо съдът намира, че следва да измени обжалваното наказателно постановление в тази част, като преквалифицира деянието на жалбоподателя като такова по чл.104а от ЗДвП и да запази основанието за налагане на административното наказание на такова по чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП, за което е предвиден размер на административното наказание, а именно „Глоба“ в размер на 100,00 лева.

Съгласно чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 1 от НПК, с решението съдът е длъжен да се произнесе на коя от страните възлага разноските по делото.

Възлагането зависи от това дали наказателното постановление е потвърдено, изменено или отменено. Ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено разноските се възлагат на жалбоподателя, защото с поведението си е станал причина те да бъдат направени (ТР № 3/1985 год. по н.д. № 98/84 год., ОСНК). С оглед на това съдът следва да отхвърли като неоснователно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски в производството (в този смисъл Определение от 25.01.2022 год. по ЧКАНД № 205/2021 год. по описа на СлАС).

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0455-000020/26.01.2026 г. на Началник РУ в ОДМВР Сливен, РУ Твърдица, в частта с което на А. Й. А., с ЕГН **********, с адрес гр.***** на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 51.13 евро/100.00 лева за нарушение на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП и му са отнети общо 8 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние от чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП на нарушение по чл. 104а от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

26-0455000020/26.01.2026 г. на Началник РУ в ОДМВР Сливен, РУ Твърдица, в частта с което на А. Й. А., с ЕГН **********, с адрес гр.***** на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 15.34 евро/30.00 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски в производството като НЕОСНОВАТЕЛНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5