Решение № 155 от 15.05.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. С., 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500043 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 10008/20.01.2021 г. по гр. д. № 1/2020 г. М. районен съд е отхвърлил предявеният от М. А. Ю. против „Горубсо – М.“ АД иск с правно основание чл. 200 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 500 000 лева, представляваща неимуществени вреди за влошеното му здравословно състояние, изразено в непрекъснати болки и страдания от 1992 г. до настоящия момент, считано от датата на влизане в сила на последното съдебно решение в тази насока – Решение № 1223/25.10.1993 г. по гр. д. № 2331/1992 г. – като неоснователен и недоказан.

Със същото решение /поправено в тази част с Решение № 10025/23.04.2021 г./ е отхвърлен иска с правно основание чл. 200 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 960 лева, представляваща причинени имуществени вреди, изразяващи се в посочените разходи за лечение в болница „Медикал Парк Гозтепе“ гр. Истанбул, Република Турция, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 20.11.2017 г. – като неоснователен и недоказан; Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Това решение се обжалва пред С. окръжен съд от ищецът М. А.

Ю., чрез пълномощник адв. И.М., с оплаквания, че е неправилно.

Във въззивната жалба се излагат твърдения, че извода на районния 1 съд, че иска е неоснователен тъй като влошаването на здравето на ищеца и причинната връзка с увреждането не са установени с решение на ТЕЛК, е неправилен и е в противоречие с установената съдебна практика. Сочи се, че иска е предявен с оглед приетото в Решение № 153/02.06.2011 г. по гр. д. № 526/2010 г., че е възможно във времето, с оглед промяната на обстоятелствата, да се промени размерът на неимуществената вреда; тези нови обстоятелства могат да послужат като основание за изменение размера на вече присъдено обезщетение.

Твърди се, че след присъденото обезщетение през 1993 г. поради усложненото общо здравословно състояние на ищеца са правени множество изследвания, проведени са лечения и манипулации, установени и от експертизата, доказващи развитието на последиците от претърпяната травма в неблагоприятна за ищеца насока. Сочи се, че поради настъпили усложнения е било необходимо извършване на допълнителни манипулации в Република Турция. Твърди се, че констатацията „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“ се прави за първи път и очевидно очертава общото му състояние като далеч по-тежко от описаното в решението на ВКС от 1993 г.

По-нататък във въззивната жалба се прави позоваване на СМЕ, която приема, че лечението в Турция е било необходимо, тъй като е стабилизирана функцията на канала на гръбначния мозък, което би следвало да се тълкува като животоспасяваща хирургична манипулация с модерна и сигурна стабилизация. Сочи се, че всички описани усложнения са довели до продължаващи болки, страдания и усложнения в живота на ищеца; описан е постоянен тежък проблем с отделителната система, чести бъбречни кризи, непрекъснати болки, особено през нощта.

Твърди се, че тези усложнения са констатирани и налични след последното присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и че в никакъв случай тогава присъдената сума не е достатъчна да компенсира болките и страданията, които търпи и продължава да търпи ищеца.

Сочи се, че за претърпените имуществени вреди са ангажирани писмени доказателства за плащания, които установяват и размера на тези вреди.

Сочи се, че твърденията за настъпил ексцес се установяват с писмените доказателства по делото и предвид приетото в Решение № 376/11.05.2010 г. по гр. д. № 1188/2009 г. на четвърто г.о. на ВКС – от принципа на пълно обезщетяване за понесените при непозволеното увреждане вреди следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетение, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, ако то се намира в причинна връзка с увреждането.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат 2 уважени като допустими и основателни; претендират се разноски.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответникът „Горубсо – М.“ АД, чрез юрисконсулт Е.А., с който се оспорва жалбата като неоснователна е недоказана.

В отговора се развиват доводи, че иска законосъобразно е отхвърлен, тъй като липсва решение на компетентния орган /ТЕЛК или НЕЛК/, в което да е потвърдено влошаването на здравословното състояние на ищеца в сравнение със състоянието му след 1992 г.; прави се позоваване на Решение № 226/29.03.2010 г. по гр. д. № 4119/2008 г. на трето г.о. на ВКС, както и на разпоредбата на чл. 56 ал. 1 т. 5 и чл. 67, 68 и 69 от Наредбата за медицинската експертиза на трудоспособността.

Сочи се в отговора, че претенцията за имуществени вреди се явява акцесорна по отношение на тези за неимуществени вреди и след като не е налице доказан ексцес, не следва да се дължи обезщетение за интервенции; размерът на твърдените разходи за лечение в гр. Истанбул не е доказан твърди се, че операционната бележка за превод на Банка ДСК от 20.11.2017 г. не установява по безспорен и категоричен начин какво е основанието за извършения паричен превод и че преведената сума е дължима именно за извършване на сочените в исковата молба манипулации.

Твърди се в отговора, че цитираното в жалбата Решение № 153/006.2011 г. е неотносимо, тъй като касае имуществени вреди, а в настоящия случай ексцес не е доказан; относно лечението в Турция се твърди, че не се доказани твърденията, че се касае за животоспасяваща хирургична манипулация. Сочи се в отговора, че е неоснователно твърдението в жалбата относно решение на ТЕЛК № * като установяващо причинна връзка между настъпилата трудова злополука и настъпилото влошаване на здравословното състояние на ищеца; в това решение не се описва ново състояние на ищеца или констатации за влошаване на здравословното му състояние.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение като законосъобразно и обосновано; претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По В. гр. д. № 236/2021 г. С. окръжен съд се е произнесъл с Решение № 188/04.10.2021 г., с което е потвърдил първоинстанционното решение.

С Решение № 50260/18.01.2023 г. по гр. д. № 5152/2021 г. на трето г.о. на ВКС е отменено решението на ОС – С. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС – С..

С оглед указанията на съда при новото разглеждане на делото от пълномощникът на ищеца адв. И.М. е депозирана молба вх. № 543/08.02.2023 г. за уточнение на обстоятелствата, на които се основава иска.

В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощниците му адв.

К.Й. и адв. И.М. поддържат въззивната жалба. Адв. Й. уточнява, че в 3 здравословното състояние на ищеца след 1992 – 1993 г. са настъпили усложнения, които се изразяват в по-засилено обездвижване на крайниците и загуба на усещане, обезчустване; ищецът не може да се движи по никакъв начин, освен с инвалидна количка; трайно е нарушена функцията на тазовите резервоари, има развитие на бъбречно-каменна болест, която се получава от невъзможността му да се движи. Твърди, че ищецът непрекъснато изпитва силни болки, ,които са характерни за хора с такива увреждания; има нарушение на сексуалната функция до степен за детеродна неспособност.

Сочи, че има наличие на тежки генеративни, деформативни промени на гръбначния стълб, които са необратими; уврежданията на гръбначния стълб са довели или до сплескване на самите прешлени, на веществото, което се намира между тях, като това допълнително и във връзка с натиска, който се получава, тъй като ищецът само седи, води до допълнителни болки, които са остри, силни и непрекъснати – пречат му на съня и той е принуден да пие обезболяващи лекарства. Твърди се, че ищеца има възпаления, които настъпват заради обездвижването и заради невъзможността органите и поспециално бъбреците да функционират нормално. Сочи се, че освен възпаления в отделителната система и бъбреците, възпаления се получават и на гръбначния стълб, получават се възпаления и флебити на краката заради невъзможността да има нормален кръвоток. В заключение се сочи, че почти всички органи и системи на организма му са увредени и това увреждане е необратимо и засилващо се.

За въззиваемия пълномощникът му юрисконсулт Я.К. оспорва въззивната жалба.

С. окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ не се дължи на основание чл. 83 ал. 1 т. 1 от ГПК, а по същество съобрази следното:

Ищецът М. А. Ю. е работил в ответното дружество като миньор, като на 25.02.1992 г. е претърпял трудова злополука, изразяваща се в счупване на гръбначния стълб. С Експертно решение на ТЕЛК № 788/29.06.1998 г. на ищеца е определена първа група инвалидност с чужда помощ пожизнено с диагноза – счупване на гръбначния стълб с указание за увреждане на гръбначния мозък вследствие злополуката; синдром на долната вяла параплегия със сетивно равнище по проводников тип на 5-6 см.; дистално от ингвинални гъни, последица на фрактурата на трети поясен прешлен и увреда на конската опашка.

С Решение № 378/08.09.1992 г. по гр. д. № 408/1992 г. на С. окръжен съд работодателят „Горубсо М.“ АД е осъден да заплати на М. А. Ю. сумата от 30 000 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие злополуката. С Решение № 1223/25.10.1993 г. по гр. д. № 2331/1992 г. на ВКС е присъдена допълнително сумата от 20 000 лева 4 обезщетение.

Според Епикриза на МБАЛ – М. от 2009 г. ищеца е приет в болницата с диагноза „Други уточнени локални инфекции на кожа и подкожие – флегмона дегиторум ет педи сет крурис декстра, опериран с местна упойка, като е извършена радикална ексцизия на флегмонозен участък и последващо медикаментозно лечение. Според Епикриза на МБАЛ – С. от 2012 г. ищеца е лекуван медикаментозно с диагноза Остра венозна недостатъчност; Trombfphlebitis cruris dextra. Според Епикриза на МБАЛ – М. от 2014 г. ищеца е приет с диагноза Флегмон на лакет, мишница и предмишница в ляво, опериран с местна упойка, като е извършена радикална ексцизия на флегмонозен участък. Според епикриза на СБНАЛ – гр. Казанлък ищецът е приет с диагноза парализа на дясна мимическа мускулатура и лекуван медикаментозно.

Според Епикриза от Медикалпарк - клиника „Мозъчна и нервна хирургия“ в Истанбул от 2017 г. на 29.11.2017 г. е извършена операция, като на ниво Л2 е направена корпоректомия /премахване на прешленовото тяло/, като се постига декомпресия на гръбначния канал; извършена е транспедикуларна титаниева стабилизация на поясния отдел на гръбначния стълб с 8 винта, две пръчки и конектор, обхващаща Тх12, Л1, Л3 и Л4 прешлени; извършена е необходимата кифотична редукция; в оперативното поле са разпръснати 60 сс костни чипсове.

На 01.07.2020 г. е извършена томография на поясния отдел на гръбначния стълб на ищеца от МБАЛ – З., от която се установява, че в дългосрочен план е настъпила деформация на телата на съседния на Л2 прешлени, както и локална кифоза – хипер изкривяване на гръбначните прешлени с повече от 40 – 45 %.

С оглед тълкуванията и указанията, дадени в отменителното Решение № 50260/18.01.2023 г. по гр. д. № 5152/2022 г. на трето г.о. на ВКС /в подобен смисъл и Решение № 50177/15.02.2023 г. по гр. д. № 3159/2022 г. на ІV г.о. на ВКС - В случаите, при които се претендират вреди от ексцес от трудова злополука, изразяващ се в увеличаване на степента на трайно намалената работоспособност или в намаляване на работоспособността, доказването му ще се установява с решение на ТЕЛК или НЕЛК, тъй като съгласно чл. 72 от Наредба за медицинската експертиза , обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., това са органите, които издават решение за причинна връзка само при определяне на процент трайно намалена работоспособност/степен на увреждане и при временна неработоспособност по повод трудова злополука, професионална болест и техните усложнения. Посочената Наредба е издадена на основание чл. 103, ал. 7 от Закон за здравето и определя принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност и потвърждаване на професионална болест. Във всички останали случаи, при които влошаването на 5 здравословното състояние от трудова злополука се изразява само в появата на ново страдание или съществено изостряне на старите болки и страдания, което ново състояние, се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение, доказването на влошаването на здравословното състояние и причинна му връзка с трудовата злополука, може да се извършва с всички допустими от ГПК доказателствени средства./, предвид липсата на експертно решение на ТЕЛК относно претендирания ексцес, съдът прецени както горепосочените писмени доказателства, така и заключението на депозираната пред настоящия съд съдебно-медицинска експертиза.