Решение № 368 от 17.11.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Плевен, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА

Въззивно гражданско дело № 20214400500742 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 786 от 25.07.2021 г по гр. дело № 1228/2021г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ на осн. чл. 127 ал. 2 от ЗЗД, М. Г. С., ЕГН **********, от гр. Плевен, **********, представляван от адв. М.С. от ПлАК, да заплати на С.Г.Д., ЕГН **********, от гр. Плевен, със съдебен адрес: адв. Г. Г. от ПлАК, гр. Плевен, **********, сумата о т 3 823. 35 лв., представляваща половината от платените от него суми за солидарно поети задължения по Договор за ипотечен кредит от 27.02.2008г. сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от 19.02.2021г. до окончателното заплащане на сумата, като за разликата от 203.35лв. – до размера на цялата претенция от 4 026.70лв., Е ОТХВЪРЛИЛ ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ поради прихващане с дължима сума за разноски по гр.д. 6863/2013г. на ПлРС.

ОСЪДИЛ е също така на осн. чл. 127 ал. 2 от ЗЗД, М. Г. С., ЕГН **********, от гр.

Плевен, **********, представляван от адв. М.С. от ПлАК, да заплати на С.Г.Д., ЕГН **********, от гр. Плевен, със съдебен адрес: адв. Г. Г. от ПлАК, гр. Плевен, **********, сумата от 426.86 лв., представляваща половината от заплатената от ищеца такса по по изп.д.

161/2012г. на ЧСИ П.Д., ведно със законната лихва върху главницата от 19.02.2021г. до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪДИЛ е също така М. Г. С., ЕГН **********, от гр. Плевен, **********, 1 представляван от адв. М.С. от ПлАК, да заплати на С.Г.Д., ЕГН **********, от гр. Плевен, със съдебен адрес: адв. Г. Г. от ПлАК, гр. Плевен, **********, сумата от 381.79лв. – мораторна лихва за периода от 25.02.2020г. до 19.02.2021г. върху сумата от 3850лв., внесена от ищеца на 25.02.2020г. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от адв. М.С. като процесуален представител на М. Г. С. ,в която се възразява, че решението на Пл РС е неправилно.Възразява се, че изводите на съда са неправилни, тъй като от доказателствата по делото се установява, че плащането на дължимите суми е извършено от трето лице, а не от другия длъжник и ищец пред Пл РС. Възразява се ,че ищецът не е платил със собствени средства задължението, плащането е извършено от трето лице и нормата на чл. 127 ал.2 от ЗЗД не може да се тълкува разширително. Според въззивницата солидарният длъжник следва лично и със собствени средства да е заплатил задължението, за да има претенция към останалите солидарни длъжници. Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск.

Въззиваемата страна оспорва чрез процесуалния си представител въззивната жалба в подадения отговор. Твърди се, че правилно РС – Плевен е приел, че задължението е изпълнено от единия солидарен длъжник като фактът, че сумите са преведени от трето лице не променя този извод. В платежните документи изрично е записано името на въззиваемата страна като основание за плащането ,независимо от наредителя на плащането. Претендира се постановяване на решение, с което да се потвърди атакувания съдебен акт.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на солидарно задължение на страните, изпълнение на цялото задължение от единия солидарен длъжник и правото да се иска част от сумата по изпълненото задължение

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА ,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

РС е приел, че не е било спорно между страните, а и видно от Договор за ипотечен кредит на стойност 39 800 лева с „Банка ДСК“ ЕАД гр. Плевен и НА №168, том 2, рег. №2366/27.02.2008г. по описа на Нотариус С.И., на 27.02.2008г. ищецът и ответницата са сключили договор за покупка на недвижим имот - Апартамент **********, **********. За обезпечение на отпуснатия кредит, страните са учредили договорна ипотека в полза на банката по отношение на закупеното жилище. Поради незаплащане на дължимите вноски, по заявление на кредитора, на 25.11.2011г., е издадена заповед за изпълнение №5404 по ч. гр.д. 7356/2011г. на ПлРС, а на 29.11.2011г. - и изпълнителен лист, по силата на които страните са осъдени да заплатят в полза на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 38 628.57 лева 2 главница, 4471.79 лева - лихва за забава за период от 03.02.2011г. до 17.11.2011г., 1837.66 лева- санкционна лихва за период от от 03.02.2011г. до 17.11.2011 г., законна лихва върху главницата, считано от 18.11.2011г. до окончателното й изплащане, 898.76 лева- разноски и 900 лева - юрисконсултско възнаграждение. За събиране на присъдените суми е образувано изпълнително дело №161/2012г. по описа на ЧСИ П. Д. с Район на действие ОС- Плевен. По силата на договор за цесия от 20.03.2017г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД придобило от „Банка ДСК“ ЕАД вземанията срещу ищеца и ответницата, поради което това дружество било конституирано като взискател по изпълнителното дело. На 25.02.2020г. длъжникът и ищец по настоящето дело С.Д. и „ОТП Факторинг България“ ЕАД подписали Споразумение, с което се съгласили, че към 31.01.2020г. всички задължения към кредитора по договора за кредит от 27.02.2008г. с обявена предсрочна изискуемост са на обща стойност 51 754.21 лева. В споразумението била направена уговорка, че ако ищецът заплати сумата в размер на 7700 лева на 1 вноска до 27.02.2020г., остатъкът от дълга ще бъде опростен. Било уговорено и задължение за заплащане на дължимите такси по съдебното изпълнение в размер на 853.77 лева, като при изпълнение на тези задължения чл. 3 от Споразумението, кредиторът се задължил да депозира молба за прекратяване на изп. дело №161/2012г. по описа на ЧСИ.

Видно е било от двете приложени платежни нареждания от 25.02.2020г., на кредитора е била заплатена сумата от 7700 лева, а на ЧСИ П.Д. - сумата от общо 1374.69 лева по дело 161/2012г. и 175/2012г. В основанията и на двете плащания било записано името на ищеца, а наредител по вносните бележки е сочена В.Ц. Д.а. Прието е за безспорно по делото, че титулярът на сметката, от която са извършени двете плащания по платежните нареждания е В.Ц. Д.а. Същата е действала по силата на две представени по делото нотариално заверени пълномощни от ищеца, неин син, С.Д. – от 04.02.2014г. – общо пълномощно за извършване на всякакви правни действия от негово име и от 04.02.2020г. – за представителство пред ЧСИ, „ОТП Факторинг България“ ЕАД, „Банка ДСК“ ЕАД, във връзка с изпълнително дело, като извършва справки, подава и получава документи, заявления, нарежда преводи за погасяване на задължения На 28.02.2020г. до ищеца е изпратено съобщение от ЧСИ, че на основание чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК, изп. дело №161/2012г. по описа на ЧСИ П. Д. е прекратено. Издадено е удостоверение на ищеца, че по това изп.дело са постъпили суми в общ размер на 27 387.17 лева, от които 18 480.00лева – от публична продан на недвижим имот, 7 700.00лева – изплатени по споразумение с „ОТП Факторинг България“ ЕАД, 353.40лева – постъпили от запор на ТВ на С.Д. и 853.77лева – платено по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. По делото е налице изчисление от онлайн калкулатор на дължима лихва върху сумата от 3850лева. за периода от 25.02.2020г. до 15.02.2021г. в размер на 381.79лв. Във връзка с направеното възражение за прихващане, по делото е бил представен изпълнителен лист от 26.09.2014г. по гр.д. 6863/2013г. на ПлРС, съгласно който ищецът пред РС е осъден да заплати на ответницата направените разноски по това дело в размер на 203.35лева.

Ответницата е представила доказателства, че доходите й за една година назад са били в общ размер на 4 041лв., декларация, че доходите на семейството е от неин доход от 650лв., на съжителя – 650лв., не притежават недвижими имоти и МПС, доказателства, че тя страда от астма, а детето й – Михаил, 5 г. – от чести пристъпи от затруднено дишане при всяка 3 вирусна инфекция, че ищецът е осъден да й заплаща издръжка за детето Свилен, което през настоящата година навършва 18 години, че през 2014г. това дете е било оперирано от апандисит, че това дете през 2019г. е счупило крак и през 2021г. страда от ставна болка. В съдебно заседание са били представени доказателства, констатирани от съда, че от 02.06.2021г. ответницата е регистрирана като безработна в Дирекция Бюро по труда гр.

Плевен.

Според РС налице е било поето солидарно задължение между страните спрямо кредитора „Банка ДСК“ ЕАД по ипотечен кредит на осн. чл. 121 от ЗЗД – чрез изрична уговорка в сключения с кредитора договор за ипотечен кредит. Поради неизпълнение на задължението, преди изтичане на срока на договора, кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, т.е. договорът е бил прекратен, и кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист, с който двамата длъжника солидарно са осъдени да заплатят целия остатък от договорените суми. Това солидарно задължение е било цедирано на друго лице „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с което впоследствие ищецът - едностранно, е сключил споразумение, по силата което е уговорено, че под условие – внасяне на сумата от 7700лв., в срок до 27.02.2020г., остатъкът от дълга ще се погаси автоматично, като е посочено, че опрощаването ще обхване 64% от главницата и 100% от лихвата и от разноските, които са установени за дължими към датата на подписването на споразумението. Това споразумение, въпреки че не е подписано от солидарния длъжник по задължението, го ползва, доколкото задължението му се намалява с частта на длъжника, комуто задължението е опростено. В хипотезата на чл. 124 ал. 2 от ЗЗД, опрощаването на задълженията на несключилия договор за опрощаване солидарен длъжник настъпва ex lege, макар първопричината на освобождаването му да се крие в договор за опрощаване между кредитора и само единия от тях – достатъчно е да липсва изрична уговорка за запазване на правата на кредитора, както е и в настоящия случай. Това се явява проявление на принципа, заложен в чл. 21 от ЗЗД, че в предвидените в закона случаи договорът може да има действие и за трети лица, които не са страни по него. Солидарната отговорност на двамата длъжника по изпълнителния лист за цедираното задължение се е запазила за сумата 7 700лв., която реално е била платена като изпълнение по главницата от солидарно поетия дълг. Доказва се по делото, според РС, от Удостоверението на ЧСИ П.Д. по изп.д. 161/2012г., че по изпълнителното дело са постъпили 353.40лв., които са били от запор на трудовото възнаграждение на ищеца С.Д., както и 853.77лв. – платени суми по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Съдът е дал вяра на съдържанието на този официален свидетелстващ документ за посоченото в него плащане, доколкото той има обвързваща материална доказателствена сила и възраженията на ответницата, че липсват доказателства за плащанията от страна на ищеца се явяват неоснователни. РС е приел, че заплащането на сумите 7700лв. – директно на кредитора, и 853.77лв. – на ЧСИ, като част от вносна бележка за 1374.69лв. - по посоченото изп.д. и по друго такова, е извършено от солидарния длъжник – ищецът С.Д., независимо, че са преведени от банкова сметка на друго лице. Основание за това дава посочването на името му в основанието за плащане във вносните бележки, независимо, че те са с наредител – В. Д.а. Това лице е упълномощено от ищеца да го представлява пред ЧСИ и кредитора, с нотариално завереното на 04.02.2020г.

4

/преди датата на плащанията на 25.02.2020г./ пълномощно, в което е посочено, че тя е упълномощена да го представлява и нарежда преводи за погасяване на задължения, без обаче в пълномощното да се сочи, че тези преводи са за негова сметка. В този смисъл според РС възражението на ответницата, че сумите, заплатени в полза на кредитора, не са заплатени от него, а от трето лице, са неоснователни, доколкото това лице е действало като пълномощник при изрично дадени пълномощия за тези действия от името на ищеца.