Определение № 797 от 15.11.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 797 гр. Варна, 15.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Д. Д. Томова като разгледа докладваното от Д. Д. Томова Въззивно частно търговско дело № 20233001000595 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, във връзка с чл.407 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №264828 от 27.09.2023г. по описа на ВОС на „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК 103003668, със седалище град Варна, подадена чрез изп. директор инж. Н. А., срещу разпореждане №261300 от 26.06.2023г. на Окръжен съд - Варна, постановено по търг. дело №1006/2018г. по описа на същия съд, с което е разпоредено в полза на ищеца „Търговска банка Д“ АД, ЕИК 121884560, със седалище град София да бъде издаден изпълнителен лист за присъдените му суми за разноски в исковото производство, в т.ч. 9 647,97 лв. - за първоинстанционното производство; 9 097,97 лв. - за воденото касационно производство.

Според жалбоподателя изпълнителният лист е издаден в полза на лице, което не е носител на вземанията, описани в него. Като не оспорва образуването от ищеца – кредитор „Търговска банка Д“ АД на исково производство в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК - търг. дело №1006/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, приключило с влязло в сила решение, с което вземанията по оспорената заповед за изпълнение са били установени, жалбоподателят твърди, че тези вземания са били предмет на договор за цесия между банката като цедент и други дружества цесионери, последващи приобретатели на вземането, поради което понастоящем банката не се явява легитимирана страна, в полза на която да се издаде процесния изпълнителен лист за дължими разноски по делото. Моли за отмяна на атакуваното разпореждане и обезсилване на издадения изпълнителен акт. Претендира присъждане на разноски за обжалването.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна – ищецът „Търговска 1 банка Д“ АД, е подаден писмен отговор, в който частната жалба се оспорва като неоснователна. Като твърди, че прехвърлените с договора за прехвърляне на вземане (цесия) от 16.02.2018г. вземания са изрично и ясно индивидуализирани по основание и размер (чл.1, aл.1 от договора) като сред тях не са разноските, сторени от банката вследствие воденото исково производство (предмет на прехвърляне са единствено разноските, сторени в заповедното и изпълнителното производство), ищецът твърди, че се явява носител на тези вземания и разпореждането за издаване в негова полза на изпълнителен лист за въпросните суми е изцяло законосъобразно и правилно.

Моли частната жалба на ответника да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното с нея разпореждане да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срока по чл.407, ал.1 ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт - чл.274, ал.1, т.2, във вр. с чл.407, ал.1 от ГПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Влезлите в сила осъдителни решения на съдилищата подлежат на принудително изпълнение и въз основа на тях се издава изпълнителен лист чл.404, ал.1 ГПК. При произнасяне по молбата по чл.405, ал.1 ГПК, съответно реализирането на предвидената в чл.407, ал.1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановеното разпореждане не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличието на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Други правомощия съдът няма. Тази проверка се извършва с оглед на данните от самия акт, който е изпълнително основание.

Доколкото именно изпълнителното основание очертава предмета и страните на принудителното изпълнение, издаваният въз основа на него изпълнителен лист трябва да възпроизвежда точно съдържанието на изпълнителното основание. Поради това, при издаване на изпълнителния лист съдът не може да преценява факти, свързани с изпълняемото право, стоящи извън акта, независимо дали същите са настъпили преди или след неговото постановяване. Прехвърлянето на спорното право в хода на висящия съдебен процес може да бъде съобразено при решаването на спора и възпроизведено в диспозитива на съдебния акт единствено в хипотеза на заместване на ищеца/цедент от цесионера като страна в процеса по реда на чл.222 ГПК.

Само в този случай при уважаване на иска цесионерът ще бъде посочен като носител на присъденото вземане и съответно ще бъде легитимиран да иска издаване в своя полза на изпълнителен лист за това вземане. В обратната хипотеза, производството продължава между първоначалните страни, като, макар вече да не е носител на спорното материално право, единствено ищецът, в качеството му на страна по делото, в чиято полза е присъдено вземането, разполага с правото да иска издаване на изпълнителен лист за него. Реализирането на правата на цесионера относно прехвърленото му вземане, който съгласно чл.226, ал.2 ГПК, е обвързан от силата на пресъдено 2 нещо на поставеното във връзка с него решение, следва да се осъществи впоследствие по реда на чл.429, ал.1 ГПК, в рамките на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения в полза на цедента изпълнителен лист /в този смисъл т. 10б Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. постановено по тълк. дело №4/2013г., на ОСГТК на ВКС/.

В случая е безспорно, че с решението на първоинстанционния Варненски окръжен съд (решение №261/28.03.2019г. по т.д. № 1006/2018г. на ВОС) ответникът - длъжник „Градски транспорт“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца – кредитор „Търговска банка Д“ АД сумата 9 647,97 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство. Допълнително от въззивния съд при повторното разглеждане на делото (след отмяна от ВКС на първоначалното произнасяне и връщане за ново разглеждане от друг състав на ВАпС) в полза на въззиваемия ищец са присъдени разноските за водене на делото в касационната инстанция в размер на 9 097,97 лева. Решението на въззивната инстанция (решение №11/17.01.2022г. по в.т.д. №399/2021г. на ВАпС), с което е потвърдено изцяло първоинстанционното решение в производство по чл.288 ГПК не е допуснато до касационно обжалване (определение №50405/07.06.2023г. по т.д. №1245/2022г. на ВКС, ІІ т.о.).

Следователно, към момента на отправяне на искането за издаване на изпълнителен лист решението по делото е влязло в сила и съставлява годно изпълнително основание по смисъла на чл.404, т.1 ГПК за присъдените в полза на ищеца суми за разноски. За разноските, сторени в заповедното производство, които също са присъдени с първоинстанционното решение по т.д. № 1006/2018г. на ВОС, е издаден отделен изпълнителен лист (по разпореждане №261498/07.08.2023г.).

Единствено с цел пълнота и прецизност следва да се посочи и че с оглед предмета на представения по делото договор за цесия от 16.02.2018г., вземанията на банката – ищец по чл.78, ал.1 ГПК за съдебните разноски в исковото производство не са сред прехвърлените на цесионера „Адванс Енерджи 1“ ООД вземания. Прехвърлени единствено са вземанията за разноските в заповедното производство, включени в издадената по ч.гр.д.

№10458/2017г. на ВРС заповед за изпълнение, съответно за разноските, сторени за образуване на изпълнително производство по издадения първоначално в полза на банката изпълнителен лист след допуснато незабавно изпълнение на издадената й заповед за изпълнение. Тези разноски не са предмет на произнасяне с обжалваното понастоящем разпореждане на първоинстанционния съд по чл.406, ал.1, във вр. с чл.404, т.1 ГПК. С оглед на това твърдението на жалбоподателя, че ищецът не се легитимира надлежно като носител на вземанията, за които се издава изпълнителен лист, е необосновано.

По изложените съображения частната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции относно легитимираните лица в производството по издаване на изпълнителен лист обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

3

Според задължителните разрешения, дадени в т. 8 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК и в т. 3 от ТР №5/12.07.2018г. по тълк. дело №5/2015г., на ВКС, ОСГТК, производството по издаване на изпълнителен лист е двуинстанционно такова и постановеното по реда на чл.407, ал.1 ГПК въззивно определение влиза в сила от момента на постановяването му, като не подлежи на обжалване.

Воден от горното въззивният Варненски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №261300 от 26.06.2023г. на Окръжен съд - Варна, постановено по търг. дело №1006/2018г. по описа на същия съд, с което е разпоредено в полза на ищеца „Търговска банка Д“ АД, ЕИК 121884560, със седалище град София да бъде издаден изпълнителен лист за присъдените му суми 9 647,97 лв. - разноски в исковото производство, съотв.

9 097,97 лв. - разноски за водене на делото в касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4