Решение № 99 от 15.07.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Несебър, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска И. при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска И. Административно наказателно дело № 20252150200042 по описа за 2025 година Производството е на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „А-и“ ЕООД с ЕИК-****, представлявано от Д. В. Т., чрез пълномощника адв.П. К. от АК-Варна с посочен съдебен адрес в гр.Варна, ул.Б....

№ .... срещу наказателно постановление № I-106/28.10.2024г. на началник РУ Несебър при ОД на МВР Бургас.

С обжалваното наказателно постановление е наложено на осн.чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС административно наказание Глоба в размер на 500лева на „А-и“ ЕООД за нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗОШ.

В жалбата са изложени оплаквания, че наказателното постановление е постановено при противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила, като наложената с него санкция е незаконосъобразна, поради което е отправено искане за неговата отмяна.

Насрещната страна по жалба – началника на РУ – Несебър не изразява становище по оплакванията на жалбоподателя.

В проведено по делото открито съдебно заседание, е депозирано писмено становище от упълномощен от жалбоподателя адвокат, който поддържа жалбата, отправя доказателствени искания, излага допълнителни аргументи за незаконосъобразността на обжалваното НП и моли за отмяната му в цялост.

Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.

1

Сложената за разглеждане жалба е депозирана в рамките на срока по чл. 59, ал.

2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 14.09.2024г. около 01,30ч. по повод подаден сигнал за нарушение на нощната тишина от бийч бар „В...“ в к.к.С.Б.“, заведението е било посетено от автопатрул в състав от ст.полицай Т.С. към РУ-Несебър и командирован служител ст.полицай Ц.В.. Полицейските служители установили П.С.Р. с ЕГН-********** като лицето подало сигнала, а след това посетили и посоченото им от нея заведение - бийч бар „В...“, от което се чувала музика. Установили също така управителя на заведението – Д.К., който след направена забележка намалил звука. Възоснова на изготвена от ст.полицай Докладна записка по случая е образувана преписка в РУ-Несебър, която била разпределена на ПИ И. В., квартален полицейски инспектор за тази част от С.Б..

От допълнително изисканите документи от Община-Несебър се установило, че бийч бар „В...“ попада в ПИ с идентификатор ****** по КККР на гр.Несебър с начин на трайно ползване „к.п.и.“, който се стопанисва от „Г.С.Б.“ ООД с ЕИК-....... с управител В.Л.С. по силата на договор за концесия на морски плаж С.Б.С., сключен с Министерски съвет, представляван от Министъра на туризма на 04.04.2018г./л.26-31 по дело/. Съгласно писмен отговор от Община-Несебър за морски плаж С.Б.С. е налична схема за поставяне на преместваеми обекти и съоражения по чл.10, ал.8 от ЗЧУК, одобрена от Министъра на туризма на 20.04.2022г., в която бийч бар „В...“ е обозначен като заведение за бързо обслужване. Възоснова на събраните по преписката данни полицейски инспектор И. В. съставил АУАН № I-106/04.10.2024г. срещу „А-и“ ЕООД, което стопанисвало бийч бар „В...“. В показанията си в о.с.з. актосъставителя И.В. посочва, че имало указания АУАН за шум да се съставят на дружествата, стопанисващи обектите, а не на физически лица. Св.В. пояснява, че между жилищната сграда „К.“ на сигналоподателя П.С.Р. и бийч бар „В...“ има разстояние от около 20 метра в което е разположена само крайбрежната алея и тревни площи около нея, върху които има павилиони/магазинчета/. АУАН е връчен на Д.К., в качеството му на пълномощник/л.24/. Въз основа на АУАН било постановено обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

2

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, които обуславят неговата отмяна.

Съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, се забранява озвучаването от обекти по ал. 1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 14:00 часа до 16:00 часа и от 23:00 часа до 08:00 часа, с изключение на териториите на религиозните храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при изготвяне на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия.

Съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗЗШОС за нарушение по чл. 16а, ал. 1 - 5 физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 6000 лв.

Съгласно ал. 2 на същата разпоредба при повторно нарушение по ал. 1 физическите лица се наказват с глоба от 2000 до 6000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 12 000 лв.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед № 8121з-829 от 23.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи/ в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

С разпоредбата на чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС е предоставена възможност на министъра на вътрешните работи или определени от него длъжностни лица да осъществяват контрол за спазване на чл. 16а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗШОС. В случая актосъставителят и наказващият орган са оправомощени с цитираната заповед на основание чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС вр. чл. 36 и чл. 37 от ЗЗШОС.

Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя за допуснати нарушения на процесуалните правила, като констатира, че съдържащото се в АУАН и НП описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено по чл. 42, ал.

1 , т. 4 и 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е непълно и не съответства на действителното фактическо положение. Наказващият орган и актосъставителят са приели, че на процесните дата, час и място, посоченото търговско дружество „А-и“ ЕООД, обозначено като „обект бийч бар В..., представляващ увеселително заведение“ …., „стопанисван от „А-и“ ЕООД, озвучава открити площи, разположени в ПИ ****** на крайбрежната ивица“. Посочено е че „изпълнителното деяние „озвучаване“ е изпълнено посредством музикална уредба“. При посоченото описание, за съда се налага извод, че наказателното постановление е издадено при неправилно установени/интерпретирани факти, при отсъствие на нарушение, невъзможност за установяване на автора му, ко е т о води до ограничаване правото на защита на 3 нарушителя и подлежи на безусловна отмяна при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неподлежащи на саниране в съдебното производство.

На следващо место по делото липсват доказателства на какво правно основание актосъставителят и наказнващият орган са приели за безспорно, че именно посоченото като нарушител търговско дружество стопанисва бийч бар „В...“. Налице са писмени доказателства-концесионен договор с друго търговско дружество по отношение територията на която е разпобожен открития бар, но по отношение посочения в АУАН и НП нарушител не се установява дали стопанисва обекта по силата на договор за наем или друго правно основание. По този начин липсва правно и фактическо основание, поради което да се приеме за доказано, че именно посоченото търговско дружество стопанисва действително това увеселително заведение, следователно може да е административнонаказателно отговорно при нарушения на трудовото, данъчното и т.н., вкл. и за административни нарушения по ЗЗШОС.

По-нататък, следва да се посочи и че на основание чл. 11, т. 5 от ЗЗШОС е издадена Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитаща степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението. С нея се определя показателите за шум в околната и жизнената среда, отчитаща степента на дискомфорт през различните части на денонощието; граничните стойности на показателите за шум в околната среда; методите за оценка на стойностите на показателите за шум в околната и жизнената среда и на вредните ефекти от шума върху човешкото здраве; граничните стойности на нивата на проникващ шум в помещенията на жилищни сгради, сгради със смесено предназначение и обществени сгради, включително обекти с обществено предназначение. В случая за да се приеме, че е налице озвучаване над допустимите норми по смисъла на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС следва да се посочи кои са граничните стойности на шум, колко са измерените стойности на шум в момента на нарушението и с колко е преминала границата на допустимото ниво на шум.

Именно тези строги норми създават особен ред за установяване на нарушение по смисъла на ЗЗШОС, в който се говори за гранични нива на шум. В цитираната наредба, издадена от МЗ и МОСВ, по принцип са определени норми за гранични стойности на шум за различните часове в денонощието. Така например, съгласно изискването на Таблица № 2 към Наредбата, граничните стойности на максимално ниво на шума през нощта са в рамките на 55db.

В случая обаче в акта и постановлението не се цитират тези гранични стойности на шум, нито установеното ниво на шум. Ето защо съдът намира, че липсват доказателства за извършено нарушение по ЗЗШОС. За да се квалифицира 4 едно нарушение като такова по

ЗЗШОС и за да се докаже, следва да се направят измервания съгласно Наредбата по чл. 11, т. 4 от ЗЗШОС. В случая това не е сторено и няма доказателства жалбоподателят да е извършил нарушението по този закон, което означава, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на описание на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението – чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Този пропуск препятства правото на защита на жалбоподателя, поради което обжалваното постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

Административно наказващият орган при издаването на НП е допуснал съществено нарушение, което е поредно самостоятелно основание за неговата отмяна, поради налагането на търговско дружество на административно наказание "Глоба".

За субектите на административното нарушение – физически лица, е предвидена самостоятелна специална разпоредба като основание за ангажиране на административно наказателната им отговорност.

Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба в ЗАНН в самостоятелна глава. Тя е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци. Съгласно цитираната разпоредба, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на МС или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

Законодателят прави разграничение между глобата и имуществената санкция като правни институти, доколкото същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административно наказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и еднолични търговци. По отношение на юридическите лица и едноличните търговци налагането на имуществена санкция няма характер на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която е лична и може да се носи само от физически лица, тъй като за да бъде определено като административно едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно – чл. 6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физическите лица.