Решение № 7577 от 24.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7577 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110146322 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, чрез юрк. Г., срещу М. А. Ч., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. 6 ЗПФУР за установяване съществуването на право на вземане на ищеца за следните суми: 514,76 евро (1006,79 лв.) – непогасена главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ********/10.07.2023 г., сключен между „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД и М. А. Ч., ведно със законната лихва за период от 17.04.2024 г. до изплащане на вземането; 83,29 евро (162,90 лв.), представляваща договорна лихва за период от 08.10.2023 г. до 05.04.2024 г., за които суми е издадена заповед № 14260/12.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22859/2024 г. по описа на СРС, 171 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 10.07.2023 г. сключил с ответната страна договор за предоставяне на кредит от разстояние № ********, по силата на който й предоставил в заем сумата от 1300 лв., която следвало да възстанови в срок от 450 дни, чрез изплащането на 15 на брой погасителни вноски, ведно с 1 дължимата договорна лихва при уговорен фиксиран ГЛП от 40,15%. Излага доводи, че за погасяване на задълженията по договора ответницата заплатила сумата в общ размер на 677,21 лв., от която 293,21 лв. били за главница, 120,09 лв. – договорна лихва, 233,91 лв. за неустойка и 30,00 лв. по чл. 7 от договора.

Твърди, че задълженията по кредита били обявени за предсрочно изискуеми, считано от 16.04.2024 г., на основание чл. 8 от договора, доколкото ответницата изпаднала в забава за плащане на пет на брой погасителни вноски. Сочи, че ответницата била уведомена за обявената предсрочна изискуемост на кредита по имейл адрес, съгласно гл. „IX“, т. 5 от приложимите към договора Общи условия. Към настоящия момент непогасените вземания по договора били в общ размер на 1169,69 лв., от които 1006,79 лв. за главница и 162,90 лв. за договорна лихва, начислена за периода от 08.10.2023 г. до 05.04.2024 г. Предвид липсата на изпълнение от страна на кредитополучателя, в полза на „Изи Финанс“ ЕООД била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22859/2024 г. по описа на СРС, 171 състав, срещу която ответницата възразила. В тази връзка, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи сумата от 1006,79 лв., представляваща непогасена главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № ********/10.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, както и сумата от 162,90 лв. – договорна лихва за периода от 08.10.2023 г. до 05.04.2024 г., за които вземания била издадена заповед № 14260/12.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 22859/2024 г. по описа на СРС, 171 състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, чрез адв. М., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Твърди, че договорът за потребителски кредит бил недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Оспорва размера на ГПР по кредита, тъй като сумите за допълнителни услуги и разходите за неустойка не били включени при формирането му. Сочи, че е заплатила по договора сумата от 677,21 лв. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на 2 чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 10.07.2023 г. между М. А. Ч., в качеството й на кредитополучател, и „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, в качеството му на кредитодател, е бил сключен договор за кредит № ********, по силата на който дружеството-кредитодател предоставило на М. А. Ч. потребителски кредит в размер на 1300 лв. за периода от 450 дни. Уговорена е възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15% и годишен процент на разходите от 48,44%, като общата сума, дължима за връщане от кредитополучателя възлиза на 1642,96 лв. (в случай на предоставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 от договора и изплащане на погасителните вноски в срок), респ. на сумата от 2110,78 лв. (при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 от договора и изплащане на погасителните вноски в срок). В клаузата на чл. 2, ал. 2 от договора се предвижда, че кредиторът се задължава да предаде на потребителя главницата в деня на подписване на договора, чрез превод по посочена от него банкова сметка или в офис на "Изи Пей" АД.

В договора за предоставяне на кредит потребителят е индивидуализиран чрез посочване на трите му имена, ЕГН, номер на лична карта, е-mail, личен мобилен телефонен номер, постоянен и настоящ адрес.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 от договора, годишният процент на разходите по кредита е 48,44 %, като са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране на лихви за забава и неустойки за неизпълнение.

Съгласно клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят се задължава в срок до 5 дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: 1. Банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 (1642,96 лв.) със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или 2. Две физически лица-поръчители, които да отговарят на конкретно упоменати в договора условия, свързани с възраст, минимален осигурителен доход, липса на непогасени кредити.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, в случай на неизпълнение на 3 задължението по предходната алинея, кредотополучателят дължи неустойка в размер на 467,82 лв.

По делото са приети Общи условия на договора за кредит, в които е описан реда за кандидатстване за кредит от разстояние. Съгласно т. 1. 1 от ОУ кандидатът посещава уебсайт www.minizaem.bg или www.easyfinance.bg, избира типа кредит, размера на сумата, както и срока, за който кредитът ще се връща, като изборът става чрез главната страница на сайта с натискането на бутон "Вземи сега". Отразено е, че в този момент кандидатът получава предварителна информация за сумата, периода, датата на получаване, лихвата и падежа на кредита, за който кандидатства. За определяне кредитоспособността на кандидата за кредит, същият попълва въпросник, публикуван на сайта, след което натиска бутон "Напред" и изпраща своето изрично искане за предоставяне на кредит от разстояние, както и молбата за кредит, която ще бъде разгледана. До 30 минути от изпращането на попълнения на сайта въпросник, съгласието за обработване на лични данни, предварителното искане за предоставяне на кредит от разстояние, молбата за кредит, кандидатът получава писмо на посочената от него електронна поща, с което бива уведомен, дали е одобрен или не за отпускане на кредит от разстояние. Ако кандидатът бъде одобрен, заедно с уведомлението за това, получава на посочената от него електронна поща: преддоговорна информация във формата на стандартен европейски формуляр, действащите общи условия – неразделна част от договора, а също така и линк, който след активирането му отваря профила на кандидата и там той може да се запознае с проекта на договор за предоставяне на кредит.

В 7-дневен срок кандидатът потвърждава в профила си сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, заедно с общите условия – неразделна част от него и стандартния европейски формуляр, попълвайки и цифров код, изпратен му от "Изи Финанс" ЕООД под формата на кратко текстово съобщение (СМС) на телефонния номер, който е предоставил при кандидатстването. Договорът за предоставяне на кредит се счита за сключен след като кандидатът потвърди, че е запознат и приема същия, заедно с общите условия и стандартния европейски формуляр, в сила към момента на сключването му. В общите условия се предвижда още, че договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уебсайт и телефон), като договорът за предоставяне на кредит се сключва във 4 формата на електронен документ при условията и реда на ЗПФУР, ЗПК, ЗЕДЕП, ЗЗД и ЗПУПС. До 30 минути от сключване на договора, кредиторът изпраща на потребителя електронно писмо, с което го уведомява, че паричните средства са преведени или по посочена в него банкова сметка, или на каса на офис на "Изипей" АД.

Представено е платежно нареждане за вътрешнобанков превод от 10.07.2023 г., от което се установява, че в деня на сключване на процесния договор, кредиторът "Изи Финанс" ЕООД е извършил паричен превод в полза на ответника М. А. Ч. за сумата в размер на 1300 лв., с посочено основание:

Договор за заем № ******** (номера на договора за кредит), като е безспорно обстоятелството, че ответната страна е усвоила предоставената й в заем сума от 1300 лв.

На следващо място, с проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 17.02.2026г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 02.04.2026 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е отделено и обстоятелството, че за погасяване на задълженията по кредита М. А. Ч. е заплатила на ищеца сумата в общ размер на 677,21 лв. (в този смисъл е и посоченото от ищеца, чрез процесуалния му представител, в молба от 28.10.2025 г.).

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Основателната на предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е обусловена от установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните правопораждащи факти: 1) сключен между ищеца и ответника на 10.07.2023 г. договор за потребителски кредит със съдържанието, посочено в исковата молба; 2) предоставяне на сумата на ответника, както и 3) изискуемост на вземането. При установяване горните предпоставки, в тежест на ответната страна е да докаже, че е платила.

От представените по делото доказателства се установява, че между „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД и М. А. Ч. е сключен на 10.07.2023 г. договор за потребителски паричен кредит за сумата от 1300 лв., срещу насрещното й задължение да върне сумата за периода от 450 дни. Ответната страна не е 5 оспорила правнорелевантното обстоятелство, че сумата в размер на 1300 лв. е преведена от ищеца на 10.07.2023 г. по посочената банкова сметка на М. А. Ч..

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно дружествотоищец е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит (потребителски кредит) за общо ползване (за задоволяване на лични нужди), като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК. При така възприето съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.